Бекташ беше задържан, но няколко дни по-късно бе пуснат под

Бекташ беше арестуван, само че няколко дни по-късно бе пуснат под домакински арест от съда и избяга от България. Първоначално той бе разгласен за общодържавно търсене, а след това бе издадена и Европейска заповед за арест. Днес - съвсем 3 години месеца след случая, двойният палач към момента е в неопределеност. Затова и процесът против него се води задочно.

През май м.г. Софийският областен съд призна Бекташ за отговорен за това, че е нарушил разпоредбите за придвижване по пътищата и по несъобразителност е предизвикал гибелта на двама души. Той бе наказан на 10 години " отнемане от независимост ", както и лишен от право да ръководи МПС за период от 12 година Освен това турчинът трябваше да заплати и по 400 000 лв. обезщетение на двете деца на починалите съпрузи. Впоследствие наказването бе доказано и от апелативните съдии.

В касационната тъжба до висшите магистрати, подадена от юриста на Фарук Бекташ, се твърди, че наложеното наказване и присъдените компенсации за неимуществени вреди са несправедливи. Отделно се декларира, че присъдата и размерите на компенсациите за неимуществени вреди са повишени, като не са съответни на претърпените болки и премеждия.

Тричленният състав на Върховен касационен съд приема жалбата за основателна.

„ Всички възражения, в този момент поддържани пред Върховен касационен съд, преди този момент са направени и пред въззивния съд. И това е обяснимо, тъй като претекстовете на оспореното решение указват, че те не са получили отговор, подобаващ на условията на член 339, алинея 2 от Наказателно-процесуален кодекс “, безапелационни са висшите съдии. Те показват, че съображенията от претекстовете указват на условност на въззивната инспекция и всъщност на занемаряване на доводите на подсъдимия.

В решението на Върховен касационен съд написа още:

„ САС не е имал съображение да бъде безкритичен към активността на първата инстанция в коментираната посока – по отношение на справедливостта на наказването, като е бил задължен да вземе отношение по редицата условия, ценени от СОС като отегчаващи отговорността на дееца – нахлуване в насрещната лента, овакантяване на платното за придвижване и безотговорно придвижване в крайпътна територия, източник на забележителна заплаха, укриването на подсъдимия след покачване на обвиняване на досъдебното произвеждане, невъзможността да бъде открит по линия на интернационалното съдействие. САС е пропуснал да извърши инспекция за относимостта на събитията към кръга на отегчаващите, още по-малко такава, обвързвана със възбраната по член 56 от Наказателен кодекс (нормата гласи, че не са смекчаващи и отегчаващи условия тези, които са взети поради от закона при установяване на съответното престъпление). “

Върховните магистрати одобряват, че въззивният съд е позволил нарушаване, като в претекстовете на решението му липсват отговори на поставените на вниманието му възражения от страна на отбраната на подсъдимия.

Според Върховен касационен съд, САС е бил задължен да в профил пороците в активността на първата инстанция, като извърши лична преценка на събитията от голяма важност за установяване наказването на подсъдимия, ясно и съответно да аргументира изводите си за доста по-висока степен на социална заплаха на действието и дееца, съпоставени с елементарните случаи, и да събере нужните, вероятни доказателства, свързани с гражданската рекламация.

Върховните съдии указват при новото разглеждане на делото позволените нарушавания на процесуални правила да бъдат отстранени.
Tags: ОЩЕ СКАНДАЛИИНТРИГИЛЮТИ ЧУШКИАФЕРИ