EA Daily: Албанизацията на Сърбия премина границите на Косово
Белград. Агенция „ Фокус “ показва без редакторска интервенция материал на съветската електронна медия Eurasia Daily , в който се твърди, че изтощено от натиска на Запада, управлението на Сърбия е готово на неприятни взаимни отстъпки за Косово, до момента в който в същото време албанските сепаратисти са се прицелили в нови сръбски земи.
През тези дни в Сърбия означават една от скръбните дати, с които обилно изобилства сложната сръбска история – петнадесетата годишнина от разстрела на сръбски деца, къпали се в река Бистрица наоколо до село Гораждевац в Косово. Тогава от патрона на стрелеца, който остана незнаен, починаха двама младежи – на деветнадесет и дванадесет години, като единият умря в болничното заведение в популации най-вече с албанци град Печ, който през средновековието е бил резиденция на сръбския патриарх. Умря, тъй като локалните лекари не побързаха да му оказват помощ, а пациентите искрено се надсмиваха над потърпевшия. И това нямаше да е всичко. Ако не бе намесата на бойци от западния окупационен контингент, то те, дружно с възрастните, които ги бяха докарали, просто щяха да бъдат раздрани от локалните, които към този момент бяха съумели да счупят стъклата на сръбските коли и да хвърлят по седящите в тях камъни. Още четири деца получиха разнообразни по степен наранени, а едно от тях изпадна в кома за няколко дни. Престъпника, както към този момент бе маркирано, не беше открит, както, прочее и виновниците за други аналогични закононарушения, осъществени от косовски албанци срещу мирното сръбско население.
Фатална рокада
Сега, петнадесет години по-късно, в хода на траурните мероприятия с присъединяване на такива асове на сръбската политика, като вицепремиера и външен министър Ивица Дачич и министъра на защитата Александър Вулин, бе изговорено доста, че, с цел да не се повтори сходно нещо, би трябвало да се помни, че сърбите в Косово се нуждаят от отбрана и личен съд и полиция. Но по едно и също време с това, Дачич съобщи, че, като цяло, концепцията за „ демаркация на границите “ сред албанските и сръбските общини в Косово може и да се разисква, само че решението по въпроса още е надалеч. В самото Косово няма единение по този въпрос итрябва да се види, до каква степен това е задоволително. А в случай че е задоволително, то би трябвало да се седне на масата за договаряния и да се разиска... И нататък още доста думи и дипломатически витиеватости. Т.е. сръбският министър наподобява схваща, че тематиката е обозначена и че, най-вероятно, в изискванията на прокрустово ложе (от гръцката митология – Атическият бандит Прокруст (Дамаст) виждал от надалеч пасажерите, отиващи към града и ги полагал на легло, което особено нагаждал, тъй че да не съответствува с растежа им и или ги „ скъсявал “ или „ разтягал “, с цел да паснат на ложето. Победен е от атическия воин Тезей, който с ловкост го предиздвикал самичък да легне в леглото си. – бел. „ Фокус “) от ултиматуми, които Западът насочва към неговата страна, това е единствената опция за опазване на сръбския надзор над нещо в Косово, само че...
Тези „ само че “ са извънредно доста. Първо, отвън територията на северните сръбски анклави в Косово, т.е. зад река Ибър и самият мост през на омразата през нея, на който не един път са започвали антисръбските погроми, въпреки всичко не престават да съществуват сръбски общини. Макар да са дребни и оредяващи с всяка година, те остават да живеят в условия на възходящ апартейд измежду нападателно настроено албанско болшинство. И, несъмнено, задавайки въпроса за „ демаркацията “, сръбските публицисти не можеха да заобиколят тази страна на въпроса: ще зарежем ли по този начин своите след разделянето на територията?
„ Никой няма желание да дели сърбите на южни и северни, изхождайки от позицията: „ всичко, което се прави на юг (от река Ибър) не ни интересува изобщо “, заобяснява Дачич. „ Ние елементарни желаеме да разберем дали този метод е допустим. Ако да, то тогава ще седнем и ще помислим, по какъв начин може да бъде осъществен “.
Т.е. и да, и не, разбирай го, както искаш и незабавно си спомняме за незабравимия Михаил Сергеевич (Горбачов – бел. „ Фокус “). От друга страна, а какво друго може да се чака от Дачич, който, от една страна е същински, без ангажименти, родолюбец, само че от друга е представител на съответен режим, който сега се намира на власт в Белград. Режимът, чиято задача, всъщност, е неизпълнима, само че който към този момент към момента съумява да направи чудеса на еквиблиристиката – да се и на Запада, и да угоди на своите гласоподаватели, и да остане исторически съдружник на Москва.
Последна линия на защитата на Вучич
Типичен изразител на тази спорна, като преплетена топка от змии, триада е самият сръбски президент Александър Вучич. Който, между другото, също се изрече по тематиката: „ Аз се застъпвам и представям това като своя политика, дали тя ще получи поддръжка от народа или не, за разграничаване с албанците “, съобщи президентът на Сърбия. „ Ако имаме територия, за която не е ясно на кой принадлежи, тя постоянно ще остане източник на евентуални спорове и проблеми “.
Не по-интересно прозвуча изявлението на Вучич пред анализатора на хърватския ежеседмичник Globus Дарко Худелист: „ Всички сърби знаят, че са изгубили Косово, само че аз върша всичко по силите си, с цел да го върна, с цел да не стане това цялостно проваляне или цялостна загуба, в края на краищата “, съобщи пред журналиста сръбският водач.
А към този момент след диалога, той направи извод: „ Северно Косово е последната линия на защита... ние в действителност признаваме Косово (без акта на очевидно интернационално признание), само че на собствен ред ще водим договаряния за северната част. Няма да дадем всичко и ще се опитаме да запазим нещо за себе си “.
Също в диалога с Худелист сръбският президент се оплака от това, че съгражданите му непрекъснато го притискат, възмущават се, заплашват, само че не желаят да създадат нищо, с цел да помръднат обстановката от мъртвата точка, а тойм в противен случай, пробва се, само че остава неразбираем...
И фактически, едвам откровенията на Вучич станаха известни на обществеността и в сръбската политика се чуха гласове, че президентът би трябвало да бъде задържан за изменничество на националните ползи. Изтъкнатият представител на патриотическата съпротива Бошко Обрадович предложи да бъдат съдени всички, които са се намирали на власт в Сърбия, когато албанците едностранно са провъзгласили независимостта на Косово – с цел да бъдем правилни, би трябвало да отбележим, че по това време настоящият президент не е заемал никакви постове в управлението на страната.
Но всички тези изявленията, възмущения, заявки и закани имат смисъл единствено при съществуването на съответстващо насрещно предпочитание на отсрещната страна – косовските албанци. Но подготвена ли е Прищина да дели своите получени небрежно и с доста кръв, с помощта на намесата на НАТО и Съединени американски щати земи с тези, от които са ги лишили? До ден сегашен косовските сепаратистки управляващи не са заявявали нищо сходно. Наистина, от тяхна страна има изявления по териториалния въпрос, само че всичките бяха в една посока, с интонация, позната от още от 90-те.
На хищника всичко му е малко
„ Ще беседваме за демаркация, за промяна на границите, само че подсещам, че при никакви условия от която и да е страна не може да бъде наложена реализация на сръбските претенции за делене на Косово “, съобщи вчерашният престъпник с позивна „ Змей “, а понастоящем почитаем сътрудник на Съединени американски щати и Европа, косовският „ президент “ Хашим Тачи. „ В същото време в границите на корекцията, убеден съм, ще осъществим и задоволително от наша страна публично завършено искане на водачите на Прешевската котловина за присъединение към Косово, в случай че се стигне до контракт... Искането на политическите водачи от Медведжа, Прешево и Буяновац е завършено публично и ще го показва в Бюксел. Ще бъде тежко, на практика невероятно. И в случай че получим нещо, това ще бъде знамение. Ако няма резултати – в последна сметка най-малко сме пробвали. Не бива да изпускаме момента “.
За тези, които не са осведомени, Прешево, Буяновац и Медведжа са погранични територии с Косово с много сериозен % на албанско население (албанците в образуващите Прешевската котловина Прешево са до 90%, Буяновац – до 65%, а в Медведжа към този момент още са 26%). Веднага след косовските събития, местна война сред албанските бойци и силите на дребна Югославия (Сърбия и Черна гора) стартира и там, само че този път нямаше интервенция на НАТО, с помощта на което бе натрапен условен ред. Вярно, единствено условен – от 2013 година прешевските управляващи изнагляха толкоз, че сложиха монумент на починалите албански бойци, който, в действителност, три месеца след откриването си бе демонтиран от сръбската полиция.
Както виждаме, усетили усета на кръвта и облагата, албанските сепаратисти се оповестиха срещу размяната и смяната на актуалното статукво. Но единствено по своя метод и по своите правила: с цел да вземат повече със мощ, ловкост, ръмжене и без да дават нещо в подмяна.
И като прелестно удостоверение на тази теза могат да послужат думите на сръбския министър на вътрешните работи Небойша Стефанович, който в прав текст съобщи, че косовските албанци организират „ тиха етническа чистка “, само че към този момент не в Косово и не в Прешевската котловина, а в Централна Сърбия. По неговите думи, мигранти от откъснатото от Сърбия Косово купуват земи, къщи, жилища, магазини и предприятия в Ниш, Куршумлия, Прокупле и Врание и образуват там локални етнически общини и меко казано изтласкват сърбите. Точно по този начин, както е било в Космет преди половин век. И към този момент сръбската страна не може да опълчи на това съвсем нищо, тъй като единствено за косовските сепаратисти сърбите от Сърбия са чужденци, а косовските сърби – нежелан детайл, който търпят с отегчение. А за самата Сърбия, която не признава откъсването на южните територии, косовските албанци са съграждани. Затова сръбските управляващи не могат да им попречат да получават недвижими парцели, както и да се разселват в анклави и да вършат бизнес. Могат единствено да гледат с смут в бъдещето.
И на сходен декор какви илюзии може да има за сполучливо делене на историческия сръбски район, откъснат от пришълци завоеватели? Същият Дачич в отговор на сходни подозрения споделя, че основателят на цялата югославска геополитическа злополука, американците, към този момент не са същите. По-рано те безочливо и намерено пренебрегнаха всички компромисни оферти на Белград, само че в този момент ужким започнаха да се вслушват в тях. Да, външният министър на Сърбия също вижда, че вчерашните косовски бандити, терористи и голтаци не престават да са, всъщност, същите максималисти, каквито са били, само че техните настойници се били трансформирали.
Някога извънредно мъдрият сръбски родолюбец от упор не желае да види това, че американците вършат всичко, изхождайки извънредно от личните си тесни прагматически ползи. Някога им беше в интереса да способстват разруха на Югославия, по тази причина заложиха на всички антисръбски сепаратистки придвижвания. Сега ползите им диктуват да вкарат задачите Балкани в НАТО и Европейски Съюз и единственото затруднение за това остава Сърбия с нейната алогична историческа обич към Русия. Затова Сърбия би трябвало да бъде оптимално отслабена и желателно да бъде съкрушена. И може, несъмнено, с години да използваме мека и аргументирана реторика, само че всъщност нещата ще останат същите.
Може би в Белград разчитат на охлаждането на връзките сред Анкара и Вашингтон, което се отрази и на американско-босненските връзки. Не е инцидентно, че в западните медии внезапно си спомниха за пълзящата ислямизация на отчасти освободения от сърбите регион-държава. Само че албанците също са прагматици и в своето държавно и цивилизационно строителство те не се уповават на исторически легенди, според които сърбите постоянно са с Русия, а бошняците – с Турция. Анкара, в случай че зад нея няма мощ съпоставима с Вашингтон, за Прищина е нищо и никой и в случай че има потребност, правоверните косовски бойци, под управлението на американците, ще стартират да водят война, а още по-точно, ще правят наказателни интервенции и терористични офанзиви против правоверните турци. Ако, несъмнено, от това имат полза. НМо към този момент ползите на косовските албанци напълно се осъществят в границите на реализацията на ползите на американците.
Затова за Белград въпреки всичко е по-добре да продължат с упорството на обречения да отстояват истината, в сравнение с с вярата на призрачните илюзии да седнат на масата с мошениците – в противоположен случай сръбското управление може да се лиши от последното. Заедно с остатъците от доверието на своя народ и самоуважението.
Превод и редакция: Иван Христов
През тези дни в Сърбия означават една от скръбните дати, с които обилно изобилства сложната сръбска история – петнадесетата годишнина от разстрела на сръбски деца, къпали се в река Бистрица наоколо до село Гораждевац в Косово. Тогава от патрона на стрелеца, който остана незнаен, починаха двама младежи – на деветнадесет и дванадесет години, като единият умря в болничното заведение в популации най-вече с албанци град Печ, който през средновековието е бил резиденция на сръбския патриарх. Умря, тъй като локалните лекари не побързаха да му оказват помощ, а пациентите искрено се надсмиваха над потърпевшия. И това нямаше да е всичко. Ако не бе намесата на бойци от западния окупационен контингент, то те, дружно с възрастните, които ги бяха докарали, просто щяха да бъдат раздрани от локалните, които към този момент бяха съумели да счупят стъклата на сръбските коли и да хвърлят по седящите в тях камъни. Още четири деца получиха разнообразни по степен наранени, а едно от тях изпадна в кома за няколко дни. Престъпника, както към този момент бе маркирано, не беше открит, както, прочее и виновниците за други аналогични закононарушения, осъществени от косовски албанци срещу мирното сръбско население.
Фатална рокада
Сега, петнадесет години по-късно, в хода на траурните мероприятия с присъединяване на такива асове на сръбската политика, като вицепремиера и външен министър Ивица Дачич и министъра на защитата Александър Вулин, бе изговорено доста, че, с цел да не се повтори сходно нещо, би трябвало да се помни, че сърбите в Косово се нуждаят от отбрана и личен съд и полиция. Но по едно и също време с това, Дачич съобщи, че, като цяло, концепцията за „ демаркация на границите “ сред албанските и сръбските общини в Косово може и да се разисква, само че решението по въпроса още е надалеч. В самото Косово няма единение по този въпрос итрябва да се види, до каква степен това е задоволително. А в случай че е задоволително, то би трябвало да се седне на масата за договаряния и да се разиска... И нататък още доста думи и дипломатически витиеватости. Т.е. сръбският министър наподобява схваща, че тематиката е обозначена и че, най-вероятно, в изискванията на прокрустово ложе (от гръцката митология – Атическият бандит Прокруст (Дамаст) виждал от надалеч пасажерите, отиващи към града и ги полагал на легло, което особено нагаждал, тъй че да не съответствува с растежа им и или ги „ скъсявал “ или „ разтягал “, с цел да паснат на ложето. Победен е от атическия воин Тезей, който с ловкост го предиздвикал самичък да легне в леглото си. – бел. „ Фокус “) от ултиматуми, които Западът насочва към неговата страна, това е единствената опция за опазване на сръбския надзор над нещо в Косово, само че...
Тези „ само че “ са извънредно доста. Първо, отвън територията на северните сръбски анклави в Косово, т.е. зад река Ибър и самият мост през на омразата през нея, на който не един път са започвали антисръбските погроми, въпреки всичко не престават да съществуват сръбски общини. Макар да са дребни и оредяващи с всяка година, те остават да живеят в условия на възходящ апартейд измежду нападателно настроено албанско болшинство. И, несъмнено, задавайки въпроса за „ демаркацията “, сръбските публицисти не можеха да заобиколят тази страна на въпроса: ще зарежем ли по този начин своите след разделянето на територията?
„ Никой няма желание да дели сърбите на южни и северни, изхождайки от позицията: „ всичко, което се прави на юг (от река Ибър) не ни интересува изобщо “, заобяснява Дачич. „ Ние елементарни желаеме да разберем дали този метод е допустим. Ако да, то тогава ще седнем и ще помислим, по какъв начин може да бъде осъществен “.
Т.е. и да, и не, разбирай го, както искаш и незабавно си спомняме за незабравимия Михаил Сергеевич (Горбачов – бел. „ Фокус “). От друга страна, а какво друго може да се чака от Дачич, който, от една страна е същински, без ангажименти, родолюбец, само че от друга е представител на съответен режим, който сега се намира на власт в Белград. Режимът, чиято задача, всъщност, е неизпълнима, само че който към този момент към момента съумява да направи чудеса на еквиблиристиката – да се и на Запада, и да угоди на своите гласоподаватели, и да остане исторически съдружник на Москва.
Последна линия на защитата на Вучич
Типичен изразител на тази спорна, като преплетена топка от змии, триада е самият сръбски президент Александър Вучич. Който, между другото, също се изрече по тематиката: „ Аз се застъпвам и представям това като своя политика, дали тя ще получи поддръжка от народа или не, за разграничаване с албанците “, съобщи президентът на Сърбия. „ Ако имаме територия, за която не е ясно на кой принадлежи, тя постоянно ще остане източник на евентуални спорове и проблеми “.
Не по-интересно прозвуча изявлението на Вучич пред анализатора на хърватския ежеседмичник Globus Дарко Худелист: „ Всички сърби знаят, че са изгубили Косово, само че аз върша всичко по силите си, с цел да го върна, с цел да не стане това цялостно проваляне или цялостна загуба, в края на краищата “, съобщи пред журналиста сръбският водач.
А към този момент след диалога, той направи извод: „ Северно Косово е последната линия на защита... ние в действителност признаваме Косово (без акта на очевидно интернационално признание), само че на собствен ред ще водим договаряния за северната част. Няма да дадем всичко и ще се опитаме да запазим нещо за себе си “.
Също в диалога с Худелист сръбският президент се оплака от това, че съгражданите му непрекъснато го притискат, възмущават се, заплашват, само че не желаят да създадат нищо, с цел да помръднат обстановката от мъртвата точка, а тойм в противен случай, пробва се, само че остава неразбираем...
И фактически, едвам откровенията на Вучич станаха известни на обществеността и в сръбската политика се чуха гласове, че президентът би трябвало да бъде задържан за изменничество на националните ползи. Изтъкнатият представител на патриотическата съпротива Бошко Обрадович предложи да бъдат съдени всички, които са се намирали на власт в Сърбия, когато албанците едностранно са провъзгласили независимостта на Косово – с цел да бъдем правилни, би трябвало да отбележим, че по това време настоящият президент не е заемал никакви постове в управлението на страната.
Но всички тези изявленията, възмущения, заявки и закани имат смисъл единствено при съществуването на съответстващо насрещно предпочитание на отсрещната страна – косовските албанци. Но подготвена ли е Прищина да дели своите получени небрежно и с доста кръв, с помощта на намесата на НАТО и Съединени американски щати земи с тези, от които са ги лишили? До ден сегашен косовските сепаратистки управляващи не са заявявали нищо сходно. Наистина, от тяхна страна има изявления по териториалния въпрос, само че всичките бяха в една посока, с интонация, позната от още от 90-те.
На хищника всичко му е малко
„ Ще беседваме за демаркация, за промяна на границите, само че подсещам, че при никакви условия от която и да е страна не може да бъде наложена реализация на сръбските претенции за делене на Косово “, съобщи вчерашният престъпник с позивна „ Змей “, а понастоящем почитаем сътрудник на Съединени американски щати и Европа, косовският „ президент “ Хашим Тачи. „ В същото време в границите на корекцията, убеден съм, ще осъществим и задоволително от наша страна публично завършено искане на водачите на Прешевската котловина за присъединение към Косово, в случай че се стигне до контракт... Искането на политическите водачи от Медведжа, Прешево и Буяновац е завършено публично и ще го показва в Бюксел. Ще бъде тежко, на практика невероятно. И в случай че получим нещо, това ще бъде знамение. Ако няма резултати – в последна сметка най-малко сме пробвали. Не бива да изпускаме момента “.
За тези, които не са осведомени, Прешево, Буяновац и Медведжа са погранични територии с Косово с много сериозен % на албанско население (албанците в образуващите Прешевската котловина Прешево са до 90%, Буяновац – до 65%, а в Медведжа към този момент още са 26%). Веднага след косовските събития, местна война сред албанските бойци и силите на дребна Югославия (Сърбия и Черна гора) стартира и там, само че този път нямаше интервенция на НАТО, с помощта на което бе натрапен условен ред. Вярно, единствено условен – от 2013 година прешевските управляващи изнагляха толкоз, че сложиха монумент на починалите албански бойци, който, в действителност, три месеца след откриването си бе демонтиран от сръбската полиция.
Както виждаме, усетили усета на кръвта и облагата, албанските сепаратисти се оповестиха срещу размяната и смяната на актуалното статукво. Но единствено по своя метод и по своите правила: с цел да вземат повече със мощ, ловкост, ръмжене и без да дават нещо в подмяна.
И като прелестно удостоверение на тази теза могат да послужат думите на сръбския министър на вътрешните работи Небойша Стефанович, който в прав текст съобщи, че косовските албанци организират „ тиха етническа чистка “, само че към този момент не в Косово и не в Прешевската котловина, а в Централна Сърбия. По неговите думи, мигранти от откъснатото от Сърбия Косово купуват земи, къщи, жилища, магазини и предприятия в Ниш, Куршумлия, Прокупле и Врание и образуват там локални етнически общини и меко казано изтласкват сърбите. Точно по този начин, както е било в Космет преди половин век. И към този момент сръбската страна не може да опълчи на това съвсем нищо, тъй като единствено за косовските сепаратисти сърбите от Сърбия са чужденци, а косовските сърби – нежелан детайл, който търпят с отегчение. А за самата Сърбия, която не признава откъсването на южните територии, косовските албанци са съграждани. Затова сръбските управляващи не могат да им попречат да получават недвижими парцели, както и да се разселват в анклави и да вършат бизнес. Могат единствено да гледат с смут в бъдещето.
И на сходен декор какви илюзии може да има за сполучливо делене на историческия сръбски район, откъснат от пришълци завоеватели? Същият Дачич в отговор на сходни подозрения споделя, че основателят на цялата югославска геополитическа злополука, американците, към този момент не са същите. По-рано те безочливо и намерено пренебрегнаха всички компромисни оферти на Белград, само че в този момент ужким започнаха да се вслушват в тях. Да, външният министър на Сърбия също вижда, че вчерашните косовски бандити, терористи и голтаци не престават да са, всъщност, същите максималисти, каквито са били, само че техните настойници се били трансформирали.
Някога извънредно мъдрият сръбски родолюбец от упор не желае да види това, че американците вършат всичко, изхождайки извънредно от личните си тесни прагматически ползи. Някога им беше в интереса да способстват разруха на Югославия, по тази причина заложиха на всички антисръбски сепаратистки придвижвания. Сега ползите им диктуват да вкарат задачите Балкани в НАТО и Европейски Съюз и единственото затруднение за това остава Сърбия с нейната алогична историческа обич към Русия. Затова Сърбия би трябвало да бъде оптимално отслабена и желателно да бъде съкрушена. И може, несъмнено, с години да използваме мека и аргументирана реторика, само че всъщност нещата ще останат същите.
Може би в Белград разчитат на охлаждането на връзките сред Анкара и Вашингтон, което се отрази и на американско-босненските връзки. Не е инцидентно, че в западните медии внезапно си спомниха за пълзящата ислямизация на отчасти освободения от сърбите регион-държава. Само че албанците също са прагматици и в своето държавно и цивилизационно строителство те не се уповават на исторически легенди, според които сърбите постоянно са с Русия, а бошняците – с Турция. Анкара, в случай че зад нея няма мощ съпоставима с Вашингтон, за Прищина е нищо и никой и в случай че има потребност, правоверните косовски бойци, под управлението на американците, ще стартират да водят война, а още по-точно, ще правят наказателни интервенции и терористични офанзиви против правоверните турци. Ако, несъмнено, от това имат полза. НМо към този момент ползите на косовските албанци напълно се осъществят в границите на реализацията на ползите на американците.
Затова за Белград въпреки всичко е по-добре да продължат с упорството на обречения да отстояват истината, в сравнение с с вярата на призрачните илюзии да седнат на масата с мошениците – в противоположен случай сръбското управление може да се лиши от последното. Заедно с остатъците от доверието на своя народ и самоуважението.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ