Blic : Путин си отиде, но за Сърбия остават пет ключови въпроса
Белград Държавният глава на Руската федерация Владимир Путин си потегли от Белград след еднодневна аудиенция. И въпреки еуфорията от „ политическото събитие на годината “ към момента да не е отминала, за Сърбия остават пет основни въпроса, акцентират в редакцията на електронното издание на белградския Blic .
1) Какво да кажем за Европейски Съюз?
Посещението на Путин единствено по себе си не е неизпълним проблем за връзките сред Сърбия и Европейския съюз, само че е по-трудно да се изясни грандиозността на неговото посрещане. Имайки поради съдействието сред Сърбия и Русия, мъчно е да си представим, че на първо място балтийските страни и Полша, които треперят от имперската политика на Русия и „ спомените от Студената война ", ще проявят схващане за значителното доближаване на Сърбия със Европейски Съюз.
Какво ни остава в този случай? Има вяра, че връзките сред Русия и Европейски Съюз в последна сметка ще се подобрят. В един по-сложен вид Сърбия може да се опита да се възползва от близостта си с Русия като тип напън върху Европейски Съюз: в случай че не ни желаете, други ни желаят. Но това е опасен ход с непредвидими последици.
2) Струва ли си съветската икономическа помощ?
Сърбия се нуждае от помощ и съдействие, което може да получи. Русия е голям и изкушаващ пазар. Вчерашните подписани съглашения и контракти, изключително тези в железопътния бранш, имат капацитет, най-малко на хартия.
Въпреки това основата на развиването на Сърбия е към момента икономическите връзки с Европейски Съюз, най-големият ни търговски сътрудник. Страна, в която междинната заплата е малко под 500 евро (Русия), не може да бъде в основата на стопанската система на страна, в която междинната заплата е малко над 400 евро (Сърбия). Ще прояви ли Сърбия дипломатическа мъдрост и мощ за определяне на стопански връзки с Европейски Съюз и в това време да употребява близостта си с Русия и капацитета на съветския пазар?
3) Какво ще стане с съветския център в Ниш?
Руснаците го назовават филантропичен център, а западните сили - шпионска база. Ключов дипломатически и политически въпрос в триъгълника Сърбия-Русия-НАТО, който не беше обществено упоменат по време на визитата на Путин. Интересно съвпадане. Сръбският президент Александър Вучич до момента се съпротивляваше на упоритото и мощно на настояването на Москва, че на служащите на съветския център в Ниш би трябвало да се даде дипломатически статут. Колко повече може да нарасне натискът на Русия?
4) Колко разграничена е Сърбия?
Не е проблем, че Сърбия е разграничена на проруско болшинство и прозападно малцинство. Проблемът е, че разделянето доближава до черните дълбочини на отворена, сляпа ненавист към съперничещия блок. Реалността е, че Сърбия ще би трябвало да се помири с биполярния си темперамент, в случай че желае да продължи напред. Което не значи, че би трябвало да се предадем. Вече взимаме най-хубавото от прочувствените връзки с Русия и практическата връзка със Съединени американски щати и Европейския съюз. Компромис! И причина за това е основните фигури на двете усукани течения да развиват най-малко минимално равнище на значително схващане за мотивацията на другата страна.
5) Къде е, какво прави гражданската съпротива?
Опозиционната „ Двери “ и Народната партия на Вук Йеремич бяха разочаровани от визитата на Путин, само че единствено тъй като не бяха на мястото на Вучич, мълчанието на водачите е това, което остана от гражданската съпротива. В отсъствието на левицата и центъра, сръбската политическа сцена се реалокира вдясно.
Сърбия се нуждае от непоклатимост и баланс, което значи ясно дефинирани политически течения, учредени на концепцията за умерена левица и цивилен център. И освен дефинирани, само че и силни; варианти, които имат идеали и не се опасяват да ги покажат.
Превод и редакция: Тереза Герова
1) Какво да кажем за Европейски Съюз?
Посещението на Путин единствено по себе си не е неизпълним проблем за връзките сред Сърбия и Европейския съюз, само че е по-трудно да се изясни грандиозността на неговото посрещане. Имайки поради съдействието сред Сърбия и Русия, мъчно е да си представим, че на първо място балтийските страни и Полша, които треперят от имперската политика на Русия и „ спомените от Студената война ", ще проявят схващане за значителното доближаване на Сърбия със Европейски Съюз.
Какво ни остава в този случай? Има вяра, че връзките сред Русия и Европейски Съюз в последна сметка ще се подобрят. В един по-сложен вид Сърбия може да се опита да се възползва от близостта си с Русия като тип напън върху Европейски Съюз: в случай че не ни желаете, други ни желаят. Но това е опасен ход с непредвидими последици.
2) Струва ли си съветската икономическа помощ?
Сърбия се нуждае от помощ и съдействие, което може да получи. Русия е голям и изкушаващ пазар. Вчерашните подписани съглашения и контракти, изключително тези в железопътния бранш, имат капацитет, най-малко на хартия.
Въпреки това основата на развиването на Сърбия е към момента икономическите връзки с Европейски Съюз, най-големият ни търговски сътрудник. Страна, в която междинната заплата е малко под 500 евро (Русия), не може да бъде в основата на стопанската система на страна, в която междинната заплата е малко над 400 евро (Сърбия). Ще прояви ли Сърбия дипломатическа мъдрост и мощ за определяне на стопански връзки с Европейски Съюз и в това време да употребява близостта си с Русия и капацитета на съветския пазар?
3) Какво ще стане с съветския център в Ниш?
Руснаците го назовават филантропичен център, а западните сили - шпионска база. Ключов дипломатически и политически въпрос в триъгълника Сърбия-Русия-НАТО, който не беше обществено упоменат по време на визитата на Путин. Интересно съвпадане. Сръбският президент Александър Вучич до момента се съпротивляваше на упоритото и мощно на настояването на Москва, че на служащите на съветския център в Ниш би трябвало да се даде дипломатически статут. Колко повече може да нарасне натискът на Русия?
4) Колко разграничена е Сърбия?
Не е проблем, че Сърбия е разграничена на проруско болшинство и прозападно малцинство. Проблемът е, че разделянето доближава до черните дълбочини на отворена, сляпа ненавист към съперничещия блок. Реалността е, че Сърбия ще би трябвало да се помири с биполярния си темперамент, в случай че желае да продължи напред. Което не значи, че би трябвало да се предадем. Вече взимаме най-хубавото от прочувствените връзки с Русия и практическата връзка със Съединени американски щати и Европейския съюз. Компромис! И причина за това е основните фигури на двете усукани течения да развиват най-малко минимално равнище на значително схващане за мотивацията на другата страна.
5) Къде е, какво прави гражданската съпротива?
Опозиционната „ Двери “ и Народната партия на Вук Йеремич бяха разочаровани от визитата на Путин, само че единствено тъй като не бяха на мястото на Вучич, мълчанието на водачите е това, което остана от гражданската съпротива. В отсъствието на левицата и центъра, сръбската политическа сцена се реалокира вдясно.
Сърбия се нуждае от непоклатимост и баланс, което значи ясно дефинирани политически течения, учредени на концепцията за умерена левица и цивилен център. И освен дефинирани, само че и силни; варианти, които имат идеали и не се опасяват да ги покажат.
Превод и редакция: Тереза Герова
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ