„А1 Он“ : Бившите югорепублики ще делят наследството на Югославската народна армия
Белград. Сърбия е оставила в някогашните югорепублики над хиляда военни обекта, както и преносима военна благосъстоятелност, която е превзета след изтеглянето на ЮНА (Югославската национална армия), предава македонската електронна медия „ А1 Он “ .
Каква е цената на тези парцели, както и на тези, за които имат искания другите някогашни югорепублики, ще се разбере на 13 септември, на срещата на Съвместната работна група за използване на Анекс А от Договора за правоприемство, оповестява белградският всекидневник „ Вечерне новости “.
Това е първата среща по тематиката за Анекс А от началото на подялбата, а хазаин е Белград. Очаква се, че на срещата ще бъде сложена рамка за бъдещите договаряния и че ще бъдат оповестени данни за това, което попада във военните парцели и кой какво желае, написа вестникът.
Най-големи претенции имат Сърбия и Хърватия, отбелязва „ Новости “.
Експерти от хърватското Министерство на защитата считат, че цената на собствеността на ЮНА възлиза на 70 милиарда $, от които Загреб желае 10 милиарда – осем от Сърбия и два от Черна гора. Освен другото, хърватите желаят танкове, артилерия, подводници и кораби... Доколко е точна тяхната оценка, ще покажат архивите на някогашната СФРЮ, защото, както чакат представителите на някогашните югорепублики от Белград, в тази връзка би трябвало да се отвори документите, принадлежаща на някогашния Съюзен секретариат за национална защита, съхраняван в Сърбия, оповестява изданието,
Иначе, съгласно Договорът за правоприемство от 2004 година, недвижимите парцели (казарми, командни пунктове, почивни станции), се предават на страната правоприемник, на която територия се намират, тъй че това не би трябвало да бъде тематика на полемиките.
Загреб до момента единствен е сложил претенции, само че към момента не е оповестил кой ще го съставлява в смесената работна група, отбелязва „ Новости “.
От февруари, когато за първи път бе оповестено за срещата в Белград, Хърватия сложи претенции за над 500 танка, хеликоптери, цистерни... Както настояват, повече от 80% от корабите на някогашния югославски военноморски флот (ВМФ) остава в Которския залив, а от Черна гора се желае връщане на образователния транспортен съд „ Ядран “ и самолетът на Рудолф Перешин „ МиГ-21 “. (Перешин е първият водач от ЮНА, който бяга на страната на хърватската войска. Това се случва по време на разследващ полет през 1991 година. През 1995 е свален от Противовъздушна отбрана на Водоснабдителна система на Република Сръбска, съумява да се катапултира, само че умира при приземяването – бел. „ Фокус “).
Военният анализатор Александър Радич акцентира, че делбата на наследството на ЮНА ще бъде извънредно тежка задача. Според него, хърватите, както и другите съседи на Сърбия, ще излязат с позиция, че Белград е взел всичките притежания на ЮНА за себе си, а също така ще има и операции с цената на парцелите и изключително на военната техника. Основният конфликт ще е към жилищата, с които разполагаше ЮНА във всички републики, показва специалистът.
Както твърди Сава Щърпац от „ Веритас “, единствено в Хърватия, сърбите – цивилни, военни лица и полицията, са оставили сред 40 и 50 хиляди жилището, от които немалка част са принадлежали на армията, а към този момент единствено 2000 претенции от програмата за жилищата са решени позитивно.
„ Хърватите упорстват, че по-голямата част от научните уреди на ЮНА са останали за Сърбия – на първо място, Военнотехническият център в Жарково. Техническо-изследователският център, Военномедицинската академия... И тук би трябвало да се чака някакъв тип предложение или искане за отплата “, споделя Радич.
Според него, словенците са специфичен проблем, защото при изтеглянето на ЮНА от тази република през октомври 1991 година, тя остави част от оръжията и техниката на предпазване при локалните управляващи. Съществуващите контракти по въпроса към момента не са приключени.
Най-малко проблеми би трябвало да има с Македония, тъй като съгласно контракта, тази страна се отхвърли от всички претенции за парцелите на Армията, отбелязва „ Новости “.
Превод и редакция: Иван Христов
Каква е цената на тези парцели, както и на тези, за които имат искания другите някогашни югорепублики, ще се разбере на 13 септември, на срещата на Съвместната работна група за използване на Анекс А от Договора за правоприемство, оповестява белградският всекидневник „ Вечерне новости “.
Това е първата среща по тематиката за Анекс А от началото на подялбата, а хазаин е Белград. Очаква се, че на срещата ще бъде сложена рамка за бъдещите договаряния и че ще бъдат оповестени данни за това, което попада във военните парцели и кой какво желае, написа вестникът.
Най-големи претенции имат Сърбия и Хърватия, отбелязва „ Новости “.
Експерти от хърватското Министерство на защитата считат, че цената на собствеността на ЮНА възлиза на 70 милиарда $, от които Загреб желае 10 милиарда – осем от Сърбия и два от Черна гора. Освен другото, хърватите желаят танкове, артилерия, подводници и кораби... Доколко е точна тяхната оценка, ще покажат архивите на някогашната СФРЮ, защото, както чакат представителите на някогашните югорепублики от Белград, в тази връзка би трябвало да се отвори документите, принадлежаща на някогашния Съюзен секретариат за национална защита, съхраняван в Сърбия, оповестява изданието,
Иначе, съгласно Договорът за правоприемство от 2004 година, недвижимите парцели (казарми, командни пунктове, почивни станции), се предават на страната правоприемник, на която територия се намират, тъй че това не би трябвало да бъде тематика на полемиките.
Загреб до момента единствен е сложил претенции, само че към момента не е оповестил кой ще го съставлява в смесената работна група, отбелязва „ Новости “.
От февруари, когато за първи път бе оповестено за срещата в Белград, Хърватия сложи претенции за над 500 танка, хеликоптери, цистерни... Както настояват, повече от 80% от корабите на някогашния югославски военноморски флот (ВМФ) остава в Которския залив, а от Черна гора се желае връщане на образователния транспортен съд „ Ядран “ и самолетът на Рудолф Перешин „ МиГ-21 “. (Перешин е първият водач от ЮНА, който бяга на страната на хърватската войска. Това се случва по време на разследващ полет през 1991 година. През 1995 е свален от Противовъздушна отбрана на Водоснабдителна система на Република Сръбска, съумява да се катапултира, само че умира при приземяването – бел. „ Фокус “).
Военният анализатор Александър Радич акцентира, че делбата на наследството на ЮНА ще бъде извънредно тежка задача. Според него, хърватите, както и другите съседи на Сърбия, ще излязат с позиция, че Белград е взел всичките притежания на ЮНА за себе си, а също така ще има и операции с цената на парцелите и изключително на военната техника. Основният конфликт ще е към жилищата, с които разполагаше ЮНА във всички републики, показва специалистът.
Както твърди Сава Щърпац от „ Веритас “, единствено в Хърватия, сърбите – цивилни, военни лица и полицията, са оставили сред 40 и 50 хиляди жилището, от които немалка част са принадлежали на армията, а към този момент единствено 2000 претенции от програмата за жилищата са решени позитивно.
„ Хърватите упорстват, че по-голямата част от научните уреди на ЮНА са останали за Сърбия – на първо място, Военнотехническият център в Жарково. Техническо-изследователският център, Военномедицинската академия... И тук би трябвало да се чака някакъв тип предложение или искане за отплата “, споделя Радич.
Според него, словенците са специфичен проблем, защото при изтеглянето на ЮНА от тази република през октомври 1991 година, тя остави част от оръжията и техниката на предпазване при локалните управляващи. Съществуващите контракти по въпроса към момента не са приключени.
Най-малко проблеми би трябвало да има с Македония, тъй като съгласно контракта, тази страна се отхвърли от всички претенции за парцелите на Армията, отбелязва „ Новости “.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ