Бедността, социалното изключване и неравенството между доходите в страната ни

Бедността, общественото изключване и неравенството сред приходите в страната ни към момента са измежду най-големите в Европейски Съюз. Това демонстрира новият отчет за България за 2019 година по отношение на предотвратяването и коригирането на макроикономическите несъответствия.
В документа, направен от Европейската комисия, се обръща внимание, че със застаряването на българското население и увеличаващия се дефицит на квалифицирани служащи, съответното справяне с тези провокации и ускоряването на икономическия напредък ще зависят във все по-голяма степен от способността на страната ни да направи структурни промени.
„ Инвестициите в повишението на уменията, в инфраструктурата и в научните проучвания и нововъведения ще поддържат продуктивността и ще спомогнат за това България да настигне останалата част от Европейски Съюз.
Това също по този начин ще ускори устойчивостта и конкурентоспособността на отворената българска стопанска система, изключително поради възходящите интернационалните опасности “, написа в оповестения на уеб страницата на финансовото министерство отчет.
Европейска комисия показва, че към този момент икономическият напредък остава постоянен. Обръща се внимание, че действителният БВП (БВП) през 2018 година е повишен с към 3.2%, а през тази и идната години прогнозите са за растеж от 3.6%.
Изпълнителният орган на Европейски Съюз обаче отбелязва, че макар своите релативно положителни цялостни стопански резултати, България настига постепенно останалите страни членки. Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, който през 2017 година се е равнявал на 50 % от междинния за Европейски Съюз, от 2011 година насам обаче той е нараствал единствено малко по-бързо, в сравнение с междинното за Европейски Съюз.
Растежът на евентуалния Брутният вътрешен продукт пък се е засилил през последните години. Според Европейска комисия това се дължи най-вече на факторната продуктивност, до момента в който влаганият капитал и труд имат непретенциозен принос.
Като евентуални спънки пред бъдещия стопански растеж Европейската комисия отбелязва, че капацитетът за него може да бъде възпрепятстван от неподходящите демографски трендове и увеличаващия се дефицит на квалифицирани фрагменти. Потенциална пречка могат да са и задълбочаващите се районни разлики в страната.
Според изпълнителния орган на Европейски Съюз вложенията в транспортната, енергийната и водната инфраструктура ще подобрят изискванията за привличане на директни задгранични вложения и ще засилят конкурентоспособността на предприятията. Необходими са повече вложения в научноизследователска и развойна активност (НИРД), с цел да се даде подтик на продуктивността, както и да се засилят връзките сред предприятията и научноизследователските институти и да се реализира по-добре интегрирана система за научни проучвания и нововъведения.
Според Европейска комисия към момента са налице огромни провокации пред българската просветителна система. Трайно високите нива на прибързано овакантяване на учебно заведение и слабите просветителни резултати акцентират нуждата от обилни вложения в образованието.Включването на ромите в образованието и огромното влияние на социалноикономическия статус върху просветителните резултати остават проблематични.
Посочва се още, че обществените разноски за опазване на здравето остават доста ниски, че промяната на обществената администрация продължава да е мудна и да не води до задоволителни усъвършенствания, а средата за бизнес остава слаба.