Възходът на Мусолини – диктаторът, който превърна Италия във фашистка държава
Бенито Мусолини безспорно е един от най-жестоките и властнически диктатори в историята на Европа. Известен с прякора си Дуче („ Лидерът “), той е основател на фашизма в Италия и ръководи страната в продължение на повече от две десетилетия.
Мусолини идва на власт в размирните години след края на Първата международна война, възползвайки се от неспособността на тогавашното държавно управление да се оправи с тежките проблеми, пред които била изправена страната.
Ранните години на Мусолини
Мусолини е роден на 29 юли 1883 година в Предапио, дребен град в провинция Форли-Чезена. Семейството му надалеч не е толкоз оскъдно, колкото твърди по-късно самият той, отбелязвайки, че е „ човек от народа “.
Баща му Алесандро Мусолини е ковач, публицист и неприкрит социалист, а майка му Роза Малтони – католическа учителка.
Любопитна детайлност е, че бъдещият деспот в кръстен на мексиканския президент Бенито Хуарес, а междинните му имена – Андреа и Амилкаре, са му дадени в символ на респект към италианските социалисти Андреа Коста и Амилкаре Чиприани.
On this day in 1919: Mussolini founds his radical Party and modern Facism is born
— Telegraph Breaking News (@TelegraphNews)
Ранните политически възгледи на Бенито Мусолини са мощно повлияни от татко му. В началото на XX век той работи като преподавател, само че скоро осъзнава, че това занятие не е за него.
През 1901 година емигрира в Швейцария. Там става деен член на италианското социалистическо придвижване и даже се среща с Владимир Ленин (години по-късно Ленин подлага на критика италианските социалисти, че са изгубили Мусолини за идеята си). През 1903 година е задържан от полицията в Берн заради пропаганда за гражданско непокорство, а през 1904 година се завръща в Италия.
Постепенно Мусолини се утвърждава като един от най-известните социалисти в родината си. През септември 1911 година взе участие в протест против италианската война в Либия, която дефинира като „ империалистическа “. След това става редактор на вестника на Социалистическата партия „ Аванти “. Под неговото управление тиражът му се покачва от 20 000 на 100 000. През 1940 година американският публицист Джон Гънтър даже го назовава „ един от най-хубавите живи публицисти “.
Изгонен от Социалистическата партия
Ситуацията се трансформира фрапантно през 1914 година, когато избухва Първата международна война. Италианската Социалистическа партия се афишира срещу военните дейности, откакто няколко души са убити по време на митинг против войната. Това води до организирането на обща стачка, наречена „ Червената седмица “. Мусолини в началото поддържа позицията на социалистите. В своя публикация от август 1914 година той написа „ Далече от войната, оставаме неутрални “. Постепенно, обаче, той трансформира мнението си и стартира да гледа на въоръжения спор като опция за италианците в Австро-Унгария да се освободят от ръководството на Хабсбургите.
AP PHOTOS: While Germany systematically wiped out traces of Adolf Hitler's Nazi regime after World War II, the legacy of his Axis ally, Benito Mussolini, remains in Italy.
— The Associated Press (@AP)
В последна сметка Мусолини взема решение да поддържа войната и приканва Италия да се включи в нея. Отговорът на Социалистическата партия не закъснява. Нейни представители насочат остри рецензии против него. Мусолини на собствен ред отбелязва, че тези социалисти, които поддържат пацифизма, не са в крайник с духа на времето и не виждат, че в Италия напълно скоро ще избухне гражданска война.
Взаимното отправяне на обвинявания доближава своята разумна развръзка и през 1914 година той е изключен от редиците на Социалистическата партия. „ Мусолини е по-скоро властнически бунтовник, в сравнение с правоверен болшевик “, отбелязва историкът Майкъл Ебнър, който е създател на книга, отдадена на италианския деспот. „ С експлоадирането на Първата международна война той почнал да гледа на национализма и милитаризма като на ключ към осъществяването на по този начин нужните в неговите показа революционни промени “, прибавя той.
Възходът на фашистите
През октомври 1914 година Мусолини основава нов вестник, в който разгласява материали, подкрепящи революционния шовинизъм и включването на Италия във войната. Той набира средства както от компанията „ Ансалдо “, занимаваща се с произвеждане на оръжия, по този начин и от социалистически кръгове във Франция. Мусолини също по този начин взема присъединяване във Втората международна война, само че е тежко ранен от детонация на граната. Изписан е от болничното заведение през август 1917 година
Mussolini’s home town wants to build a fascism museum
— The Washington Post (@washingtonpost)
След края на войната известността на Социалистическата партия стартира да пораства, което тормози представителите на междинната и висшата класа в Италия. Мусолини съзира в това отлична опция за реализирането на своите политически упоритости. Така през 1919 година той основава паравоенни отряди, които на процедура са прародители на неговата Фашистка партия. Тяхната цел е една – да правят набези против социалистите в цяла Италия.
Две години по-късно групировката на Мусолини публично се трансформира в политическа партия. Нейните членове имат вяра, че националното единение би трябвало да бъде реализирано непременно, в това число и посредством принуждение против инакомислещите. „ Мусолини и неговите сподвижници мразели социалистите. Те ги считали за страхливи предатели и врагове на Италия, които би трябвало да бъдат отстранени изцяло “, отбелязва Ебнър. Паравоенните формирования на Мусолини, известни като Черните ризи, които нападали освен социалистите, само че и профсъюзите, били подкрепяни финансово от богати земевладелци.
Походът към Рим
През нощта на 27 против 28 октомври 1922 година към 30 000 Черни ризи идват в Рим и приканват демократичния министър председател Луиджи Факта да подаде оставката си. Кралят на Италия Виктор Емануил III поддържа Мусолини и му връчва мандат да сформира ново държавно управление (освен, че станал министър председател, той оглавил и Министерството на вътрешните работи). Причините за решението на монарха са обект на несъгласия и до през днешния ден. Повечето историци считат, че кралят и консерваторите се страхували от експлоадирането на революция и сметнали, че Мусолини може да възвърне закона и реда в страната.
This weekend marks a century since Benito Mussolini’s first rally of what became the Fascist Party. Here’s what to know about the origins of fascism’s brutal ideology
— TIME (@TIME)
„ От този миг насетне цялата власт била в ръцете му. Той можел да употребява както полицията, по този начин и неговите паравоенни отряди “, отбелязва Ебнър. През юни 1924 година хора, свързани с Мусолини, умъртвили социалистическия водач Джакомо Матеоти. В началото на идната година той на процедура признал своята виновност за покушението в тирада пред Народното събрание, която съгласно мнозина отбелязала началото на неговата фашистка тирания. „ Заявявам пред тази камара, пред света и пред Бога, че персонално поемам цялата политическа, морална и историческа отговорност за случилото се…заявявам, че в случай че фашистите са организация на злодеи, то аз заставам отпред “, отбелязал Мусолини.
Неговото ръководство, траяло до 1945 година, било белязано от принуждение и непрекъснати гонения против всеки, осмелил се да се опълчи на фашистите. Възстановено било смъртното наказване за така наречен политически закононарушения. Пресата била напълно под контрола на Мусолини. Той построил същински фетиш към своята персона, представяйки се като всесилен и незаместим водач. В „ Доктрина на фашизма “, оповестена през 1932 година, Мусолини разказва страната като „ всеобхватна; отвън нея не могат да съществуват човешки или духовни полезности, още по-малко да имат каквато и да било стойност “.
Мусолини идва на власт в размирните години след края на Първата международна война, възползвайки се от неспособността на тогавашното държавно управление да се оправи с тежките проблеми, пред които била изправена страната.
Ранните години на Мусолини
Мусолини е роден на 29 юли 1883 година в Предапио, дребен град в провинция Форли-Чезена. Семейството му надалеч не е толкоз оскъдно, колкото твърди по-късно самият той, отбелязвайки, че е „ човек от народа “.
Баща му Алесандро Мусолини е ковач, публицист и неприкрит социалист, а майка му Роза Малтони – католическа учителка.
Любопитна детайлност е, че бъдещият деспот в кръстен на мексиканския президент Бенито Хуарес, а междинните му имена – Андреа и Амилкаре, са му дадени в символ на респект към италианските социалисти Андреа Коста и Амилкаре Чиприани.
On this day in 1919: Mussolini founds his radical Party and modern Facism is born
— Telegraph Breaking News (@TelegraphNews)
Ранните политически възгледи на Бенито Мусолини са мощно повлияни от татко му. В началото на XX век той работи като преподавател, само че скоро осъзнава, че това занятие не е за него.
През 1901 година емигрира в Швейцария. Там става деен член на италианското социалистическо придвижване и даже се среща с Владимир Ленин (години по-късно Ленин подлага на критика италианските социалисти, че са изгубили Мусолини за идеята си). През 1903 година е задържан от полицията в Берн заради пропаганда за гражданско непокорство, а през 1904 година се завръща в Италия.
Постепенно Мусолини се утвърждава като един от най-известните социалисти в родината си. През септември 1911 година взе участие в протест против италианската война в Либия, която дефинира като „ империалистическа “. След това става редактор на вестника на Социалистическата партия „ Аванти “. Под неговото управление тиражът му се покачва от 20 000 на 100 000. През 1940 година американският публицист Джон Гънтър даже го назовава „ един от най-хубавите живи публицисти “.
Изгонен от Социалистическата партия
Ситуацията се трансформира фрапантно през 1914 година, когато избухва Първата международна война. Италианската Социалистическа партия се афишира срещу военните дейности, откакто няколко души са убити по време на митинг против войната. Това води до организирането на обща стачка, наречена „ Червената седмица “. Мусолини в началото поддържа позицията на социалистите. В своя публикация от август 1914 година той написа „ Далече от войната, оставаме неутрални “. Постепенно, обаче, той трансформира мнението си и стартира да гледа на въоръжения спор като опция за италианците в Австро-Унгария да се освободят от ръководството на Хабсбургите.
AP PHOTOS: While Germany systematically wiped out traces of Adolf Hitler's Nazi regime after World War II, the legacy of his Axis ally, Benito Mussolini, remains in Italy.
— The Associated Press (@AP)
В последна сметка Мусолини взема решение да поддържа войната и приканва Италия да се включи в нея. Отговорът на Социалистическата партия не закъснява. Нейни представители насочат остри рецензии против него. Мусолини на собствен ред отбелязва, че тези социалисти, които поддържат пацифизма, не са в крайник с духа на времето и не виждат, че в Италия напълно скоро ще избухне гражданска война.
Взаимното отправяне на обвинявания доближава своята разумна развръзка и през 1914 година той е изключен от редиците на Социалистическата партия. „ Мусолини е по-скоро властнически бунтовник, в сравнение с правоверен болшевик “, отбелязва историкът Майкъл Ебнър, който е създател на книга, отдадена на италианския деспот. „ С експлоадирането на Първата международна война той почнал да гледа на национализма и милитаризма като на ключ към осъществяването на по този начин нужните в неговите показа революционни промени “, прибавя той.
Възходът на фашистите
През октомври 1914 година Мусолини основава нов вестник, в който разгласява материали, подкрепящи революционния шовинизъм и включването на Италия във войната. Той набира средства както от компанията „ Ансалдо “, занимаваща се с произвеждане на оръжия, по този начин и от социалистически кръгове във Франция. Мусолини също по този начин взема присъединяване във Втората международна война, само че е тежко ранен от детонация на граната. Изписан е от болничното заведение през август 1917 година
Mussolini’s home town wants to build a fascism museum
— The Washington Post (@washingtonpost)
След края на войната известността на Социалистическата партия стартира да пораства, което тормози представителите на междинната и висшата класа в Италия. Мусолини съзира в това отлична опция за реализирането на своите политически упоритости. Така през 1919 година той основава паравоенни отряди, които на процедура са прародители на неговата Фашистка партия. Тяхната цел е една – да правят набези против социалистите в цяла Италия.
Две години по-късно групировката на Мусолини публично се трансформира в политическа партия. Нейните членове имат вяра, че националното единение би трябвало да бъде реализирано непременно, в това число и посредством принуждение против инакомислещите. „ Мусолини и неговите сподвижници мразели социалистите. Те ги считали за страхливи предатели и врагове на Италия, които би трябвало да бъдат отстранени изцяло “, отбелязва Ебнър. Паравоенните формирования на Мусолини, известни като Черните ризи, които нападали освен социалистите, само че и профсъюзите, били подкрепяни финансово от богати земевладелци.
Походът към Рим
През нощта на 27 против 28 октомври 1922 година към 30 000 Черни ризи идват в Рим и приканват демократичния министър председател Луиджи Факта да подаде оставката си. Кралят на Италия Виктор Емануил III поддържа Мусолини и му връчва мандат да сформира ново държавно управление (освен, че станал министър председател, той оглавил и Министерството на вътрешните работи). Причините за решението на монарха са обект на несъгласия и до през днешния ден. Повечето историци считат, че кралят и консерваторите се страхували от експлоадирането на революция и сметнали, че Мусолини може да възвърне закона и реда в страната.
This weekend marks a century since Benito Mussolini’s first rally of what became the Fascist Party. Here’s what to know about the origins of fascism’s brutal ideology
— TIME (@TIME)
„ От този миг насетне цялата власт била в ръцете му. Той можел да употребява както полицията, по този начин и неговите паравоенни отряди “, отбелязва Ебнър. През юни 1924 година хора, свързани с Мусолини, умъртвили социалистическия водач Джакомо Матеоти. В началото на идната година той на процедура признал своята виновност за покушението в тирада пред Народното събрание, която съгласно мнозина отбелязала началото на неговата фашистка тирания. „ Заявявам пред тази камара, пред света и пред Бога, че персонално поемам цялата политическа, морална и историческа отговорност за случилото се…заявявам, че в случай че фашистите са организация на злодеи, то аз заставам отпред “, отбелязал Мусолини.
Неговото ръководство, траяло до 1945 година, било белязано от принуждение и непрекъснати гонения против всеки, осмелил се да се опълчи на фашистите. Възстановено било смъртното наказване за така наречен политически закононарушения. Пресата била напълно под контрола на Мусолини. Той построил същински фетиш към своята персона, представяйки се като всесилен и незаместим водач. В „ Доктрина на фашизма “, оповестена през 1932 година, Мусолини разказва страната като „ всеобхватна; отвън нея не могат да съществуват човешки или духовни полезности, още по-малко да имат каквато и да било стойност “.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ