Бедна българска журналистико! Защо не окнеш, така че полилеите в

„ Бедна българска журналистико! Защо не окнеш, тъй че полилеите в Народното събрание да изпопадат? Защо не стиснеш перото си мъжки, та от камъка да потече мляко. От какво се страхуваш? От репресиите ли, от себе си ли? ”

Няма кой различен да напише това, с изключение на незабравимият есеист, журналист, създател на над 30 книги, дълготраен основен редактор, същински депутат, безконечният отстъпник Стефан Продев.

Тази година трябваше да навърши 90 години, само че юбилеят мина без него, просто тъй като него към този момент го няма. Независимо, че неговите сътрудници и другари издадоха специфичен вестникарски брой за годишнината му под надпис: „ Аз отново съм тук! ”, с алюзия за известната графа, която той списваше във вестник "Дума" - "Ние отново сме тук! ”, съобщи кореспондент на БГНЕС.

Тази вечер другари и фенове на неговото огнено и умно слово, както и сътрудниците му от в. "Дума", го уважиха почтено. Залата във Военния клуб в София бе цялостна, показан бе филмът на Съюза на българските публицисти „ С ботевски дух ”, отдаден на публициста, на режисьора Петко Горанов. Бе прелестно, че няколко издателства предлагаха нови издания на негови събрани очерци, мнения и есета под надпис „ Сваляне от кръста ” в два тома, „ Носене на кръста ”, „ Векът ни, забелязан от близко ” и други Младите хора на това честване бяха малко, макар че до момента в който бе жив Стефан Продев привличаше като магнит млади и остарели, умни и не до такава степен образовани, и беше ясно за какво. Но по какъв начин да ги има? Младите през днешния ден не го познават, не са чели творбите му, нямат директен контакт с този човек – легенда… Като че ли в днешните времена хората с власт и въздействие нямат потребност от персони от ранга на Стефан Продев. На негов декор биха изглеждали незначителни… и прекомерно краткотрайни. Не без съображение някои проницатели подреждат публициста до Ботев и Йосиф Хербст. Без пресилване.
Приятели и фенове на огненото и умно слово на Стефан Продев, както и сътрудниците му от в. "Дума", го уважиха почтено / БГНЕС
„ Учителят Стефан Продев. Съзнаваме, че няма по какъв начин да реализираме неговата неистова отдаденост на истината, идеята и справедливостта, само че сме богати и щастливи, тъй като знаем чий път следваме. Истински благословени сме били да познаваме този човек ”, написа за него основният редактор на в. „ Дума ” Таня Джаджева. „ Думите, с които Стефан Продев разгромяваше предателите на идеала, бяха проникнати от възрожденската непорочност на Ботевата журналистика ”, си спомня за него Боян Ангелов, ръководител на Съюза на българските писатели. „ Признаха го за „ Патриарх на думите ” поради професионализма му, честността, високия морал и отговорност към словото ”, признава Снежана Тодорова, ръководител на Съюз на българските журналисти.

„ Стефан Продев беше разтревожен човек, мечтател, който държеше на думата си, а в сложни моменти доказваше, че не е преходен, че не желае да прави кариера и че за него справедливостта, свободата и ориста на България в подтекста на комплицираните събития у нас и по света, бяха част от задачата му. Стефан беше роден опозиционер ”, се върна в спомените си за него пред БГНЕС проф. Чавдар Добрев.

„ Заобиколен от кръг същински интелектуалци като Анжел Вагенщайн, Нино Нинов, Христо Ганев и други Общуваше с хора, за които смяташе, че не са подли, лицемери и двуличници ”, продължи професорът. „ А в годините след 10-ти ноември Стефан имаше доста остра позиция по отношение на писателите, които са правили груби взаимни отстъпки с предходната власт, които са обслужвали персонално първия началник на партията и страната, които са загърбвали достолепието си ”, продължи проф. Чавдар Добрев. „ Стефан Продев бе на първо място свободен човек ”, добави той.

Последните думи на баща към мен бяха: „ Нищо не ти оставих, сине, с изключение на едно - честното си име! ”, признава в едно изявление неговият наследник, скулпторът Иван Продев. А внукът му, Стефан И. Продев си спомня: „ Последното, което сподели бе „ Лицемери ”. Със сигурност можем да предположим към кого е бил ориентиран гневът на този умен човек… /БГНЕС