Базил де Карвальо пред „Труд“: Този път „Славия“ няма да спре „Левски“
Базил де Карвальо е последният нападател в “Левски”, който може да бъде избран като същински голмайстор. Роденият в Сенегал футболист заби 19 попадения в 25 турнирни мача през сезон 2012/13. Тогава “сините” се провалиха с гръм и тропот в последния кръг и направиха 1:1 против “Славия” на “Герена”. А в тунела на стадиона се намираше шампионската купа, която отиде в Разград, поради равенството с “белите”. Преди прехвърлянето си в “Левски”, играчът късаше мрежи за “Локомотив” (Пловдив). За “черно-белите” Де Карвальо изигра 44 дуела за състезание и означи 16 попадения. Днес Базил е на 36-години и продължава да бележи.
– Здравей, Базил! Как си? С какво се занимаваш сега?
– О, аз съм отлично! Въпреки моите 36 години не преставам да играя футбол.
– Държат ли те още краката?
– За благополучие, да. Играещ треньор съм във френския петодивизионен „ Льоа Кизу “. Дори не преставам да въвеждам (смее се). Играя единствено с млади момчета, на които се пробвам да предам това, което съм научил през годините.
– Те от твоята футболна академия ли са?
– Не, локални момчета. Академията е моята осъществена фантазия, само че тя се намира в Сенегал. Подготвям доста положителни надарени момчета. Работя крепко с тях, с цел да дойдат в Европа. Искам да им оказа помощ да станат професионални футболисти.
– Да не би да ги подготвяш за „ Левски “?
– Защо не? Следващата година ще пристигам в България и ще се видя с доста другари. Да, към момента е рано да приказваме за момчетата от моята академия, тъй като просто им трябват още 2-3 години, с цел да станат по-добри. Те обаче в действителност демонстрират, че могат да бъдат огромни играчи. Ако някои от тях облече екипа на „ Левски “, няма да има по-щастлив от мен. Това ще е още една сбъдната фантазия!
– Изкара три години в България. Какви мемоари пазиш?
– Много, доста хубави, приятелю! Моята брачна половинка ужасно обича България! Семейството ми беше с мен във вашата страна и се чувствахме прелестно. Имам страхотни другари, тъй като в никакъв случай не съм бил неприятен човек. Уважавам всички, с които съм се срещал и работил. Пловдив, София… Няма значение! Беше ужасно прекарване! Обичам България, „ Левски “ и „ Локо “ (Пловдив). Спомням си страната ви с положително и за нея приказвам единствено хубаво.
– Какви мемоари имаш от пловдивския клуб?
– Това е огромен тим, който в никакъв случай няма да не помни. Спомням си първите ми голове, бяха против „ Черно море “. Подадоха ми Здравко Лазаров и Христо Златински. Беше прелестно! Феновете на „ Локомотив “ ме обичат доста. Тези на „ Левски “ също. Няма значение за кой тим съм играл, постоянно давах всичко от себе си. Затова хората ме обичат, както и аз двата тима в България, за които имах привилегията да се състезавам.
– И го направи повече от ослепително. С игрите в „ Локомотив “ си реализира трансфер в „ Левски “, където в дебютния си сезон означи 19 турнирни гола. Знаеш ли, че след теб не се откри нападател, който да повтори това?
– Не го знаех. Сигурен съм, че в „ Левски “ са взимали положителни играчи, само че очевидно не са имали едно главно качество – темперамент. А това е огромен клуб. В тим като „ Левски “ съумяват играчите с темперамент. Няма значение дали българи или чужденци. За подобен огромен клуб ти би трябвало темперамент. Второто главно нещо е сърце. След това идват и качествата.
– До какъв брой следиш футбола в България? Сега „ Лудогорец “ стана първенец за седми път. „ Левски “ е трети, само че ще играе край за купата на България и то против тим, който надали ти носи хубави мемоари – „ Славия “.
– Нямам задоволително време да проследявам радикално какво се случва, само че имам визия за развиването на шампионата. Това, че „ Левски “ ще играе край е прелестно. Аз имам два изгубени мача за трофея на България. Веднъж с “Локомотив” с 1:2 от “Лудогорец” и по-късно с “Левски”. Тогава трофея сграбчи “Берое”. Много ме е гняв, само че очевидно не заслужавахме да побеждаваме.
– Знаеш, ли че в „ Левски “ в този момент играят футболисти като Жорди Гомес и Габриел Обертан?
– От теб го разбирам. Това е добре за престижа на клуба, само че аз към този момент ти споделих, ще докарам момчета на „ Герена “ до 2-3 години. Не знам по какъв начин се показват Гомес и Обертан, само че давам обещание, че ще доведа по-добри играчи от тях.
– Преди това да се случи, „ сините “ имат опция да вземат реванш против „ Славия “ в сряда. Какво стана в оня призрачен мач през май 2013-та, в който не успяхте да станете първенци?
– Това е най-голямото отчаяние в кариерата ми! Само като си спомня какво стана и буйствувам. Все още се нервирам за изгубената купа! Всички чакаха да победим. Дори поведохме с мой гол, след това обаче нещата се объркаха и подарихме купата на „ Лудогорец “. Виж, ние сами сме си отговорни, че не станахме първи. Ние се издънихме, тъй като не играхме на максимума от своите благоприятни условия. „ Славия “ имаше млад и добър състав, който съм сигурен, можехме да победим с няколко гола. Те играха със сърце, а ние се представихме под опциите си. Това е истината.
– Казваш, че сами сте си отговорни, само че след мача тогава даде едно прочувствено изявление още на пистата, в което сподели, че шампионата не е било феърплей. Защо го сподели? Беше прекомерно сърдит ли?
– Аз и в този момент се нервирам, поради изпуснатата купа. Знам кое изявление визираш и доста добре си припомням какво споделих. Днес, пет години след това изявление, аз не преставам да заставам зад думите си. Първенството не беше феърплей! Сега не знам по какъв начин е, не съм осведомен и нищо не мога да настоявам. Това, което споделих беше за тогава и считам, че бях прав. България е велика страна с доста надарени футболисти, само че тогава против нас не се играеше почтено. Аз и останалите момчета мечтаехме за едно – да играем в Шампионската лига с „ Левски “ пред цялостни трибуни.
– Какво се случи в съблекалнята след мача със „ Славия “?
– Всички мълчахме. Никой не говореше. Не вярвахме, че това се е случило. Бяхме опустошени, само че съм сигурен, всеки осъзнаваше, че не се е показал на равнище. Най-зле се усещаше моят огромен другар Влади Гаджев. Той беше сломен от случилото се.
– Сега „ Левски “ още веднъж се изправя против „ Славия “…
– И се надявам да направи това, което трябваше да сторим ние – победа с 2-3 гола.Този път „ Славия “ няма да спре „ Левски “. Стискам палци на „ сините “. Само „ Левски “! Само „ Локо “! Ще се забележим след 2-3 години.
– Здравей, Базил! Как си? С какво се занимаваш сега?
– О, аз съм отлично! Въпреки моите 36 години не преставам да играя футбол.
– Държат ли те още краката?
– За благополучие, да. Играещ треньор съм във френския петодивизионен „ Льоа Кизу “. Дори не преставам да въвеждам (смее се). Играя единствено с млади момчета, на които се пробвам да предам това, което съм научил през годините.
– Те от твоята футболна академия ли са?
– Не, локални момчета. Академията е моята осъществена фантазия, само че тя се намира в Сенегал. Подготвям доста положителни надарени момчета. Работя крепко с тях, с цел да дойдат в Европа. Искам да им оказа помощ да станат професионални футболисти.
– Да не би да ги подготвяш за „ Левски “?
– Защо не? Следващата година ще пристигам в България и ще се видя с доста другари. Да, към момента е рано да приказваме за момчетата от моята академия, тъй като просто им трябват още 2-3 години, с цел да станат по-добри. Те обаче в действителност демонстрират, че могат да бъдат огромни играчи. Ако някои от тях облече екипа на „ Левски “, няма да има по-щастлив от мен. Това ще е още една сбъдната фантазия!
– Изкара три години в България. Какви мемоари пазиш?
– Много, доста хубави, приятелю! Моята брачна половинка ужасно обича България! Семейството ми беше с мен във вашата страна и се чувствахме прелестно. Имам страхотни другари, тъй като в никакъв случай не съм бил неприятен човек. Уважавам всички, с които съм се срещал и работил. Пловдив, София… Няма значение! Беше ужасно прекарване! Обичам България, „ Левски “ и „ Локо “ (Пловдив). Спомням си страната ви с положително и за нея приказвам единствено хубаво.
– Какви мемоари имаш от пловдивския клуб?
– Това е огромен тим, който в никакъв случай няма да не помни. Спомням си първите ми голове, бяха против „ Черно море “. Подадоха ми Здравко Лазаров и Христо Златински. Беше прелестно! Феновете на „ Локомотив “ ме обичат доста. Тези на „ Левски “ също. Няма значение за кой тим съм играл, постоянно давах всичко от себе си. Затова хората ме обичат, както и аз двата тима в България, за които имах привилегията да се състезавам.
– И го направи повече от ослепително. С игрите в „ Локомотив “ си реализира трансфер в „ Левски “, където в дебютния си сезон означи 19 турнирни гола. Знаеш ли, че след теб не се откри нападател, който да повтори това?
– Не го знаех. Сигурен съм, че в „ Левски “ са взимали положителни играчи, само че очевидно не са имали едно главно качество – темперамент. А това е огромен клуб. В тим като „ Левски “ съумяват играчите с темперамент. Няма значение дали българи или чужденци. За подобен огромен клуб ти би трябвало темперамент. Второто главно нещо е сърце. След това идват и качествата.
– До какъв брой следиш футбола в България? Сега „ Лудогорец “ стана първенец за седми път. „ Левски “ е трети, само че ще играе край за купата на България и то против тим, който надали ти носи хубави мемоари – „ Славия “.
– Нямам задоволително време да проследявам радикално какво се случва, само че имам визия за развиването на шампионата. Това, че „ Левски “ ще играе край е прелестно. Аз имам два изгубени мача за трофея на България. Веднъж с “Локомотив” с 1:2 от “Лудогорец” и по-късно с “Левски”. Тогава трофея сграбчи “Берое”. Много ме е гняв, само че очевидно не заслужавахме да побеждаваме.
– Знаеш, ли че в „ Левски “ в този момент играят футболисти като Жорди Гомес и Габриел Обертан?
– От теб го разбирам. Това е добре за престижа на клуба, само че аз към този момент ти споделих, ще докарам момчета на „ Герена “ до 2-3 години. Не знам по какъв начин се показват Гомес и Обертан, само че давам обещание, че ще доведа по-добри играчи от тях.
– Преди това да се случи, „ сините “ имат опция да вземат реванш против „ Славия “ в сряда. Какво стана в оня призрачен мач през май 2013-та, в който не успяхте да станете първенци?
– Това е най-голямото отчаяние в кариерата ми! Само като си спомня какво стана и буйствувам. Все още се нервирам за изгубената купа! Всички чакаха да победим. Дори поведохме с мой гол, след това обаче нещата се объркаха и подарихме купата на „ Лудогорец “. Виж, ние сами сме си отговорни, че не станахме първи. Ние се издънихме, тъй като не играхме на максимума от своите благоприятни условия. „ Славия “ имаше млад и добър състав, който съм сигурен, можехме да победим с няколко гола. Те играха със сърце, а ние се представихме под опциите си. Това е истината.
– Казваш, че сами сте си отговорни, само че след мача тогава даде едно прочувствено изявление още на пистата, в което сподели, че шампионата не е било феърплей. Защо го сподели? Беше прекомерно сърдит ли?
– Аз и в този момент се нервирам, поради изпуснатата купа. Знам кое изявление визираш и доста добре си припомням какво споделих. Днес, пет години след това изявление, аз не преставам да заставам зад думите си. Първенството не беше феърплей! Сега не знам по какъв начин е, не съм осведомен и нищо не мога да настоявам. Това, което споделих беше за тогава и считам, че бях прав. България е велика страна с доста надарени футболисти, само че тогава против нас не се играеше почтено. Аз и останалите момчета мечтаехме за едно – да играем в Шампионската лига с „ Левски “ пред цялостни трибуни.
– Какво се случи в съблекалнята след мача със „ Славия “?
– Всички мълчахме. Никой не говореше. Не вярвахме, че това се е случило. Бяхме опустошени, само че съм сигурен, всеки осъзнаваше, че не се е показал на равнище. Най-зле се усещаше моят огромен другар Влади Гаджев. Той беше сломен от случилото се.
– Сега „ Левски “ още веднъж се изправя против „ Славия “…
– И се надявам да направи това, което трябваше да сторим ние – победа с 2-3 гола.Този път „ Славия “ няма да спре „ Левски “. Стискам палци на „ сините “. Само „ Левски “! Само „ Локо “! Ще се забележим след 2-3 години.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ