Ако осъждате хората, няма да имате време да ги обичате
Беше леден зимен ден, Неделя. Паркинга пред църквата се пълнеше бързо. Докато излизах от колата си, забелязах няколко индивида да си шушукат, до момента в който вървяха към църквата.
Когато се приближих, видях човек, който се беше облегнал на стената на църквата. Толкова се беше отпуснал, че изглеждаше съвсем задремал. Беше облечен в дълго вълнено палто, което беше много окъсано и шапка, смъкната ниско надолу към лицето му, тъй че то не се виждаше добре. Носеше обувки, които изглеждаха най-малко 30 годишни, прекомерно дребен размер за него. Те бяха и задачите в дупки, тъй че пръстите на краката му стърчаха от тях.
Предположих, че индивидът беше скитник и задремал, по тази причина прекосих около него и влязох в църквата.
Вътре поприказвах няколко минути с няколко мои познати, когато някой повдигна въпроса за бездомника извън. Повечето хора се подсмихнаха, някои от тях шушукайки си размениха по някой коментар, само че никой не пожела той да влезе вътре, включително и аз.
В идващия миг църквата стартира. Всички чакахме свещеника да заеме мястото си и да стартира своята работа, когато вратите на храма се отвориха.
Вътре влезе бездомника и потегли надолу по пътеката с наведена глава. Хората възкликваха, шепнеха си и правеха гневни физиономии.
Той мина цялата пътека и стигна до олтара. Там смъкна палтото си и сърцето ми се сви.
Там стоеше нашия свещеник… той беше бездомникът.
Никой не сподели нито дума.
Свещеника взе Библията си и намести на поставката.
“Приятели, не мисля, че би трябвало да Ви споделям защо ще Ви приказвам през днешния ден. Ако осъждате хората, няма да имате време да ги обичате! ”
Инфо: Paperwoman.bg
