Бавно научавам, че не трябва да реагирам на всичко, което

Бавно узнавам, че не би трябвало да отвръщам на всичко, което ме нервира. Бавно узнавам, че не би трябвало да контузвам тези, които са ме наранили. Бавно узнавам, че може би висшият знак за зрялост е напускането, вместо разчистването на сметки. Бавно узнавам, че силата, която е нужна, с цел да реагираш на всичко неприятно, което ти се случва, те изцежда и ти пречи да виждаш хубавите неща в живота.

Бавно узнавам, че няма да се харесам на всички и че няма да накарам всички да ме третират по метода, по който аз желая и в това няма проблем.

Бавно узнавам, че упоритите опити да „ печеля “, който и да било, са загуба на време и сила и те оставят единствено празнина.

Бавно узнавам, че неналичието на реакция не значи, че за мен нещата са наред, просто значи, че предпочитам да се издигна над това. Избирам да взема урока, който ми е възложен и да го науча. Избирам да бъда по-големият човек. Избирам душевното успокоение, тъй като имам същински потребност от това. Не ми би трябвало повече драма. Нямам потребност от хора, които ме карат да се усещам като че ли съм незадоволително добър. Не ми трябват спречквания, разногласия и подправени връзки. Бавно узнавам, че от време на време мълчанието споделя всичко.

Бавно узнавам, че реагирането на неща, които те възмущават, дават някому власт над твоите страсти. Не можеш да контролираш дейностите на другите, само че можеш да владееш своите реакции и това, по какъв начин да се оправиш с провокациите и по какъв начин и до каква степен искаш да ги приемеш персонално.Бавно узнавам, че през множеството време, тези обстановки не споделят нищо за теб, само че доста за отсрещния човек.

Бавно узнавам, че може би всичките тези разочарования са просто там, с цел да ни научат по какъв начин да обичаме самите себе си, тъй като това ще бъде бронята и щита, от които се нуждаем, против хората, които се пробват да ни принизят. Те ще ни спасят, когато хората се опитат да разклатят увереността ни, или когато се опитат да ни накарат да се усещаме оскъдни.

Бавно узнавам, че даже и да отвръщам, нищо няма да се промени, няма ненадейно да накара хората да ме обичат и почитат, няма вълшебен да промени мнението им.

Понякога е по-добре нещата да се оставят на произвола на ориста, да пуснеш хората, да не се бориш в спор, да не искаш пояснения, да не преследваш отговори и да не очакваш хората да схванат за какво мислиш по своя метод.

Бавно узнавам, че животът е по-добре изживян, когато не го съсредоточаваш в това, което се случва към теб, а когато го съсредоточиш в това, което се случва в самия теб. Работи върху себе си и вътрешния си мир и ще осъзнаеш, че нереагирането на всяко малко нещо, което те възмущава, е първата съставна част на щастливия, здравословен и пълностоен живот.

Рания Наим

Рания Наим е поетеса и публицист. Израства в Кайро, Египет, огромната й пристрастеност е писането за живота, любовта и пътуването към по-доброто бъдеще. Нейните истории са въодушевени от същински събития или ежедневни размишления, което я прави щастлива с разрастване на нейната фантазия и писателски гений. Най-новата й книга е „ Всички думи, които трябваше да кажа “.