Без паника, с Делян Пеевски всичко е наред. С медиите

Без суматоха, с Делян Пеевски всичко е наред. С медиите му - също. Всичко е наред и с тези издания, които сякаш не са негови. А ръководството си остава устойчиво.
Такива са изводите след новината, показана в осведомителния поток със мощно пресиленото заглавие, че депутатът от Движение за права и свободи се отдръпва от издателския бизнес. Нищо сходно. Неуспелият началник на ДАНС, някогашен следовател и сполучил младеж, който официализира големия си бизнес горе-долу за една нощ и от собственик на остарял автомобил се трансформира в мултимилионер, в никакъв случай няма да напусне медийното поле. Защото стори ли го, няма с какво да пази имерията си.
Сряда, работният ден върви към привършване. В обичайна форма “обръщение към обществеността”, разпратено до обособени издания, депутатът от Движение за права и свободи разгласи, че оставя медиите си в ръцете на публицистите, тъй като било извънредно време медийното наличие да бъде ръководено точно от тях. За тази цел той основава фондация, с която няма да има нищо общо. Освен че ще я финансира. Разбира се, по остарял бит Пеевски още веднъж се оказа жертва на зли олигарси, които го нападат. Така се случило и със договорката с американската “Ню имидж”, която трябваше да откупи част от медийния му бизнес, само че Комисия за защита на конкуренцията бавела утвърждението на договорката. Затова националният представител освен се отказвал от сделките с американската компания, само че и прекратявал издателската си активност, като оставял медиите си в ръцете на “изявени журналисти”.
Какво не има намерение Пеевски
Никой не знае какво тъкмо има поради Пеевски, нито пък какво се крие зад дейностите му. Със сигурност обаче можем да кажем какво не има намерение: той въобще дори няма да се отдръпна от българския медиен пазар. Както не се отдръпна и от обществения живот, с каквито мелодраматични анонси, в това число и от премиера Борисов, бе подгряно неговото несъстояло се “емигриране” в Катар преди години.
Сагата с отдръпванията на Пеевски стартира през 2013 година със знаковото му отдръпване от ДАНС, мина през обявена договорка за продажба на медиите му през 2014 година, а след това депутатът от Движение за права и свободи се отхвърли да заявява 20-годишна кола като единствена благосъстоятелност и освети присъединяване си в редица бизнеси, като безусловно за една нощ се трансформира в милионер. Малко по-късно, афектиран на страната, щеше да се отдръпва от политическия и публичен живот (въпросното тръгване за Катар), само че по този начин и не извърши желанията си, огласени от премиера Борисов в телевизионно изявление.
През цялото това време на „ отдръпвания " Пеевски оперираше през медийния си инструментариум, който с неподписани “книги” стреляше по обществените му съперници. От тона на вестниците и обръщенията на Пеевски от техните страници стана изрично ясно, че той освен няма да се отдръпна, само че има и бъдещи креативен проекти, осъществени явно не без поддръжката на ръководещите от ГЕРБ и „ Обединените патриоти ", за които депутатът от Движение за права и свободи се трансформира в нещо като книжовен персонаж от фантастиката - “Онзи, чието име не назоваваме”.
На фона на всичко това може да се допусна, че следващото “отстъпване” на Пеевски е просто маневра, с която под маската на отдръпването да завзема нови територии.
Признанието
На този стадий можем единствено да гадаем каква е задачата на този негов ход. Но тя няма по какъв начин да се разграничава изключително от досегашните му апетити: да ръководи политически и бизнес процеси чрез “страхуване” (по неговия речник) на съперниците му посредством медиите, които към този момент няма да са негови, а ще бъдат издавани от потвърдени публицисти. С други думи: Пеевски прави опит да отстъпи от директната връзка със наличието на медиите му, като резервира единствено отговорността за финансирането.
Впрочем, с пояснението, че е извънредно време наличието да се дефинира от публицистите, Пеевски без да желае признава, че обвързваните с него издания до този миг са подбирали наличието си не с журналистически похвати. Ето за какво е значимо да се замислим какви политически ползи е обслужвал Пеевски с медиите си, чиито страници явно не са запълнени с текстове, отговарящи на журналистическите критерии. На този въпрос има елементарен отговор, само че честността изисква той да бъде даден от хората, представяни в тези медии като позитивни герои. Вероятно обаче Борисов и неговите министри няма да бъдат словоохотливи по тематиката, защото изчерпват всички сходни мнения със заключението, че „ в България има независимост на словото”.
И още нещо: в случай че се опрем на опита досега, Пеевски прави забележими промени в управленията на вестниците, когато следва промяна на курса. В предишното остана времето, когато ръководените от майка му Ирена Кръстева издания бяха с неприкрит “анти ГЕРБ” курс. При поемането на властта от Борисов, Кръстева завчас бе “скрита”. Тоест, анонсът, че наличието на медийната група ще се дефинира от “журналистическо настоятелство”, може да се одобри и като знак в тази посока.
При всички случаи обаче учредения за “тревога” няма. Депутатът от Движение за права и свободи ще продължи да финансира медийната си машина, ръководещите ще продължат със заклинанията, че в България има независимост на словото, а интернационалните организации ще продължат да класират страната на последно място в Европа по този индикатор. В резултат от всичко това на Запад България ще наподобява като територия, за която елементарно може да се допусна, че е доста евентуално публицист да бъде погубен поради работата си. Но другояче с Пеевски всичко си е наред.
Автор: Полина Паунова, Deutsche Welle