Сорос: ЕС върви към катастрофа, ще стане същото като със СССР през 1991 г.
Без да схваща какво се случва, Европа върви към злополука и популацията й би трябвало да се разсъни преди да е прекомерно късно. Ако това не се случи, с Европейският съюз ще се случи същото, каквото стана със Съветския съюз през 1991 година. Изглежда нито нашите водачи, нито елементарните жители схващат, че претърпяваме революционен миг, че диапазонът от благоприятни условия е доста необятен и че възможният резултатът е доста нерешителен, написа милиардерът Джордж Сорос в своя публикация, оповестена от английското левичарско издание The Guardian и показана от „ Фокус “. Ето какво написа още той:
Повечето от нас одобряват, че бъдещето ще наподобява повече или по-малко на сегашното, само че това не е наложително. В един дълъг и изпълнен със събития живот съм очевидец на доста интервали от това, което назовавам коренно неравновесие. Ние живеем в подобен интервал през днешния ден.
Следващата повратна точка ще бъдат изборите за Европейски парламент през май 2019 година. За страдание, антиевропейските сили ще се радват на конкурентно преимущество. Има няколко аргументи за това, в това число остарялата партийна система в множеството европейски страни, практическата неспособност за смяна на контракта и неналичието на правни принадлежности за дисциплиниране на държавите-членки, които нарушават правилата, на които е учреден Европейски Съюз. Европейски Съюз може да наложи своите закони на страните кандидатки, само че не разполага с задоволителен потенциал, с цел да наложи спазването на условията от държавите-членки.
Античната партийна система затруднява тези, които желаят да запазят полезностите, на които е учреден Европейски Съюз, само че оказва помощ на тези, които желаят да заменят тези полезности с нещо радикално друго. Това е правилно в обособените страни и още повече в трансевропейските съюзи. Партийната система на обособените страни отразява раздялите, които са имали значение през XIX и XX век, като спора сред капитала и труда. Но разделянето, което е най-важно през днешния ден, е сред про- и анти-европейските сили.
Доминиращата страна в Европейски Съюз е Германия, чийто преобладаващ политически съюз - сред Християндемократическия съюз (ХДС) и Християнсоциалния съюз(ХСС), основан на Бавария - е станал нестабилен. Алиансът работеше до тогава, до момента в който в Бавария нямаше значима партия вдясно от ХСС. Това се промени с възхода на екстремистката „ Алтернатива за Германия “ (АзГ). На изборите в провинцията през предишния септември резултатът на ХСС беше най-слабият за повече от шест десетилетия и АзГ влезе за първи път в баварския парламент.
Издигането на АзГ отстрани повода за съществуването на алианса ХДС/ХСС. Но този съюз не може да бъде разрушен, без да провокира нови избори, които нито Германия, нито Европа могат да си разрешат. А ръководещата коалиция не може да бъде мощно проевропейска, до момента в който е изправена пред опасността от АзГ.
Ситуацията надалеч не е безнадеждна. Германските „ Зелени “ се трансфораха в единствената непрекъснато проевропейска партия в страната и не престават да се издигат в социологическите изследвания, до момента в който АзГ наподобява е достигнала най-високата си точка (освен в някогашната Източна Германия). Но в този момент гласоподавателите на ХДС/ХСС са показани от партия, чийто ангажимент към европейските полезности е двузначен.
В Обединеното кралство също остарялата партийна конструкция не разрешава на националната воля да откри уместно изложение. Както Лейбъристите, по този начин и консерваторите са вътрешно разграничени, само че техните водачи, надлежно Джереми Корбин и Тереза Мей, са решени да доставят Брезкит. Ситуацията е толкоз комплицирана, че множеството британци просто желаят това да свърши, макар че ще бъде определящо събитие за страната за десетилетия напред.
Колаборацията сред Корбин и Мей провокира съпротива и в двете партии, като в тази ситуация на Лейбъристите тя граничи с протест. Мей анонсира стратегия за помощ на обеднелите про-Брекзит лейбъристки общности в Северна Англия. И Корбин е упрекнат, че предава обещанието си, направено на последния конгрес на партията, да поддържа втори референдум за Брекзит, в случай че не може да провокира предварителни парламентарни избори.
Шансовете договорката на Мей да бъде отхвърлена още веднъж от депутатите се усилват всеки ден. Това би могло да докара до усилване на поддръжката за референдум - или, още по-добре, за анулация на уведомлението по член 50 от Англия.
Италия се намира в сходно състояние. Европейски Съюз направи съдбовна неточност през 2017 година посредством прецизното използване на Дъблинското съглашение, което незаслужено обременява страните, като Италия, където мигрантите първо влизат в Европейски Съюз. Това изтласка най-вече проевропейския и проимиграционния електорат в ръцете на антиевропейската партия „ Лигата “ и „ Движението Пет звезди “ на миналогодишните избори. Доминиращата преди този момент Демократическа партия е в хаос. В резултат от това многото гласоподаватели, които остават проевропейски, нямат партия, за която да гласоподават. Има обаче опит за образуване на обединена проевропейска листа. Подобно пренареждане на партийните системи се случва във Франция, Полша и Швеция.
Когато става въпрос за трансевропейски съюзи, обстановката е още по-лоша. Националните партии имат най-малко някои корени в предишното, само че тези съюзи са напълно подбудени от персоналните ползи на партийните водачи. Алиансът на Европейската национална партия (ЕНП) е най-лошият извършител - съвсем напълно лишен от правила, както се вижда от желанието му да одобри партията на унгарския министър председател Виктор Орбан, с цел да резервира болшинството си и да управлява разпределението на най-хубавите работни места в Европейски Съюз. В съпоставяне с това, антиевропейските сили могат да наподобяват добре: най-малко те имат някои правила, даже и да са противни.
Трудно е да се види по какъв начин проевропейските партии могат да излязат спечелили от майските избори, в случай че не слагат ползите на Европа пред своите лични. Все още може да се подхващат старания за запазването на Европейски Съюз, за той да бъде коренно реформиран. Но това ще изисква коренна смяна Европейски Съюз. Сегашното управление припомня за политбюро, когато Съветският съюз се разпадна - продължава да издава укази, като че ли към момента са настоящи.
Първата стъпка към отбраната на Европа от нейните врагове, както вътрешни, по този начин и външни, е да се признае степента на опасността, която те съставляват. Втората е да се разсъни спящото проевропейско болшинство и то да бъде мобилизирано, с цел да пази полезностите, на които е учреден Европейски Съюз. Иначе фантазията за обединена Европа може да се трансформира в кошмара на XXI век.
Повечето от нас одобряват, че бъдещето ще наподобява повече или по-малко на сегашното, само че това не е наложително. В един дълъг и изпълнен със събития живот съм очевидец на доста интервали от това, което назовавам коренно неравновесие. Ние живеем в подобен интервал през днешния ден.
Следващата повратна точка ще бъдат изборите за Европейски парламент през май 2019 година. За страдание, антиевропейските сили ще се радват на конкурентно преимущество. Има няколко аргументи за това, в това число остарялата партийна система в множеството европейски страни, практическата неспособност за смяна на контракта и неналичието на правни принадлежности за дисциплиниране на държавите-членки, които нарушават правилата, на които е учреден Европейски Съюз. Европейски Съюз може да наложи своите закони на страните кандидатки, само че не разполага с задоволителен потенциал, с цел да наложи спазването на условията от държавите-членки.
Античната партийна система затруднява тези, които желаят да запазят полезностите, на които е учреден Европейски Съюз, само че оказва помощ на тези, които желаят да заменят тези полезности с нещо радикално друго. Това е правилно в обособените страни и още повече в трансевропейските съюзи. Партийната система на обособените страни отразява раздялите, които са имали значение през XIX и XX век, като спора сред капитала и труда. Но разделянето, което е най-важно през днешния ден, е сред про- и анти-европейските сили.
Доминиращата страна в Европейски Съюз е Германия, чийто преобладаващ политически съюз - сред Християндемократическия съюз (ХДС) и Християнсоциалния съюз(ХСС), основан на Бавария - е станал нестабилен. Алиансът работеше до тогава, до момента в който в Бавария нямаше значима партия вдясно от ХСС. Това се промени с възхода на екстремистката „ Алтернатива за Германия “ (АзГ). На изборите в провинцията през предишния септември резултатът на ХСС беше най-слабият за повече от шест десетилетия и АзГ влезе за първи път в баварския парламент.
Издигането на АзГ отстрани повода за съществуването на алианса ХДС/ХСС. Но този съюз не може да бъде разрушен, без да провокира нови избори, които нито Германия, нито Европа могат да си разрешат. А ръководещата коалиция не може да бъде мощно проевропейска, до момента в който е изправена пред опасността от АзГ.
Ситуацията надалеч не е безнадеждна. Германските „ Зелени “ се трансфораха в единствената непрекъснато проевропейска партия в страната и не престават да се издигат в социологическите изследвания, до момента в който АзГ наподобява е достигнала най-високата си точка (освен в някогашната Източна Германия). Но в този момент гласоподавателите на ХДС/ХСС са показани от партия, чийто ангажимент към европейските полезности е двузначен.
В Обединеното кралство също остарялата партийна конструкция не разрешава на националната воля да откри уместно изложение. Както Лейбъристите, по този начин и консерваторите са вътрешно разграничени, само че техните водачи, надлежно Джереми Корбин и Тереза Мей, са решени да доставят Брезкит. Ситуацията е толкоз комплицирана, че множеството британци просто желаят това да свърши, макар че ще бъде определящо събитие за страната за десетилетия напред.
Колаборацията сред Корбин и Мей провокира съпротива и в двете партии, като в тази ситуация на Лейбъристите тя граничи с протест. Мей анонсира стратегия за помощ на обеднелите про-Брекзит лейбъристки общности в Северна Англия. И Корбин е упрекнат, че предава обещанието си, направено на последния конгрес на партията, да поддържа втори референдум за Брекзит, в случай че не може да провокира предварителни парламентарни избори.
Шансовете договорката на Мей да бъде отхвърлена още веднъж от депутатите се усилват всеки ден. Това би могло да докара до усилване на поддръжката за референдум - или, още по-добре, за анулация на уведомлението по член 50 от Англия.
Италия се намира в сходно състояние. Европейски Съюз направи съдбовна неточност през 2017 година посредством прецизното използване на Дъблинското съглашение, което незаслужено обременява страните, като Италия, където мигрантите първо влизат в Европейски Съюз. Това изтласка най-вече проевропейския и проимиграционния електорат в ръцете на антиевропейската партия „ Лигата “ и „ Движението Пет звезди “ на миналогодишните избори. Доминиращата преди този момент Демократическа партия е в хаос. В резултат от това многото гласоподаватели, които остават проевропейски, нямат партия, за която да гласоподават. Има обаче опит за образуване на обединена проевропейска листа. Подобно пренареждане на партийните системи се случва във Франция, Полша и Швеция.
Когато става въпрос за трансевропейски съюзи, обстановката е още по-лоша. Националните партии имат най-малко някои корени в предишното, само че тези съюзи са напълно подбудени от персоналните ползи на партийните водачи. Алиансът на Европейската национална партия (ЕНП) е най-лошият извършител - съвсем напълно лишен от правила, както се вижда от желанието му да одобри партията на унгарския министър председател Виктор Орбан, с цел да резервира болшинството си и да управлява разпределението на най-хубавите работни места в Европейски Съюз. В съпоставяне с това, антиевропейските сили могат да наподобяват добре: най-малко те имат някои правила, даже и да са противни.
Трудно е да се види по какъв начин проевропейските партии могат да излязат спечелили от майските избори, в случай че не слагат ползите на Европа пред своите лични. Все още може да се подхващат старания за запазването на Европейски Съюз, за той да бъде коренно реформиран. Но това ще изисква коренна смяна Европейски Съюз. Сегашното управление припомня за политбюро, когато Съветският съюз се разпадна - продължава да издава укази, като че ли към момента са настоящи.
Първата стъпка към отбраната на Европа от нейните врагове, както вътрешни, по този начин и външни, е да се признае степента на опасността, която те съставляват. Втората е да се разсъни спящото проевропейско болшинство и то да бъде мобилизирано, с цел да пази полезностите, на които е учреден Европейски Съюз. Иначе фантазията за обединена Европа може да се трансформира в кошмара на XXI век.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ