Връзката на Дишането с Вътрешния Живот
Белият дроб е обвързван с човешките усеща. Между тях има взаимоотношение. Чувствата оказват въздействие върху дишането, върху белия дроб. Когато някой има огромно отчаяние в своите усеща, например отчаяние в любовта или при различен някой огромен провал в живота, това може да се изрази и върху дишането и белия дроб. Тези усеща, в случай че не се трансформират, работят разрушително върху белия дроб и това е една от аргументите за туберкулозата. Когато повода на туберкулозата са възприятията на индивида, тогава човек, с цел да се излекува, ще внесе естетика в тях, ще ги повдигне, ще ги облагороди и в същото време ще направи дишането си вярно.
От друга страна, и самото дишане оказва въздействие върху човешките чувства; вярното дишане внася топлота в възприятията, облагородява ги.
Белият дроб има връзка и с човешката мисъл. Че в действителност има такава връзка, се вижда, апропо, и от историята на развиването на човешкия разум. Знае се, че в Атлантската или Четвърта раса човек е бил недоразвит умствено. Тогава и въздухът не е бил по този начин чист, както в този момент. Той е бил обхванат от водни пари. Когато земното кълбо почнало последователно да изстива, тези водни пари почнали да се сгъстяват и да падат на земята и въздухът се пречистил от тях. Тогава за пръв път се явява чистото синьо небе, свободно от мъгли. Това става към края на Атлантската ера. Пречистването на атмосферата от мъглите и явяването на чистия въздух е обвързвано с развиването на мозъка. Това съвпадане по време не е инцидентно – има причинна връзка сред тези две феномени.
Дишането зависи от мисълта, а мисълта зависи от дишането. Правилната мисъл дава условия за вярно дишане и назад. Между тях има взаимоотношение. За въздействието на верните мисли и усеща върху дишането говорихме задоволително нагоре. Сега ще кажем няколко думи за въздействието на дишането върху мисълта. По това Учителя дава следните осветления (7): “Вие не можете да измените мисълта си, в случай че не измените дишането си. И противоположното е правилно: вие не можете да измените дишането си, в случай че не измените мисълта си. Ако човек промени темпа на дишането си, той изгубва и своята права мисъл. У индивида дишането би трябвало да е умишлено, тъй като е обвързвано с мисълта. Животните дишат неумишлено. Те не знаят какво съставлява дишането и за какво дишат. Следователно, в случай че не знае за какво диша, човек минава за животно ”. По този въпрос Учителя споделя още: “Нашата мисъл, качествата на кой и да е човек, се дефинират от това по какъв начин се трансформират силите посредством белите дробове. Последните са, апропо, и трансформатори на силите, които отиват към нервната система. Чрез дишането човек става схватлив към Божествената мисъл и последната, като влезе в него, ще внесе светлина в мозъка му, ще внесе нещо ново в мисълта му, ще му даде повод. ”
Беинса Дуно
