Бавенето заради бюджета е извън духа и текста на конституцията,

Бавенето поради бюджета е отвън духа и текста на конституцията, безапелационен е конституционалистът Трябва да се върви към бързо разформироване на Народното събрание, предизвестява конституционалистът проф. Пламен Киров пред „ 24 часа “. „ Конституцията не дефинира период, само че има принцип в правото: Което е без период, се дължи незабавно. В региона на държавното ръководство има и различен принцип, така наречен рационален период, защото се регистрира конкретиката във всяка обстановка. Той се дефинира от периодите, посочени в конституцията - два месеца след разпускането на Народното събрание би трябвало да се излъчи нов “, акцентира той. Проф. Киров е безапелационен, че „ рационалният период “ не може да е повече от три-четири дни. „ Президентът можеше да организира консултациите с ЦИК не в сряда, а преди седмица, с цел да види каква е готовността им, тъй като се намираме в особена обстановка. Машините не стигат, най-малко по думите на представителите на ЦИК, които приказват, че би трябвало да се купят още 1500-2000. Има и организационни въпроси, които да бъдат изяснени “, акцентира специалистът. Според него Парламентът може и в никакъв случай да не приключи актуализацията на бюджета. „ А президентът не трябва да слага такива условия, тъй като това е нестабилно събитие. Не желая да давам квалификации за метода, по който се развиват парламентарните процедури, само че въобще не е ясно дали ще се събере воля за актуализирането на бюджета. Депутатите може да дебатират и два месеца. И тогава какво? Президентът два месеца ли ще чака диспути с нерешителен излаз “, попита професорът. Той недоумява и за какво 46-ото Народно събрание стартира да разисква промени в Закона за НСО. „ Това ли е най-важният проблем на страната? Кой да бъде охраняван и кой да разполага с транспорт от НСО? Депутатите се занимават с парламентарен надзор, викат министри, те дават пояснения, дават отговор. Комисиите вършат същото. Парламентарен надзор се реализира на първо място върху парламентарно излъчено държавно управление “, акцентира той и изясни, че няма по какъв начин парламент да търси отговорност от служебни министри. „ Парламентът се плъзва по ефектната за обществото, само че много неефективна форма на парламентарен живот и парламентарни процедури. Със законодателната активност потегли на зле. Оказа се, че Народното събрание не може без кавги, драми и оспорвания да гласоподава даже едни промени в Закона за НСО. Сега всички виждаме какво става с промените на Закона за държавния бюджет, а един парламент може да се оцени точно посредством законодателната активност и нейната успеваемост като парламентарна функционалност. И сами си отговорете на въпроса каква работа свършиха и какво не престават да вършат “, заключи проф. Киров.