"Нема правда, нема мир!"
BBC отразиха демонстрациите Македония през 2016 със заглавие: " Протестиращите смъкват държавното управление с плисък. "
Младите хора и студентите бяха основен фактор за триумфа на " Шарената гражданска война " съгласно мнозина от участниците в митингите.
Протестите против държавното управление на Никола Груевски впечатлиха непознатите наблюдаващи с креативноста и цветовете си.
Въпреки мощното гражданско неодобрение, триумфът на митингите пристигна мъчно. Президентът на Македония Георге Иванов отдръпна препоръчаната прошка близо месец откакто бе препоръчана. Правителството на Груевски сдаде властта си чак в края на 2016.
Част от тематиката Спасители в града
Движението Ne da(vi)mo Beograd не съумя да спре противоречивия мегапроект за крайбрежен бизнес и жилищен комплекс, само че остава последната гласовита съпротива на президента Александър Вучич в Сърбия
От придвижване, което се опълчва на разрушаването на исторически здания, " Спаси Букурещ " пораства в национална партия, трета мощ в румънския парламент
Още по тематиката
Правителството на СДСМ и две от албанските партии съобщи проевропейски курс и битка с корупцията
Шарената гражданска война на Македония
" Во еден момент полицијата почна да се доближува кон толпата, луѓето почнаа панично да бегаат, полицијата приведуваше стачкуващи, луѓето си помагаа едени на други, в случай че некој не можеше да трча различен му помагаше. Мојот издавач го изгубив во толпата, околу мене беа луѓе кои не ги познавав, само че имав впечаток како да ги знам цел живот, сите имавме иста цел – истина! "
Така си спомня първия ден от " Шарената гражданска война " на Скопие македонският публицист Петър Андоновски.
На 12 април 2016 година президентът на Македония Георге Иванов разгласи прошка за 56 наказани политици от така наречен профилирана прокуратура. Те бяха наказани след почналата близо година по-рано спекулация със серия уличаващи записи, пуснати от водача на Социалдемократическия съюз на Македония Зоран Заев.
Сутринта на съдбовния 13 април митингът, почнал под прозорците на профилираната прокуратура, се придвижи като избухлив поток към канцеларията на президента. Впоследствие тя бе опожарена, а прозорците на Министерството на правораздаването – потрошени. С лозунга си " Няма истина, няма мир " македонските жители започнаха серия митинги, които се оказаха най-мащабните в историята на младата македонска страна. Общественото възмущение даде шир на таените с години страсти против ръководството на страната. Смесиха се страхът от репресии, отчаянието от икономическата безперспективност (23% безработица при започване на 2017 г.), както и гневът против необятно публикуваната корупция във властта.
Тази детонация бе забелязана от целия свят. Но началото й беше обещано надалеч по-рано от... строителството на черква. " Всичко стартира още през 2009 година с решението да се построи черква на градския площад в Скопие, което пък предизвика цялостен спор какво да вършим с общественото пространство ", споделя Александър Донев, 34-годишен участник в придвижването " Протестирам ". " Ние нямахме нищо срещу да се построи черква или джамия, само че не и тъкмо по средата на площада - въпреки всичко това е обществено място. Група мои другари стачкуваха, само че бяха нападнати от авансово проведени хора - най-вероятно от ръководещите Вътрешна македонска революционна организация,. Този случай ни накара да се замислим съществено. Оттам се стартира с митингите и проведените прояви ", спомня си той.
" По време на Шарената гражданска война работих като журналистка във вестника " Свободен щемпел " и върших изявление с деятеля Павле Богоевски. В изявлението го питах за неговия опит с полицията и заглавието на текста беше " Моята престъпна кариера стартира и ще приключи с Шарената гражданска война ". Интервюто го направихме в четвъртък, беше оповестено в неделята към 19 часа, а той беше задържан в 21 часа. Сякаш съм била Баба Ванга с цел да предвидя ареста му " – майтапи се Искра
Искра Манойловска, студентка по право от Скопие и участничка в редица цивилен придвижвания, също споделя, че началото на " Шарената гражданска война " би трябвало да се търси 7-8 години по-рано. " През 2009 година студентите се надигнаха против наложителното присъединяване на всички македонски студенти в организация, наречена " Студентски парламент ". Членството в нея струваше към 300 динара (около 10 лв. - бел. авт.). Не беше доста ясно защо се дават тези пари и това на нас ни приличаше на рекет ", споделя Искра. Тогава студентите се разпалват и задължението е отстранено. " Но това бе първата наша дребна победа. Тогава аз бях на 18 и по този начин започнах да вземам участие в ред други начинания ", споделя Искра.
Как боята покри страха
Продължението на тази гражданска сила е и по-голямото придвижване - против мегаломанския план " Скопие 2014 ", който засипва македонската столица със скулптури и монументи в жанр " македонски барок ". " Те се опитваха да построят история, която не притежаваме. Самият план трябваше да коства 80 млн евро, само че до момента е надхвърлил над 650 млн. евро ", споделя Александър Донев. Искра Манойловска прибавя, че " Скопие 2014 " се трансформира в болна за обществото тематика, тъй като едно решение за обществените пространства в Скопие де факто се трансформира в знак на режима, който е на власт. " Докато хората в Македония гладуваха, Вътрешна македонска революционна организация, на своя глава никого, потроши доста пари за горди монументи ", възмущава се тя.
" Имаше един ден, когато времето беше доста неприятно – дъжд, вятър и гръмотевици, а ние бяхме пред Сградата на Правителството. Бяхме изтощени, тъй като протестирахме всеки ден към този момент седмици и месеци наред... Но въпреки всичко пазехме духа си жив и вървяхме, макар неприятното време. Тогава ненадейно чухме доста, доста гръмък тон, като от сриване на постройка. Едно от скелетата върху държавните здания се бе срутило. Това за мен и моите другари се оказа доста мощен миг. На идващия ден си принтирахме тениски на които пишеше " Аз бях там, когато то падна ". Беше единствено скеле, само че за нас бе цялото държавно управление. Когато се бориш, а възможностите не са на твоя страна, тези дребни неща са знаците за които се хващаш, с цел да продължиш да вярваш. " - напомня си деятеля Александър Донев
Десетки младежи споделят мнението на Александър и Искра, че планът е " ужасяващ кич ". И както те простичко споделят: " Затова и го боядисахме. " Акцията, която покрива с багра паметниците на Груевски, за тях е изобретателен метод да посочат какво е неверно и грозно и да внесат цвят в другояче бледия си град.
Българският публицист Петър Денчев, който е бил наблюдаващ на събитията в Македония, вижда в боядисването желанието на македонците да отстояват себе си: " Това беше ценностен протест. Беше и креативен протест, който малко или доста се опитваше да промени дневния ред на Македония. Това беше по някакъв метод и идентичностен избор ", уверен е той.
Всички взели участие в митингите на Шарената гражданска война споделят обаче и за една страст, която директно или не е имала въздействие върху тях – страхът. " По време на режима на Вътрешна македонска революционна организация хората бяха доста наплашени – беше ги боязън да приказват ", споделя Искра. За деятели като Донев този боязън има и напълно съответно измерение: " Един французин от задачата на Организация на обединените нации в Скопие, с който бяхме работили дружно, ми показа, че телефонът ми се подслушва. Следяха ме непрекъснато и хора от специфичните служби. Всеки ден след митингите се сменяха и нови двама започваха да ме наблюдават. На няколко от тях даже им предлагах да дойдат с мен на по бира. " И прибавя, че е признателен за поддръжката, която получава тогава от чиновниците от западните посолства в страната: " Американският и холандският дипломат ми предложиха протекция, тъй като тогава имаше и закани против мен. " " Не, в никакъв случай. " Oтговорът на деятеля Александър Донев на въпроса дали българските дипломати в Македония са предложили протекция или поддръжка на него или на други протестиращи против режимът на Груевски.
Успехът на революцията
Започнала като градоустройствен митинг и прераснала последователно в освен това, Шарената гражданска война в последна сметка смъкна държавното управление на Никола Груевски. В пика на митингите през 2016 година хората по улиците бяха към 30 хиляди.
Според писателят Петър Денчев тази форма на митинг е " естествено оформила се артистична опозиция ".
" В първите дни се събирахме без никаква организация. Но до момента в който времето вървеше, започнахме да сътворяваме конструкция на митинга. Щом успяхме да го удържим да остане кротичък, започнахме да сформираме лист с политически претенции ", споделя Павле Богоевски, ЛГБТ деятел и към този момент самостоятелен народен представител в новия македонски парламент. " Структурата на митинга бе хоризонтална и без водач – общо гласоподаване, в което всеки можеше да бъде изслушан. Защото Шарената гражданска война принадлежеше на всеки. "
Според Искра Манойловска в последна сметка куражът и упорството на хората са свалили държавното управление на Груевски. " Ще дам всичко от себе си в никакъв случай повече това (режимът на Груевски) да не се повтаря ", споделя тя. На въпрос какво се е трансформирало персонално за нея, тя прибавя: " Моят живот си остана същият, само че в този момент живеем в свободна република и се надявам да имаме стопански напредък. " Мнения:
Петър Денчев:
" Македонската стопанска система е мощно нереформирана, с огромно държавно присъединяване и компании близки до властта. Това което мнозина споделят е, че, намирането на работа е обвързвано с партийната принадлежност към Вътрешна македонска революционна организация. Дори съм чувал разкази за фамилни разриви, тъй като някой официално взима партийна поддръжка, с цел да откри работа, само че даже и това е мотив за скандал. "
" Големият спор в действителност е сред една квази-национална консервативна просвета, която наподобява по-скоро на просрочен шовинизъм от 19 век и съвременнна демократична идеология за свободата на личностния избор "
Младите хора и студентите бяха основен фактор за триумфа на " Шарената гражданска война " съгласно мнозина от участниците в митингите.
Протестите против държавното управление на Никола Груевски впечатлиха непознатите наблюдаващи с креативноста и цветовете си.
Въпреки мощното гражданско неодобрение, триумфът на митингите пристигна мъчно. Президентът на Македония Георге Иванов отдръпна препоръчаната прошка близо месец откакто бе препоръчана. Правителството на Груевски сдаде властта си чак в края на 2016.
Част от тематиката Спасители в града
Движението Ne da(vi)mo Beograd не съумя да спре противоречивия мегапроект за крайбрежен бизнес и жилищен комплекс, само че остава последната гласовита съпротива на президента Александър Вучич в Сърбия
От придвижване, което се опълчва на разрушаването на исторически здания, " Спаси Букурещ " пораства в национална партия, трета мощ в румънския парламент
Още по тематиката
Правителството на СДСМ и две от албанските партии съобщи проевропейски курс и битка с корупцията
Шарената гражданска война на Македония
" Во еден момент полицијата почна да се доближува кон толпата, луѓето почнаа панично да бегаат, полицијата приведуваше стачкуващи, луѓето си помагаа едени на други, в случай че некој не можеше да трча различен му помагаше. Мојот издавач го изгубив во толпата, околу мене беа луѓе кои не ги познавав, само че имав впечаток како да ги знам цел живот, сите имавме иста цел – истина! "
Така си спомня първия ден от " Шарената гражданска война " на Скопие македонският публицист Петър Андоновски.
На 12 април 2016 година президентът на Македония Георге Иванов разгласи прошка за 56 наказани политици от така наречен профилирана прокуратура. Те бяха наказани след почналата близо година по-рано спекулация със серия уличаващи записи, пуснати от водача на Социалдемократическия съюз на Македония Зоран Заев.
Сутринта на съдбовния 13 април митингът, почнал под прозорците на профилираната прокуратура, се придвижи като избухлив поток към канцеларията на президента. Впоследствие тя бе опожарена, а прозорците на Министерството на правораздаването – потрошени. С лозунга си " Няма истина, няма мир " македонските жители започнаха серия митинги, които се оказаха най-мащабните в историята на младата македонска страна. Общественото възмущение даде шир на таените с години страсти против ръководството на страната. Смесиха се страхът от репресии, отчаянието от икономическата безперспективност (23% безработица при започване на 2017 г.), както и гневът против необятно публикуваната корупция във властта.
Тази детонация бе забелязана от целия свят. Но началото й беше обещано надалеч по-рано от... строителството на черква. " Всичко стартира още през 2009 година с решението да се построи черква на градския площад в Скопие, което пък предизвика цялостен спор какво да вършим с общественото пространство ", споделя Александър Донев, 34-годишен участник в придвижването " Протестирам ". " Ние нямахме нищо срещу да се построи черква или джамия, само че не и тъкмо по средата на площада - въпреки всичко това е обществено място. Група мои другари стачкуваха, само че бяха нападнати от авансово проведени хора - най-вероятно от ръководещите Вътрешна македонска революционна организация,. Този случай ни накара да се замислим съществено. Оттам се стартира с митингите и проведените прояви ", спомня си той.
" По време на Шарената гражданска война работих като журналистка във вестника " Свободен щемпел " и върших изявление с деятеля Павле Богоевски. В изявлението го питах за неговия опит с полицията и заглавието на текста беше " Моята престъпна кариера стартира и ще приключи с Шарената гражданска война ". Интервюто го направихме в четвъртък, беше оповестено в неделята към 19 часа, а той беше задържан в 21 часа. Сякаш съм била Баба Ванга с цел да предвидя ареста му " – майтапи се Искра
Искра Манойловска, студентка по право от Скопие и участничка в редица цивилен придвижвания, също споделя, че началото на " Шарената гражданска война " би трябвало да се търси 7-8 години по-рано. " През 2009 година студентите се надигнаха против наложителното присъединяване на всички македонски студенти в организация, наречена " Студентски парламент ". Членството в нея струваше към 300 динара (около 10 лв. - бел. авт.). Не беше доста ясно защо се дават тези пари и това на нас ни приличаше на рекет ", споделя Искра. Тогава студентите се разпалват и задължението е отстранено. " Но това бе първата наша дребна победа. Тогава аз бях на 18 и по този начин започнах да вземам участие в ред други начинания ", споделя Искра.
Как боята покри страха
Продължението на тази гражданска сила е и по-голямото придвижване - против мегаломанския план " Скопие 2014 ", който засипва македонската столица със скулптури и монументи в жанр " македонски барок ". " Те се опитваха да построят история, която не притежаваме. Самият план трябваше да коства 80 млн евро, само че до момента е надхвърлил над 650 млн. евро ", споделя Александър Донев. Искра Манойловска прибавя, че " Скопие 2014 " се трансформира в болна за обществото тематика, тъй като едно решение за обществените пространства в Скопие де факто се трансформира в знак на режима, който е на власт. " Докато хората в Македония гладуваха, Вътрешна македонска революционна организация, на своя глава никого, потроши доста пари за горди монументи ", възмущава се тя.
" Имаше един ден, когато времето беше доста неприятно – дъжд, вятър и гръмотевици, а ние бяхме пред Сградата на Правителството. Бяхме изтощени, тъй като протестирахме всеки ден към този момент седмици и месеци наред... Но въпреки всичко пазехме духа си жив и вървяхме, макар неприятното време. Тогава ненадейно чухме доста, доста гръмък тон, като от сриване на постройка. Едно от скелетата върху държавните здания се бе срутило. Това за мен и моите другари се оказа доста мощен миг. На идващия ден си принтирахме тениски на които пишеше " Аз бях там, когато то падна ". Беше единствено скеле, само че за нас бе цялото държавно управление. Когато се бориш, а възможностите не са на твоя страна, тези дребни неща са знаците за които се хващаш, с цел да продължиш да вярваш. " - напомня си деятеля Александър Донев
Десетки младежи споделят мнението на Александър и Искра, че планът е " ужасяващ кич ". И както те простичко споделят: " Затова и го боядисахме. " Акцията, която покрива с багра паметниците на Груевски, за тях е изобретателен метод да посочат какво е неверно и грозно и да внесат цвят в другояче бледия си град.
Българският публицист Петър Денчев, който е бил наблюдаващ на събитията в Македония, вижда в боядисването желанието на македонците да отстояват себе си: " Това беше ценностен протест. Беше и креативен протест, който малко или доста се опитваше да промени дневния ред на Македония. Това беше по някакъв метод и идентичностен избор ", уверен е той.
Всички взели участие в митингите на Шарената гражданска война споделят обаче и за една страст, която директно или не е имала въздействие върху тях – страхът. " По време на режима на Вътрешна македонска революционна организация хората бяха доста наплашени – беше ги боязън да приказват ", споделя Искра. За деятели като Донев този боязън има и напълно съответно измерение: " Един французин от задачата на Организация на обединените нации в Скопие, с който бяхме работили дружно, ми показа, че телефонът ми се подслушва. Следяха ме непрекъснато и хора от специфичните служби. Всеки ден след митингите се сменяха и нови двама започваха да ме наблюдават. На няколко от тях даже им предлагах да дойдат с мен на по бира. " И прибавя, че е признателен за поддръжката, която получава тогава от чиновниците от западните посолства в страната: " Американският и холандският дипломат ми предложиха протекция, тъй като тогава имаше и закани против мен. " " Не, в никакъв случай. " Oтговорът на деятеля Александър Донев на въпроса дали българските дипломати в Македония са предложили протекция или поддръжка на него или на други протестиращи против режимът на Груевски.
Успехът на революцията
Започнала като градоустройствен митинг и прераснала последователно в освен това, Шарената гражданска война в последна сметка смъкна държавното управление на Никола Груевски. В пика на митингите през 2016 година хората по улиците бяха към 30 хиляди.
Според писателят Петър Денчев тази форма на митинг е " естествено оформила се артистична опозиция ".
" В първите дни се събирахме без никаква организация. Но до момента в който времето вървеше, започнахме да сътворяваме конструкция на митинга. Щом успяхме да го удържим да остане кротичък, започнахме да сформираме лист с политически претенции ", споделя Павле Богоевски, ЛГБТ деятел и към този момент самостоятелен народен представител в новия македонски парламент. " Структурата на митинга бе хоризонтална и без водач – общо гласоподаване, в което всеки можеше да бъде изслушан. Защото Шарената гражданска война принадлежеше на всеки. "
Според Искра Манойловска в последна сметка куражът и упорството на хората са свалили държавното управление на Груевски. " Ще дам всичко от себе си в никакъв случай повече това (режимът на Груевски) да не се повтаря ", споделя тя. На въпрос какво се е трансформирало персонално за нея, тя прибавя: " Моят живот си остана същият, само че в този момент живеем в свободна република и се надявам да имаме стопански напредък. " Мнения:
Петър Денчев:
" Македонската стопанска система е мощно нереформирана, с огромно държавно присъединяване и компании близки до властта. Това което мнозина споделят е, че, намирането на работа е обвързвано с партийната принадлежност към Вътрешна македонска революционна организация. Дори съм чувал разкази за фамилни разриви, тъй като някой официално взима партийна поддръжка, с цел да откри работа, само че даже и това е мотив за скандал. "
" Големият спор в действителност е сред една квази-национална консервативна просвета, която наподобява по-скоро на просрочен шовинизъм от 19 век и съвременнна демократична идеология за свободата на личностния избор "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ