Критична точка
Беше краят на един дълъг ден, цялостен с дребни, глупави неща, които в обикновено време щяха да са като песъчинки, отронващи се сами от обувките. Но в този ден, още един от дългата поредност дни на пандемия, нормалните дреболии (кучето желае непрекъснато да му обръщаш внимание, работата не познава карантина, детето на съседа още веднъж крещи на улицата) се трансфораха в тежки улични павета. Събрах всички вероятни запаси от сили и нерви да се дистанцирам от напрежението и се приготвих да проведа уебинар за няколкостотин непознати.
После излязох и тогава, на улицата внезапно ме връхлетя - " Не устоявам! " - изкрещях тъкмо по средата на пътя, настъпила ненадейно смачкана кутийка с разляла се бира.
Понякога е невероятно да се оправиш с дребните камъчета. " Ние одобряваме прекалено много неща драговолно, а методите да се избавим от тези товари са толкоз малко ", споделя Сет Джилихан, професор по логика на психиката в Университета в Пенсилвания. " Много от нас поемат повече, в сравнение с могат да понесат, повече, в сравнение с нервната им система може да усвои. "
Вашата нервна система е претрупана, тъй че не е изненадващо, че към този момент не разбирате какво чувствате. Това се назовава " емпирична слепота ", споделя Лиза Фелдман Барет, професор по логика на психиката в Североизточния университет. Мозъкът получава сигнали за това, което тялото прави. Ако пулсът на човек се форсира, мозъкът проучва информация дали индивидът бяга от лъв или просто се изкачва по стълби. Въз основа на това мозъкът реагира - постоянно под формата на страсти. Обикновено разчитаме на спомените си, казвайки си, че това в действителност е единствено стълба. Но, ето ви огромно затруднение. Повечето от нас в никакъв случай не са преживявали пандемия. Мозъкът ни няма такива мемоари. Оттук - и писъкът ми посред улицата поради смачкана кутия бира. Но не е нужно да търпите негативите на това извънредно положение. Можете да се измъкнете от него. И, ето по какъв начин става това.
Дишайте
Колкото и тривиално да звучи, моментна пауза да си поемете мирис може да ви извади от това въодушевление. Когато усетите, че положението ви се утежнява, спрете и направете две дълбоки вдишвания и издишвания, поучава здравната консултантка Александра Ел. Тя самата разчита и постоянно ползва тази техника, тъй като й оказва помощ да „ остана сега и да осъзная всичко, което е пред мен, зад мен и какво ще се случи по-късно “.
Лиза Барет пък употребява в такива моменти „ по-будистки метод “ и си мисли: „ Е, чувствам нещо, просто седнал съм с него и го оставям да ме покрие “.
Нямате потребност от особено място, с цел да дишате. „ Не всички сме от вида хора, които седят на възглавница и медитират “, споделя Александра Ел. Може да се направи, където и да се намирате. Просто поемете въздух, вдишайте и издишайте надълбоко два път и помислете какво се случва и по какъв начин се чувствате.
Извинете се
Ако детонацията ви засегнe различен човек, просто се извинете. А по-късно се пробвайте да му разкажете какво се е случило, не с цел да се оправдаете, а с цел да го обясните “, споделя фамилният терапевт Филип Леви. След това обсъдете какви заключения сте си създали от тази обстановка и какво може да се направи по друг метод в бъдеще, добавя той. Поговорете за вашите потребности, изключително този, който е отнесъл бурята на гнева ви е направил нещо доброжелателно (например прекъснал е работата ви, с цел да ви каже, че куриерът е доставил поръчка). „ Важно е да се опитате да слушате, а не да разбирате дали сте прави или не, да демонстрирате, че чувате другия човек и не сте безразлични към това по какъв начин се усеща “, споделя Леви. И още, може да се посмеете над всичко това. Аз да вземем за пример, описах нелепостите си в Twitter, с което разсмях доста хора, и по този начин, в последна сметка се почувствах по-добре.
Решете задача
Понякога е задоволително просто да се разсеете. Сложен пъзел или игра може да бъде съвършеният антидот, споделя Барет. А когато завършите " задачата " /финиширате играта, възприятието на задоволство в допълнение ще увеличи настроението ви.
Влезте в връзка
„ Хората би трябвало да са с други хора, ние сме обществени същества “, споделя антропологът проф. Катрина Джонстън-Цимерман от университета Дрексел. Тя учи държанието на публични места и споделя, че даже микро взаимоотношенията - да вземем за пример гледането на двама непознати, или пък да наблюдаваш по какъв начин котка гони врабче на улицата - обогатяват живота ни. Асоциализирането, загубата на контакти около карантината са един от нежеланите странични резултати на рестриктивните мерки, които преживяхме и продължаваме да претърпяваме. Обадете се на другар, проверете видео чат или просто махнете с ръка на човек от прилежаща къща.
Отдушниците, които не ви оказват помощ
Общоприетите отдушници като гневни крошета по боксова круша или ядосан вик не оказват помощ. Те са израз на прилив на яд, а той може единствено да утежни положението ви, споделя Ленис Етерлинг, професор по логика на психиката в университета Джеймс Медисън. „ Първичнотоо изразяването на негативни страсти с викове няма изгоди за здравето “, споделя той.
Открийте защо сте признателни
Сега в света има доста неприятни неща, само че в случай че намерите нещо, за което можете да бъдете признателни, това ще ви помогне да се овладеете и бързо да се върнете в обикновено положение.
Изразяването на признателност към хора, или пък по каквито и да е други мотиви, „ ви оказва помощ да се чувствате по-свързани и въодушевени да помагате на другите “, споделя Соня Любомирски, професор в Калифорнийския университет. Освен това оказва помощ да излезете от порочния кръг, тъй като отклонява вниманието ви от вас и положението ви и го насочва към някого или нещо друго “, споделя тя. Можете да сте признателни и за най-малката дреболия - да вземем за пример, че сте разкрили в най-близкия магазин обичаното си кафе, от което по-късно ще си извършите у дома или пък просто за това, че сте в сигурност вкъщи.
Джен Милър за New York Times
После излязох и тогава, на улицата внезапно ме връхлетя - " Не устоявам! " - изкрещях тъкмо по средата на пътя, настъпила ненадейно смачкана кутийка с разляла се бира.
Понякога е невероятно да се оправиш с дребните камъчета. " Ние одобряваме прекалено много неща драговолно, а методите да се избавим от тези товари са толкоз малко ", споделя Сет Джилихан, професор по логика на психиката в Университета в Пенсилвания. " Много от нас поемат повече, в сравнение с могат да понесат, повече, в сравнение с нервната им система може да усвои. "
Вашата нервна система е претрупана, тъй че не е изненадващо, че към този момент не разбирате какво чувствате. Това се назовава " емпирична слепота ", споделя Лиза Фелдман Барет, професор по логика на психиката в Североизточния университет. Мозъкът получава сигнали за това, което тялото прави. Ако пулсът на човек се форсира, мозъкът проучва информация дали индивидът бяга от лъв или просто се изкачва по стълби. Въз основа на това мозъкът реагира - постоянно под формата на страсти. Обикновено разчитаме на спомените си, казвайки си, че това в действителност е единствено стълба. Но, ето ви огромно затруднение. Повечето от нас в никакъв случай не са преживявали пандемия. Мозъкът ни няма такива мемоари. Оттук - и писъкът ми посред улицата поради смачкана кутия бира. Но не е нужно да търпите негативите на това извънредно положение. Можете да се измъкнете от него. И, ето по какъв начин става това.
Дишайте
Колкото и тривиално да звучи, моментна пауза да си поемете мирис може да ви извади от това въодушевление. Когато усетите, че положението ви се утежнява, спрете и направете две дълбоки вдишвания и издишвания, поучава здравната консултантка Александра Ел. Тя самата разчита и постоянно ползва тази техника, тъй като й оказва помощ да „ остана сега и да осъзная всичко, което е пред мен, зад мен и какво ще се случи по-късно “.
Лиза Барет пък употребява в такива моменти „ по-будистки метод “ и си мисли: „ Е, чувствам нещо, просто седнал съм с него и го оставям да ме покрие “.
Нямате потребност от особено място, с цел да дишате. „ Не всички сме от вида хора, които седят на възглавница и медитират “, споделя Александра Ел. Може да се направи, където и да се намирате. Просто поемете въздух, вдишайте и издишайте надълбоко два път и помислете какво се случва и по какъв начин се чувствате.
Извинете се
Ако детонацията ви засегнe различен човек, просто се извинете. А по-късно се пробвайте да му разкажете какво се е случило, не с цел да се оправдаете, а с цел да го обясните “, споделя фамилният терапевт Филип Леви. След това обсъдете какви заключения сте си създали от тази обстановка и какво може да се направи по друг метод в бъдеще, добавя той. Поговорете за вашите потребности, изключително този, който е отнесъл бурята на гнева ви е направил нещо доброжелателно (например прекъснал е работата ви, с цел да ви каже, че куриерът е доставил поръчка). „ Важно е да се опитате да слушате, а не да разбирате дали сте прави или не, да демонстрирате, че чувате другия човек и не сте безразлични към това по какъв начин се усеща “, споделя Леви. И още, може да се посмеете над всичко това. Аз да вземем за пример, описах нелепостите си в Twitter, с което разсмях доста хора, и по този начин, в последна сметка се почувствах по-добре.
Решете задача
Понякога е задоволително просто да се разсеете. Сложен пъзел или игра може да бъде съвършеният антидот, споделя Барет. А когато завършите " задачата " /финиширате играта, възприятието на задоволство в допълнение ще увеличи настроението ви.
Влезте в връзка
„ Хората би трябвало да са с други хора, ние сме обществени същества “, споделя антропологът проф. Катрина Джонстън-Цимерман от университета Дрексел. Тя учи държанието на публични места и споделя, че даже микро взаимоотношенията - да вземем за пример гледането на двама непознати, или пък да наблюдаваш по какъв начин котка гони врабче на улицата - обогатяват живота ни. Асоциализирането, загубата на контакти около карантината са един от нежеланите странични резултати на рестриктивните мерки, които преживяхме и продължаваме да претърпяваме. Обадете се на другар, проверете видео чат или просто махнете с ръка на човек от прилежаща къща.
Отдушниците, които не ви оказват помощ
Общоприетите отдушници като гневни крошета по боксова круша или ядосан вик не оказват помощ. Те са израз на прилив на яд, а той може единствено да утежни положението ви, споделя Ленис Етерлинг, професор по логика на психиката в университета Джеймс Медисън. „ Първичнотоо изразяването на негативни страсти с викове няма изгоди за здравето “, споделя той.
Открийте защо сте признателни
Сега в света има доста неприятни неща, само че в случай че намерите нещо, за което можете да бъдете признателни, това ще ви помогне да се овладеете и бързо да се върнете в обикновено положение.
Изразяването на признателност към хора, или пък по каквито и да е други мотиви, „ ви оказва помощ да се чувствате по-свързани и въодушевени да помагате на другите “, споделя Соня Любомирски, професор в Калифорнийския университет. Освен това оказва помощ да излезете от порочния кръг, тъй като отклонява вниманието ви от вас и положението ви и го насочва към някого или нещо друго “, споделя тя. Можете да сте признателни и за най-малката дреболия - да вземем за пример, че сте разкрили в най-близкия магазин обичаното си кафе, от което по-късно ще си извършите у дома или пък просто за това, че сте в сигурност вкъщи.
Джен Милър за New York Times
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ