Бел Ами e представление на Малък градски театър , а

" Бел Ами " e зрелище на Малък градски спектакъл, а аз имах удоволствието да го виждам на пловдивска сцена в границите на театралния фестивал. Драматургията е дело на Юрий Дачев по едноименния разказ на Ги дьо Мопасан и според  режисьорката Бина Харалампиева е най-виртуозната досега акомодация на Дачев по епическа творба от подобен мащаб.  Драматизацията на пиесата е фактически впечатляваща – сюжетите са пригодени и премислени по този начин, че да могат да пресъздадат целия разказ на сцена в границите на два часа и половина. Постановката интерпретира обстановките от книгата и ни ги сервира ефектно, с комизъм, и то променяйки някои характери и разговори и добавяйки нови такива.

Много ми хареса това, че представлението е динамично и героите минават от сцена в сцена с огромна лекост. Диалозите са по едно и също време съществени, занимателни и остроумни, тъй че два часа и половина отлитат съвсем незабелязано. Тук си заслужава да споменем също и сполучливото музикално оформление и стилните костюми.

Трябва да призная, че до момента не бях гледала Калин Врачански и на театрална сцена, тъй че персонално за мен това беше една от аргументите да се спра навръх тази режисура. Голямото изобретение за мен обаче се оказа актрисата Василена Атанасова в ролята на Натали Валтер, която освен че обра най-силните аплодисменти на публиката, а и напълно справедливо е наградена с " Aскеер " за поддържаща женска роля. Герасим Георгиев-Геро е също едно самобитно събитие на сцената и внася голяма доза прохлада и комизъм в представлението.

След финала на " Бел Ами " имаше бурни овации, публиката беше на крайници.