Музиката вместо улицата
Бай Кольо взе цигулката, детска цигулка половинка, и засвири…
Хлапетата се скупчиха край него и притихнаха, а черните им очета заискриха ... Няколко от по-смелите пробваха мелодията, след това музиката гладко и решително затрептя под дебелата дъбова сянка. Това беше оня момент на богослужение, в който музикантските души си проговарят без думи .
Накрая бай Кольо погали с взор цигулката и рошавите детски глави. А след това, когато останахме единствено двамата, ми изясни разгорещено, че някои от тях са седмо потомство музиканти … Беше спирка за пикник някъде в дебрите на Сините камъни. И Жоро знаеше, че това е сбогуването на татко му с обичаната планина…
Връщахме се от Жеравна, където децата от плана „ Музиката вместо улицата ” бяха на летен креативен лагер. Няколко незабравими дни измежду възрожденските къщи и живописните каменни улички на лятна Жеравна, където, наред с дивотиите и игрите, под взискателния взор на маестро Калайджиев, малчуганите изпълняваха прецизно начертаната образователна стратегия : свирене, изобразяване и малко солфеж, общи подготовки, а вечер – концерти навън в сантименталния двор на Художествената изложба.
Спомням си всички тези неща, до момента в който наслоявам вълнението си и се пробвам зад вглъбените в нотите, одухотворени млади лица да разпозная тогавашните шумни хлапета...
А първоначално всичко беше просто една фантазия. Преди 10 години ми я описа цигуларят Георги Калайджиев – някогашна първа цигулка и концертмайстор на световноизвестния камерен отбор „ Софийски солисти ”, понастоящем живописен шеф на камерен оркестър “Studio Koncertante” в град Гийсен, Германия. Един от най-светлите, честни, аристократични и огряни хора, с които ме е срещала ориста. Роден в ромския квартал на Сливен - „ Надежда”. И достигнал до най-престижните музикални подиуми на света .
Онова шестгодишно щураче от махалата под гарата... То към този момент учи първите си песнички на цигулка, насърчавано от татко си - един от първите ромски музиканти, учили в консерватория. А когато един ден хлапакът захвърля цигулката и декларира, че към този момент неще да свири, бай Кольо мълком я взема и я прибира. Нависоко… Няколко месеца по-късно в Сливен гостува виртуозът Георги Бадев. Цялата сливенска интелигенция се стича да го слуша в читалище „ Зора”. Сред публиката е и дребният Георги. След концерта, надълбоко впечатлен, смълчан крачи до татко си. И срамежливо го моли да продължи. Така цигулката още веднъж слиза при Жоро. И преобразява човешката му орис .
Много скоро в свои ръце го поемат неуморимият Мишо Тодоров и обичаната учителка - Маргарита Калканджиева. А след упорития труд, идват и първите изяви на сцена. В Сливен виждат дарбата на подрастващото момче, благородната му жаркост, свързаността му с цигулката и музиката... И не щеш ли Георги към този момент е възпитаник в Музикалното учебно заведение в Бургас . Трудни години! Парите не доближават, само че би трябвало да се учи, да се работи, да се свири... Често заран Георги е пръв пред вратите на учебното заведение, а вечер си потегля последен… Но и до през днешния ден не пропуща с признателност да признае, че е приключил музикалното учебно заведение с помощта на Чинтуловата стипендия, отпусната му от Сливенската община.
После приключва с отличие Софийската музикална академия , по-късно и двугодишна специализация по камерна музика при проф. Татрай в консерваторията „ Ференц Лист”, Будапеща. Приемат го на работа в „ Софийски солисти”, а не след дълго Георги печели състезанието за концертмайстор на именития камерен състав, донесъл забележителна музикална популярност на България. Приеман с аплодисменти и почести на всички места по света…
Но идва вихрушката на измененията и отнася Георги Калайджиев в Германия. Много скоро геният му е оценен и той получава лидерския пост във Филхармоничния оркестър на град Гийсен и в любителския оркестър „ Колегиум музикум” в Щадалендорф. В Германия стартира интензивно да се занимава с преподавателска работа – с деца и студенти. А през 1999 година основава собствен камерен отбор – „ Студио Концертанте”, по сходство на „ Софийски солисти”, и става негов неизменим музикален подстрекател и концертмайстор.
И през цялото нелеко време на доказване и отстояване, Георги не не помни родния град и корените си: събира контейнери с помощи за бедните и болните от квартал „ Надежда”, раздава персонални дарения за децата от обществените заведения, провежда гостувания на сливенски художници, музиканти и танцови сформира в Гийсен, основава и своята Лятна академия „ Жеруна” - целяща да импулсира интелектуалното и креативно съдействие сред Германия и Сливен… Осъществява персоналната си идея: да бъде лоялен и непретенциозен културен дипломат на България в сърцето на Европа .
И ето, че се срещаме на кафе в един пламенен и мързелив сливенски следобяд. А Жоро е припрян. Иска да ми опише за своята нова фантазия . Показва ми фотоси на венецуелския Национален юношески симфоничен оркестър и неговия подстрекател - Хосе Антонио Абреу . Един от гениите на XX век, основал „ Системата” – мрежа от десетки симфонични оркестри във Венецуела, формирани от деца от най-бедните и рискови квартали. Отгледани от улицата и покварени от нея, само че окуражени да свирят, и по този начин преобърнали своя живот. Вдъхновени за нови фантазии , избавени от престъпността и опиатите посредством класическата музика, а по-късно - покорили музикалните подиуми и върхове… Гласът е спокоен, само че очите искрят: Георги е решил да направи подобен детски оркестър в Сливен. Вече е споделил концепцията си с другари и сътрудници в Гийсен. Приели я с екстаз. В Германия те ще провеждат благотворителни концерти , а със събраните средства ще финансират уроците по класическа музика на даровити, само че небогати деца от Сливен, най-много от квартал „ Надежда”. Знае, че ще бъде мъчно, само че децата го заслужават!
Така стартира всичко. Пламенно и заговорнически. А името на плана се роди непринудено в един диалог с приятелите му - семейство Ланге, в Сливен. Musik statt straße - Музиката вместо улицата .
После в плана се вляха три огромни и светли сърца: Мария Хаушилд , нежната житейска спътница на Жоро, неотклонен асистент в организацията на многочислените благотворителни прояви в Германия, цигуларката Радка Кусева , елегантен човек и създател, безрезервно отдаден на музикалното образование на децата в Сливен. И сестрата на Георги – Стефка, непоколебимият и лоялен стожер… Една сливенска Едит Пиаф, дребна и нежна като птиче, само че осенена с дълбока вътрешна мощ и всецяло отдадена на идеята да подарява: религия, обич и кураж.
Дълго време гаражът на Стефка бе единственото помещение , с което разполагаше планът „ Музиката вместо улицата”. Там хлапетата за пръв път се срещнаха със своите преподаватели – музиканти от Сливенския симфоничен оркестър, и за пръв път участваха на същински типичен концерт, удивени от тази музикална магия…
Там, в уюта на пригодената за подготовки тесничка зала, се случваха първите дребни победи и чудеса. Под неуверените детски пръстчета прозвучаваха първите мелодии, показваха се първите несмели близости и очаквания, извайваха се първите разучени музикални парчета и композиции… И последователно фантазиите се разлистваха, а децата разцъфтяваха... Думите са на художествения шеф на плана Радка Кусева: „ Децата се нуждаят от любов и грижи, с цел да разцъфтят – като цветята ”.
И децата на плана израстваха пред нашите очи. Променяха се походките, обноските, усетите, излъчването, речта. Една толкоз красива трансформация ! Плод на благотворния допир с музикалната класика на Европа и вдъхновяващия образец за културна мяра на сливенските симфоници. Работещи с схващане, безрезервност и такт за своите специфични ученици, окуражаващи първите им стъпки и достижения над нотния лист…
А до момента в който хлапетата прохождаха в този нов и величествен свят , сътворен от чудодейните ръце и сърца на хората, ангажирани с плана в Сливен, в Германия кипеше огромна благотворителна активност . Нейни мотори и вдъхновители бяха, схваща са, Георги и Мария. Той – извайващ съществени концертни стратегии за взискателната немска аудитория в поддръжка на своя сливенски план, тя – отдадена на комплицираната организация, съгласуване и отчетност на всички начинания. И двамата – импулсиращи добротворните случвания с човешката си сила, харизма и артистизъм .
Не след дълго безкористният им труд и възторг бяха оценени и подкрепени от елитни алтруистични клубове и организации в Германия, от медиите и културните среди. Благодарение на тяхната многопосочна и решителна помощ, към този момент 10 години децата на плана „ Музиката вместо улицата” в Сливен получават безплатно музикални принадлежности и гратис образование, учат солфеж и немски език, развиват заложбите си. И постоянно гостуват в Германия - летуват, репетират, пътуват, поддържат връзка, изнасят взаимни концерти със свои връстници от музикалните школи на Гийсен… А това е толкоз значимо и окриляващо, когато си дете! И средата, в която растеш, не е прекомерно великодушна и окуражаваща.
През десетте години след основаването на плана „ Музиката вместо улицата” няколкостотин деца от най-бедния сливенски квартал – „ Надежда”, имаха щастливия късмет да се допрян до света на музиката, класиката и Европа. Да почувстват и получат нов небосвод и друга житейска мяра . И образец!... Защото най-голямата горделивост на Георги и Мария са седемте ученици на плана, които към този момент са възпитаници в националните музикални учебни заведения в Стара Загора и Бургас . И се оправят чудесно с образованието и с първите си професионални стъпки. Подкрепяни и насърчавани от маестро Калайджиев…
И не щеш ли в този момент седим и беседваме, обхванати в уюта на зимната по здрач и гостоприемството на сестра му Стефка, а Георги ни споделя за идния майсторски клас с децата от плана. Той ще се организира в учебно-творческата база на огромния академик и човеколюбец Минко Балкански в Оряховица. Там младите музиканти ще разучават нови произведения, ще работят върху инструменталната си техника. Ще се организират групови подготовки с детския камерен оркестър, само че, несъмнено, ще има и доста занимания. Ще има и дребен изпит за напредъка на всяко дете. Средствата за креативния зимен лагер на децата също са събрани в Германия.
След това Жоро заговаря за новата репетиционна зала . С притаена мъка загатва за неизпълнените обещания на сливенската община, сякаш отредила за плана „ Музиката вместо улицата” помещение в административната постройка на квартал „ Надежда”… Всички знаем, че това остана единствено на хартия . Смълчаваме се унило, тъй като констатацията е мъчителна и тъжна - сливенската локална власт е прекомерно заета, с цел да се вгледа в резултатите и смисъла на този чист и човешки план.
Но в този момент новата зала към този момент е реалност! Надстроена е над оня прославен Стефкин гараж, топла, светла и приветлива... Случила се е поради доверието на немските спонсори и енергичната безрезервност на Стефка. Дали желаеме да я забележим?
Преминаваме тясното дворче и продължаваме по новото стълбище. След това с любознание разтварям врата пред мен… И от вътрешната страна проехтява музика! Стройна, ритмична и жизнерадостна. Пристъпвам и виждам полукръг от огряни лица, съсредоточени над нотните щимове. Улавям изящните, синхронни придвижвания на лъковете, от които избликва тази прелестна мелодия… После последователно стартирам да различавам в чертите на младите, уверени оркестранти тези, предходните детски личица…
И възприемам, че пред мен се е открехнала не просто врата, а една въплътена фантазия ! Мечтата на маестро Георги Калайджиев, от квартал „ Надежда”… Може би „ Надежда” е най-подходящото име за този млад симфоничен оркестър, си мисля. И се надявам, и имам вяра, че някой ден той ще популяризира Сливен по света...
Но през днешния ден мислите и усърдието на младите оркестрантите и техния нов диригент - Живко Жеков, са отдадени на друго: разучаването на партитурите за идния след няколко месеца значим концерт в град Гийсен . Там за първи път възпитаниците на плана „ Музиката вместо улицата” ще свирят като експерти на сцената, дружно с музикантите от Studio Koncertante и маестро Калайжиев.
Предстоят месеци на неотклонен и нелек труд, следващи мудни и упорити стъпки към високото изкуство… Но доверието на Маестрото задължава!
Сигурна съм, че ще бъде прелестен, този специфичен и значим концерт.
И бай Кольо ще се радва на небето.
Автор: Мариана Иванова
Хлапетата се скупчиха край него и притихнаха, а черните им очета заискриха ... Няколко от по-смелите пробваха мелодията, след това музиката гладко и решително затрептя под дебелата дъбова сянка. Това беше оня момент на богослужение, в който музикантските души си проговарят без думи .
Накрая бай Кольо погали с взор цигулката и рошавите детски глави. А след това, когато останахме единствено двамата, ми изясни разгорещено, че някои от тях са седмо потомство музиканти … Беше спирка за пикник някъде в дебрите на Сините камъни. И Жоро знаеше, че това е сбогуването на татко му с обичаната планина…
Връщахме се от Жеравна, където децата от плана „ Музиката вместо улицата ” бяха на летен креативен лагер. Няколко незабравими дни измежду възрожденските къщи и живописните каменни улички на лятна Жеравна, където, наред с дивотиите и игрите, под взискателния взор на маестро Калайджиев, малчуганите изпълняваха прецизно начертаната образователна стратегия : свирене, изобразяване и малко солфеж, общи подготовки, а вечер – концерти навън в сантименталния двор на Художествената изложба.
Спомням си всички тези неща, до момента в който наслоявам вълнението си и се пробвам зад вглъбените в нотите, одухотворени млади лица да разпозная тогавашните шумни хлапета...
А първоначално всичко беше просто една фантазия. Преди 10 години ми я описа цигуларят Георги Калайджиев – някогашна първа цигулка и концертмайстор на световноизвестния камерен отбор „ Софийски солисти ”, понастоящем живописен шеф на камерен оркестър “Studio Koncertante” в град Гийсен, Германия. Един от най-светлите, честни, аристократични и огряни хора, с които ме е срещала ориста. Роден в ромския квартал на Сливен - „ Надежда”. И достигнал до най-престижните музикални подиуми на света .
Онова шестгодишно щураче от махалата под гарата... То към този момент учи първите си песнички на цигулка, насърчавано от татко си - един от първите ромски музиканти, учили в консерватория. А когато един ден хлапакът захвърля цигулката и декларира, че към този момент неще да свири, бай Кольо мълком я взема и я прибира. Нависоко… Няколко месеца по-късно в Сливен гостува виртуозът Георги Бадев. Цялата сливенска интелигенция се стича да го слуша в читалище „ Зора”. Сред публиката е и дребният Георги. След концерта, надълбоко впечатлен, смълчан крачи до татко си. И срамежливо го моли да продължи. Така цигулката още веднъж слиза при Жоро. И преобразява човешката му орис .
Много скоро в свои ръце го поемат неуморимият Мишо Тодоров и обичаната учителка - Маргарита Калканджиева. А след упорития труд, идват и първите изяви на сцена. В Сливен виждат дарбата на подрастващото момче, благородната му жаркост, свързаността му с цигулката и музиката... И не щеш ли Георги към този момент е възпитаник в Музикалното учебно заведение в Бургас . Трудни години! Парите не доближават, само че би трябвало да се учи, да се работи, да се свири... Често заран Георги е пръв пред вратите на учебното заведение, а вечер си потегля последен… Но и до през днешния ден не пропуща с признателност да признае, че е приключил музикалното учебно заведение с помощта на Чинтуловата стипендия, отпусната му от Сливенската община.
После приключва с отличие Софийската музикална академия , по-късно и двугодишна специализация по камерна музика при проф. Татрай в консерваторията „ Ференц Лист”, Будапеща. Приемат го на работа в „ Софийски солисти”, а не след дълго Георги печели състезанието за концертмайстор на именития камерен състав, донесъл забележителна музикална популярност на България. Приеман с аплодисменти и почести на всички места по света…
Но идва вихрушката на измененията и отнася Георги Калайджиев в Германия. Много скоро геният му е оценен и той получава лидерския пост във Филхармоничния оркестър на град Гийсен и в любителския оркестър „ Колегиум музикум” в Щадалендорф. В Германия стартира интензивно да се занимава с преподавателска работа – с деца и студенти. А през 1999 година основава собствен камерен отбор – „ Студио Концертанте”, по сходство на „ Софийски солисти”, и става негов неизменим музикален подстрекател и концертмайстор.
И през цялото нелеко време на доказване и отстояване, Георги не не помни родния град и корените си: събира контейнери с помощи за бедните и болните от квартал „ Надежда”, раздава персонални дарения за децата от обществените заведения, провежда гостувания на сливенски художници, музиканти и танцови сформира в Гийсен, основава и своята Лятна академия „ Жеруна” - целяща да импулсира интелектуалното и креативно съдействие сред Германия и Сливен… Осъществява персоналната си идея: да бъде лоялен и непретенциозен културен дипломат на България в сърцето на Европа .
И ето, че се срещаме на кафе в един пламенен и мързелив сливенски следобяд. А Жоро е припрян. Иска да ми опише за своята нова фантазия . Показва ми фотоси на венецуелския Национален юношески симфоничен оркестър и неговия подстрекател - Хосе Антонио Абреу . Един от гениите на XX век, основал „ Системата” – мрежа от десетки симфонични оркестри във Венецуела, формирани от деца от най-бедните и рискови квартали. Отгледани от улицата и покварени от нея, само че окуражени да свирят, и по този начин преобърнали своя живот. Вдъхновени за нови фантазии , избавени от престъпността и опиатите посредством класическата музика, а по-късно - покорили музикалните подиуми и върхове… Гласът е спокоен, само че очите искрят: Георги е решил да направи подобен детски оркестър в Сливен. Вече е споделил концепцията си с другари и сътрудници в Гийсен. Приели я с екстаз. В Германия те ще провеждат благотворителни концерти , а със събраните средства ще финансират уроците по класическа музика на даровити, само че небогати деца от Сливен, най-много от квартал „ Надежда”. Знае, че ще бъде мъчно, само че децата го заслужават!
Така стартира всичко. Пламенно и заговорнически. А името на плана се роди непринудено в един диалог с приятелите му - семейство Ланге, в Сливен. Musik statt straße - Музиката вместо улицата .
После в плана се вляха три огромни и светли сърца: Мария Хаушилд , нежната житейска спътница на Жоро, неотклонен асистент в организацията на многочислените благотворителни прояви в Германия, цигуларката Радка Кусева , елегантен човек и създател, безрезервно отдаден на музикалното образование на децата в Сливен. И сестрата на Георги – Стефка, непоколебимият и лоялен стожер… Една сливенска Едит Пиаф, дребна и нежна като птиче, само че осенена с дълбока вътрешна мощ и всецяло отдадена на идеята да подарява: религия, обич и кураж.
Дълго време гаражът на Стефка бе единственото помещение , с което разполагаше планът „ Музиката вместо улицата”. Там хлапетата за пръв път се срещнаха със своите преподаватели – музиканти от Сливенския симфоничен оркестър, и за пръв път участваха на същински типичен концерт, удивени от тази музикална магия…
Там, в уюта на пригодената за подготовки тесничка зала, се случваха първите дребни победи и чудеса. Под неуверените детски пръстчета прозвучаваха първите мелодии, показваха се първите несмели близости и очаквания, извайваха се първите разучени музикални парчета и композиции… И последователно фантазиите се разлистваха, а децата разцъфтяваха... Думите са на художествения шеф на плана Радка Кусева: „ Децата се нуждаят от любов и грижи, с цел да разцъфтят – като цветята ”.
И децата на плана израстваха пред нашите очи. Променяха се походките, обноските, усетите, излъчването, речта. Една толкоз красива трансформация ! Плод на благотворния допир с музикалната класика на Европа и вдъхновяващия образец за културна мяра на сливенските симфоници. Работещи с схващане, безрезервност и такт за своите специфични ученици, окуражаващи първите им стъпки и достижения над нотния лист…
А до момента в който хлапетата прохождаха в този нов и величествен свят , сътворен от чудодейните ръце и сърца на хората, ангажирани с плана в Сливен, в Германия кипеше огромна благотворителна активност . Нейни мотори и вдъхновители бяха, схваща са, Георги и Мария. Той – извайващ съществени концертни стратегии за взискателната немска аудитория в поддръжка на своя сливенски план, тя – отдадена на комплицираната организация, съгласуване и отчетност на всички начинания. И двамата – импулсиращи добротворните случвания с човешката си сила, харизма и артистизъм .
Не след дълго безкористният им труд и възторг бяха оценени и подкрепени от елитни алтруистични клубове и организации в Германия, от медиите и културните среди. Благодарение на тяхната многопосочна и решителна помощ, към този момент 10 години децата на плана „ Музиката вместо улицата” в Сливен получават безплатно музикални принадлежности и гратис образование, учат солфеж и немски език, развиват заложбите си. И постоянно гостуват в Германия - летуват, репетират, пътуват, поддържат връзка, изнасят взаимни концерти със свои връстници от музикалните школи на Гийсен… А това е толкоз значимо и окриляващо, когато си дете! И средата, в която растеш, не е прекомерно великодушна и окуражаваща.
През десетте години след основаването на плана „ Музиката вместо улицата” няколкостотин деца от най-бедния сливенски квартал – „ Надежда”, имаха щастливия късмет да се допрян до света на музиката, класиката и Европа. Да почувстват и получат нов небосвод и друга житейска мяра . И образец!... Защото най-голямата горделивост на Георги и Мария са седемте ученици на плана, които към този момент са възпитаници в националните музикални учебни заведения в Стара Загора и Бургас . И се оправят чудесно с образованието и с първите си професионални стъпки. Подкрепяни и насърчавани от маестро Калайджиев…
И не щеш ли в този момент седим и беседваме, обхванати в уюта на зимната по здрач и гостоприемството на сестра му Стефка, а Георги ни споделя за идния майсторски клас с децата от плана. Той ще се организира в учебно-творческата база на огромния академик и човеколюбец Минко Балкански в Оряховица. Там младите музиканти ще разучават нови произведения, ще работят върху инструменталната си техника. Ще се организират групови подготовки с детския камерен оркестър, само че, несъмнено, ще има и доста занимания. Ще има и дребен изпит за напредъка на всяко дете. Средствата за креативния зимен лагер на децата също са събрани в Германия.
След това Жоро заговаря за новата репетиционна зала . С притаена мъка загатва за неизпълнените обещания на сливенската община, сякаш отредила за плана „ Музиката вместо улицата” помещение в административната постройка на квартал „ Надежда”… Всички знаем, че това остана единствено на хартия . Смълчаваме се унило, тъй като констатацията е мъчителна и тъжна - сливенската локална власт е прекомерно заета, с цел да се вгледа в резултатите и смисъла на този чист и човешки план.
Но в този момент новата зала към този момент е реалност! Надстроена е над оня прославен Стефкин гараж, топла, светла и приветлива... Случила се е поради доверието на немските спонсори и енергичната безрезервност на Стефка. Дали желаеме да я забележим?
Преминаваме тясното дворче и продължаваме по новото стълбище. След това с любознание разтварям врата пред мен… И от вътрешната страна проехтява музика! Стройна, ритмична и жизнерадостна. Пристъпвам и виждам полукръг от огряни лица, съсредоточени над нотните щимове. Улавям изящните, синхронни придвижвания на лъковете, от които избликва тази прелестна мелодия… После последователно стартирам да различавам в чертите на младите, уверени оркестранти тези, предходните детски личица…
И възприемам, че пред мен се е открехнала не просто врата, а една въплътена фантазия ! Мечтата на маестро Георги Калайджиев, от квартал „ Надежда”… Може би „ Надежда” е най-подходящото име за този млад симфоничен оркестър, си мисля. И се надявам, и имам вяра, че някой ден той ще популяризира Сливен по света...
Но през днешния ден мислите и усърдието на младите оркестрантите и техния нов диригент - Живко Жеков, са отдадени на друго: разучаването на партитурите за идния след няколко месеца значим концерт в град Гийсен . Там за първи път възпитаниците на плана „ Музиката вместо улицата” ще свирят като експерти на сцената, дружно с музикантите от Studio Koncertante и маестро Калайжиев.
Предстоят месеци на неотклонен и нелек труд, следващи мудни и упорити стъпки към високото изкуство… Но доверието на Маестрото задължава!
Сигурна съм, че ще бъде прелестен, този специфичен и значим концерт.
И бай Кольо ще се радва на небето.
Автор: Мариана Иванова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ