Базите за съхранение на горива са почти изцяло концентрирани в

Базите за съхранение на горива са почти изцяло концентрирани в ...

Къде са ключовете за петролните бази.


Базите за съхранение на горива са почти изцяло концентрирани в две-три компании

© Георги Кожухаров Един от двата мотива за изгряването на Държавна петролна компания е решаването на отдавна известния проблем със складовете. От последния секторен анализ на КЗК на пазара на горива се вижда, че през 2018 г. около 50% от вместимостите на акцизните и данъчни складове за бензин А-95, над 80% за А-98 и около 40% за дизела се държат от един играч - "Лукойл Нефтохим Бургас" (тук влиза рафинерията). Ако се следва табличната подредба в доклада на регулатора, защото имената на компаниите са заличени, следващият пазарен участник е "Лукойл България" - с 30-35% от складовите вместимости за бензин А-95 и дизел, както и около 10% от тези за бензин А-98. Т.е. има пълна доминация на руската група. По Закона за запасите от нефт и нефтопродукти доминацията на групата е още по-голяма. Доста по-назад са "Сторидж ойл" и "Сакса" - съответно с около 10% и 6%, а далеч зад тях са "Инса ойл" и "Варна сторидж".

Още през 2011 г., а след това и през 2016 г. КЗК е препоръчвала предприемане на спешни мерки за изграждането на държавни данъчни складове, особено до гранични пунктове. В миналогодишния анализ дори е посочено, че те трябва да се управляват от държавни предприятия и да се ползват от компаниите при недискриминационни условия и цени. А очакваният ефект - повишаване на конкуренцията в търговията.

Абонирайте се за Капитал Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми Моделът е приложен в Чехия и Португалия. Във Франция данъчните складове са основно на петролните рафинерии, но и на независими оператори. В Латвия Министерството на икономиката е сключило договори с девет местни и чужди собственици на оторизирани данъчни складове. В Гърция държавата участва с 35% в капитала на "Хеленик петролиум" (ELPE), което притежава данъчните складове в неговите рафинерии. Останалите данъчни складове са частни. В Италия основен участник е Eni, което се контролира от държавата.

"Създаването на собствен данъчен склад изисква висока първоначална инвестиция, която е непосилна за повечето търговци, отнема сериозен финансов, административен и оперативен ресурс и има дългосрочна възвръщаемост. Процедурата по издаване на лиценз е тромава и бавна. Необходимо е закупуване на софтуер, измервателни и нивомерни системи, банкови гаранции, изпълнение на техническите изисквания във връзка с обекти с най-висок рисков клас, екологични изисквания, взривозащитеност на съоръженията и др.", констатират от КЗК.

Затова комисарите препоръчаха да се предприемат мерки за ускоряване на процедурата по лицензиране и регистрация на складодържатели. Според тях например би могло за някои изисквания към бъдещите участници на пазара да се изискват само декларации, а компетентните държавни органи да осъществяват последващ контрол. Стъпки в тази посока обаче липсват.

"Увеличаването на стимулите за разкриване на нови данъчни складове в страната и възможността да се ползват лицензирани такива в съседни или близки до България страни - членки на ЕС, би насърчило конкуренцията между лицензираните складодържатели по отношение на предлаганите от тях цени и условия за ползването на складовете им", се казва в доклада.

За да се подобри използването на данъчните складове, може да се създаде и електронна платформа, от която в реално време вносителите да имат достъп до информация за наличието на свободни вместимости. Според КЗК за това са нужни само промени в нормативната уредба, но такива през последната година и половина не са предложени.

"В най-добра позиция за поддържането и контрола на тази платформа биха били съответно Агенция "Митници" и Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", пише в анализа на антимонополистите.

Източник: capital.bg