Николай Райнов се оженил повторно заради децата си, но те провалили брака му
Белетрист и стихотворец, график и декоратор, историк на изкуството и теоретик на стиловете, откривател на фолклора и мъдрец, създател на научни и литературни публикации, сказчик и преводач. Но при всички тези действия и във всички тия действия той беше един твърдоглав и неуморен изследовател на истината. Така написа за него синът му Богомил Райнов. В неговите мемоари бащата е “навъсен, тъмен, с хлътнали страни на монах и очи на фанатик”. Човек, който непрекъснато е редуциран над книгата или над ръкописа си, обгърнат в цигарен пушек, апатичен към бита си, безучастен към храната, безгрижен към облеклата си, недоброжелателен и даже недодялан с сътрудници, неприятелски към посетители и спестовен на деликатност даже към личните си деца... Като се прибавят и няколкодневните запои понякога...
Май не е бил доста елементарен за взаимен живот учен Николай Райнов
Съпругата му Диана Минчева, братовчедка на Асен Златаров, вероятно е била толерантен човек и всеотдайна брачна половинка и майка. Но ориста отрежда прекомерно къс период на това семейство - единствено 10 години. Когато Диана умира, Николай Райнов е на 36 години, а децата му Богомил и Боян - на 6 и 4 години. Животът на всички в дребното жилище, където бащата работи в стая, която е по едно и също време кабинет, спалня и детска, се трансформира невъзвратимо и пагубно. Помощта на родственици, прислужници и прислужнички не взема решение казуса за изчезналия уют и топли грижи към децата. “По силата на събитията аз получавах възпитанието си колкото измежду книгите, толкоз и измежду уличните нрави”, ще си признае по-късно Богомил Райнов. И ще си напомня: “Домът, който майка ми с най-оскъдни средства се бе постарала да направи привлекателен и комфортен, добиваше с течение на годините все по-занемарен тип. Чергите и завивките бяха окъсани, столовете - пробити или вързани с тел, картините, сложени в миналото да красят стените, в този момент ги загрозяваха, опушени и потънали в прахуляк. Тая конюнктура по никакъв начин не смущаваше татко ми, апропо, тъй като рядко я забелязваше... Беше му безразлично какво ще обядва и додето обядваше, вниманието му бе ориентирано не към храната, а към книгата, която четеше, дъвчейки постепенно залците”.
Николай Райнов(вляво) съгласно сина му Богомил Райнов(вдясно) постоянно изглеждал навъсен и чудноват
Седем години след гибелта на Диана той наново се дами
От този брак няма съвсем никакви материални следи - ни деца, ни мемоари, ни фамилни фотографии.
Коя е Елена Радушева - Райнова, която за малко време трансформира живота и семейството си? Тя е родена през първата година на ХХ век в Шумен. Майка й Стефка като ученичка е определена да посрещне военачалник Гурко с самун и сол при освобождението на Шумен. По-късно става учителка. Бащата на Елена е търговец, един от създателите на сдружение “Шуменско пиво”. Търговията го обвързва с Русе и Елена приключва в този град гимназия. Две години следва естествени науки и медицина в австрийския град Грац. Но когато избухва Първата международна война, тя се връща в България и се записва в Богословския факултет. По това време в този факултет учат и приключват единствено мъже. По време на студентството си Елена работи и сама се устоя.
Първата дипломирана богословка на България
(някои настояват, че е първа в света на православието!) се завръща в Русе при родителите си и на 25 година стартира да преподава логичност и немски език в своята някогашна девическа гимназия. Но София, в която има към този момент мемоари и другари, неудържимо я притегля. През 1932 година е назначена за възпитателка в сиропиталище в столицата. Тук живее, омъжена за писателя Стилиян Чилингиров, едната й сестра Стаматка, по този начин около нея и Елена се сближава с писатели и художници. В тази среда среща за първи път и бъдещия си брачен партньор Николай Райнов. Имало ли е усеща посред им? И да е имало, надали Николай Райнов - доста въздържан и предпазлив, немногословен и самовглъбен, непознат на ефектните жестове и демонстрации - би разрешил да се забележи и разбере. Потомците му през днешния ден настояват, че този брак е бил по-скоро компромис в името на децата и бита.
Семейство Райнови с другари
Много са били пътечките, които са го сближили с Елена: и той е приключил Духовна семинария, и тя, като него, знае няколко езика - съветски, френски, немски, в късни години даже се явява на изпит по старобългарски. И тя написа - стихове за деца, публикации за религиозни издания... Пристрастена е като него към природата и туризма, доста чете... Според нейни съвременници била кротка и възпитана жена, тъмноока, слаба, с бяло лице, ласкава с всички.
Какво се случило, че този брак не изтрайва повече от година, по никакъв начин не е мъчно да се отгатне. Момчетата били към този момент младежи - на 11 и 13 години. Тези седем години след гибелта на майката били решаващи за образуване на характерите им, на прочувствената им настройка, на навиците им в един живот, в който бащата им обръща внимание единствено в случай че го питат за някоя непозната дума или име. Въвеждането на непознатата млада жена в дома, потопен в отчаяние, прахуляк и безпорядък, желанието й да сътвори ред и режим, да наложи възпитателни ограничавания и забрани среща гневната детска опозиция. Николай Райнов осъзнава, че несъзнателно е подвел Елена, като я е поканил в това семейство. И че
домашната война не е по силите й
И самичък предлага да се разведат, с цел да я освободи. Тогава разводът не е лесна работа, би трябвало да има доводи и доказателства за разрива - прелюбодейство, жестоко принуждение, занемаряване на фамилията... “Парясницата”, в случай че има виновност, вечно е отхвърлена от обществото.
Според спомените за него обичал няколкодневните запои в стеснен другарски кръг
След като писателят решил дефинитивно да се разделят, той помолил Илина Коракова, близка другарка на Елена, да каже пред съда за него най-лоши неща. След като се развеждат, Николай Райнов завежда двете приятелки в сладкарница и обилно ги черпи.
Елена Радушева не се омъжва повече, Николай Райнов също остава уединен до края.
Тя работи като учител по немски, по богословие, по вяра, в един интервал превежда книги от немски, в различен е продавачка в книжарница.
В свободното си време гратис води “християнски” курсове с възпитателна цел, обикаля с племенниците си манастирите. Ангел Козарев, наследник на сестра й Вичка, ще напише в спомените си, че вуйна му Елена обичала доста децата - гледала братовите и сестрините си малчугани като свои, умеела да ги подготвя, да другарува с тях... Талант, който обаче не проработил в семейство Райнови, семейство на особняци и “чешити”.
Самата Елена си признава с мъка: “Провалих се като мащеха”.
Петя ИВАНОВА
Май не е бил доста елементарен за взаимен живот учен Николай Райнов
Съпругата му Диана Минчева, братовчедка на Асен Златаров, вероятно е била толерантен човек и всеотдайна брачна половинка и майка. Но ориста отрежда прекомерно къс период на това семейство - единствено 10 години. Когато Диана умира, Николай Райнов е на 36 години, а децата му Богомил и Боян - на 6 и 4 години. Животът на всички в дребното жилище, където бащата работи в стая, която е по едно и също време кабинет, спалня и детска, се трансформира невъзвратимо и пагубно. Помощта на родственици, прислужници и прислужнички не взема решение казуса за изчезналия уют и топли грижи към децата. “По силата на събитията аз получавах възпитанието си колкото измежду книгите, толкоз и измежду уличните нрави”, ще си признае по-късно Богомил Райнов. И ще си напомня: “Домът, който майка ми с най-оскъдни средства се бе постарала да направи привлекателен и комфортен, добиваше с течение на годините все по-занемарен тип. Чергите и завивките бяха окъсани, столовете - пробити или вързани с тел, картините, сложени в миналото да красят стените, в този момент ги загрозяваха, опушени и потънали в прахуляк. Тая конюнктура по никакъв начин не смущаваше татко ми, апропо, тъй като рядко я забелязваше... Беше му безразлично какво ще обядва и додето обядваше, вниманието му бе ориентирано не към храната, а към книгата, която четеше, дъвчейки постепенно залците”.
Николай Райнов(вляво) съгласно сина му Богомил Райнов(вдясно) постоянно изглеждал навъсен и чудноват
Седем години след гибелта на Диана той наново се дами
От този брак няма съвсем никакви материални следи - ни деца, ни мемоари, ни фамилни фотографии.
Коя е Елена Радушева - Райнова, която за малко време трансформира живота и семейството си? Тя е родена през първата година на ХХ век в Шумен. Майка й Стефка като ученичка е определена да посрещне военачалник Гурко с самун и сол при освобождението на Шумен. По-късно става учителка. Бащата на Елена е търговец, един от създателите на сдружение “Шуменско пиво”. Търговията го обвързва с Русе и Елена приключва в този град гимназия. Две години следва естествени науки и медицина в австрийския град Грац. Но когато избухва Първата международна война, тя се връща в България и се записва в Богословския факултет. По това време в този факултет учат и приключват единствено мъже. По време на студентството си Елена работи и сама се устоя.
Първата дипломирана богословка на България
(някои настояват, че е първа в света на православието!) се завръща в Русе при родителите си и на 25 година стартира да преподава логичност и немски език в своята някогашна девическа гимназия. Но София, в която има към този момент мемоари и другари, неудържимо я притегля. През 1932 година е назначена за възпитателка в сиропиталище в столицата. Тук живее, омъжена за писателя Стилиян Чилингиров, едната й сестра Стаматка, по този начин около нея и Елена се сближава с писатели и художници. В тази среда среща за първи път и бъдещия си брачен партньор Николай Райнов. Имало ли е усеща посред им? И да е имало, надали Николай Райнов - доста въздържан и предпазлив, немногословен и самовглъбен, непознат на ефектните жестове и демонстрации - би разрешил да се забележи и разбере. Потомците му през днешния ден настояват, че този брак е бил по-скоро компромис в името на децата и бита.
Семейство Райнови с другари
Много са били пътечките, които са го сближили с Елена: и той е приключил Духовна семинария, и тя, като него, знае няколко езика - съветски, френски, немски, в късни години даже се явява на изпит по старобългарски. И тя написа - стихове за деца, публикации за религиозни издания... Пристрастена е като него към природата и туризма, доста чете... Според нейни съвременници била кротка и възпитана жена, тъмноока, слаба, с бяло лице, ласкава с всички.
Какво се случило, че този брак не изтрайва повече от година, по никакъв начин не е мъчно да се отгатне. Момчетата били към този момент младежи - на 11 и 13 години. Тези седем години след гибелта на майката били решаващи за образуване на характерите им, на прочувствената им настройка, на навиците им в един живот, в който бащата им обръща внимание единствено в случай че го питат за някоя непозната дума или име. Въвеждането на непознатата млада жена в дома, потопен в отчаяние, прахуляк и безпорядък, желанието й да сътвори ред и режим, да наложи възпитателни ограничавания и забрани среща гневната детска опозиция. Николай Райнов осъзнава, че несъзнателно е подвел Елена, като я е поканил в това семейство. И че
домашната война не е по силите й
И самичък предлага да се разведат, с цел да я освободи. Тогава разводът не е лесна работа, би трябвало да има доводи и доказателства за разрива - прелюбодейство, жестоко принуждение, занемаряване на фамилията... “Парясницата”, в случай че има виновност, вечно е отхвърлена от обществото.
Според спомените за него обичал няколкодневните запои в стеснен другарски кръг
След като писателят решил дефинитивно да се разделят, той помолил Илина Коракова, близка другарка на Елена, да каже пред съда за него най-лоши неща. След като се развеждат, Николай Райнов завежда двете приятелки в сладкарница и обилно ги черпи.
Елена Радушева не се омъжва повече, Николай Райнов също остава уединен до края.
Тя работи като учител по немски, по богословие, по вяра, в един интервал превежда книги от немски, в различен е продавачка в книжарница.
В свободното си време гратис води “християнски” курсове с възпитателна цел, обикаля с племенниците си манастирите. Ангел Козарев, наследник на сестра й Вичка, ще напише в спомените си, че вуйна му Елена обичала доста децата - гледала братовите и сестрините си малчугани като свои, умеела да ги подготвя, да другарува с тях... Талант, който обаче не проработил в семейство Райнови, семейство на особняци и “чешити”.
Самата Елена си признава с мъка: “Провалих се като мащеха”.
Петя ИВАНОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ