Розовите тераси на езерото Ротомахана не са изгубени
Белите и розови тераси на новозеландското езеро Ротомахана, определяни като осмото знамение на света, не са изгубени, както до момента се смяташе.
Дълго време се смяташе, че неповторимо красивите бели и розови тераси от утаен силиций са били изцяло унищожени при солидното вулканично изригване през 1886 година, само че през днешния ден учените считат, че са ги разкрили.
За издирването им те са употребявали полеви дневник от XIX век. Въпреки смяната в терена, в резултат на миналото време, специалистите са безапелационни, че могат с огромна акуратност да предположат къде се намират терасите на езерото Ротомахана.
Уникалните естествени образования съставляват най-големите утаявания на силиций по рода си.
Още през XIX век са били измежду най-големите туристически атракции на Нова Зеландия и туристи от близо и надалеч са идвали да ги преглеждат.
Има данни, че даже гости от Англия, Европа и Америка са идвали, да се полюбуват на красивите езерни тераси.
За страдание, макар тяхната известност, точното им местонахождение в никакъв случай не е било отбелязвано.
Това, както и смяната на терена, настъпила в резултат на огромното изригване на вулкан в планината Таравера през 1886 година, е главната причина откриването им да се окаже толкоз огромна предизвикателство.
Това, в композиция с смяната на локалния пейзаж поради вулканичното изригване, направи извънредно мъчно да бъдат открити античните тераси в днешно време.
Стари черно-бели фотоси разкриват величието на гледката, която терасите на езерото Росомахана са представлявали в предишното.
Двете удивително красиви естествени формирания са се намирали на към 25 км източно от град Роторуа, на брега на езерото Ротомахана (Топлото езеро).
Бялата тераса била по-голяма, заемала близо 3 хектара и се намирала на северната страна на топлото езеро. На западния бряг на езерото се намирала розовата тераса, която била и обичаното място на туристите за къпане.
На избран период двете тераси били заливани с вода от два гейзера, намиращи се над езерото.
Изригването на вулкана Таравера на 10 юни 1886 година обаче скрива от очите на хората това естествено знамение. Тонове скали и тиня покриват красивите тераси.
Но съгласно учените терасите не са напълно унищожени и част от тях се намират на към 50 метра от под повърхността на езерото, под тонове глина. Други техни сътрудници обаче са по-обнадеждени и търсят изгубените тераси на суша благодарение на полевия дневник.
