Ленин и Съюзът. Към 100-годишнината от образуването на СССР
„ Беден китаец, трагичен индус // Те гледат с вяра на нашия Съюз, // Та нали от тайгата до английските морета // Червената войска е най-силната от всички! “ Така се пее в една остаряла ария преди повече от 100 години. Съюзът към този момент го няма, значи и вярата изчезна?
Песента се появява преди провъзгласяването на Съюз на съветските социалистически републики (30 декември 1922 г.) - през лятото на 1920 година Имаше ли думата " Съюз " в истинския текст на песента? Най-вероятно да, само че това не е изненадващо - военно-икономическият съюз на руските социалистически републики съществува в друг състав от 1918 година Включва РСФСР, Украинска, Беларуска, Литовска (или Беларуско-Литовска), Латвийска, Естонска, Кримска руска република, Закавказката федерация.
Някои от тях престанаха да съществуват по време на намесата на Запада, бяха завладени от войските на Антантата, които откриха там марионетни режими. След победния завършек на отбранителната война и напускането на непознати армии, на 30 декември 1922 година е подписан Съюзният контракт, подписан от представители на четири страни: РСФСР, Беларус, Украйна и Закавказката федерация. И в текста на Договора съществуваше Клауза 26. „ Всяка от съюзните републики си резервира правото свободно да се отдели от Съюза. “
Можем ли да кажем, че Съюз на съветските социалистически републики почина поради тази точка? Може да се каже, само че няма да е истина. Като образец: Социалистическа федеративна република Югославия, сходно на Съюз на съветските социалистически републики, нямаше такава уговорка в конституцията, само че все пак беше разграничена. Освен това там даже беше маркирана „ държавообразуващата роля “ на сръбския народ – само че и това не оказа помощ. Пиша това, тъй като в нашата страна се чуват оферти да се направи „ държавообразуващата роля “ на съветския народ конституционна норма, да вземем за пример това беше препоръчано от В.Е. Хомяков. Така че в Югославия не се получи.
Причината е елементарна. Колкото и умни да са писаните правила, всичко зависи от това кой ще ги ползва. Няма висша мощ, която по чудодеен метод да прави предписаните от хората дейности - единствено самите хора. През цялата си история Основните закони на Съюз на съветските социалистически републики съдържаха разпореждания, гарантиращи целостта на Съюза. Например, от 1991 година в Наказателния кодекс на РСФРС имаше такава норма:
„ Член 64. Предателство към родината
а) Предателство към родината, т.е. акт, съзнателно осъществен от жител на Съюз на съветските социалистически републики в ущърб на суверенитета, териториалната целокупност или държавната сигурност и отбранителната дарба на Съюз на съветските социалистически републики:... както и скрит план за завладяване на властта, - се санкционира с отнемане от независимост за период от 10 до петнадесет години с конфискация на имуществото или гибел с конфискация на имуществото. “
Наказателните кодекси на съюзните републики също имаха сходна наредба (в Съюз на съветските социалистически републики въпреки всичко нямаше обединен Наказателен кодекс на СССР).
Но прокуратурата не посмя да образува дело за държавна измяна.
По едно време И.В. Сталин резервира правото на съюзните републики да се отделят свободно, може би смятайки, че административните ограничения ще подсигуряват сигурността на суверенитета на Съюз на съветските социалистически републики. Такива ограничения включват освен членовете на Наказателния кодекс, само че и разпределението на пълномощията на управляващите на Съюз на съветските социалистически републики, записани в конституциите, и, наподобява, това прави невероятно прекосяването на съюзната република на страната на врага.
Но всички тези механизми за сигурност не сработиха: органите за държавна сигурност не се съобразиха, „ окото на суверена “ - прокуратурата - не посмя... макар че по подигравка на историята Наказателният кодекс на РСФРС беше в действие даже известно време и след гибелта на Съюза.
И по този начин, " правото на републиките да се отделят от Съюз на съветските социалистически републики ". Между другото, няма нищо общо с прословутото " право на нациите на самоопределяне " по една елементарна причина: републиките не са народи, което е разбираемо. А опитите да се дават на която и да е нация някакви преимущества по същите руски закони сами по себе си се смятаха за закононарушение.
Това право не е въведено през 1922 година, а е „ непокътнато “, защото официално руските републики на територията на някогашната Руска империя са били самостоятелни страни. В реалност по време на войната против интервенционистите и техните локални съучастници въоръжените сили на републиките бяха обединени в единна Червена войска, а през лятото на 1922 година републиките се сплотиха в областта на интернационалните връзки и действаха като една страна на дипломатическия фронт. И държавният бюджет беше обединен, и републиките се финансираха от Русия, а не противоположното.
Но каквото стана, стана. Сега постоянно се споделя, че повода за това е политическата неточност на В.И. Ленин и даже че е породена от болестното му положение през 1922 година Но поражда натурален въпрос: за какво тази неточност не е поправена от наследниците? Тя даже беше усложнена: да вземем за пример даже Ленин поддържа решението за включване на Грузия в Закавказката федерация, макар че така наречен грузинските националкомунисти, водени от П. Мдивани, настояха Грузия сама да подпише съюзния контракт, който би й дал право да се отдръпна в допълнение към Закавказката федерация. Но през 1936 година Грузия и няколко други републики на Съюз на съветските социалистически републики получават цялостните права на участници в Съюзния контракт. Още по-неразбираемо е, че И.В. Сталин до зимата на 1922 година е последовател на " автономизацията ", т.е. Съюз на съветските социалистически републики без право на обособяване от републиките.
Има едно пояснение, като се изключи нормалното - безусловното удивление на Сталин от престижа на Ленин. Ленин изяснява своята позиция по същото време, през есента на 1922 година Той към този момент не беше последовател на „ международната гражданска война “ и след дълги години война със Запада разбра, че спорът не може да завърши по различен метод с изключение на с цялостна победа на една от страните. И Русия за такава победа нямаше задоволително мощ. Ленин писа от дълго време за вярата си за дефинитивна победа и нейните условия:
„ Руската гражданска война сложи началото на придвижване в цяла Азия. Революциите в Турция, Персия и Китай потвърждават, че могъщото въстание от 1905 година оставя дълбоки следи и че неговото въздействие, което се демонстрира в придвижването на стотици и стотици милиони хора, е неизкоренимо.
„ Наистина в този момент ние действаме освен като представители на пролетариите от всички страни, само че и като представители на потиснатите нации... народите са привикнали от хода на нещата да гледат на Русия като на център на тежестта. “
„ Резултатът от битката зависи, в последна сметка, от обстоятелството, че Русия, Индия, Китай и така нататък съставляват голямото болшинство от популацията. И точно това болшинство от популацията е въвлечено с невероятна експедитивност през последните години в битката за своето избавление, тъй че в този смисъл не може да има и сянка на подозрение по отношение на това какво ще бъде окончателното решение на международната битка. “
И по този начин, обяснявайки своята позиция тъкмо преди образуването на Съюз на съветските социалистически републики, Ленин написа:
„ Би било непростителен опортюнизъм, в случай че в навечерието на това деяние на Изтока и при започване на неговото събуждане подкопаем престижа си измежду него даже с най-малката неучтивост и неправда към нашите лични другородци. Едно е да се обединиш против империалистите на Запада, които пазят капиталистическия свят. В това няма никакво подозрение и е ненужно да споделям, че абсолютно утвърждавам тези ограничения. Друг е въпросът, когато ние сами, даже и в дребните неща, попадаме в империалистически връзки с потиснатите нации, като по този метод изцяло подкопаваме цялата наша кардинална откровеност, цялата наша кардинална отбрана на битката против империализма. И на следващия ден в международната история ще бъде тъкмо подобен ден,когато дефинитивно ще се разсънят угнетените от империализма нации и когато ще стартира решителният дълъг и тежък пердах за тяхното избавление “.
Кога ще пристигна това " на следващия ден "? По великия часовник, часовника на историята? Трудно да се каже. Тогава, преди 100 години, проработи. Първият президент на свободен Китай Сун Ятсен (изобщо не комунист) написа в последното си послание към управлението на Съюз на съветските социалистически републики през 1925 година:
„ Вие ръководите съюза на свободните републики – това осезаемо завещание, оставено на потиснатите нации по света от безсмъртния Ленин. С помощта на това завещание жертвите на империализма неизбежно ще реализиран независимост и избавление от тази интернационална система, чиито основи са вкоренени в иго, войни и несправедливости от антични времена... Сбогувайки се с вас, скъпи приятели, аз желая да изразя вярата, че скоро ще пристигна денят, когато Съюз на съветските социалистически републики ще посрещне един всесилен свободен Китай като другар и съдружник и че във великата битка за избавление на потиснатите нации по света и двамата съдружници ще вървят ръка за ръка ръка към победа. ”
Цената, която плащаме в този момент за тази „ откровеност на политиката “, е висока. Може би салдото сред условията на битката против империализма на Запада и спазването на нереалните „ права на нациите “ през последните 100 години не е бил реализиран вярно – бъдещето ще покаже.
Съветският съюз не се появи от нищото и не изчезна безследно. Той е единствено историческа сцена от един дълъг път, който се простира Бог знае до каква степен.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Песента се появява преди провъзгласяването на Съюз на съветските социалистически републики (30 декември 1922 г.) - през лятото на 1920 година Имаше ли думата " Съюз " в истинския текст на песента? Най-вероятно да, само че това не е изненадващо - военно-икономическият съюз на руските социалистически републики съществува в друг състав от 1918 година Включва РСФСР, Украинска, Беларуска, Литовска (или Беларуско-Литовска), Латвийска, Естонска, Кримска руска република, Закавказката федерация.
Някои от тях престанаха да съществуват по време на намесата на Запада, бяха завладени от войските на Антантата, които откриха там марионетни режими. След победния завършек на отбранителната война и напускането на непознати армии, на 30 декември 1922 година е подписан Съюзният контракт, подписан от представители на четири страни: РСФСР, Беларус, Украйна и Закавказката федерация. И в текста на Договора съществуваше Клауза 26. „ Всяка от съюзните републики си резервира правото свободно да се отдели от Съюза. “
Можем ли да кажем, че Съюз на съветските социалистически републики почина поради тази точка? Може да се каже, само че няма да е истина. Като образец: Социалистическа федеративна република Югославия, сходно на Съюз на съветските социалистически републики, нямаше такава уговорка в конституцията, само че все пак беше разграничена. Освен това там даже беше маркирана „ държавообразуващата роля “ на сръбския народ – само че и това не оказа помощ. Пиша това, тъй като в нашата страна се чуват оферти да се направи „ държавообразуващата роля “ на съветския народ конституционна норма, да вземем за пример това беше препоръчано от В.Е. Хомяков. Така че в Югославия не се получи.
Причината е елементарна. Колкото и умни да са писаните правила, всичко зависи от това кой ще ги ползва. Няма висша мощ, която по чудодеен метод да прави предписаните от хората дейности - единствено самите хора. През цялата си история Основните закони на Съюз на съветските социалистически републики съдържаха разпореждания, гарантиращи целостта на Съюза. Например, от 1991 година в Наказателния кодекс на РСФРС имаше такава норма:
„ Член 64. Предателство към родината
а) Предателство към родината, т.е. акт, съзнателно осъществен от жител на Съюз на съветските социалистически републики в ущърб на суверенитета, териториалната целокупност или държавната сигурност и отбранителната дарба на Съюз на съветските социалистически републики:... както и скрит план за завладяване на властта, - се санкционира с отнемане от независимост за период от 10 до петнадесет години с конфискация на имуществото или гибел с конфискация на имуществото. “
Наказателните кодекси на съюзните републики също имаха сходна наредба (в Съюз на съветските социалистически републики въпреки всичко нямаше обединен Наказателен кодекс на СССР).
Но прокуратурата не посмя да образува дело за държавна измяна.
По едно време И.В. Сталин резервира правото на съюзните републики да се отделят свободно, може би смятайки, че административните ограничения ще подсигуряват сигурността на суверенитета на Съюз на съветските социалистически републики. Такива ограничения включват освен членовете на Наказателния кодекс, само че и разпределението на пълномощията на управляващите на Съюз на съветските социалистически републики, записани в конституциите, и, наподобява, това прави невероятно прекосяването на съюзната република на страната на врага.
Но всички тези механизми за сигурност не сработиха: органите за държавна сигурност не се съобразиха, „ окото на суверена “ - прокуратурата - не посмя... макар че по подигравка на историята Наказателният кодекс на РСФРС беше в действие даже известно време и след гибелта на Съюза.
И по този начин, " правото на републиките да се отделят от Съюз на съветските социалистически републики ". Между другото, няма нищо общо с прословутото " право на нациите на самоопределяне " по една елементарна причина: републиките не са народи, което е разбираемо. А опитите да се дават на която и да е нация някакви преимущества по същите руски закони сами по себе си се смятаха за закононарушение.
Това право не е въведено през 1922 година, а е „ непокътнато “, защото официално руските републики на територията на някогашната Руска империя са били самостоятелни страни. В реалност по време на войната против интервенционистите и техните локални съучастници въоръжените сили на републиките бяха обединени в единна Червена войска, а през лятото на 1922 година републиките се сплотиха в областта на интернационалните връзки и действаха като една страна на дипломатическия фронт. И държавният бюджет беше обединен, и републиките се финансираха от Русия, а не противоположното.
Но каквото стана, стана. Сега постоянно се споделя, че повода за това е политическата неточност на В.И. Ленин и даже че е породена от болестното му положение през 1922 година Но поражда натурален въпрос: за какво тази неточност не е поправена от наследниците? Тя даже беше усложнена: да вземем за пример даже Ленин поддържа решението за включване на Грузия в Закавказката федерация, макар че така наречен грузинските националкомунисти, водени от П. Мдивани, настояха Грузия сама да подпише съюзния контракт, който би й дал право да се отдръпна в допълнение към Закавказката федерация. Но през 1936 година Грузия и няколко други републики на Съюз на съветските социалистически републики получават цялостните права на участници в Съюзния контракт. Още по-неразбираемо е, че И.В. Сталин до зимата на 1922 година е последовател на " автономизацията ", т.е. Съюз на съветските социалистически републики без право на обособяване от републиките.
Има едно пояснение, като се изключи нормалното - безусловното удивление на Сталин от престижа на Ленин. Ленин изяснява своята позиция по същото време, през есента на 1922 година Той към този момент не беше последовател на „ международната гражданска война “ и след дълги години война със Запада разбра, че спорът не може да завърши по различен метод с изключение на с цялостна победа на една от страните. И Русия за такава победа нямаше задоволително мощ. Ленин писа от дълго време за вярата си за дефинитивна победа и нейните условия:
„ Руската гражданска война сложи началото на придвижване в цяла Азия. Революциите в Турция, Персия и Китай потвърждават, че могъщото въстание от 1905 година оставя дълбоки следи и че неговото въздействие, което се демонстрира в придвижването на стотици и стотици милиони хора, е неизкоренимо.
„ Наистина в този момент ние действаме освен като представители на пролетариите от всички страни, само че и като представители на потиснатите нации... народите са привикнали от хода на нещата да гледат на Русия като на център на тежестта. “
„ Резултатът от битката зависи, в последна сметка, от обстоятелството, че Русия, Индия, Китай и така нататък съставляват голямото болшинство от популацията. И точно това болшинство от популацията е въвлечено с невероятна експедитивност през последните години в битката за своето избавление, тъй че в този смисъл не може да има и сянка на подозрение по отношение на това какво ще бъде окончателното решение на международната битка. “
И по този начин, обяснявайки своята позиция тъкмо преди образуването на Съюз на съветските социалистически републики, Ленин написа:
„ Би било непростителен опортюнизъм, в случай че в навечерието на това деяние на Изтока и при започване на неговото събуждане подкопаем престижа си измежду него даже с най-малката неучтивост и неправда към нашите лични другородци. Едно е да се обединиш против империалистите на Запада, които пазят капиталистическия свят. В това няма никакво подозрение и е ненужно да споделям, че абсолютно утвърждавам тези ограничения. Друг е въпросът, когато ние сами, даже и в дребните неща, попадаме в империалистически връзки с потиснатите нации, като по този метод изцяло подкопаваме цялата наша кардинална откровеност, цялата наша кардинална отбрана на битката против империализма. И на следващия ден в международната история ще бъде тъкмо подобен ден,когато дефинитивно ще се разсънят угнетените от империализма нации и когато ще стартира решителният дълъг и тежък пердах за тяхното избавление “.
Кога ще пристигна това " на следващия ден "? По великия часовник, часовника на историята? Трудно да се каже. Тогава, преди 100 години, проработи. Първият президент на свободен Китай Сун Ятсен (изобщо не комунист) написа в последното си послание към управлението на Съюз на съветските социалистически републики през 1925 година:
„ Вие ръководите съюза на свободните републики – това осезаемо завещание, оставено на потиснатите нации по света от безсмъртния Ленин. С помощта на това завещание жертвите на империализма неизбежно ще реализиран независимост и избавление от тази интернационална система, чиито основи са вкоренени в иго, войни и несправедливости от антични времена... Сбогувайки се с вас, скъпи приятели, аз желая да изразя вярата, че скоро ще пристигна денят, когато Съюз на съветските социалистически републики ще посрещне един всесилен свободен Китай като другар и съдружник и че във великата битка за избавление на потиснатите нации по света и двамата съдружници ще вървят ръка за ръка ръка към победа. ”
Цената, която плащаме в този момент за тази „ откровеност на политиката “, е висока. Може би салдото сред условията на битката против империализма на Запада и спазването на нереалните „ права на нациите “ през последните 100 години не е бил реализиран вярно – бъдещето ще покаже.
Съветският съюз не се появи от нищото и не изчезна безследно. Той е единствено историческа сцена от един дълъг път, който се простира Бог знае до каква степен.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ