Управляващите будят насила спящи акции за 2 млрд. лева
Бавно, само че за сметка на това несъмнено, ръководещите съдружни сътрудници ГЕРБ и Обединените патриоти, елегантно подкрепяни от парламентарната съпротива и интензивно подпомагани от държавното обвиняване, не престават да стягат държавната примка към вратовете на така наречен герои на подмолния преход.
Поредният им ход обаче е прекомерно впечатляващ: със особено съчинен нормативен акт, те считат да сложат ръка върху 2.5 млн. акции, интензивно "спящи " към този момент четвърт век по сметки в "Централен депозитар ".
Общата стойност на въпросните скъпи бумаги е 2 милиарда лв.. А изискванията, които действителните притежатели на печално известните приватизационни бонове би трябвало да изпълнят, са... повече от неуместни. И заради тази причина - неизпълними.
На 15 май в Портала за публични съвещания бяха оповестени пет файла - план на Закон за споразумяване на връзките свързани с персоналните сметки за безналични скъпи бумаги, водени в регистрационната система на Централен депозитар АД.
Тази концепция беше записана и в
концепцията за персоналните сметки,
която Министерството на финансите показа за публично разискване през януари предходната година. Предложението бе остро подложено на критика, което сътвори усещането, че и то - както доста други управнически недомислици - ще потъне някъде в архивите.
Явно обаче не е станало по този начин, тъй като през цялото това време се е разработвал законопроектът, с който бяхме сюрпризирани в средата на месец май. И който
нарушава редица национални и интернационалните актове,
гарантиращи неприкосновеността на частната благосъстоятелност.
По време на всеобщата приватизация, към 3 млн. българи получиха безвъзмездни акции от предприятията, в които работеха, както и бонови книжки с по 25 000 капиталови бона. Някои участваха персонално в раздържавяването на препоръчаните компании, а други внесоха боновете си в новосъздадените приватизационни фондове.
В момента тези бумаги се намират в 2.5 млн. персонални сметки в "Регистър А " на "Централен депозитар " АД, т.е. не са под ръководство на капиталови медиатори и не са дейни - не могат да се търгуват на фондовата борса.
Притежателите на по 25 броя акции (толкова беше номиналът на една бонова книжка) са 60% от всички сметки, а останалите са с по 50 до 100 акции (например - трансферирани от цялото семейство на един негов член). Стойността на тези бумаги
се пресмята на 2 милиарда лева по номинал.
Пак по данни на "Централен депозитар " все още към 26% от акциите на обществените компании, които се търгуват на БФБ, са "спящи ". В институцията регулярно се получавали писма от притежатели на сходни активи или техни наследници с претенции за погашение на левовата им равноценност. Само че те не могат да бъдат изпълнени, защото са отвън компетенциите на депозитарната институция, която единствено пази скъпи бумаги и отразява интервенциите с тях.
Моментът за сходна интервенция също е допустимо най-непододящият.
Да оставим настрани фактът, че доста от акционерите
към този момент са не запомнили за тези бумаги
или не са сред живите, само че наследниците им несъмнено не знаят за това "богатство " вкъщи), а прехвърлянето е обвързвано с много разноски.
Един незадълбочен взор към търговията на БФБ демонстрира, че тя е в застой, а от началото на годината главният показател SOFIX е изгубил 20% от цената си. И какво в този случай прави привлекателна фондовата борса?
Вярно, в тази ситуация става дума за липса на интерес от притежателите на тези бумаги. само че пък и тяхно право е да са дейни или не.
Идеята за одържавяване на „ спящите акции “
се завъртя в общественото пространство някъде в средата на 2017 година. За неин формален първопроходник по политическа линия е апетитен Делян Добрев - някогашен министър на стопанската система, енергетиката и туризма, а по-късно и депутат.
По това време желанието звучи много по-рационално - оживление на "Българска фондова борса " и стабилизиране на финансовия пазар.
Второто реанимиране на тематиката стартира е в края на 2018 година и завършва при започване на 2019 година.
Този път офанзивата е проведена на по-високо интелектуално равнище, надалеч по-смислен е и девизът, извезан върху знамето на съзаклятниците - „ Да съживим мъртвеца "Българска фондова борса ".
За разлика от първия опит, този промеждутъчен резултат впечатлява. Написана е специфична „ Концепция за персоналните сметки на физически и юридически лица, водени от „ Централен депозитар “ АД в така наречен Регистър А “ , съгласно която - след необятна и всеобхватна осведомителна акция, би трябвало да бъде написан и признат
специфичен закон.
Указани са посоките, в която би трябвало да се работи.
Според създателите на концепцията, отлежаването на "спящите акции " от всеобщата приватизация в "Централен депозитар " АД, носят вреди в няколко направления:
- заради неведение от страна на лицата (съответно наследниците им) за притежаваните от тях акции и неупражняване на правата, произлизащи от това – акционерите не вземат участие в общите събрания на акционерите и не получават дивиденти;
- сдруженията афишират систематизиране на дивиденти, които на процедура не биват потърсени от притежателите на „ спящи акции “ и след приключване на 5 година давностен период се връщат в дружеството;
- акционерна благосъстоятелност с приблизителна стойност от 2 милиарда лева по номинал, притежавана от към 2.5 млн. жители, не се ръководи ефективно;
- възползване от страна на някои обществени сдружения от незнанието на акционерите, в резултат на което тези сдружения се ръководят с миноритарен дял и се ползват недобри корпоративни практики в ущърб на миноритарните акционери;
- извънредно ниската пазарна ликвидност - невисок размер на свободно търгуемите скъпи бумаги, което води и до ниска ликвидност на скъпите бумаги на самите дружества;
- посочените нагоре характерности вършат българския финансов пазар неатрактивен за вложителите и не задоволително потребен за националната икономика;
- акционерите на обществените сдружения нямат стопански интерес да се разпореждат със собствеността си заради ниските пазарни цени, високите транзакционни разноски и (или) неналичието на търсене за книжата.
Указани са и методите, по които тези негативи би трябвало да бъдат преодолени:
Всички акционери в обществени сдружения
с персонални сметки в „ Централен депозитар “ АД, водени в „ Регистър А “, непринудено би трябвало да трансферират акциите си по подсметка при капиталов медиатор в „ Регистър Б “ в период от 1 година.
Съдбата на скъпите бумаги, които остават по непрехвърлените сметки, се урежда със специфичен закон, съгласно който:
- тези, които дават отговор на дефиницията за „ неактивни персонални сметки за акции “, би трябвало да бъдат трансферирани в особено основан капиталов фонд , против което лицата ще получат равностойни на акциите им дялове.
- тези, които се водят скъпи бумаги на обществени сдружения, само че не дават отговор на дефиницията за „ неактивни персонални сметки за акции “, ще бъдат трансферирани към капиталови медиатори.
Специално основаният капиталов фонд ще може да упражнява без ограничаване всички права по трансферираните в него акции, в т. ч. право на глас, дял, ликвидационна квота, право да ги залага и заема, да ги продава.
Собствениците, които са поверили акциите си на капиталовия фонд, са длъжни в период от 5 години или да изискат от фонда назад изкупуване на получените дялове, или да потвърдят, че остават притежатели на дялове. Онези, които пропуснат периода или не помнят за това свое обвързване, просто губят, тъй като паричната равноценност на техните дялове на часа се трансферира по сметка на Държавния фонд за гарантиране на държавната пенсионна система (Сребърния фонд).
Бъдещия нормативен акт се чака да реши ориста и на "спящите акции " в непубличните сдружения от всеобщата приватизация . Нищо, че даже страничният наблюдаващ би си помислил дали пък на страната инцидентно
няма да й приседне от сходна алчност?
Притежателите на акции, добити по време на всеобщата приватизация от тези сдружения, ще бъдат задължени да се свържат с капиталов медиатор - в качеството му на регистрационен сътрудник, или с "Централен депозитар ", с цел да заявят своята идентификация. Срокът е 1 година.
След приключването на този период, акциите на "разсеяните " притежатели, пропуснали да се заявят където би трябвало, се „ връчват “ на различен - също особено основан фонд, който да ги съхранява и ръководи за период от 5 години. Заявяването на притежателите също е наложително, тъй като по-късно акциите на всички незаявили се ще бъдат продадени, а парите - вкарани по сметка на Сребърния фонд.
Усещаш ли, читателю, по какъв начин
бюрокрацията към този момент пълзи върху всички твои права,
извоювани през 30-годишният кротичък преход?
Ако начинанието се провали, на страната й остават единствено два разновидността за активиране на "спящите акции " - или те се трансферират на особено основана държавна организация, която да ги ръководи, или се разпределят служебно към искащите капиталови медиатори. И в двата случая притежателите ще могат да си потърсят парите в 3-годишен период, по-късно всичко отпътува в интерес на държавния бюджет.
Година и половина след приемането на „ Концепцията за персоналните сметки на физически и юридически лица, водени от „ Централен депозитар “ АД в така наречен Регистър А “, без въобще някой да е чул за провеждането на каквато и да е осведомителна акция, камо ли необятна и всеобхватна, ръководещите направиха третата крачка към одържавяването на "спящите акции ".
Така че, в случай че се върнем там, откъдето тръгнахме - стартиралото на 15 май публично разискване на проектозакона за споразумяване на връзките свързани с персоналните сметки за безналични скъпи бумаги, водени в регистрационната система на Централен депозитар АД - разумно е да си зададем два основни въпроса:
Първо запитване: "Как за десетина дни толкоз организации и жители са съумели да приготвят стимулирани негативни позиции по толкоз комплициран проблем? "
Отговорът е обикновен: просто са сменили датите на негативните си мнения, изпратени в Министерството на финансите през януари 2019 година - към разискването на Концепцията за "спящите акции ".
Второ запитване: "Как по този начин с едни и същи мнения може да бъдат подлагани на рецензия два напълно разнообразни акта? "
Още по-елементарен отговор: в концепцията и в проектозакона става дума за едни и същи процедурни хватки, въпреки да са написани по относително друг метод.
Всъщност, има единствено една разлика, само че тя е и основна, и показателна за бъдещите планове на същинските "събудители ". Според създателите на концепцията, всички пари от непотърсените "спящи акции " би трябвало да отидат в Сребърния фонд. А съгласно създателите на проектозакона, тези пари непосредствено би трябвало да заминат в държавния бюджет.
Изглежда като приказката от единия джоб в другия, само че не е напълно по този начин. И всички знаем за какво...
Екип на "Банкеръ "
Из полемиката по проектозакона в Портала за публични съвещания
Елка Стефанова Матева
Уважаеми господа,
Аз съм акционер в две обществени сдружения от всеобщата приватизация с боновата брошура. Това са „ СТАРА ПЛАНИНА ХОЛД “ АД и „ БЪЛГАРСКА ХОЛДИНГОВА КОМПАНИЯ “ АД. До този миг моите персонални сметки (безналични скъпи книжа) са на предпазване в “Централен депозитар “ АД, Регистър А. За „ съхранението “ сега аз не дължа никаква такса.
За плана на ЗАКОН за споразумяване на връзките, свързани с персоналните сметки за безналични скъпи бумаги, водени в централния указател на скъпи бумаги от „ Централен депозитар “ АД получих информация от уеб сайтове в Интернет. След като прочетох проектозакона, оповестен за публично разискване, още веднъж си зададох няколко въпроса:
1. Кои сметки действително са т. н. „ неактивни персонални сметки “? Аз до този миг не съм трансферирала акциите си от тези две обществени сдружения към капиталов медиатор. Тоест - не съм се разпореждала с тях, защото не съм желала те да се продават на фондовата борса. Доволна съм от корпоративното ръководство на обществените сдружения. Знам, че като акционер имам правото да участвам на общите им събрания и да изричам своето мнение за тяхното ръководство. Получавам задоволително информация за активността на посочените обществени сдружения посредством пресата и уеб страниците им.
От „ СТАРА ПЛАНИНА “АД получавам постоянно дивиденти, които ме удовлетворяват. Това значи ли, че моите персонални сметки са „ неактивни персонални сметки “? Защо би трябвало, в случай че се одобри този закон, да трансферирам моите персонални сметки за акциите, които владея към капиталов медиатор – член на „ Централен депозитар “АД като „ потребителски подсметки “ и той „ да съхранява “ моите безналични персонални акции?
2. Какъв е този период от една година, в който би трябвало да се разпоредя непринудено с моята благосъстоятелност? И, в случай че не го направя в този период, за какво личните ми акции ще бъдат трансферирани в новооснован капиталов фонд, от който ще получа някакво „ дялово “ присъединяване? Аз не желая да ставам акционер в „ някакъв “ капиталов фонд, който не зная от кого и по какъв начин ще се ръководи. С това обвързване проектозаконът нарушава главно мое конституционно право - неприкосновеността на частната благосъстоятелност и персоналното ми решение по какъв начин да се заповядвам с нея.
...
Не съм съгласна някой различен да се разпорежда с моите акции без моето единодушие. Ако желая да продам моите акции в тези обществени сдружения, и в този миг аз мога да го направя посредством капиталов медиатор. Това обаче ще бъде моето персонално решение, а не вследствие на наложителна насила посредством закон и по цена, избрана неизвестно по какъв начин.
С това мое мнение показвам безапелационното си противоречие за приемане на този противоконституционен ЗАКОН, нарушаващ моите частнособственически права.
Стоил Димитров Франгов, Варна
Господин министър,
Пиша ви във връзка разпространението в медиите на проектозакон за прекачване на неактивни акции от Ретистър А в „ Централния депозитар “АД в Регистър Б. Концепцията за "спящите акции " е опит за национализация. Защо би трябвало акциите ми да се трансферират от един указател в различен? Има ли значение дали регистърът се назовава А или Б? Досега не е имало проблем с това, а в този момент внезапно се появява проблем. Мисля, че това е единствено метод да изгубя и дребното, с което страната ме е компенсирала за 45-те години социализъм. Целият ми трудов стаж е минал на едно и също място. Разсипаха завода в който работех. Сега и това. Колко още би трябвало да ни вземат.
Правото на частна благосъстоятелност е предпазено от конституцията. Не може да ме принудите да си дам акциите. Частната благосъстоятелност е неприкосновена. Само аз имам право да продавам. Значи, в случай че имам неподвижен парцел и страната ми го изиска, тъй като не съм се разпореждал с него, би трябвало да го дам, въпреки че е мой. Същото е.
Любомира Василева Тошкова, Велико търново
Притежателка съм на акции, закупени с бонови книжки от всеобщата приватизация. Собственичка съм както на моите лични бонове, по този начин и на боновете, наследени от родителите ми.
Когато се наложи да трансферира боновете на родителите си беше огромна администрация. Плащах и на нотариуси, и на други места. Според мен тактиката за „ спящите акции “ или тъй наречените неактивни персонални сметки, е незаконосъобразна. Това е машинация. Когато някой си купи акции, той става притежател на част от капитала на компанията и чака да получава дивиденти, а не да заплаща за това, че към този момент един път си е купил акции. Това е с цел да се изпълнят гушите на капиталовите медиатори. Аз не желая да продавам или да замествам. Нямам потребност от медиатор. По-добре е да се вземат ограничения и да се отстранен бюрократичните пречки при наследяването на акции.
Моля, отменете тактиката за „ спящите акции “. По света хората влагат в акции дълготрайно. Аз изгубвам, единствено в случай че компанията банкрутира. Но, в случай че компанията се развива, цената на акциите ми ще пораства и ще е по-добре от банков влог. Не виждам спънка да имам акции за период от 20 или 30 години, а по-късно и децата ми също.
Никола Зикатанов, член на СД на "Златен лев холдинг ", акционер в още няколко сдружения с безналични акции
В качеството си на акционер в няколко сдружения с безналични акции, водени в указател А на ЦД (такива, които са обществени и се търгуват на БФБ и такива, които са непублични и не се търгуват на БФБ), показвам изрично мнение срещу предлаганата регулация на тази материя. Считам, че съществуващите регулации в Търговски закон и другите настоящи закони и нормативни актове контролират материята задоволително добре.
Наличието на "неактивни " сметки е справедлива действителност, резултат от ликвидността на пазара, размера и цената на преобладаващите пакети на обособените акционери, размерът на разноските по ръководството на такива пакети, а постоянно и на умишлено определена тактика за дълготрайна позиция без непотребни придвижвания.
Считам, че продължаващите опити за "активизиране на спящите акции " са користни, без аналог в актуалния свят на пазарни стопански системи и в последна сметка няма и не може да доведат до никакви основни приходи в бюджета или в "Сребърния фонд ", каквито претекстове се стартират като причини в интерес на такава "регулация ". Ползи - очевидни и на мрачно - от такава регулация може да има единствено групата на ръководещите процеса, които ще имат заплати, офиси и коли и ще могат да разпродадат непознато имущество на безценица и в очевидно корупционни схеми.
Мнението ми е изрично срещу!
Иван Димитров
Уважаеми господин Горанов,
През 1996 година майка ми, татко ми, баба и дядовците ми, тъста и тъщата, както и сестра ми, която тогава живееше още в България, а през днешния ден живее в Страсбург, прехвърлихме боновете си на сина ни Георги.
През 2000 година той отпътува за Силициевата котловина, с цел да работи за една мега известна международна компания. От 19 години работи там и дори към този момент е втори вицепрезидент по „ девелъпмънт активитис “, каквото и тъкмо да значи това. Казва, че постът му е доста висок и ние доста му се радваме. Само че е потопен в работа и за 19 години си е идвал единствено 3 пъти.
Сега, като прочетох още веднъж за „ спящите “ акциите в Регистър А на Централния депозитар АД разбирам, че той ще би трябвало да си пристигна от Съединени американски щати и да ги трансферира при капиталов медиатор - с цел да не загубим акциите, купени с нашите бонове. Това обаче ми се коства невероятно, тъй като той към този момент си идва предходната година и не знам по кое време още веднъж ще може да си пристигна, още повече с рестриктивните мерки поради пандемията.
Консултирах се със сестра ми, която работи в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург, дали имате право да изземете акциите на името на сина ми и да ги препратите без неговото позволение в някакъв фонд.
Тя ме увери, че това деяние съставлява посягане върху правата на индивида. И че в случай че фактически това се случи, персонално тя ще задвижи въпроса и ще осъди страната от името на сина ми, с което ще сътвори казус. А откакто го направи, ще помогне на всички други, които желаят да създадат същото. И то ще го направи гратис.
От своя страна синът ми даде обещание да обезпечи средства да създадем осведомителна акция в нашата област и в други регионални градове и да съберем и финансираме всички недоволни от дейностите ви, да осъдят страната по известния ни към този момент метод.
С актуалното писмо просто ви осведомявам какво ще се случи, в случай че фактически изземете акциите на 2 милиона души. Ще го провеждам и ще заставам зад него, даже да ми метнете някакво измислено обвиняване, както е съвременно и оправдано сега.
Поредният им ход обаче е прекомерно впечатляващ: със особено съчинен нормативен акт, те считат да сложат ръка върху 2.5 млн. акции, интензивно "спящи " към този момент четвърт век по сметки в "Централен депозитар ".
Общата стойност на въпросните скъпи бумаги е 2 милиарда лв.. А изискванията, които действителните притежатели на печално известните приватизационни бонове би трябвало да изпълнят, са... повече от неуместни. И заради тази причина - неизпълними.
На 15 май в Портала за публични съвещания бяха оповестени пет файла - план на Закон за споразумяване на връзките свързани с персоналните сметки за безналични скъпи бумаги, водени в регистрационната система на Централен депозитар АД.
Тази концепция беше записана и в
концепцията за персоналните сметки,
която Министерството на финансите показа за публично разискване през януари предходната година. Предложението бе остро подложено на критика, което сътвори усещането, че и то - както доста други управнически недомислици - ще потъне някъде в архивите.
Явно обаче не е станало по този начин, тъй като през цялото това време се е разработвал законопроектът, с който бяхме сюрпризирани в средата на месец май. И който
нарушава редица национални и интернационалните актове,
гарантиращи неприкосновеността на частната благосъстоятелност.
По време на всеобщата приватизация, към 3 млн. българи получиха безвъзмездни акции от предприятията, в които работеха, както и бонови книжки с по 25 000 капиталови бона. Някои участваха персонално в раздържавяването на препоръчаните компании, а други внесоха боновете си в новосъздадените приватизационни фондове.
В момента тези бумаги се намират в 2.5 млн. персонални сметки в "Регистър А " на "Централен депозитар " АД, т.е. не са под ръководство на капиталови медиатори и не са дейни - не могат да се търгуват на фондовата борса.
Притежателите на по 25 броя акции (толкова беше номиналът на една бонова книжка) са 60% от всички сметки, а останалите са с по 50 до 100 акции (например - трансферирани от цялото семейство на един негов член). Стойността на тези бумаги
се пресмята на 2 милиарда лева по номинал.
Пак по данни на "Централен депозитар " все още към 26% от акциите на обществените компании, които се търгуват на БФБ, са "спящи ". В институцията регулярно се получавали писма от притежатели на сходни активи или техни наследници с претенции за погашение на левовата им равноценност. Само че те не могат да бъдат изпълнени, защото са отвън компетенциите на депозитарната институция, която единствено пази скъпи бумаги и отразява интервенциите с тях.
Моментът за сходна интервенция също е допустимо най-непододящият.
Да оставим настрани фактът, че доста от акционерите
към този момент са не запомнили за тези бумаги
или не са сред живите, само че наследниците им несъмнено не знаят за това "богатство " вкъщи), а прехвърлянето е обвързвано с много разноски.
Един незадълбочен взор към търговията на БФБ демонстрира, че тя е в застой, а от началото на годината главният показател SOFIX е изгубил 20% от цената си. И какво в този случай прави привлекателна фондовата борса?
Вярно, в тази ситуация става дума за липса на интерес от притежателите на тези бумаги. само че пък и тяхно право е да са дейни или не.
Идеята за одържавяване на „ спящите акции “
се завъртя в общественото пространство някъде в средата на 2017 година. За неин формален първопроходник по политическа линия е апетитен Делян Добрев - някогашен министър на стопанската система, енергетиката и туризма, а по-късно и депутат.
По това време желанието звучи много по-рационално - оживление на "Българска фондова борса " и стабилизиране на финансовия пазар.
Второто реанимиране на тематиката стартира е в края на 2018 година и завършва при започване на 2019 година.
Този път офанзивата е проведена на по-високо интелектуално равнище, надалеч по-смислен е и девизът, извезан върху знамето на съзаклятниците - „ Да съживим мъртвеца "Българска фондова борса ".
За разлика от първия опит, този промеждутъчен резултат впечатлява. Написана е специфична „ Концепция за персоналните сметки на физически и юридически лица, водени от „ Централен депозитар “ АД в така наречен Регистър А “ , съгласно която - след необятна и всеобхватна осведомителна акция, би трябвало да бъде написан и признат
специфичен закон.
Указани са посоките, в която би трябвало да се работи.
Според създателите на концепцията, отлежаването на "спящите акции " от всеобщата приватизация в "Централен депозитар " АД, носят вреди в няколко направления:
- заради неведение от страна на лицата (съответно наследниците им) за притежаваните от тях акции и неупражняване на правата, произлизащи от това – акционерите не вземат участие в общите събрания на акционерите и не получават дивиденти;
- сдруженията афишират систематизиране на дивиденти, които на процедура не биват потърсени от притежателите на „ спящи акции “ и след приключване на 5 година давностен период се връщат в дружеството;
- акционерна благосъстоятелност с приблизителна стойност от 2 милиарда лева по номинал, притежавана от към 2.5 млн. жители, не се ръководи ефективно;
- възползване от страна на някои обществени сдружения от незнанието на акционерите, в резултат на което тези сдружения се ръководят с миноритарен дял и се ползват недобри корпоративни практики в ущърб на миноритарните акционери;
- извънредно ниската пазарна ликвидност - невисок размер на свободно търгуемите скъпи бумаги, което води и до ниска ликвидност на скъпите бумаги на самите дружества;
- посочените нагоре характерности вършат българския финансов пазар неатрактивен за вложителите и не задоволително потребен за националната икономика;
- акционерите на обществените сдружения нямат стопански интерес да се разпореждат със собствеността си заради ниските пазарни цени, високите транзакционни разноски и (или) неналичието на търсене за книжата.
Указани са и методите, по които тези негативи би трябвало да бъдат преодолени:
Всички акционери в обществени сдружения
с персонални сметки в „ Централен депозитар “ АД, водени в „ Регистър А “, непринудено би трябвало да трансферират акциите си по подсметка при капиталов медиатор в „ Регистър Б “ в период от 1 година.
Съдбата на скъпите бумаги, които остават по непрехвърлените сметки, се урежда със специфичен закон, съгласно който:
- тези, които дават отговор на дефиницията за „ неактивни персонални сметки за акции “, би трябвало да бъдат трансферирани в особено основан капиталов фонд , против което лицата ще получат равностойни на акциите им дялове.
- тези, които се водят скъпи бумаги на обществени сдружения, само че не дават отговор на дефиницията за „ неактивни персонални сметки за акции “, ще бъдат трансферирани към капиталови медиатори.
Специално основаният капиталов фонд ще може да упражнява без ограничаване всички права по трансферираните в него акции, в т. ч. право на глас, дял, ликвидационна квота, право да ги залага и заема, да ги продава.
Собствениците, които са поверили акциите си на капиталовия фонд, са длъжни в период от 5 години или да изискат от фонда назад изкупуване на получените дялове, или да потвърдят, че остават притежатели на дялове. Онези, които пропуснат периода или не помнят за това свое обвързване, просто губят, тъй като паричната равноценност на техните дялове на часа се трансферира по сметка на Държавния фонд за гарантиране на държавната пенсионна система (Сребърния фонд).
Бъдещия нормативен акт се чака да реши ориста и на "спящите акции " в непубличните сдружения от всеобщата приватизация . Нищо, че даже страничният наблюдаващ би си помислил дали пък на страната инцидентно
няма да й приседне от сходна алчност?
Притежателите на акции, добити по време на всеобщата приватизация от тези сдружения, ще бъдат задължени да се свържат с капиталов медиатор - в качеството му на регистрационен сътрудник, или с "Централен депозитар ", с цел да заявят своята идентификация. Срокът е 1 година.
След приключването на този период, акциите на "разсеяните " притежатели, пропуснали да се заявят където би трябвало, се „ връчват “ на различен - също особено основан фонд, който да ги съхранява и ръководи за период от 5 години. Заявяването на притежателите също е наложително, тъй като по-късно акциите на всички незаявили се ще бъдат продадени, а парите - вкарани по сметка на Сребърния фонд.
Усещаш ли, читателю, по какъв начин
бюрокрацията към този момент пълзи върху всички твои права,
извоювани през 30-годишният кротичък преход?
Ако начинанието се провали, на страната й остават единствено два разновидността за активиране на "спящите акции " - или те се трансферират на особено основана държавна организация, която да ги ръководи, или се разпределят служебно към искащите капиталови медиатори. И в двата случая притежателите ще могат да си потърсят парите в 3-годишен период, по-късно всичко отпътува в интерес на държавния бюджет.
Година и половина след приемането на „ Концепцията за персоналните сметки на физически и юридически лица, водени от „ Централен депозитар “ АД в така наречен Регистър А “, без въобще някой да е чул за провеждането на каквато и да е осведомителна акция, камо ли необятна и всеобхватна, ръководещите направиха третата крачка към одържавяването на "спящите акции ".
Така че, в случай че се върнем там, откъдето тръгнахме - стартиралото на 15 май публично разискване на проектозакона за споразумяване на връзките свързани с персоналните сметки за безналични скъпи бумаги, водени в регистрационната система на Централен депозитар АД - разумно е да си зададем два основни въпроса:
Първо запитване: "Как за десетина дни толкоз организации и жители са съумели да приготвят стимулирани негативни позиции по толкоз комплициран проблем? "
Отговорът е обикновен: просто са сменили датите на негативните си мнения, изпратени в Министерството на финансите през януари 2019 година - към разискването на Концепцията за "спящите акции ".
Второ запитване: "Как по този начин с едни и същи мнения може да бъдат подлагани на рецензия два напълно разнообразни акта? "
Още по-елементарен отговор: в концепцията и в проектозакона става дума за едни и същи процедурни хватки, въпреки да са написани по относително друг метод.
Всъщност, има единствено една разлика, само че тя е и основна, и показателна за бъдещите планове на същинските "събудители ". Според създателите на концепцията, всички пари от непотърсените "спящи акции " би трябвало да отидат в Сребърния фонд. А съгласно създателите на проектозакона, тези пари непосредствено би трябвало да заминат в държавния бюджет.
Изглежда като приказката от единия джоб в другия, само че не е напълно по този начин. И всички знаем за какво...
Екип на "Банкеръ "
Из полемиката по проектозакона в Портала за публични съвещания
Елка Стефанова Матева
Уважаеми господа,
Аз съм акционер в две обществени сдружения от всеобщата приватизация с боновата брошура. Това са „ СТАРА ПЛАНИНА ХОЛД “ АД и „ БЪЛГАРСКА ХОЛДИНГОВА КОМПАНИЯ “ АД. До този миг моите персонални сметки (безналични скъпи книжа) са на предпазване в “Централен депозитар “ АД, Регистър А. За „ съхранението “ сега аз не дължа никаква такса.
За плана на ЗАКОН за споразумяване на връзките, свързани с персоналните сметки за безналични скъпи бумаги, водени в централния указател на скъпи бумаги от „ Централен депозитар “ АД получих информация от уеб сайтове в Интернет. След като прочетох проектозакона, оповестен за публично разискване, още веднъж си зададох няколко въпроса:
1. Кои сметки действително са т. н. „ неактивни персонални сметки “? Аз до този миг не съм трансферирала акциите си от тези две обществени сдружения към капиталов медиатор. Тоест - не съм се разпореждала с тях, защото не съм желала те да се продават на фондовата борса. Доволна съм от корпоративното ръководство на обществените сдружения. Знам, че като акционер имам правото да участвам на общите им събрания и да изричам своето мнение за тяхното ръководство. Получавам задоволително информация за активността на посочените обществени сдружения посредством пресата и уеб страниците им.
От „ СТАРА ПЛАНИНА “АД получавам постоянно дивиденти, които ме удовлетворяват. Това значи ли, че моите персонални сметки са „ неактивни персонални сметки “? Защо би трябвало, в случай че се одобри този закон, да трансферирам моите персонални сметки за акциите, които владея към капиталов медиатор – член на „ Централен депозитар “АД като „ потребителски подсметки “ и той „ да съхранява “ моите безналични персонални акции?
2. Какъв е този период от една година, в който би трябвало да се разпоредя непринудено с моята благосъстоятелност? И, в случай че не го направя в този период, за какво личните ми акции ще бъдат трансферирани в новооснован капиталов фонд, от който ще получа някакво „ дялово “ присъединяване? Аз не желая да ставам акционер в „ някакъв “ капиталов фонд, който не зная от кого и по какъв начин ще се ръководи. С това обвързване проектозаконът нарушава главно мое конституционно право - неприкосновеността на частната благосъстоятелност и персоналното ми решение по какъв начин да се заповядвам с нея.
...
Не съм съгласна някой различен да се разпорежда с моите акции без моето единодушие. Ако желая да продам моите акции в тези обществени сдружения, и в този миг аз мога да го направя посредством капиталов медиатор. Това обаче ще бъде моето персонално решение, а не вследствие на наложителна насила посредством закон и по цена, избрана неизвестно по какъв начин.
С това мое мнение показвам безапелационното си противоречие за приемане на този противоконституционен ЗАКОН, нарушаващ моите частнособственически права.
Стоил Димитров Франгов, Варна
Господин министър,
Пиша ви във връзка разпространението в медиите на проектозакон за прекачване на неактивни акции от Ретистър А в „ Централния депозитар “АД в Регистър Б. Концепцията за "спящите акции " е опит за национализация. Защо би трябвало акциите ми да се трансферират от един указател в различен? Има ли значение дали регистърът се назовава А или Б? Досега не е имало проблем с това, а в този момент внезапно се появява проблем. Мисля, че това е единствено метод да изгубя и дребното, с което страната ме е компенсирала за 45-те години социализъм. Целият ми трудов стаж е минал на едно и също място. Разсипаха завода в който работех. Сега и това. Колко още би трябвало да ни вземат.
Правото на частна благосъстоятелност е предпазено от конституцията. Не може да ме принудите да си дам акциите. Частната благосъстоятелност е неприкосновена. Само аз имам право да продавам. Значи, в случай че имам неподвижен парцел и страната ми го изиска, тъй като не съм се разпореждал с него, би трябвало да го дам, въпреки че е мой. Същото е.
Любомира Василева Тошкова, Велико търново
Притежателка съм на акции, закупени с бонови книжки от всеобщата приватизация. Собственичка съм както на моите лични бонове, по този начин и на боновете, наследени от родителите ми.
Когато се наложи да трансферира боновете на родителите си беше огромна администрация. Плащах и на нотариуси, и на други места. Според мен тактиката за „ спящите акции “ или тъй наречените неактивни персонални сметки, е незаконосъобразна. Това е машинация. Когато някой си купи акции, той става притежател на част от капитала на компанията и чака да получава дивиденти, а не да заплаща за това, че към този момент един път си е купил акции. Това е с цел да се изпълнят гушите на капиталовите медиатори. Аз не желая да продавам или да замествам. Нямам потребност от медиатор. По-добре е да се вземат ограничения и да се отстранен бюрократичните пречки при наследяването на акции.
Моля, отменете тактиката за „ спящите акции “. По света хората влагат в акции дълготрайно. Аз изгубвам, единствено в случай че компанията банкрутира. Но, в случай че компанията се развива, цената на акциите ми ще пораства и ще е по-добре от банков влог. Не виждам спънка да имам акции за период от 20 или 30 години, а по-късно и децата ми също.
Никола Зикатанов, член на СД на "Златен лев холдинг ", акционер в още няколко сдружения с безналични акции
В качеството си на акционер в няколко сдружения с безналични акции, водени в указател А на ЦД (такива, които са обществени и се търгуват на БФБ и такива, които са непублични и не се търгуват на БФБ), показвам изрично мнение срещу предлаганата регулация на тази материя. Считам, че съществуващите регулации в Търговски закон и другите настоящи закони и нормативни актове контролират материята задоволително добре.
Наличието на "неактивни " сметки е справедлива действителност, резултат от ликвидността на пазара, размера и цената на преобладаващите пакети на обособените акционери, размерът на разноските по ръководството на такива пакети, а постоянно и на умишлено определена тактика за дълготрайна позиция без непотребни придвижвания.
Считам, че продължаващите опити за "активизиране на спящите акции " са користни, без аналог в актуалния свят на пазарни стопански системи и в последна сметка няма и не може да доведат до никакви основни приходи в бюджета или в "Сребърния фонд ", каквито претекстове се стартират като причини в интерес на такава "регулация ". Ползи - очевидни и на мрачно - от такава регулация може да има единствено групата на ръководещите процеса, които ще имат заплати, офиси и коли и ще могат да разпродадат непознато имущество на безценица и в очевидно корупционни схеми.
Мнението ми е изрично срещу!
Иван Димитров
Уважаеми господин Горанов,
През 1996 година майка ми, татко ми, баба и дядовците ми, тъста и тъщата, както и сестра ми, която тогава живееше още в България, а през днешния ден живее в Страсбург, прехвърлихме боновете си на сина ни Георги.
През 2000 година той отпътува за Силициевата котловина, с цел да работи за една мега известна международна компания. От 19 години работи там и дори към този момент е втори вицепрезидент по „ девелъпмънт активитис “, каквото и тъкмо да значи това. Казва, че постът му е доста висок и ние доста му се радваме. Само че е потопен в работа и за 19 години си е идвал единствено 3 пъти.
Сега, като прочетох още веднъж за „ спящите “ акциите в Регистър А на Централния депозитар АД разбирам, че той ще би трябвало да си пристигна от Съединени американски щати и да ги трансферира при капиталов медиатор - с цел да не загубим акциите, купени с нашите бонове. Това обаче ми се коства невероятно, тъй като той към този момент си идва предходната година и не знам по кое време още веднъж ще може да си пристигна, още повече с рестриктивните мерки поради пандемията.
Консултирах се със сестра ми, която работи в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург, дали имате право да изземете акциите на името на сина ми и да ги препратите без неговото позволение в някакъв фонд.
Тя ме увери, че това деяние съставлява посягане върху правата на индивида. И че в случай че фактически това се случи, персонално тя ще задвижи въпроса и ще осъди страната от името на сина ми, с което ще сътвори казус. А откакто го направи, ще помогне на всички други, които желаят да създадат същото. И то ще го направи гратис.
От своя страна синът ми даде обещание да обезпечи средства да създадем осведомителна акция в нашата област и в други регионални градове и да съберем и финансираме всички недоволни от дейностите ви, да осъдят страната по известния ни към този момент метод.
С актуалното писмо просто ви осведомявам какво ще се случи, в случай че фактически изземете акциите на 2 милиона души. Ще го провеждам и ще заставам зад него, даже да ми метнете някакво измислено обвиняване, както е съвременно и оправдано сега.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ