Мамин дришльо
Без да желая, попаднах като преводач на едно от делата, които добиха медийна публичност преди време. Ако не бе получило тази публичност в медиите, делото въобще нямаше да го има. Първо. И второ, в случай че в него бяха забъркани не чужденци, а българи, не хора с увреждания, а най-обикновени средностатистически здрави и зрящи хора, нямаше и да чуем нищо за случилото се. А то е срамно единствено по себе си, без значение кой е пострадал. Има и трето. Главната потърпевша от грубиянската и грозна демонстрация на един изтръпнал и трагичен юноша е жена. А е по този начин значимо да подвигаме звук, когато става дума за дами, въпреки всичко следва нов напън за приемане на И. Конв. И при всеки комфортен случай би трябвало да ни се набива в главите, че ние, българите, не си ценим и почитаме дамите, бием им плесници на лягане и на ставане, въобще, цялостни неандерталци и питекантропи. Като крайната цел на този наднационален документ никак дори не са правата на дамите, само че това към този момент е друга тематика.
Колко сходни произшествия нямат нито отзив, нито страната ни се интересува от тях. През този ноември 2018 обаче нямаше нито един кореспондент в съда. Всяко знамение за три дни. Ако можеха някак и съдиите да го заметат. Обаче към този момент са му обърнали внимание от разнообразни институции в Европейски Съюз, следи се, затова няма къде да мърдат. Всъщност става дума за конфликт на култури. През юни 2017 на изхода от Стария град Несебър по пешеходна зона, която през зимата си е елементарна улица, само че през лятото се цялостни с туристи, тъй като тротоарите са заети от сергии с боклучаци, си вървят двама словаци, мъж и жена, със своите две асистентки, тъй като са незрящи. Зад тях наближава автомобил. Дочуват клаксона му, само че им би трябвало време за реакция. Асистентката на дамата би трябвало да ѝ изясни на първо време накъде да се реалокира, в каква посока и каква е повода. Това не става за част от секундата, нужни са най-малко пет секунди, в случай че не и 10.
Автомобилът наближава двете дами, незрящата и придружителката ѝ. Водачът няма самообладание и подпира леко незрящата жена откъм гърба. Под задника. Тя не пада, само че стопира, тъй като я пронизва болежка, по този начин твърди. На медикаменти за дископатия е. Придружителката ѝ реагира остро. Отива при лидера, удря с ръка по стъклото и му споделя: „ Не виждаш ли, че е сляпа бе, демент?! “ Той отвръща първосигнално. Ударен е с ръка автомобилът му. Това е засегнатост най-малкото. Никой няма право да наскърбява него или стоманения му сандък. Слиза от колата, като даже не помни да дръпне ръчната спирачка. Асистентката си мисли, че слиза, с цел да сервира извинения като един естествен благородник. Вместо това младежът ѝ забива едно крепко кроше, от което тя се свлича на земята. Автомобилът му е отмъстен. Неговата чест също. И в този момент някой да му удари по стъклото и да го назова с непознатата дума „ демент “, отново по този начин ще реагира. Междувременно автомобилът е траял придвижването си постепенно и се е натресъл в близкото дърво. Околните минувачи и очевидци почват да ръкопляскат. Незрящите хора дочуват ръкопляскането, само че не могат да си го обяснят в първия миг. Те са в потрес. От втората придружителка на мъжа схващат цялата обстановка. Нямат очи да видят този позор.
Мъжът се разплаква. И пита каква е тази страна, в която младежите измежду бял ден бият възрастни дами по улиците. Публиката е приветствала урока на ориста. Дришльото е толкоз тъп, че даже не е изпитал стеснение от аплодисментите. Качил се е на тъпото си возило и си е тръгнал с ожулена ризница.
Българите обаче помогнали на словаците. Медиите довтасали след два дни. Ударената асистентка е жена с тежък живот. Загубила е дете. Приема антидепресанти, с цел да смогва въобще да понася лекотата на битието.
Всичко това го разбирам в процеса на превода на делото, което се гледа с конферентна видеовръзка от Братислава. Оттам свидетелстват незрящите мъж и жена и потърпевшата асистентка. Отговарят на въпросите на отбрана, прокуратура, арбитър, аз превеждам отговорите им на български език. Седя с тил към подсъдимия. Успях да го видя единствено един път. И този взор ми стигаше. В залата беше и неговата майка.
Не сте виждали такава липса на съвест, сигурен съм. В очите им се четеше не разкайване, а просто елементарна тъпотия, прикриваща откровеното им недоумение за какво е целият този развой. Каква е тая дандания, от мухата слон направиха?! Голяма работа, че оная била леко подпряна откъм гърба, другата получила пестник, а всички заедно били шокирани, кво толкоз се шокират?! Ми той момчето даже не я е подпирал тая, тя единствено си е въобразила, че усетила откъм гърба леко сблъскване. И даже да е имало, е било прекомерно нежно, чак пък и дело в този момент. А и другата, кво се прави на ударена, като не я е докосвал с пръст?! Тя що му удря колата, а?
Ето това споделяха очите им. Ето това. Да ти липсва мъжеството да кажеш истината свободно и високо е най-жалката картинка на света. Да ти липсва мъжеството да поемеш отговорност за постъпките си е дъното на човешкото проваляне. Могат го такива като Максим Стависки. Могат го и други български мамини дришльовци, на които роднините ще пробутат някой лев, където е нужно, с цел да бъде присъдата единствено някаква пробация, с цел да не му лепнат в досието на дришльото етикета „ осъждан “.
Толкова дълбока липса на съвест – още не го възприемам. Опитвам се. Не става.
Автор: Николай Фенерски
Колко сходни произшествия нямат нито отзив, нито страната ни се интересува от тях. През този ноември 2018 обаче нямаше нито един кореспондент в съда. Всяко знамение за три дни. Ако можеха някак и съдиите да го заметат. Обаче към този момент са му обърнали внимание от разнообразни институции в Европейски Съюз, следи се, затова няма къде да мърдат. Всъщност става дума за конфликт на култури. През юни 2017 на изхода от Стария град Несебър по пешеходна зона, която през зимата си е елементарна улица, само че през лятото се цялостни с туристи, тъй като тротоарите са заети от сергии с боклучаци, си вървят двама словаци, мъж и жена, със своите две асистентки, тъй като са незрящи. Зад тях наближава автомобил. Дочуват клаксона му, само че им би трябвало време за реакция. Асистентката на дамата би трябвало да ѝ изясни на първо време накъде да се реалокира, в каква посока и каква е повода. Това не става за част от секундата, нужни са най-малко пет секунди, в случай че не и 10.
Автомобилът наближава двете дами, незрящата и придружителката ѝ. Водачът няма самообладание и подпира леко незрящата жена откъм гърба. Под задника. Тя не пада, само че стопира, тъй като я пронизва болежка, по този начин твърди. На медикаменти за дископатия е. Придружителката ѝ реагира остро. Отива при лидера, удря с ръка по стъклото и му споделя: „ Не виждаш ли, че е сляпа бе, демент?! “ Той отвръща първосигнално. Ударен е с ръка автомобилът му. Това е засегнатост най-малкото. Никой няма право да наскърбява него или стоманения му сандък. Слиза от колата, като даже не помни да дръпне ръчната спирачка. Асистентката си мисли, че слиза, с цел да сервира извинения като един естествен благородник. Вместо това младежът ѝ забива едно крепко кроше, от което тя се свлича на земята. Автомобилът му е отмъстен. Неговата чест също. И в този момент някой да му удари по стъклото и да го назова с непознатата дума „ демент “, отново по този начин ще реагира. Междувременно автомобилът е траял придвижването си постепенно и се е натресъл в близкото дърво. Околните минувачи и очевидци почват да ръкопляскат. Незрящите хора дочуват ръкопляскането, само че не могат да си го обяснят в първия миг. Те са в потрес. От втората придружителка на мъжа схващат цялата обстановка. Нямат очи да видят този позор.
Мъжът се разплаква. И пита каква е тази страна, в която младежите измежду бял ден бият възрастни дами по улиците. Публиката е приветствала урока на ориста. Дришльото е толкоз тъп, че даже не е изпитал стеснение от аплодисментите. Качил се е на тъпото си возило и си е тръгнал с ожулена ризница.
Българите обаче помогнали на словаците. Медиите довтасали след два дни. Ударената асистентка е жена с тежък живот. Загубила е дете. Приема антидепресанти, с цел да смогва въобще да понася лекотата на битието.
Всичко това го разбирам в процеса на превода на делото, което се гледа с конферентна видеовръзка от Братислава. Оттам свидетелстват незрящите мъж и жена и потърпевшата асистентка. Отговарят на въпросите на отбрана, прокуратура, арбитър, аз превеждам отговорите им на български език. Седя с тил към подсъдимия. Успях да го видя единствено един път. И този взор ми стигаше. В залата беше и неговата майка.
Не сте виждали такава липса на съвест, сигурен съм. В очите им се четеше не разкайване, а просто елементарна тъпотия, прикриваща откровеното им недоумение за какво е целият този развой. Каква е тая дандания, от мухата слон направиха?! Голяма работа, че оная била леко подпряна откъм гърба, другата получила пестник, а всички заедно били шокирани, кво толкоз се шокират?! Ми той момчето даже не я е подпирал тая, тя единствено си е въобразила, че усетила откъм гърба леко сблъскване. И даже да е имало, е било прекомерно нежно, чак пък и дело в този момент. А и другата, кво се прави на ударена, като не я е докосвал с пръст?! Тя що му удря колата, а?
Ето това споделяха очите им. Ето това. Да ти липсва мъжеството да кажеш истината свободно и високо е най-жалката картинка на света. Да ти липсва мъжеството да поемеш отговорност за постъпките си е дъното на човешкото проваляне. Могат го такива като Максим Стависки. Могат го и други български мамини дришльовци, на които роднините ще пробутат някой лев, където е нужно, с цел да бъде присъдата единствено някаква пробация, с цел да не му лепнат в досието на дришльото етикета „ осъждан “.
Толкова дълбока липса на съвест – още не го възприемам. Опитвам се. Не става.
Автор: Николай Фенерски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ