Проф. Павлов: Внушенията, че трябва да благодарим за нашата свобода на Путин и Митрофанова е безотговорно боравене с историята
Без окупацията на България от алената войска нямаше да има 9-и септември
Митологизирането на партизаните бе една голяма неистина, която бе проникнала в цялото българско общество
Интервю на Мая Георгиев
- 9-и септември е знакова дата в българската история, само че към този момент повече от 30 години не успяхме да разбираем на обществото какво в действителност се случва на 8-ми против 9-и септември 1944 година.
- Това е една в действителност черна дата в българската история, една дата, която не трябва да бъде забравяна, да бъде пренебрегната, тъй като има и такава наклонност. Години наред също така беше народен празник на българите, което е кощунствено и обидно. От хората, които тогава бяха на власт, тя се възприемаше като най-светлата дата. Даже на остарелия герб, който беше признат през 1971 година, имаше две дати – 681, одобрявана за дата за раждането на българската страна на Балканите и 9-и септември 1944 година. Сякаш това е някакъв некролог, белязал края на българската държавност. Още тогава като студенти се шегувахме между тях, че на 9-и септември сме престанали да бъдем страна и сме се трансформирали в придатък на Съветския съюз, защото и в Конституцията пишеше, че български родолюбец е този, който обича Съветския съюз.
Разбира се 9-и септември 1944 е неосъществим без 5-и септември, когато Съюз на съветските социалистически републики афишира война на България, нахлува алената войска и на процедура окупира страната. И се стига до това събитие, което единствено по себе си е много куриозно. То беше дефинирано от лявата комунистическа агитация още през 1948 година като „ всенародно въстание “. Имало е и разногласия дали това е буржоазна, национална или социалистическа гражданска война, като най-сетне беше наложено понятието „ социалистическа гражданска война “. Не се даваше и дума да се издума, че това действително е боен прелом. Разбира се след измененията през 1989 година последователно се наложи формулировката, че става дума за един боен прелом и то де юре е по този начин. Де факто обаче не е тъкмо и боен прелом, въпреки по наличие да е. Тук има редица куриозни моменти – да вземем за пример министърът на войната ген. Аврам Маринов, един от хората, които управляват този прелом, на другия ден не е назначен за министър, а за главнокомандващ армията. Любопитно е по какъв начин от 2-ри септември до нощта на 9-и септември ген.Маринов е бил фашист, а по-късно е прогресивно мислещ човек и е награден даже от Сталин с съветски боен медал по време на тържествата във връзка успеха на Съюз на съветските социалистически републики над Германия. Моментът на прелом също е много противоречив и по-скоро това наподобява на една режисура, в която вземат участие не повече от 500-600 души – млади офицери и бойци, частично като украса взе участие и Шуменският партизански отряд, за който се счита, че е небрежно призован, с цел да се съобщи някакъв сякаш национален детайл на събитието. Правят го на процедура военните, хората от „ Звено “, като самият ген. Маринов е доста деен участник във военния съюз, като не е маловажно да се знае, че той е наследник на Георги Кирков, един от най-изявените комунистически функционери в Царство България.
В тази връзка нашата съвременна историография би трябвало да направи едно по-сериозно проучване какво тъкмо съставлява това събитие и да освети неговите последствия, които не отшумяват и до през днешния ден, колкото и да се опитваме да го забравим и да лишим младите потомство от знание за неговите провали, които са факт и през днешния ден. А датата 9-и септември би трябвало непрекъснато да се напомня, нейното игнориране е надълбоко неправилно.
- Споменахте провали, какви бяха действително вредите за страната и българското общество след преврата на 9-и септември 1944 година?
- Щетите са ужасяващи и е мъчно да бъдат разказани накратко. На първо място свалено е едно законно държавно управление, което е ляво центристко, с министър председател Константин Муравиев, племенник на Александър Стамболийски, което ръководи единствено 7 дни (от 2 до 9 септември). Преди това три месеца ръководи държавното управление на Иван Багрянов, когато България се пробва да излезе от войната и това напълно не е елементарна работа. По времето на Муравиев към този момент България къса с Германия и даже се приказва, че се готви да разгласи война на Райха. Взетото решение обаче е забавено от военния министър Иван Маринов със 72 часа, изтъквайки механически проблеми. По този метод той на процедура дава опция на Съюз на съветските социалистически републики да ни разгласи война и да окупира България. Дали самият Иван Маринов е обвързван с съветските служби – може да се спори, няма точни данни. Но огромна част от тези по този начин наречени военни в кръга „ Звено “ са свързани със руската агентура и работят в нейна изгода, в това число и Кимон Георгиев, на който де факто това е присъединяване в третия преврати след тези през 1923 и 1934 година. Последиците от преврата на 9-и септември са в действителност ужасяващи, само че и самите българи сякаш не осъзнават какво тъкмо се случва. В интерес на истината стартира един необмислен комунистически гнет, защото самото министерство на вътрешните работи е обещано на комунистите. Макар те да не са болшинство в държавното управление, нито на най-важните постове, закрилата на алената войска е на тяхна страна. Започва един ужасяващ гнет, в който умират десетки хиляди души. Знае се към този момент, че част от присъдите са „ узаконени “ от по този начин наречения Народен съд, в това число и тези, които са физически убити, с което нанасят пагубни вреди на нацията.
Най- огромното проваляне обаче е това, че ние губим суверенитет. И когато през днешния ден пропагандни проксита на путинова Русия в България приказват по какъв начин би трябвало да сме самостоятелни, по какъв начин сегашните държавни управления били колониални на Америка – това са цялостни неистини, тъй като в последна сметка интервала на нашата зависимост - и колониална, и още по-тежка, е точно след 9-и септември 1944 година, когато на процедура всичко се взема решение в Москва.
За страдание истината за тези събития и до през днешния ден не са артикулирани задоволително ясно в публичен проект, без значение че към този момент в учебниците по история, за чест на моите сътрудници, нещата са показани обективно и най-малко младото потомство може би към този момент е наясно за този интервал. Става дума за сътрудници като доцент Михаил Груев, проф. Даниел Вачков и други, които издадоха и книги за последствията от 9-и септември 1944 година в друг проект, както и филмът на проф. Келбечева „ Второто избавление “, в който се вижда какво е това „ избавление “ след окупацията на страната от алената войска. Но още веднъж ще подчертая, че без окупацията на алената войска никакъв 9-и септември нямаше да има и изключително неговите ужасяващи последствия и проваляне.
-Защо тогава се приписват на партизаните у нас толкоз огромни заслуги, българските историци действително знаят ли какъв брой са били по това време, разбойници или антифашисти са били, за каквито се показват?
-Между партизаните има хора и с някакви антифашистки убеждения. Това са младежи, които са няколко стотин. Но те доближават една по-голяма бройка, когато се прави някаква масовизация под егидата на Добри Терпешев, един от мощните фактори в Българска комунистическа партия в края на 1943-44 година. Това се случва след борбата при Сталинград, в която огромна част от тези младежи – възпитаници, студенти, умират или умират в планината от мраз или апетит. Това е също едно закононарушение. Но в случай че се направи един социално-класов разбор на самите партизански, по този начин наречени военно-оперативни зони и отряди (една гръмка терминология, която е просто смехотворна) ще се види, че членовете на Българска комунистическа партия са не повече от 2000 души през 1944. Там има забележителен брой престъпен детайл, обособени земеделци, инцидентно попаднали авантюристи. Ние не може да ги възприемаме прекомерно едноцветно, само че като цяло те водят война против личната си страна, което е антидържавна активност. Никоя страна не би разрешила сходно нещо. Още повече, че самата България е в дипломатически консенсус със Съюз на съветските социалистически републики. И дано не забравяме, че Съюз на съветските социалистически републики инфилтрира свои детайли в нашето съпротивително придвижване – подводничари, парашутисти и бойни групи, в една суверенна страна, с която по формулировка е в дипломатически връзки. Затова сходна героизация на партизаните беше с цел да оправдае съществуването на режима. През 70-те години се беше стигнало до куриозната цифра на антифашистите – 35 000 души, което е смешно на фона на действителните цифри. Например, в Русе на 8-ми септември, когато влиза алената войска в града, компартията не съществува, тя е мимикрирала в някакъв смисъл. И „ освободители “ се посрещат от някаква група леви земеделци. Това не пречеше в Русе да няма два огромни блока на дейни борци. За страдание тази памет към този момент се губи след 30 години. Това разрешава на избрани ретроградни кръгове най-много в Българска социалистическа партия да вършат агитация и да приказват за неща, които са смехотворни.
Същото е и с доста други измислени героизации. Хората тогава се майтапиха по какъв начин Тодор Живков се среща с партизаните, за него се говореше, че е бил полулегален – той се е крил и никой не го е търсил. Беше основана една мощна митология от цялата комунистическа пропагандна машина, героизираща тези хора. Ето, даже Българска социалистическа партия стартира акцията си Васил Демиревски, участник в една акция, която значително е срамна – група партизани нападат ранени немски бойци, та това е изцяло неуместно. А самият Васил Демиревски след това е погубен в тил като неуместен на самата партия – т.е., не се споделя за него цялата истина. Да не приказваме за Методи Шатъров – един от огромните комунистически водачи от планетарен мащаб, който е отговарял по линия на Коминтерна за Индокитай. Той пък е погубен, с цел да се угоди на Тито и това беше показано от проф. Тодор Балкански в една негова книга. Шатаров е погубен, тъй като той е считал, че македонската компартия е била част от българската компартия. Такива значими политически водачи са били премахвани поради ползите на Тито и Сталин. Подобен е казусът и с Трайчо Костов. Но всички тези неща бяха премълчавани, манипулирани. Тоест, една голяма неистина живееше в българското общество, тя беше проникнала в образованието, в пионерски и комсомолски организации. Затова е извънредно време на това нещо да му се постави точка. Да не се разрешава на недобросъвестни хора да показват тези събития в розова светлина като някакъв доста благополучен интервал в българската история.
-Има ли аналогии и сходства съгласно вас сред сталинското „ избавление “ на България и путинското „ избавление “ на Украйна?
-Аналогиите се набиват от пръв взор, като в някои връзки мога да кажа, че путинската експанзия е още по-примитивна и по-зловеща. Без да ставам нещо като юрист на сталиновия режим, тъй като се води война, виновност за ориста на България имат и другите Велики сили, изключително с Ялтенската конференция, когато е даден на Сталин картбланш за подялбата на света върху една салфетка – някои отхвърлят това, само че то е реалност. Така ние попадаме в зоната на въздействие на Съюз на съветските социалистически републики. Без да ставам юрист и на западните сили, те пък са си представяли това въздействие като естествени демократични режими, а не като тоталитарна система, която копира изцяло руската в най-зловещите й измерения.
Но това, което прави Владимир Путин, е просто ужасяващо. Той потъпква правилата на интернационалното право от последните няколко века насам. Той просто взема решение, че Украйна не съществува, че има триединен народ руси-беларуси-украинци. В някои връзки в този момент ние живеем в още по-ужасяваща конюнктура спрямо тази след 9-и септември. И виждаме по какъв начин на този декор в България се прави агитация на Путин, на съветските права и то в национални медии, да вземем за пример БНР, без да им се търси сметка даже от Съвет за електронни медии. В този смисъл аналогията не е в наша изгода, а даже в наша щета. Защото ние сме доста примамлива цел на евросъветизма, защото огромната драма на Путин е, че се е разпаднал Съюз на съветските социалистически републики. В последна сметка това, което Путин желае е да наложи една извънредно ретроградна, реакционна и неонацистка политика, която в някои връзки е по-зловеща от това, което въплъщава 9-и септември 1944 година.
-Как тогава да си разбираем смущаващия факт, че огромна част от българите не престават да пазят Русия и Путин, макар геноцидната война в Украйна? Дали това не е демонстрация на някаква народопатология?
-Да, това е патология, това е събитие. За мен казусът е кой съумя да внедри в България подобен антимераканизъм, какъвто нямаше дори по време на тоталитарната система. Тук Русия реализира голяма пропагандна победа, като ни внуши, че Америка и Европейски Съюз са нашият максимален зложелател. Виждаме образци по какъв начин една сякаш легална, законна партия като „ Възраждане “ моли за излизане от НАТО и Европейски Съюз, надали не да се превърнем в съветска колония. Тоест, някои хора чакат освобождението ни към този момент в двойни и тройни кавички. Това е антидържавна активност, тя би трябвало да бъде преследвана от закона и прокуратурата, тъй като е срещу държавните ползи, срещу националните ползи. В медиите се промъква и то даже упорито разказа, че било време да вършим избор. Какъв избор да вършим – сред путиновия тоталитарен режим и естествения свят ли, със всичките му негативи? Аз просто не мога да допускам, че пребивавам в такава конюнктура и то три десетилетия след измененията в България. Мисля, че огромна част от хората, които симпатизират на Русия, го вършат по някакви прочувствени аргументи, свързани с младостта им, с близостта ни с съветската просвета, като те преглеждат украинската като част от съветската просвета, което е още по-трагично. У нас се води една украинофобска агитация от доста медии и не се изяснява какво е Украйна. Та ние сме свързани с Украйна доста повече в някои връзки, в сравнение с с Русия. Но както едно време се постановяваше повърхностното и примитивно познание, че всички, които живеят в Съветския съюз са руснаци и всички, които живеят в Югославия са сърби, в този момент се употребява доста изкусно от пропагандата. Видяхме Елеонора Митрофанова да участва на отбелязването на Съединението. Ами Русия е страната, която е срещу съединението, която насъсква Сърбия и дори моли към султана да си върне Източна Румелия. Виждаме какъв брой грозни измерения има актуалната съветска агитация, която намира почва у нас. Това е извънредно, само че не виждаме да се реагира рационално и твърдо към сходни провокации, които са факт.
- Какъв знак беше съгласно вас взаимното честване на Деня на съединението от българския президент Румен Радев и съветския дипломат Елеонора Митрофанова?
-Мисля, че президентът и неговите съветници, а и самата Митрофанова не са се замислили какво тъкмо вършат. Това е едно кощунствено деяние. Никой не може да попречи на един непознат дипломат да постави цветя, да се поклони на празник на непозната страна. Но да не забравяме, че от съветска позиция ние сме неприятелска страна. Би трябвало Г-жа Митрофанова да се извини за тази съветска позиция или най-малкото да каже, че днешната Руска федерация не е идентична с съветската империя. Защото на нас ни се внушава, че би трябвало да благодарим за нашата независимост или полусвобода през 1878 година надали не на Путин и Митрофанова – това е безконтролно боравене с историята и не би трябвало да бъде търпяно. Мисля, че това е агитационен гаф на самата Митрофанова и съветските дипломати в България. Защото въпреки да е малко известно, че Русия е срещу Съединението, това е реалност. А доста постоянно се изяснява отрицателното отношение към Съединението с антипатията, преливаща в ненавист на съветския император Александър Трети към Александър Първи Батенберг, което не е по този начин. За Русия, както тогава, по този начин и през днешния ден е годен правилото „ разделяй и владей “ - т.е. да има дребни държавни субекти, с цел да може да си прокарва ползите. По отношение на Македония не е ли същото – апелите да се отхвърли френското предложение идват от сили, свързани с Москва, които работят в една и съща посока с Русия. Това би трябвало да бъде обеца на ухото за нашите политици, които знаейки или незнаейки, извършват някакви роля, която е ужасна, а за обществото би трябвало да бъдат доста ясни сигнали.
-Имате ли чувството за съществуването на редом българско общество, ясно откроило се на фона на мръсната съветска война в Украйна, което демонстрира преданост не към личната си страна, а към непозната страна, оповестила България за вражеска към нея, нарекла български герои „ нацисти “?
-Дали съществува редом общество, аз не мога да кажа и се надявам да не е по този начин. Но че такива трендове са прокарвани напълно систематично от петата колона в България е реалност. Даже мисля, че с изгонването на 70-те съветски дипломати този напън е понижен. Но за жалост държавното управление на Продължаваме промяната го направи когато към този момент беше свалено, а не когато трябваше да го направи. Смятам обаче, че би трябвало да се даде отпор на тази войнстваща западна уплаха, на тази американофобия. Една огромна част от българското общество се възползва оптимално от богатствата, които ни даде участие ни в Европейски Съюз и в НАТО. И не би трябвало обществото да се поддават на такива внушения, които боравят с категории като „ родолюбие “, мантрата за мир, пробутвана от една нападателна мощ, апелите за самостоятелност. Защото на 6-и септември президентът още веднъж приказва за самостоятелност, което обаче значи да се откажем от нашите партньорски отношение с естествения свят и на процедура да минем на страната на Русия. На това би трябвало да му се дава отпор.
Митологизирането на партизаните бе една голяма неистина, която бе проникнала в цялото българско общество
Интервю на Мая Георгиев
- 9-и септември е знакова дата в българската история, само че към този момент повече от 30 години не успяхме да разбираем на обществото какво в действителност се случва на 8-ми против 9-и септември 1944 година.
- Това е една в действителност черна дата в българската история, една дата, която не трябва да бъде забравяна, да бъде пренебрегната, тъй като има и такава наклонност. Години наред също така беше народен празник на българите, което е кощунствено и обидно. От хората, които тогава бяха на власт, тя се възприемаше като най-светлата дата. Даже на остарелия герб, който беше признат през 1971 година, имаше две дати – 681, одобрявана за дата за раждането на българската страна на Балканите и 9-и септември 1944 година. Сякаш това е някакъв некролог, белязал края на българската държавност. Още тогава като студенти се шегувахме между тях, че на 9-и септември сме престанали да бъдем страна и сме се трансформирали в придатък на Съветския съюз, защото и в Конституцията пишеше, че български родолюбец е този, който обича Съветския съюз.
Разбира се 9-и септември 1944 е неосъществим без 5-и септември, когато Съюз на съветските социалистически републики афишира война на България, нахлува алената войска и на процедура окупира страната. И се стига до това събитие, което единствено по себе си е много куриозно. То беше дефинирано от лявата комунистическа агитация още през 1948 година като „ всенародно въстание “. Имало е и разногласия дали това е буржоазна, национална или социалистическа гражданска война, като най-сетне беше наложено понятието „ социалистическа гражданска война “. Не се даваше и дума да се издума, че това действително е боен прелом. Разбира се след измененията през 1989 година последователно се наложи формулировката, че става дума за един боен прелом и то де юре е по този начин. Де факто обаче не е тъкмо и боен прелом, въпреки по наличие да е. Тук има редица куриозни моменти – да вземем за пример министърът на войната ген. Аврам Маринов, един от хората, които управляват този прелом, на другия ден не е назначен за министър, а за главнокомандващ армията. Любопитно е по какъв начин от 2-ри септември до нощта на 9-и септември ген.Маринов е бил фашист, а по-късно е прогресивно мислещ човек и е награден даже от Сталин с съветски боен медал по време на тържествата във връзка успеха на Съюз на съветските социалистически републики над Германия. Моментът на прелом също е много противоречив и по-скоро това наподобява на една режисура, в която вземат участие не повече от 500-600 души – млади офицери и бойци, частично като украса взе участие и Шуменският партизански отряд, за който се счита, че е небрежно призован, с цел да се съобщи някакъв сякаш национален детайл на събитието. Правят го на процедура военните, хората от „ Звено “, като самият ген. Маринов е доста деен участник във военния съюз, като не е маловажно да се знае, че той е наследник на Георги Кирков, един от най-изявените комунистически функционери в Царство България.
В тази връзка нашата съвременна историография би трябвало да направи едно по-сериозно проучване какво тъкмо съставлява това събитие и да освети неговите последствия, които не отшумяват и до през днешния ден, колкото и да се опитваме да го забравим и да лишим младите потомство от знание за неговите провали, които са факт и през днешния ден. А датата 9-и септември би трябвало непрекъснато да се напомня, нейното игнориране е надълбоко неправилно.
- Споменахте провали, какви бяха действително вредите за страната и българското общество след преврата на 9-и септември 1944 година?
- Щетите са ужасяващи и е мъчно да бъдат разказани накратко. На първо място свалено е едно законно държавно управление, което е ляво центристко, с министър председател Константин Муравиев, племенник на Александър Стамболийски, което ръководи единствено 7 дни (от 2 до 9 септември). Преди това три месеца ръководи държавното управление на Иван Багрянов, когато България се пробва да излезе от войната и това напълно не е елементарна работа. По времето на Муравиев към този момент България къса с Германия и даже се приказва, че се готви да разгласи война на Райха. Взетото решение обаче е забавено от военния министър Иван Маринов със 72 часа, изтъквайки механически проблеми. По този метод той на процедура дава опция на Съюз на съветските социалистически републики да ни разгласи война и да окупира България. Дали самият Иван Маринов е обвързван с съветските служби – може да се спори, няма точни данни. Но огромна част от тези по този начин наречени военни в кръга „ Звено “ са свързани със руската агентура и работят в нейна изгода, в това число и Кимон Георгиев, на който де факто това е присъединяване в третия преврати след тези през 1923 и 1934 година. Последиците от преврата на 9-и септември са в действителност ужасяващи, само че и самите българи сякаш не осъзнават какво тъкмо се случва. В интерес на истината стартира един необмислен комунистически гнет, защото самото министерство на вътрешните работи е обещано на комунистите. Макар те да не са болшинство в държавното управление, нито на най-важните постове, закрилата на алената войска е на тяхна страна. Започва един ужасяващ гнет, в който умират десетки хиляди души. Знае се към този момент, че част от присъдите са „ узаконени “ от по този начин наречения Народен съд, в това число и тези, които са физически убити, с което нанасят пагубни вреди на нацията.
Най- огромното проваляне обаче е това, че ние губим суверенитет. И когато през днешния ден пропагандни проксита на путинова Русия в България приказват по какъв начин би трябвало да сме самостоятелни, по какъв начин сегашните държавни управления били колониални на Америка – това са цялостни неистини, тъй като в последна сметка интервала на нашата зависимост - и колониална, и още по-тежка, е точно след 9-и септември 1944 година, когато на процедура всичко се взема решение в Москва.
За страдание истината за тези събития и до през днешния ден не са артикулирани задоволително ясно в публичен проект, без значение че към този момент в учебниците по история, за чест на моите сътрудници, нещата са показани обективно и най-малко младото потомство може би към този момент е наясно за този интервал. Става дума за сътрудници като доцент Михаил Груев, проф. Даниел Вачков и други, които издадоха и книги за последствията от 9-и септември 1944 година в друг проект, както и филмът на проф. Келбечева „ Второто избавление “, в който се вижда какво е това „ избавление “ след окупацията на страната от алената войска. Но още веднъж ще подчертая, че без окупацията на алената войска никакъв 9-и септември нямаше да има и изключително неговите ужасяващи последствия и проваляне.
-Защо тогава се приписват на партизаните у нас толкоз огромни заслуги, българските историци действително знаят ли какъв брой са били по това време, разбойници или антифашисти са били, за каквито се показват?
-Между партизаните има хора и с някакви антифашистки убеждения. Това са младежи, които са няколко стотин. Но те доближават една по-голяма бройка, когато се прави някаква масовизация под егидата на Добри Терпешев, един от мощните фактори в Българска комунистическа партия в края на 1943-44 година. Това се случва след борбата при Сталинград, в която огромна част от тези младежи – възпитаници, студенти, умират или умират в планината от мраз или апетит. Това е също едно закононарушение. Но в случай че се направи един социално-класов разбор на самите партизански, по този начин наречени военно-оперативни зони и отряди (една гръмка терминология, която е просто смехотворна) ще се види, че членовете на Българска комунистическа партия са не повече от 2000 души през 1944. Там има забележителен брой престъпен детайл, обособени земеделци, инцидентно попаднали авантюристи. Ние не може да ги възприемаме прекомерно едноцветно, само че като цяло те водят война против личната си страна, което е антидържавна активност. Никоя страна не би разрешила сходно нещо. Още повече, че самата България е в дипломатически консенсус със Съюз на съветските социалистически републики. И дано не забравяме, че Съюз на съветските социалистически републики инфилтрира свои детайли в нашето съпротивително придвижване – подводничари, парашутисти и бойни групи, в една суверенна страна, с която по формулировка е в дипломатически връзки. Затова сходна героизация на партизаните беше с цел да оправдае съществуването на режима. През 70-те години се беше стигнало до куриозната цифра на антифашистите – 35 000 души, което е смешно на фона на действителните цифри. Например, в Русе на 8-ми септември, когато влиза алената войска в града, компартията не съществува, тя е мимикрирала в някакъв смисъл. И „ освободители “ се посрещат от някаква група леви земеделци. Това не пречеше в Русе да няма два огромни блока на дейни борци. За страдание тази памет към този момент се губи след 30 години. Това разрешава на избрани ретроградни кръгове най-много в Българска социалистическа партия да вършат агитация и да приказват за неща, които са смехотворни.
Същото е и с доста други измислени героизации. Хората тогава се майтапиха по какъв начин Тодор Живков се среща с партизаните, за него се говореше, че е бил полулегален – той се е крил и никой не го е търсил. Беше основана една мощна митология от цялата комунистическа пропагандна машина, героизираща тези хора. Ето, даже Българска социалистическа партия стартира акцията си Васил Демиревски, участник в една акция, която значително е срамна – група партизани нападат ранени немски бойци, та това е изцяло неуместно. А самият Васил Демиревски след това е погубен в тил като неуместен на самата партия – т.е., не се споделя за него цялата истина. Да не приказваме за Методи Шатъров – един от огромните комунистически водачи от планетарен мащаб, който е отговарял по линия на Коминтерна за Индокитай. Той пък е погубен, с цел да се угоди на Тито и това беше показано от проф. Тодор Балкански в една негова книга. Шатаров е погубен, тъй като той е считал, че македонската компартия е била част от българската компартия. Такива значими политически водачи са били премахвани поради ползите на Тито и Сталин. Подобен е казусът и с Трайчо Костов. Но всички тези неща бяха премълчавани, манипулирани. Тоест, една голяма неистина живееше в българското общество, тя беше проникнала в образованието, в пионерски и комсомолски организации. Затова е извънредно време на това нещо да му се постави точка. Да не се разрешава на недобросъвестни хора да показват тези събития в розова светлина като някакъв доста благополучен интервал в българската история.
-Има ли аналогии и сходства съгласно вас сред сталинското „ избавление “ на България и путинското „ избавление “ на Украйна?
-Аналогиите се набиват от пръв взор, като в някои връзки мога да кажа, че путинската експанзия е още по-примитивна и по-зловеща. Без да ставам нещо като юрист на сталиновия режим, тъй като се води война, виновност за ориста на България имат и другите Велики сили, изключително с Ялтенската конференция, когато е даден на Сталин картбланш за подялбата на света върху една салфетка – някои отхвърлят това, само че то е реалност. Така ние попадаме в зоната на въздействие на Съюз на съветските социалистически републики. Без да ставам юрист и на западните сили, те пък са си представяли това въздействие като естествени демократични режими, а не като тоталитарна система, която копира изцяло руската в най-зловещите й измерения.
Но това, което прави Владимир Путин, е просто ужасяващо. Той потъпква правилата на интернационалното право от последните няколко века насам. Той просто взема решение, че Украйна не съществува, че има триединен народ руси-беларуси-украинци. В някои връзки в този момент ние живеем в още по-ужасяваща конюнктура спрямо тази след 9-и септември. И виждаме по какъв начин на този декор в България се прави агитация на Путин, на съветските права и то в национални медии, да вземем за пример БНР, без да им се търси сметка даже от Съвет за електронни медии. В този смисъл аналогията не е в наша изгода, а даже в наша щета. Защото ние сме доста примамлива цел на евросъветизма, защото огромната драма на Путин е, че се е разпаднал Съюз на съветските социалистически републики. В последна сметка това, което Путин желае е да наложи една извънредно ретроградна, реакционна и неонацистка политика, която в някои връзки е по-зловеща от това, което въплъщава 9-и септември 1944 година.
-Как тогава да си разбираем смущаващия факт, че огромна част от българите не престават да пазят Русия и Путин, макар геноцидната война в Украйна? Дали това не е демонстрация на някаква народопатология?
-Да, това е патология, това е събитие. За мен казусът е кой съумя да внедри в България подобен антимераканизъм, какъвто нямаше дори по време на тоталитарната система. Тук Русия реализира голяма пропагандна победа, като ни внуши, че Америка и Европейски Съюз са нашият максимален зложелател. Виждаме образци по какъв начин една сякаш легална, законна партия като „ Възраждане “ моли за излизане от НАТО и Европейски Съюз, надали не да се превърнем в съветска колония. Тоест, някои хора чакат освобождението ни към този момент в двойни и тройни кавички. Това е антидържавна активност, тя би трябвало да бъде преследвана от закона и прокуратурата, тъй като е срещу държавните ползи, срещу националните ползи. В медиите се промъква и то даже упорито разказа, че било време да вършим избор. Какъв избор да вършим – сред путиновия тоталитарен режим и естествения свят ли, със всичките му негативи? Аз просто не мога да допускам, че пребивавам в такава конюнктура и то три десетилетия след измененията в България. Мисля, че огромна част от хората, които симпатизират на Русия, го вършат по някакви прочувствени аргументи, свързани с младостта им, с близостта ни с съветската просвета, като те преглеждат украинската като част от съветската просвета, което е още по-трагично. У нас се води една украинофобска агитация от доста медии и не се изяснява какво е Украйна. Та ние сме свързани с Украйна доста повече в някои връзки, в сравнение с с Русия. Но както едно време се постановяваше повърхностното и примитивно познание, че всички, които живеят в Съветския съюз са руснаци и всички, които живеят в Югославия са сърби, в този момент се употребява доста изкусно от пропагандата. Видяхме Елеонора Митрофанова да участва на отбелязването на Съединението. Ами Русия е страната, която е срещу съединението, която насъсква Сърбия и дори моли към султана да си върне Източна Румелия. Виждаме какъв брой грозни измерения има актуалната съветска агитация, която намира почва у нас. Това е извънредно, само че не виждаме да се реагира рационално и твърдо към сходни провокации, които са факт.
- Какъв знак беше съгласно вас взаимното честване на Деня на съединението от българския президент Румен Радев и съветския дипломат Елеонора Митрофанова?
-Мисля, че президентът и неговите съветници, а и самата Митрофанова не са се замислили какво тъкмо вършат. Това е едно кощунствено деяние. Никой не може да попречи на един непознат дипломат да постави цветя, да се поклони на празник на непозната страна. Но да не забравяме, че от съветска позиция ние сме неприятелска страна. Би трябвало Г-жа Митрофанова да се извини за тази съветска позиция или най-малкото да каже, че днешната Руска федерация не е идентична с съветската империя. Защото на нас ни се внушава, че би трябвало да благодарим за нашата независимост или полусвобода през 1878 година надали не на Путин и Митрофанова – това е безконтролно боравене с историята и не би трябвало да бъде търпяно. Мисля, че това е агитационен гаф на самата Митрофанова и съветските дипломати в България. Защото въпреки да е малко известно, че Русия е срещу Съединението, това е реалност. А доста постоянно се изяснява отрицателното отношение към Съединението с антипатията, преливаща в ненавист на съветския император Александър Трети към Александър Първи Батенберг, което не е по този начин. За Русия, както тогава, по този начин и през днешния ден е годен правилото „ разделяй и владей “ - т.е. да има дребни държавни субекти, с цел да може да си прокарва ползите. По отношение на Македония не е ли същото – апелите да се отхвърли френското предложение идват от сили, свързани с Москва, които работят в една и съща посока с Русия. Това би трябвало да бъде обеца на ухото за нашите политици, които знаейки или незнаейки, извършват някакви роля, която е ужасна, а за обществото би трябвало да бъдат доста ясни сигнали.
-Имате ли чувството за съществуването на редом българско общество, ясно откроило се на фона на мръсната съветска война в Украйна, което демонстрира преданост не към личната си страна, а към непозната страна, оповестила България за вражеска към нея, нарекла български герои „ нацисти “?
-Дали съществува редом общество, аз не мога да кажа и се надявам да не е по този начин. Но че такива трендове са прокарвани напълно систематично от петата колона в България е реалност. Даже мисля, че с изгонването на 70-те съветски дипломати този напън е понижен. Но за жалост държавното управление на Продължаваме промяната го направи когато към този момент беше свалено, а не когато трябваше да го направи. Смятам обаче, че би трябвало да се даде отпор на тази войнстваща западна уплаха, на тази американофобия. Една огромна част от българското общество се възползва оптимално от богатствата, които ни даде участие ни в Европейски Съюз и в НАТО. И не би трябвало обществото да се поддават на такива внушения, които боравят с категории като „ родолюбие “, мантрата за мир, пробутвана от една нападателна мощ, апелите за самостоятелност. Защото на 6-и септември президентът още веднъж приказва за самостоятелност, което обаче значи да се откажем от нашите партньорски отношение с естествения свят и на процедура да минем на страната на Русия. На това би трябвало да му се дава отпор.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ