Биби го направи отново
Бенямин Нетаняху завоюва още едни парламентарни избори в Израел и това лято ще стане министър-председателят, който e бил най-дълго на тази позиция в историята на страната. Никога до момента обаче едни избори не са били мотив за толкоз доста положителни вести за Биби.
Хиксът с усет на победа
Макар на старта на предизборната акция, ръководената от премиера на страната, партия " Ликуд " да бе първа политическа мощ, то нещата бързо се трансформираха, когато през февруари месец идващите по мощ две опозиционни партии - Хосен ле-Израел на Бени Ганц и Йеш Атид на Яир Лапид, подписаха Синьо-Бялата коалиция (по прилика с цветове на израелското знаме).
В нея се причислиха и още двама генерали, които, сходно на Бени Ганц, са някогашни Началници на генералния щаб - Габи Ашкенази и Моше Ялон. Най-големият профсъюз в Израел също се включи в по този начин създалата се коалиция. По този метод против Нетаняху се образува една разнообразна мрежа от хора, имали най-различни обществени функции: военни, телевизионни звезди, синдикалисти и така нататък Един самобитен политически all-inclusive.
И съгласно социологията " Ликуд " на Биби Нетаняху стартира да изостава по отношение на по този начин организиралата се Синьо-Бяла коалиция (в взаимозависимост от данните, с сред 1 и 6 мандата).
Резултатите от изборите обаче демонстрират, че при 97% преброени бюлетини, партията на Биби е изравнила резултата, а даже и води с малко ( " Ликуд " е с 26.27% от вота, до момента в който Синьо-Бялата коалиция, водена от Ганц и Лапид, е втора с 25.94%). Това прави по 35 мандата за всяка една от тях.
Но този измамлив хикс в действителност е с усета на успеха за Биби Нетаняху. Макар още да не е прозвучал финалният съдийски сигнал (има към момента непреброени бюлетини), от мач, в който изоставаше, тимът на " Ликуд " изравни, а в последните минути от игровото време натиска и за надвит гол.
Но с или без него, няма огромно значение. Понеже на тези избори огромният въпрос не бе толкоз коя ще бъде първата политическа мощ, а кой ще успее да си завоюва съдружно болшинство в 120-местния Кнесет. Именно тук идва втората добра вест от миналата нощ за израелския министър-председател.
Десните имат болшинство в Кнесета
Заедно с " Ликуд ", в Народното събрание на Израел ще влязат 6 десни партии (макар и теоретично, има опция да станат и 7, в случай че Новото дясно на Айелет Шакед и Нафтали Бенет успее да прескочи в последния миг 3.25%-та бариера). Всички дружно, те получават болшинство от 65 мандата против 55 на левите и арабските партии (с ангажимента, че са вероятни вариации, до момента в който не забележим окончателните резултати). Макар и с минимална стъпка, допустимо е тази преднина да се усили, в случай че идващите гласове на дипломатите и военните бъдат в посока на десните партии (Новото дясно, на което не му доближават към 4 хиляди гласа, може да влезе или пък " Ликуд " да получи спомагателен мандат).
Ако мислите, че това е дребна преднина, то имайте поради, че последният кабинет на Нетаняху най-после се поддържаше в Кнесета с болшинство от един човек.
Левицата се маргинализира
Музика за ушите на Нетаняху, който е губил парламентарни избори от израелските лейбъристи и обединенията, които те за заформяли против него. Ако на последния избор за Кнесет през 2015-та година Ционисткият съюз (коалиция от Партията на труда и Хатнуа) се класира на второ място с 24 извоювани мандата, то през днешния ден ръководената от Ави Габай Партия на труда ще има единствено 6 представители в Народното събрание на страната (с 4.46% от вота партията записва най-слабия резултат в над 70-годишната си история). Социално-либералната " Мерец " също има по-скромно показване по отношение на предходния си резултат (партията ще бъде с един мандат по-малко, получавайки 4 места в Кнесета).
По-слабо показване и за арабските партии
Когато стана ясно, че арабските партии няма да се явяват дружно на изборите, разпадайки се на два блока - ляво-секуларен и дясно-ислямисти (макар и с общ националистически фундамент) - единствено по себе си това бе добра вест за десните в страната. През 2015-та година арабските партии участваха взаимно на вота и станаха третия по мощ блок в Народното събрание. На настоящите избори обаче едната коалиция ще има 6 (Хадаш - Та " ал), а другата - 4-ри мандата (Ра " ам - Балад). Това е с 3-ма представители по-малко, в сравнение с те завоюваха преди четири години.
По този метод, при към 1/5 от популацията в Израел, арабските партии завоюваха 1/12 от местата в Кнесета. Макар още да не е официализирана, за последното евентуално е съдействала и по-слабата изборна интензивност измежду арабското население по отношение на общата такава за страната.
Да се отървеш от блудните си синове и щерки
Една от огромните алтернативи пред Биби Нетаняху в границите на изборната акция се състоеше в неговата тактика по отношение на по-малките (и постоянно, по-десни) партии, доста от които са му и настоящи съдружни сътрудници. От една страна, той имаше крещяща потребност от тях, с цел да може да " заобиколи " Синьо-Бялата коалиция и нейните евентуални сътрудници, с цел да сформира ново държавно управление. От друга, " Ликуд " не можеше да си разреши да губи десни гласове.
В този подтекст, директно преди изборите, Нетаняху извади от ръкава си един от нормалните си номера, заявявайки, че в случай че бъде избран отново, той ще наложи израелското право върху еврейските селища в Западния бряг (добре преценено изявление, което реализира задачата си да бе разбрано и " преведено " от публицистите като заричане за анексия на израелските заселнически анклави, без това да е обезателно така).
Този избирателен жокер сигурно е довел до катализиране на спомагателна поддръжка за " Ликуд ", за сметка на по-малките десни партии (тепърва социологията ще покаже в какъв мащаб е било това движение). Но партията Новото дясно, ръководена взаимно от министъра на образованието Нафтали Беннет и от министъра на правораздаването Айелет Шакед бе халосана неприятно (засега по-скоро няма да влезе в Кнесета). Макар и двамата министри да са от бившето обграждане на Биби Нетаняху и " Ликуд ", надали израелският министър-председател е имал по-сложни и неприятни връзки с други съдружни сътрудници, каквито е имал с тези двамата, които непрестанно го нападнаха отдясно (било за политиката му по отношение на Хамас, било за неналичието на такава по отношение на ролята и функционалностите на Върховния израелски съд).
В последна сметка обаче, Нетаняху ще има задоволителна поддръжка в Кнесета, освен това без да би трябвало да се преценява с блудното си политическо поколение и техните партийни трансформации - Беннет и Шакед.
Това не значи, несъмнено, че в идващия кабинет няма да има дразнители за Биби: Авигдор Либерман, изненадващо за всички, прескочи парламентарната преграда, и ще бъде на линия.
Парираният удар от прокуратурата
Но най-голямата победа на израелския министър-председател се крие в това, че той съумя да минимализира вредите, породени от основния прокурор, Авихай Манделблит, който, в разгара на акцията, съобщи, че ще повдигне обвинявания против Биби Нетаняху за корупция и за корист с въздействие. На доктрина, това трябваше да прекърши акцията на Нетаняху. На процедура обаче министър председателят бързо се ориентира в обстановката, обръщайки обстановката в своя изгода. Така ръководещият от (но не само) 10 години политик се претвори в ролята на непорочен родолюбец, чиято добродетелност и дълг към страната са го създали жертва на лявата антиизраелска интрига, проведена от медиите и прокуратурата (и от арабите, и от Иран, и т.н).
Да спънеш Нетаняху на финалната права
През 2018-та година Нетаняху получи всичко, за което мечтаеше, само че в този момент би трябвало да стиска зъби и да брои. Според Мартин Табаков - до безспир
Голямата победа на Биби
Въпреки че към момента не са оповестени формалните резултати от парламентарните избори в Израел, спечелилият е към този момент явен. Възможните корекции и разбърквания няма да трансформират огромната картина. А в нейния център стои Биби Нетаняху, който остава последният огромен политик, който е на израелската и интернационалната сцена от 90-те години насам.
Биби е тук и към момента не е направената стената, на която да му бъде закачен портретът.
Генералът, който желае да седне в стола на Нетаняху
Началникът на Генералния щаб на Израел Бени Ганц влиза в борба на територия, която не познава - политиката. Какъв ще е резултатът от конфликта Бени - Биби се пита Мартин Табаков
Хиксът с усет на победа
Макар на старта на предизборната акция, ръководената от премиера на страната, партия " Ликуд " да бе първа политическа мощ, то нещата бързо се трансформираха, когато през февруари месец идващите по мощ две опозиционни партии - Хосен ле-Израел на Бени Ганц и Йеш Атид на Яир Лапид, подписаха Синьо-Бялата коалиция (по прилика с цветове на израелското знаме).
В нея се причислиха и още двама генерали, които, сходно на Бени Ганц, са някогашни Началници на генералния щаб - Габи Ашкенази и Моше Ялон. Най-големият профсъюз в Израел също се включи в по този начин създалата се коалиция. По този метод против Нетаняху се образува една разнообразна мрежа от хора, имали най-различни обществени функции: военни, телевизионни звезди, синдикалисти и така нататък Един самобитен политически all-inclusive.
И съгласно социологията " Ликуд " на Биби Нетаняху стартира да изостава по отношение на по този начин организиралата се Синьо-Бяла коалиция (в взаимозависимост от данните, с сред 1 и 6 мандата).
Резултатите от изборите обаче демонстрират, че при 97% преброени бюлетини, партията на Биби е изравнила резултата, а даже и води с малко ( " Ликуд " е с 26.27% от вота, до момента в който Синьо-Бялата коалиция, водена от Ганц и Лапид, е втора с 25.94%). Това прави по 35 мандата за всяка една от тях.
Но този измамлив хикс в действителност е с усета на успеха за Биби Нетаняху. Макар още да не е прозвучал финалният съдийски сигнал (има към момента непреброени бюлетини), от мач, в който изоставаше, тимът на " Ликуд " изравни, а в последните минути от игровото време натиска и за надвит гол.
Но с или без него, няма огромно значение. Понеже на тези избори огромният въпрос не бе толкоз коя ще бъде първата политическа мощ, а кой ще успее да си завоюва съдружно болшинство в 120-местния Кнесет. Именно тук идва втората добра вест от миналата нощ за израелския министър-председател.
Десните имат болшинство в Кнесета
Заедно с " Ликуд ", в Народното събрание на Израел ще влязат 6 десни партии (макар и теоретично, има опция да станат и 7, в случай че Новото дясно на Айелет Шакед и Нафтали Бенет успее да прескочи в последния миг 3.25%-та бариера). Всички дружно, те получават болшинство от 65 мандата против 55 на левите и арабските партии (с ангажимента, че са вероятни вариации, до момента в който не забележим окончателните резултати). Макар и с минимална стъпка, допустимо е тази преднина да се усили, в случай че идващите гласове на дипломатите и военните бъдат в посока на десните партии (Новото дясно, на което не му доближават към 4 хиляди гласа, може да влезе или пък " Ликуд " да получи спомагателен мандат).
Ако мислите, че това е дребна преднина, то имайте поради, че последният кабинет на Нетаняху най-после се поддържаше в Кнесета с болшинство от един човек.
Левицата се маргинализира
Музика за ушите на Нетаняху, който е губил парламентарни избори от израелските лейбъристи и обединенията, които те за заформяли против него. Ако на последния избор за Кнесет през 2015-та година Ционисткият съюз (коалиция от Партията на труда и Хатнуа) се класира на второ място с 24 извоювани мандата, то през днешния ден ръководената от Ави Габай Партия на труда ще има единствено 6 представители в Народното събрание на страната (с 4.46% от вота партията записва най-слабия резултат в над 70-годишната си история). Социално-либералната " Мерец " също има по-скромно показване по отношение на предходния си резултат (партията ще бъде с един мандат по-малко, получавайки 4 места в Кнесета).
По-слабо показване и за арабските партии
Когато стана ясно, че арабските партии няма да се явяват дружно на изборите, разпадайки се на два блока - ляво-секуларен и дясно-ислямисти (макар и с общ националистически фундамент) - единствено по себе си това бе добра вест за десните в страната. През 2015-та година арабските партии участваха взаимно на вота и станаха третия по мощ блок в Народното събрание. На настоящите избори обаче едната коалиция ще има 6 (Хадаш - Та " ал), а другата - 4-ри мандата (Ра " ам - Балад). Това е с 3-ма представители по-малко, в сравнение с те завоюваха преди четири години.
По този метод, при към 1/5 от популацията в Израел, арабските партии завоюваха 1/12 от местата в Кнесета. Макар още да не е официализирана, за последното евентуално е съдействала и по-слабата изборна интензивност измежду арабското население по отношение на общата такава за страната.
Да се отървеш от блудните си синове и щерки
Една от огромните алтернативи пред Биби Нетаняху в границите на изборната акция се състоеше в неговата тактика по отношение на по-малките (и постоянно, по-десни) партии, доста от които са му и настоящи съдружни сътрудници. От една страна, той имаше крещяща потребност от тях, с цел да може да " заобиколи " Синьо-Бялата коалиция и нейните евентуални сътрудници, с цел да сформира ново държавно управление. От друга, " Ликуд " не можеше да си разреши да губи десни гласове.
В този подтекст, директно преди изборите, Нетаняху извади от ръкава си един от нормалните си номера, заявявайки, че в случай че бъде избран отново, той ще наложи израелското право върху еврейските селища в Западния бряг (добре преценено изявление, което реализира задачата си да бе разбрано и " преведено " от публицистите като заричане за анексия на израелските заселнически анклави, без това да е обезателно така).
Този избирателен жокер сигурно е довел до катализиране на спомагателна поддръжка за " Ликуд ", за сметка на по-малките десни партии (тепърва социологията ще покаже в какъв мащаб е било това движение). Но партията Новото дясно, ръководена взаимно от министъра на образованието Нафтали Беннет и от министъра на правораздаването Айелет Шакед бе халосана неприятно (засега по-скоро няма да влезе в Кнесета). Макар и двамата министри да са от бившето обграждане на Биби Нетаняху и " Ликуд ", надали израелският министър-председател е имал по-сложни и неприятни връзки с други съдружни сътрудници, каквито е имал с тези двамата, които непрестанно го нападнаха отдясно (било за политиката му по отношение на Хамас, било за неналичието на такава по отношение на ролята и функционалностите на Върховния израелски съд).
В последна сметка обаче, Нетаняху ще има задоволителна поддръжка в Кнесета, освен това без да би трябвало да се преценява с блудното си политическо поколение и техните партийни трансформации - Беннет и Шакед.
Това не значи, несъмнено, че в идващия кабинет няма да има дразнители за Биби: Авигдор Либерман, изненадващо за всички, прескочи парламентарната преграда, и ще бъде на линия.
Парираният удар от прокуратурата
Но най-голямата победа на израелския министър-председател се крие в това, че той съумя да минимализира вредите, породени от основния прокурор, Авихай Манделблит, който, в разгара на акцията, съобщи, че ще повдигне обвинявания против Биби Нетаняху за корупция и за корист с въздействие. На доктрина, това трябваше да прекърши акцията на Нетаняху. На процедура обаче министър председателят бързо се ориентира в обстановката, обръщайки обстановката в своя изгода. Така ръководещият от (но не само) 10 години политик се претвори в ролята на непорочен родолюбец, чиято добродетелност и дълг към страната са го създали жертва на лявата антиизраелска интрига, проведена от медиите и прокуратурата (и от арабите, и от Иран, и т.н).
Да спънеш Нетаняху на финалната права
През 2018-та година Нетаняху получи всичко, за което мечтаеше, само че в този момент би трябвало да стиска зъби и да брои. Според Мартин Табаков - до безспир
Голямата победа на Биби
Въпреки че към момента не са оповестени формалните резултати от парламентарните избори в Израел, спечелилият е към този момент явен. Възможните корекции и разбърквания няма да трансформират огромната картина. А в нейния център стои Биби Нетаняху, който остава последният огромен политик, който е на израелската и интернационалната сцена от 90-те години насам.
Биби е тук и към момента не е направената стената, на която да му бъде закачен портретът.
Генералът, който желае да седне в стола на Нетаняху
Началникът на Генералния щаб на Израел Бени Ганц влиза в борба на територия, която не познава - политиката. Какъв ще е резултатът от конфликта Бени - Биби се пита Мартин Табаков
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ