Бедността, особено сред по-младите, е растящ проблем в много европейски

...
Бедността, особено сред по-младите, е растящ проблем в много европейски
Коментари Харесай

В Европа бедността е бомба с часовников механизъм

Бедността, изключително измежду по-младите, е възходящ проблем в доста европейски страни след финансовата рецесия от 2008. И в този момент политическите водачи в страните, ударени най-тежко -- като Италия, притеглят внимание към казуса по най-лошия вероятен метод: като дават обещание бързи решения, които няма да работят и ще заплашат държавните бюджети.

Бедните не вземат решение постоянно изхода от изборите в развития свят и въпреки всичко те са упорито ухажвани в предизборната акция в Италия. Бившият министър председател Силвио Берлускони, водач на " Форца Италия ", предложи " приход, който да поддържа достолепието ", а Бепе Грило, комик и водач в сянка на " Движение 5 звезди ", има сходна концепция, наречена " цивилен приход ".

И двете оферти, които съставляват великодушни месечния заплащания за онеправданите, повдигат въпроси. Но най-малко хвърлят светлина върху бързоразрастващият се проблем с бедността в Европа.

Бедността съставлява последна форма на поляризация на приходите, само че не е същото като неравноправие. Дори и в надълбоко неравно общество тези, които получават по-малко, не е наложително да нямат средствата да живеят порядъчен и приемлив живот. Но за тези, които живеят в беднотия, това е по този начин, тъй като те страдат от безусловно обществено изключване. Дори и в развитите стопански системи бедните постоянно нямат достъп до финансовата система, не могат да си платят храната или сметките -- и умират по-рано.

Разбира се, не всички небогати живеят толкоз нещастно. Но доста го вършат и в Италия електоралната им тежест става невъзможна за отказване. Почти пет милиона италианция, или жестоко 8% от популацията, изпитва компликация да си разреши съществени артикули и услуги. И единствено за десетилетие тази кохорта съвсем се утрои, а особена централизация се вижда в южната част на страната.

В същото време други 6% живеят в относителна беднотия, което значи, че нямат задоволително наличен приход, с цел да се възползват от междинния стандарт на живот в страната.

Ситуацията е не по-малко притеснителна на континентално равнище. В Европейския съюз през 2016 година 117,5 милиона души, или жестоко една четвърт от популацията, са били в риск от изпадане в беднотия или в положение на обществено изключване. От 2008 година насам Италия, Испания и Гърция са добавили съвсем шест милиона души към тази статистика, до момента в който във Франция и Германия съотношението остава устойчиво -- към 20%.

Сред последствията от финансовата рецесия през 2008 година шансът от изпадане в беднотия като цяло се усили, само че това е изключително правилно за младите, с помощта на понижението на обществените помощи и наклонността на европейските трудови пазари за опазване на работните места на локалните жители. От 2007 до 2015 година делът на европейците на възраст сред 18 и 29 години, които са в риск да изпаднат в беднотия, се е нараснал от 19 на 24%. А на тези на възраст от 65 нагоре е намалял от 19 на 14%. Делът на младите, които изпитват тежки материални неналичия, е 12% от общото население и е два пъти по-голям от тези на старите.

Както Кристин Лагард, ръководещ шеф на Международния валутен фонд (МВФ), уточни младите европейци " слагат фантазиите в режим на изчакване ".

Въпреки че сегашния растеж на стопанската система може отчасти да обърне наклонността при бедността при младите, структурните фактори на казуса ще останат. Квалификацията на служащите понижава по време на интервали на дълготрайна безработица - или може внезапно да стане ненужна поради бързи скокове в технологията. За доста небогати хора връщането на работното място ще бъде или невероятно, или ще изисква те да се примирят с нископлатени работни места, което ги оставя уязвими при идващ трус. Според Организацията за икономическо съдействие и развиване 14% от работещите в Испания и Гърция имат работа, само че въпреки всичко са небогати.

В неравните общества ресурсите могат да бъдат преразпределени от доста богатите към останалите посредством прогресивно облагане, парични прехвърляния и таван на заплатите. Но елиминирането на бедността изисква доста повече от просто преразпределяне на икономическия къс. Бедните също по този начин би трябвало да бъдат интегрирани отначало обществата, които са ги маргинализирали. В последна сметка, не става въпрос единствено за политическа непоклатимост или за икономическа правдивост, само че и за човешко достолепие.

Гледайки напред, обществените политики в Европа би трябвало да бъдат реформирани, с цел да могат да отговорят на актуалната обстановка. Възрастните към този момент не са най-уязвимите стопански членове на обществото, само че въпреки всичко те получават най-големия дял от пая. Правителствата би трябвало да понижат пенсиите за сметка на бедните, безработните и младите. Тези три групи, които постоянно се припокриват, са в обезверена потребност от финансова помощ, образования и удобни за фамилии политики.

Европейските държавни управления би трябвало да трансформират напълно и данъчните си системи, като накарат по-възрастните служащи да способстват повече, да предложат финансови тласъци за фирмите, които наемат чиновници в неподходящо състояние и да създадат стъпка към паневропейска скица против безработица. А бизнесмените и частните компании би трябвало да влагат повече в обществени стратегии в общностите, в които са дейни.

И до момента в който Берлускони и Грило се упражняват върху казуса с бедността, препоръчаните от тях решения са нищо повече от краткосрочни решения. Предложенията им за базов приход може да съставляват финансово облекчение за бедните, само че не те не вземат решение структурни проблеми, които основават беднотия. Дори още по-лошо - нито едно от предложенията не окуражават безработните да търсят работа или да се образоват, може да се окаже, че бедните ще разчитат на помощ от страната за дълго, дълго време. А и въвеждане на такава мярка няма по какъв начин да не се отрази на бюджетите, а ще би трябвало да бъдат финансирани посредством политически непопулярни нараствания на налозите или понижаване на разноските.

И въпреки всичко, както Берлускони и Грило показват ясно, европейските водачи към този момент не могат да си разрешат да пренебрегват казуса с бедността. Те ще би трябвало да предложат същински решения, а не опростени схеми. Както се случва постоянно със самозабравилия се хайлайф, бедните няма да устоят тази орис дълго. /money.bg
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР