Беше ужасен вятър, не очаквах да е толкова ветровито. Като

Беше ужасяващ вятър, не чаках да е толкоз прохладно. Като стигнахме върха, беше – 37 градуса по Целзий, след това стана – 40. Не бих споделил, че изпитвах боязън – просто имаше 3-4 метра до самия връх, тъй като имаше нови навявания на сняг, нямаше парапет т.е. нямаше обезопасяване. Това описа Слави Несторов – следващият българин, който се е качил на най-високия връх на планетата – Еверест.
Всъщност изкачването на Еверест от страна на Несторов има съответна цел – да набере средства в битката с рака на простатата. Всеки седми мъж на света умира от тази болест, уточни той и описа, че преди качването на Еверест асоциацията, с която работи, е набрала 1 млн. евро единствено посредством испанския си офис. Още нямам информация какво става след качването ми, приключи Несторов.
Еверест беше фантазия и стана цел. Да, имахме концепцията да се срещнем с Боян Петров на върха – това да е първата българска среща на Еверест, описа Несторов. Той показа и, че чисто прочувствено изгубването на Боян Петров му е повлияло доста. Според него обаче мисълта да качиш толкоз висок връх е фанатична мисъл.
Пред Нова телевизия Несторов призна, че на такава височина трезвата преценка се губи. Аклиматизирането на към 5000 метра оказва помощ доста, 2 месеца бяхме там, посочи Несторов. По думите му на тази височина преспиваш и на идващия ден към този момент си ужасно изтощен – поради ниското равнище на О2 в кръвта (сатурация). Имаш по една мисъл в главата – няма ги страховете, няма ги и многото мисли, които витаят в главата на морското ниво, описа алпинистът.