Най-здравото живо същество на планетата – бавноходката
Бавноходката е неизмеримо създание. Тя може да издържи на доста крайни условия: високи температури, ниски температури, голямо атмосферно налягане, съвсем цялостна дехидратация и излагане на големи количества йонизираща радиация. Поради тази причина те спадат към организмите, определяни като полиекстремофили. Доста хора споделят, че „ хлебарките ще са единственото, което ще оцелее след световна нуклеарна война “, само че в действителност хлебарките по никакъв начин няма да оцелеят едно такова печално събитие. Но тези същества ще. Те са и единствената форма на живот, за която е известно, че може да живее във вакуума на космоса за по-продължителен интервал от време. (Хората в действителност също могат да оцелеят във вакуума на космоса без дълготрайни вреди, само че за към 90 секунди; това обаче е надалеч от опциите на това създание.) Те могат да прекарат в положение на заспалост сред 10 и 100 години и по-късно да се върнат към живота единствено с капка вода. Що се отнася до издръжливостта им, нищо на Земята не може да се мери с мъничкото създание с размери от 0,1 до 1,5 милиметра и с 8 бр. къси крайници, обсипани с четини.
Има над 1000 известни типа „ водни мечки “ (наричани по този начин, тъй като когато вървят, походката им едва прилича пълнички, дребни мечки на осем крака). Известни също като „ tardigrades “ (от латинското „ tardigradus “, което значи „ мудна походка “), те живеят добре в най-екстремните условия във всеки ъгъл на Земята – от екватора до полярните региони: гори, блата, пустини, тундри, планини, ледници, горещи извори и други – от най-високата точка на Земята по продължение на Хималайската планинска верига, до най-дълбоките елементи на морето, тардиградите са на всички места. Те могат да бъдат открити и в задния ви двор, където нормално се крият в мъх, лишеи и папрати, като се хранят с натурален детрит в подраста (детрит е органична материя, която се получава при умирането на организмите или вследствие на виталната им дейност).
Въпреки че научната общественост от дълго време знае за бавноходката (от 1773 г.), към момента ненапълно е мистерия по какъв начин те ръководят да приложат криптобиозата, т.е. способността съвсем изцяло да спрат метаболните си процеси, губейки до 97% -99 % от общата си влага. Когато по-късно още веднъж се натъкнат на вода, те се реанимират, като актуалният връх е 120 години (макар че това съответно творение, откакто е било реанимирано, просто се е поместило малко и по-късно е умряло. Но когато преминем времето е по-скоро нещо от рода на 10 години, множеството бавноходки са в положение изцяло да се реанимират без проблем.)
Един от ключовете за триумфа на това издръжливо създание наподобява е съществуването на клетъчна захар, наречена трехалоза, която резервира мембраните, от които е формирано тялото им. Въпреки че надали е отговорът към човешката криптобиозата, учените преглеждат трехалозата като напълно вероятен метод за опазване на човешки яйцеклетки, когато те са замразени, за по-късно оплождане.
Във всеки случай, когато тардиградите изсъхнат, те се трансформират в „ туни “ – дребни капсули, които елементарно се транспортират и се разпръскват над Земята посредством вятъра, океаните или в червата на животно. Освен качествата си за дехидратация, тези дребни същества могат да останат без О2 за известно време и да устоят на температури, вариращи от много над температурата на шупване на водата до съвсем безспорна нула. (Показано е, че могат да оцелеят на 1 градус над безспорната нула в продължение на няколко минути.)
Те също по този начин могат да оцелеят до 5000 грея или 500 000 рада на йонизиращо излъчване, макар че радиация над 100 000 рада наподобява ги прави стерилни. За информация, хората умират от към нищо и никаквите 1000 – 2000 рада, а търпят обилни пострадвания от доста по-малко.
Женска бавноходка с яйца
За да тества някои от невероятните качества на тардиграда, през 2007 година Европейската галактическа организация пуска галактическия транспортен съд FOTON-M3 – капсула, цялостна с научни опити – в небесата. На борда му има опитни зайчета, които не са зайчета, а живи тардигради. След като прекарват в орбита към Земята в продължение на 12 дни, те се завръщат на твърда почва като от самото начало бяха подложени на вакуума на открития космос и цялостния набор на смъртоносна слънчева и галактическа радиация. Как реагират водните мечки? За огромен % от тях няма никакъв проблем. Около 68% от тях са били добре и не престават да си живеят още веднъж на Земята. За информация, като се изключи че оцеляват в тежките условия на космоса, някои типове тардигради могат да устоят до 6000 пъти атмосферно налягане на морско ниво. Това е към 6 пъти по-голям напън, в сравнение с в най-дълбоката точка на океана.
