Езоп, неговите басни и светът по това време
Басните на Езоп са част от културната среда, с която доста от нас израстват, и са задоволително известни, с цел да образуват някои от най-ползваните фигури на речта – „ лъвският дял “, „ киселото грозде “ и така нататък Склонни сме да ги свързваме с детската литература; обаче, в случай че се вгледаме малко по-дълбоко в тези известни приказки, можем да получим няколко нови прозрения за античното минало. Всъщност се оказва, че басните могат да ни оказват помощ да установим връзка с общности, които нашите исторически източници нормално пренебрегват.
Басните са на възраст хиляди години: те се появяват в архаичната гръцка литература още през 8 век прочие н. е. Не са обаче гръцко откритие, а също са и значима част от близкоизточната просвета.
Междувременно свързването на басните с Езоп може да бъде проследено минимум до 5 век прочие н. е., когато той е упоменат от цяла куп гръцки създатели, в това число историка Херодот и драматурга Аристофан; философът Сократ пък има нещо като уязвимост към Езоп, най-малко съгласно Платон. Бързо излиза наяве, че басните в античния свят не са обсъждани просто като истории, подобаващи за деца, а по-скоро като одобрена и потребна част от културата.
Самият Езоп обаче изгражда особено поразителна и необикновена фигура, видимо съзнателно противоречаща на това, което тогава може да се смята за класическия гръцки блян. Той постоянно е изобразяван като плебей, като някой от най-отдалечените части на гръцкия свят – затова като вандал – и толкоз противен, че даже наподобява деформиран. Въпреки тези неприятни атрибути, той се появява като титулярен воин на романа „ Животът на Езоп “, датиращ от 1 или 2 век след Христа. Това е неповторим за класическата древност текст, защото дава рядко просветление от вероятността на тога, въпреки и посредством небивалица.
В този текст Езоп е разказан като непоносимо противен плебей, който страда от тъпотата, преди да му бъде даден дара на словото от богинята Изида. Той неотложно показва своята хитра просветеност и новия си подарък. Първата част на историята наблюдава приключенията на Езоп като плебей на философа на име Ксант на остров Самос: Езоп води борба на волята със своя стопанин (и любовницата му), в която той винаги триумфира и по този начин той в последна сметка печели свободата си.
След това в животът му става нов поврат, защото Езоп е назначен за консултант на вавилонския цар. Тези придворни приключения са очевиден заем от източните завършения на Ахикар и показват междукултурното оплождане сред класическия и близкоизточния свят.
Сега към този момент известна персона, Езоп прави безразсъдно посещаване в известния храм в Делфи, където ядосва локалните жители, които неправилно го упрекват в осквернение и по-късно го хвърлят от канара. Това наподобява като неподобаващ край, само че кой се смее финален? Полиглотът Плутарх ни споделя, че боговете санкционират хората в Делфи, като проклинат реколтата им и им донасят заболявания. Междувременно Езоп съумява да завоюва безконечна популярност.
Какво се случва с басните, свързани с Езоп, както в античния свят, по този начин и през днешния ден? Стотици стигат до нас от антични сборници, написани както на гръцки, по този начин и на латински, в лирика и прозаичност. Те са сносно разказани от античния реторик Елий Теон като „ измислена история, изобразяваща истината “.
Може да сме склонни да приказваме за историите като за „ втълпяващи морал “, от време на време изрично обяснен в края или началото на историята, или от време на време изказан директно от някой от главните герои на приказката. Това обаче не значи, че „ моралът “ в приказката е безусловно от благочестивия тип. Басните на Езоп могат да бъдат земни, цинични, занимателни, даже неприлични и моралът на приказката не е безусловно подобаващ за детското внимание.
Ролята, която играят животните в тези истории, дава огромна част от тяхното безпределно обаяние. Историите включват някои стереотипни държания на животни (например лисиците са хитри; маймуните са умни). Понякога обаче учените виждат директна връзка сред действително следено държание у животните и това на животните на Езоп: учени в Кеймбридж неотдавна демонстрираха, че враните са имат способността да употребяват камъчета, с цел да покачат равнището на водата по собствен усет, тъкмо като гарга на Езоп.
Но могат ли басните да ни кажат нещо по-задълбочено за античното общество? Римският стихотворец Федър, който слага басните на Езоп в стихове, твърди, че робите употребяват скотски басни, когато приказват между тях, с цел да прикрият същинското обръщение на думите си.
Удивителен брой басни се концентрират върху връзката сред господари (хора) и плебеи (често магарета или кучета), както и сред владетели (често лъвове) и ръководени (овце, както и други). Те постоянно рисуват мрачна картина на живота на новобранеца, постоянно не и без черен комизъм.
