Всяка зараза от майката се предава на новороденото
„ Безбожното общество, в което хората се отхвърлят от своите религиозни потребности и даже се подиграват с тях, е обречено на стремително проваляне “. Това споделя Теодор Рузвелт , апетитен за един от най–великите американски президенти.
Историята споделя, че 26-ят американски водач поема държавническия пост едвам когато е на 42 години, което го прави за оня интервал най - младият лидер на империята оттатък океана. Неговият управленчески метод, нововъведение и идеите, за които се бори, трансформират елементарния на тип общественик в почитан човек. Но от позиция на отминалите събития в нашата страна, интерес провокира не инцидентно определеният първоначално откъс.
Преди дни ние, българите, станахме очевидци на събитие, което безспорно ще има своята историческа стойност. То бе и повода, заради която целият свят впери взор в нашата скромна държавица. И това в действителност беше най-сгодният миг, в който ние, българите, трябваше да покажем, че сме необятно скроени хора, умеещи да оценят непознатите достолепия. Дали по този начин се получи? На този въпрос не е редно да даваме отговор от името на всички. Нека всеки самичък го направи.
Едно обаче е най-важното. Благодарение визитата на папа Франциск, евентуално някои по-прозорливи българи съумяха да схванат, че на вярата граници само индивидът може да сложи, и то, в случай че желае това. Независимо в кой Бог имаме вяра, без значение от коя точка на света е, се молим за едно и също – здраве, сили, благополучие. Но какво по-жалко от това, в случай че даже свято нещо като молитвата не е в положение да сплоти разединилия се свят.
Според редица учени, молитвата носи голям енергиен заряд.
С това й качество нормално се изяснява спонтанното изцеление на заболели люде, посвещавали се редовно на смирения акт. Разбира се, гореспоменатото не е лесна за реализиране задача. Преди всичко молитвата изисква съсредоточение , по време на което ние би трябвало да канализираме своята мисъл и предпочитание, с цел да можем да ги насочим в вярната посока.
И, както постоянно сме повтаряли, най-важният съставен елемент, магическата съставна част, е вярата ! Невидимата мощ, която ни дава кураж да продължим напред с ясното схващане, че ще успеем. Тази движеща мощност стои в основата на всеки реализиран позитивен резултат.
Като този на група откриватели от Университета в Колорадо, разкрили до момента несрещани имунодефицитни болести, породени от нова генетична разновидност. Учените се сблъскали с откритието, до момента в който изследвали каква е повода бебе да страда от възпалително заболяване на червата, неповлияващо се от многочислени извършени лечения, наред с други положения като екзема, хранителни алергии, белодробно заболяване и персистираща цитомегаловирусна зараза.
Проучвайки родовата клинична картина, експертите открили, че неговата сестра също страдала от сходни проблеми, а общите посред им признаци подхождат на синдрома на имунната дисрегулация . Хората, страдащи от него, имат неприятно функционираща имунна система, която може да докара до съществени, рецидивиращи или необикновени инфекции, както и до автоимунни и възпалителни затруднения, засягащи стомашно-чревния тракт, кожата, белите дробове и циркулиращите кръвни кафези.
Тази нерегулирана имунна система може също да докара до нараснал риск от развиването на рак. Изследователите разкрили, че братът и сестрата са имали първия прочут човешки недостатък в ген, наименуван IL2RB (интерлевкин-2 рецептор бета, IL-2R), водещ до понижаване в броя на имунните кафези, наречени регулаторни Т кафези, които предотвратяват автоимунитета.
В същото време при децата се следило и струпване на „ естествените кафези убийци “, които при вярно действие защищават организма от развиването на инфекции и рак. Но разновидността в тази ситуация значи, че Т - клетките не са били в положение да „ работят “ вярно, вследствие на което не са могли да се преборят с цитомегаловирусната зараза. Ситуация, довела до появяването на персистираща и инвалидизираща, такава.
Предвид гореспоменатото изобретение, няма по какъв начин да не изразим възторженостти към екипа, достигнал до подобен витално значим за медицината миг. Но наред с това бихме се заровили малко по-надълбоко. Почти няма случай, в който, в случай че поколението страда от някакво заболяване, то да не е предадено от майката . Говорим за по този начин наречената родова зараза. При описания случай се следи необичаен здравословен проблем и при двете деца, като за едното той е по-силно изразен. Когато имаме налице сходен проблем, първоизточникът на казуса постоянно се търси и в основателите на новороденото – майката и бащата .
Така стигаме до понятието отвесно предадена зараза. Въпросната естествено се предизвиква от патогенни микроорганизми и съставлява тази, която се трасмисира от майка на дете, т.е. предава се непосредствено от майката на ембриона, плода или бебето по време на бременност или раждане.
Това се случва, когато родилката страда от интеркурентна болест (заболяване, което поражда по време на боледуване от друго такова) през интервала на бременността. Основните пътища за предаване на по този начин наречените отвесни инфекции са през плацентата (трансплацентарната) и женския репродуктивен тракт по време на раждането.
Трансимисята е допустима и при пострадване на майчино-феталната преграда, като амниоцентеза или при пораждане на по-голяма контузия. Тук е значимо да се регистрира фактът, че ембрионът и плодът имат дребна или никаква имунна функционалност. Те зависят от тази на майката! А когато тя е мощно компрометирана, последствията са неопределими.
Относно патогените, които имат свойството да преминат през плацентата и надлежно да причинят перинатална зараза, която не постоянно се вижда, не може да се каже, че те са един или два. В множеството случаи те предизвикват леки болести на майката, само че пък са доста рискови за развиващия се ембрион или плод . Не рядко в практиката се открива, че те са главните провокатори за импровизиран аборт или съществени нарушавания в развиването дребното.
По време на акта на раждане бебетата също могат да се заразят, така избрани инфекциозни сътрудници се предават на плода, до момента в който той минава през родовия канал или даже малко след раждането. Тази разликата е значима, тъй като когато предаването е най-вече по време или след раждането, има опция за съответна здравна интервенция, която да предотврати развихряне на инфекции в бебето.
По отношение до момента на бактериите, паразитите и гъбичките с новороденото, нещата се случват по не кой знае какъв брой комплициран метод. По време на раждането бебетата се излагат на кръв, телесни течности, преминавайки през майчиния генитален тракт, само че в отсъствието на плацентарната преграда. Поради това, микроорганизми като хепатит B, такива, свързани с полово излъчени заболявания (напр. Neisseria gonorrhoeae, Chlamydia trachomatis, Mycoplasma и Ureaplasma urealiticum), както и Helicobacter pylori и Candida albicans са измежду най-често срещаните инфекциозни сътрудници измежду новородените.
Що се касае до признаците и признаците, които да насочат вниманието ни към отвесно предадената зараза, то би трябвало да се има поради, че те строго зависят от самостоятелните характерности на патогена. При майката той може да провокира едвам доловими признаци като грипоподобно заболяване или вероятно никакви признаци. В такива случаи, резултатите за жалост първо се виждат едвам при раждането.
Новороденото постоянно се появява на бял свят с дребни за гестационната си възраст размери.
Може да се следи и петехиален обрив по кожата, с дребни червеникави или пурпурни петна заради кървене от капилярите. Увеличен черен дроб и далак (хепатоспленомегалия) също е постоянно срещано събитие, както и жълтеницата. Въпреки това, тя е по-рядко срещана при хепатит В, защото имунната система на новороденото не е развита задоволително добре, с цел да отговори на чернодробните кафези, каквато нормално е повода за жълтеница при по-голямо дете или възрастен. Увреждането на слуха, проблеми с очите, умствена назадничавост, аутизъм и гибел са измежду другите последствия резултат от отвесно излъчените инфекции.
Естествено, те са лечими, само че е целесъобразно да бъдат предотвратявани доста преди да се стигне до зачеване. Това значи проучванията да не бъдат лимитирани само до главните, а да се приложат и други, както и добре да се срещнем с историята на болесттите на бъдещата майка, които е прекарала през детството и зрелия си живот.
Но, както е споделил един от основоположниците на микробиологията Луи Пастьор: „ Повърхностните занимания с просвета ще те отведат надалеч от Бога, а задълбочените научни проучвания ще те доведат при Него “
Историята споделя, че 26-ят американски водач поема държавническия пост едвам когато е на 42 години, което го прави за оня интервал най - младият лидер на империята оттатък океана. Неговият управленчески метод, нововъведение и идеите, за които се бори, трансформират елементарния на тип общественик в почитан човек. Но от позиция на отминалите събития в нашата страна, интерес провокира не инцидентно определеният първоначално откъс.
Преди дни ние, българите, станахме очевидци на събитие, което безспорно ще има своята историческа стойност. То бе и повода, заради която целият свят впери взор в нашата скромна държавица. И това в действителност беше най-сгодният миг, в който ние, българите, трябваше да покажем, че сме необятно скроени хора, умеещи да оценят непознатите достолепия. Дали по този начин се получи? На този въпрос не е редно да даваме отговор от името на всички. Нека всеки самичък го направи.
Едно обаче е най-важното. Благодарение визитата на папа Франциск, евентуално някои по-прозорливи българи съумяха да схванат, че на вярата граници само индивидът може да сложи, и то, в случай че желае това. Независимо в кой Бог имаме вяра, без значение от коя точка на света е, се молим за едно и също – здраве, сили, благополучие. Но какво по-жалко от това, в случай че даже свято нещо като молитвата не е в положение да сплоти разединилия се свят.
Според редица учени, молитвата носи голям енергиен заряд.
С това й качество нормално се изяснява спонтанното изцеление на заболели люде, посвещавали се редовно на смирения акт. Разбира се, гореспоменатото не е лесна за реализиране задача. Преди всичко молитвата изисква съсредоточение , по време на което ние би трябвало да канализираме своята мисъл и предпочитание, с цел да можем да ги насочим в вярната посока.
И, както постоянно сме повтаряли, най-важният съставен елемент, магическата съставна част, е вярата ! Невидимата мощ, която ни дава кураж да продължим напред с ясното схващане, че ще успеем. Тази движеща мощност стои в основата на всеки реализиран позитивен резултат.
Като този на група откриватели от Университета в Колорадо, разкрили до момента несрещани имунодефицитни болести, породени от нова генетична разновидност. Учените се сблъскали с откритието, до момента в който изследвали каква е повода бебе да страда от възпалително заболяване на червата, неповлияващо се от многочислени извършени лечения, наред с други положения като екзема, хранителни алергии, белодробно заболяване и персистираща цитомегаловирусна зараза.
Проучвайки родовата клинична картина, експертите открили, че неговата сестра също страдала от сходни проблеми, а общите посред им признаци подхождат на синдрома на имунната дисрегулация . Хората, страдащи от него, имат неприятно функционираща имунна система, която може да докара до съществени, рецидивиращи или необикновени инфекции, както и до автоимунни и възпалителни затруднения, засягащи стомашно-чревния тракт, кожата, белите дробове и циркулиращите кръвни кафези.
Тази нерегулирана имунна система може също да докара до нараснал риск от развиването на рак. Изследователите разкрили, че братът и сестрата са имали първия прочут човешки недостатък в ген, наименуван IL2RB (интерлевкин-2 рецептор бета, IL-2R), водещ до понижаване в броя на имунните кафези, наречени регулаторни Т кафези, които предотвратяват автоимунитета.
В същото време при децата се следило и струпване на „ естествените кафези убийци “, които при вярно действие защищават организма от развиването на инфекции и рак. Но разновидността в тази ситуация значи, че Т - клетките не са били в положение да „ работят “ вярно, вследствие на което не са могли да се преборят с цитомегаловирусната зараза. Ситуация, довела до появяването на персистираща и инвалидизираща, такава.
Предвид гореспоменатото изобретение, няма по какъв начин да не изразим възторженостти към екипа, достигнал до подобен витално значим за медицината миг. Но наред с това бихме се заровили малко по-надълбоко. Почти няма случай, в който, в случай че поколението страда от някакво заболяване, то да не е предадено от майката . Говорим за по този начин наречената родова зараза. При описания случай се следи необичаен здравословен проблем и при двете деца, като за едното той е по-силно изразен. Когато имаме налице сходен проблем, първоизточникът на казуса постоянно се търси и в основателите на новороденото – майката и бащата .
Така стигаме до понятието отвесно предадена зараза. Въпросната естествено се предизвиква от патогенни микроорганизми и съставлява тази, която се трасмисира от майка на дете, т.е. предава се непосредствено от майката на ембриона, плода или бебето по време на бременност или раждане.
Това се случва, когато родилката страда от интеркурентна болест (заболяване, което поражда по време на боледуване от друго такова) през интервала на бременността. Основните пътища за предаване на по този начин наречените отвесни инфекции са през плацентата (трансплацентарната) и женския репродуктивен тракт по време на раждането.
Трансимисята е допустима и при пострадване на майчино-феталната преграда, като амниоцентеза или при пораждане на по-голяма контузия. Тук е значимо да се регистрира фактът, че ембрионът и плодът имат дребна или никаква имунна функционалност. Те зависят от тази на майката! А когато тя е мощно компрометирана, последствията са неопределими.
Относно патогените, които имат свойството да преминат през плацентата и надлежно да причинят перинатална зараза, която не постоянно се вижда, не може да се каже, че те са един или два. В множеството случаи те предизвикват леки болести на майката, само че пък са доста рискови за развиващия се ембрион или плод . Не рядко в практиката се открива, че те са главните провокатори за импровизиран аборт или съществени нарушавания в развиването дребното.
По време на акта на раждане бебетата също могат да се заразят, така избрани инфекциозни сътрудници се предават на плода, до момента в който той минава през родовия канал или даже малко след раждането. Тази разликата е значима, тъй като когато предаването е най-вече по време или след раждането, има опция за съответна здравна интервенция, която да предотврати развихряне на инфекции в бебето.
По отношение до момента на бактериите, паразитите и гъбичките с новороденото, нещата се случват по не кой знае какъв брой комплициран метод. По време на раждането бебетата се излагат на кръв, телесни течности, преминавайки през майчиния генитален тракт, само че в отсъствието на плацентарната преграда. Поради това, микроорганизми като хепатит B, такива, свързани с полово излъчени заболявания (напр. Neisseria gonorrhoeae, Chlamydia trachomatis, Mycoplasma и Ureaplasma urealiticum), както и Helicobacter pylori и Candida albicans са измежду най-често срещаните инфекциозни сътрудници измежду новородените.
Що се касае до признаците и признаците, които да насочат вниманието ни към отвесно предадената зараза, то би трябвало да се има поради, че те строго зависят от самостоятелните характерности на патогена. При майката той може да провокира едвам доловими признаци като грипоподобно заболяване или вероятно никакви признаци. В такива случаи, резултатите за жалост първо се виждат едвам при раждането.
Новороденото постоянно се появява на бял свят с дребни за гестационната си възраст размери.
Може да се следи и петехиален обрив по кожата, с дребни червеникави или пурпурни петна заради кървене от капилярите. Увеличен черен дроб и далак (хепатоспленомегалия) също е постоянно срещано събитие, както и жълтеницата. Въпреки това, тя е по-рядко срещана при хепатит В, защото имунната система на новороденото не е развита задоволително добре, с цел да отговори на чернодробните кафези, каквато нормално е повода за жълтеница при по-голямо дете или възрастен. Увреждането на слуха, проблеми с очите, умствена назадничавост, аутизъм и гибел са измежду другите последствия резултат от отвесно излъчените инфекции.
Естествено, те са лечими, само че е целесъобразно да бъдат предотвратявани доста преди да се стигне до зачеване. Това значи проучванията да не бъдат лимитирани само до главните, а да се приложат и други, както и добре да се срещнем с историята на болесттите на бъдещата майка, които е прекарала през детството и зрелия си живот.
Но, както е споделил един от основоположниците на микробиологията Луи Пастьор: „ Повърхностните занимания с просвета ще те отведат надалеч от Бога, а задълбочените научни проучвания ще те доведат при Него “
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ