Божидар Аврамов - гардът с голямо сърце
Баскетболистът на Левски Лукойл Божидар Аврамов гостува в предаването " Код Спорт " по ТВ+. Роден е във Варна и на 16 години, през 2006-а, дебютира в тима на Черно море. Година по-късно отпътува за Валенсия, където облича екипа на Памеса. За него това е сбъдната фантазия. Пътят му продължава в Олимпия (Лариса). Там геният играе една година. Следва 4-годишен интервал в доминанта в родния баскетбол - Лукойл Академик, като за това време той печели три шампионски трофеи и ликува с три купи на България. Следва малко завръщане във Варна- единствено половин сезон. В рамките на година и половина минава през съставите на Юве Казерта (Италия) и румънския Асесофт, с цел да се завърне през 2015 година още веднъж в тима на Лукойл Академик. Прибавя още две трофеи с отбора от Правец, а тази година след сливането на Лукойл Академик с Левски печели и златен орден със " сините ". Обявен беше за най-полезен състезател на плейофите в шампионата тази година.
- Здравей, Божидаре! Какъв беше за теб миналият сезон?
- Леко чудноват, само че в последна сметка приключи добре за нашия тим. Странен, тъй като след Нова година се сляхме с Левски и сформирахме малко по-различен тим. Опитах се да виждам малко по-професионално на нещата, въпреки всичко всичко беше едно и също - теренът, топката, играта, множеството от съотборниците... Радвам се, че бяхме повече българи, което е сносно за българския баскетбол.
- Как гледаш на плана Левски Лукойл? Какво би трябвало да се надгради, с цел да може отборът сполучливо да взе участие в европейските шампионати?
- Като цяло за мен планът е много добър. Надявам се да е за дълготраен проект. Не приказвам за една-три години, а за повече време. Основата би трябвало да е от българи. Естествено би трябвало да има и чужденци, няма по какъв начин да се избегне. Ако всяка година играем на друг европейски шампионат, нещата ще бъдат все по-добри и по-добри.
@@@
- Получи признанието за най-хубав играч в плейофа на шампионата. Очакваше ли мачовете с Балкан да бъдат толкоз напрегнати?
- Очаквах да бъдат и още по-тежки. През сезона действително видяно ги бихме единствено един път и то за Купата. Там се играе доста тежко и се веселя, че успяхме да вземем тези два значими мача в плейофната серия и можахме да я затворим. А за това, че бях определен за най-полезен играч, тогава им споделих на момчетата, че след този сезон и всички положителни и неприятни неща, които се случиха, за мен персонално тази премия не значи нищо. Напротив - всеки един от тима беше най-полезният състезател. Казах им, че тази премия е за всички!
- Как се работи с Константин Папазов?
- Като с всеки един треньор. Всички знаят неговия темперамент. Преди да се слеят двата тима, като си приказвах с него, му споделих всички играчи да имаме връзка. Всеки да може да показа мнението си, да каже какво мисли и достигнахме до тази връзка.
- Имаш ли предложение да останеш при " сините " или към момента не е имало диалог сред теб, Тодор Стойков и Константин Папазов?
- Все още не сме имали съответен диалог за идната година, само че с най-голямо наслаждение бих останал в тима.
@@@
- Да поговорим за първите ти години на баскетболната площадка - младеж си на Черно море. Защо избра спорта с оранжевата топка?
- Преди да се стигне до този избор първо упражнявах тенис на корт, по-късно започнах да отивам на карате, по-късно на тенис на маса... Баща ми е някогашен футболист и ме караше да стартира да упражнявам футбол, само че по този начин се случи, че в моето главно учебно заведение всяка събота и неделя имаше часове по баскетбол. Най-много ми хареса от всички спортове и по този начин се възпламених, макар че бях 7-8-годишен.
- Какво е да си част от мъжкия тим на варненския клуб, когато си на 16 години?
- За мен беше много прелестно предизвикателство. На 16 години може би не съм осъзнавал изцяло къде се намирам. Когато си най-малкият в тима, постоянно някой нещо те бъзика, пробват се на твой тил да ги изкарат нещата. Всичко беше супер. Не играех през множеството време, само че желаех да вляза във всеки мач и да усетя тръпката на мъжкия баскетбол.
@@@
- Кой реши да заложи на теб, когато бе на 16 години?
- Тогава треньор беше Спас Натов. Мисля, че първият ми мач беше против Дунав (Русе), който по това време беше в първата лига. Ако би трябвало да бъда почтен, изобщо не чаках, само че в един миг ми споделиха да влизам. За пръв път се сблъсках с такава атмосфера. Преходът от младежки към мъжки баскетбол е много рисков, тъй като не на всеки му се получава. Играх 5-6 минути и за мой шанс се оправих почти добре. Започнах да получавам повече време, добих повече самочувствие и убеденост.
- На 17 години заминаваш за Валенсия. Тогава казваш, че това е една сбъдната фантазия. Разкажи ни за престоя ти там - какво бе по-различното от това, с което бе привикнал в България? Как се отнасяха към теб новите ти съотборници?
- Ако имам вид да се върна там, 100% бих желал да го направя. Беше много забавно. На предходната година, преди да подпиша контракта с тях, имахме европейско състезание за старша възраст в Мадрид. На летището на всички места пишеше: " Валенсия, Валенсия... ". Казах си: " Окей, Валенсия - може някой ден да подпиша с тях ". Без да знам нищо. Свърши европейското състезание и ми се обадиха да ми кажат, че Валенсия желае да подпише с мен. Кармата си е карма, не би трябвало да се подценява. Заминах с майка ми, тъй като още нямах навършени 18 години. Като станах пълновръстен, тя се прибра. Реално видяно отидох да играя за втория тим. В следствие упражнявах с първия, който се състезава в може би най-хубавата лига в Европа. На третата ми година единствено вървях да упражнявам с първия тим, а ми се играеше и не се усещах добре чисто игрово. Трябваше да взема решение за себе си и избрах да отпътува. Още в първия ден съотборниците ми там ме одобриха сносно. С доста от тях към момента си споделяме. На тази възраст се сблъсках с най-хубавия баскетбол. Дори единствено да стоиш около тези хора и да дишаш от техния въздух, това ти отваря мирогледа за доста неща.
@@@
- След Испания следва гръцкият ти интервал в Олимпия (Лариса). Как би го определил?
- Лично за мен сносно от игрова позиция. Олимпия беше на едно от последните места в класирането и ми се даваше доста време за игра. Отборът не беше нещо необикновено, само че пък в последна сметка тогава бях млад и получените шансове бяха много положителни. Все отново играехме против Олимпиакос, Панатинайкос и другите мощни тимове. А и гръцката лига е много здрава. Към края на сезона, когато оставаха 2-3 мача, се контузих за малко, след което подписах с Лукойл.
@@@
- Защо реши да се върнеш? Годината е 2010-а, в случай че не се неистина...
- Да, беше 2010 година. Честно казано, бях скептично надъхан за тима на Лукойл, тъй като дотогава други българи, с изключение на Тодор Стойков, не бяха получавали чак толкоз време и доверие от треньорите в този тим. Все отново отборът бе с голям бюджет и се целеше в европейските шампионати. Тогава треньор беше Йовица Арсич. Срещнахме се и ми сподели: " Бих желал да дойдеш при нас. Ще ти осигурим всичко, което искаш ". Отговорих, че желая да изчакам, а той ми сподели, че нямам доста време да мисля. Бях с националния тим и си приказвах със Светислав Пешич. Според него да подпиша с Лукойл бе добър вид за мен. Не мислих доста - един-два дни и подписах.
- След четири сезона в отбора от Правец приемаш ново предизвикателство - Юве Казерта (Италия), а след това и Асесофт Плоещ (Румъния). Къде се усещаше по-добре и за какво?
- След Лукойл, мястото, на което се усещах доста добре беше в Румъния. Заминах за Италия през декември 2015 година Тогава започнах сезона с Варна и изчаквах оферти. Малко бързо се развиха нещата с офертата от Казерта. Там беше Деян Иванов, който също оказа помощ за този трансфер. Пристигнах, след два дни имахме мач и паднахме от Варезе. На идващия ден уволниха треньора, който ме беше взел. Следващият треньор ми сподели, че не желае да разчита на мен и одобрих обикновено нещата. Това въпреки всичко е бизнес. След това отпътувах за Асесофт, където след Лукойл, се усещах най-добре.
- Как се преодоляват три интервенции на коляното за две години?
- Нямаш различен вид, с изключение на да си положителен и толерантен.
@@@
- Мислеше ли си през този тежък интервал за теб, че приключваш с баскетбола?
- Не, за нито един момент не съм се замислил за това. Има доста хора, които държат на мен, както и аз на тях. Така са ме възпитали, че каквото и да стане, би трябвало да опиташ от най-долу да се върнеш отново до най-горе. Хората в профил единствено ме питаха по кое време ще се връщам, дали ще се върна както преди. Гледах да оставя встрани тези неща и да съм си в моя филм. Беше много дълъг филм с три сезона.
- Много хора споделят, че тъкмо в тези моменти виждаш на кого можеш да разчиташ. Направи ли си своите заключения?
- Да, безусловно. Не че съм бил доверчив преди този момент или че съм желал от някой нещо, само че има такива мини обстановки, в които разбираш какъв брой костват хората и какъв брой заслужават твоето време и внимание.
- Какво съгласно теб е равнището на баскетбола в България?
- Мисля, че в последните няколко години върви малко по малко нагоре. Естествено може и по-добре. Единственото е, че има тимове с обичаи, в които за жалост нещата не се развиват добре. Конкретно приказвам за Варна. Много бих се радвал от другия сезон да се намерят хора, които да оказват помощ на тези тимове, тъй като без тези клубове няма по какъв начин да се развиват нещата.
@@@
- Какво би трябвало да се усъвършенства, с цел да има по-голяма конкуренция при клубовете, да имаме мощен народен тим и нашите баскетболисти да играят в мощни клубове в Европа по образеца на Сашо Везенков?
- С риск да обидя някой, цялата система би трябвало да се промени - от началото на един баскетболист, от детско-юношеските школи. Реално видяно там изграждаш целия състезател и в следствие един ден като го вкараш да играе при мъжете, би трябвало да бъде подготвен с нещата, които е научил изпод. Това се прави с планове или виждаш другите страни, които са на високо равнище, по какъв начин работят с децата. Естествено за това нещо трябват и пари. В момента в спорта на най-високо равнище се влагат доста средства. Тук множеството са гении, идва миг да играят мъжки баскетбол и като се сблъскат с действителността, всеки почва да се чуди какво става и за какво се е случило по този начин, само че за жалост към този момент е късно. В по-добрите шампионати към този момент има 15-16-годишни, които играят в Евролигата или в другите евротурнири. А тук до 22-23 години към момента сме гении или млади очаквания, само че към този момент в спорта не е по този начин.
- Според мен огромният проблем е тъкмо финансирането, тъй като какъв е тласъкът на даден млад баскетболист да остане и да продължи, в случай, че няма средства?
- По принцип - да, тъй като рано или късно порастваш. Искаш да се установиш да живееш самичък, искаш да имаш семейство, а би трябвало да го храниш това семейство. За страдание с 500, 1000 или 1500 лева ненапълно ще го докараш, само че до каква степен? Затова и съгласно мен хората са супер напрегнати и изнервени.
- Как гледаш на възможностите ни в международните квалификации против Исландия и Чехия?
- Мисля, че имаме шансове да се класираме за идната подготовка. Първият мач е по-голям. Подготвяме се добре, упражняваме добре. Оформено е едно ядро от съществени играчи, което е добра концепция. Чакаме Везенков, Павката Маринов. Ситуацията с Дий Бост не се знае каква е и не мога да я разясня. Мисля, че ще се оправим и Исландия не е тим, който да не можем да преодолеем.
@@@
- Какво губи българският баскетбол от неналичието на близнаците Калоян и Деян Иванови, които не играят в националния тим?
- До преди години всички споделяха, че няма гардове, а в този момент обстановката малко се обърна и в този момент нямаме високи хора. Според мен те двамата ще оказват помощ супер доста на националния тим като опит и класа. За мен след тях единственият човек, който е висок, е Везенков. Но към този момент са на такава спортна възраст, че е обикновено да не желаят цялото лято да им е ангажирано и да желаят да подадат щафетата на някой различен по-млад, а подобен няма. За страдание, като те не идват, обстановката става по-трудна.
- Кой треньор е съдействал най-вече за израстването ти?
- Емил Бонев, който пристигна във Варна, когато бях на 15-16 години. Тогава безусловно ме учеше по какъв начин да тичам и да отвръщам в разнообразни обстановки. В началото се карахме и даже не желаех да го виждам в залата. Но хубавото е, че тези неща не ме карат да се отхвърлям, а в противен случай Ц на идващия ден желаех да се върна в залата и да му покажа, че не е прав, макар че може би аз не съм бил правият тогава. В случая тази връзка е съдействала добре за моето бъдеще. В най-основните ми години, като по-малък, той е индивидът, съдействал най-вече.
- Труден темперамент ли си?
- Лично за себе си - да.
- Когато човек те види в профил, създаваш усещането на един малко затворен човек.
- Поне моето персонално пояснение за цялата работа е, че не обичам страстта да минава пред разсъдъка. През годините това нещо ми е посочило, че не ми въздейства добре. Да, затворен човек съм към хора, които не познавам доста добре или пък в даден миг са ми посочили, че не са окей персонално за мен. Нямам никакви проблеми да приказвам за нещо, в случай че някой ме попита. Но не съм човек, който ще седне с чужд да му цялостни главата с неща, които него може би не го интересуват. Със сигурност не съм от най-лесните характери.
- Кое може да те натъжи?
- Няколко са нещата, дори ги изпитах на гърба си през последните години - най-много загубата на близки хора, също и неискрените хора, които си позволил до себе си.
- Какво е щастието за теб?
- Не съм мислил по този въпрос, само че може би да съм здрав, да съм към фамилията, измежду приятелите, да нямам повече травми и да се старая да виждам по-позитивно на нещата.
- Къде обичаш да почиваш и остава ли ти време?
- Обичам да си почивам във Варна. Миналата година ходихме с приятелката ми в Лозенец на морето. Може би Варна и Лозенец са двете места.
- Здравей, Божидаре! Какъв беше за теб миналият сезон?
- Леко чудноват, само че в последна сметка приключи добре за нашия тим. Странен, тъй като след Нова година се сляхме с Левски и сформирахме малко по-различен тим. Опитах се да виждам малко по-професионално на нещата, въпреки всичко всичко беше едно и също - теренът, топката, играта, множеството от съотборниците... Радвам се, че бяхме повече българи, което е сносно за българския баскетбол.
- Как гледаш на плана Левски Лукойл? Какво би трябвало да се надгради, с цел да може отборът сполучливо да взе участие в европейските шампионати?
- Като цяло за мен планът е много добър. Надявам се да е за дълготраен проект. Не приказвам за една-три години, а за повече време. Основата би трябвало да е от българи. Естествено би трябвало да има и чужденци, няма по какъв начин да се избегне. Ако всяка година играем на друг европейски шампионат, нещата ще бъдат все по-добри и по-добри.
@@@- Получи признанието за най-хубав играч в плейофа на шампионата. Очакваше ли мачовете с Балкан да бъдат толкоз напрегнати?
- Очаквах да бъдат и още по-тежки. През сезона действително видяно ги бихме единствено един път и то за Купата. Там се играе доста тежко и се веселя, че успяхме да вземем тези два значими мача в плейофната серия и можахме да я затворим. А за това, че бях определен за най-полезен играч, тогава им споделих на момчетата, че след този сезон и всички положителни и неприятни неща, които се случиха, за мен персонално тази премия не значи нищо. Напротив - всеки един от тима беше най-полезният състезател. Казах им, че тази премия е за всички!
- Как се работи с Константин Папазов?
- Като с всеки един треньор. Всички знаят неговия темперамент. Преди да се слеят двата тима, като си приказвах с него, му споделих всички играчи да имаме връзка. Всеки да може да показа мнението си, да каже какво мисли и достигнахме до тази връзка.
- Имаш ли предложение да останеш при " сините " или към момента не е имало диалог сред теб, Тодор Стойков и Константин Папазов?
- Все още не сме имали съответен диалог за идната година, само че с най-голямо наслаждение бих останал в тима.
@@@- Да поговорим за първите ти години на баскетболната площадка - младеж си на Черно море. Защо избра спорта с оранжевата топка?
- Преди да се стигне до този избор първо упражнявах тенис на корт, по-късно започнах да отивам на карате, по-късно на тенис на маса... Баща ми е някогашен футболист и ме караше да стартира да упражнявам футбол, само че по този начин се случи, че в моето главно учебно заведение всяка събота и неделя имаше часове по баскетбол. Най-много ми хареса от всички спортове и по този начин се възпламених, макар че бях 7-8-годишен.
- Какво е да си част от мъжкия тим на варненския клуб, когато си на 16 години?
- За мен беше много прелестно предизвикателство. На 16 години може би не съм осъзнавал изцяло къде се намирам. Когато си най-малкият в тима, постоянно някой нещо те бъзика, пробват се на твой тил да ги изкарат нещата. Всичко беше супер. Не играех през множеството време, само че желаех да вляза във всеки мач и да усетя тръпката на мъжкия баскетбол.
@@@ - Кой реши да заложи на теб, когато бе на 16 години?
- Тогава треньор беше Спас Натов. Мисля, че първият ми мач беше против Дунав (Русе), който по това време беше в първата лига. Ако би трябвало да бъда почтен, изобщо не чаках, само че в един миг ми споделиха да влизам. За пръв път се сблъсках с такава атмосфера. Преходът от младежки към мъжки баскетбол е много рисков, тъй като не на всеки му се получава. Играх 5-6 минути и за мой шанс се оправих почти добре. Започнах да получавам повече време, добих повече самочувствие и убеденост.
- На 17 години заминаваш за Валенсия. Тогава казваш, че това е една сбъдната фантазия. Разкажи ни за престоя ти там - какво бе по-различното от това, с което бе привикнал в България? Как се отнасяха към теб новите ти съотборници?
- Ако имам вид да се върна там, 100% бих желал да го направя. Беше много забавно. На предходната година, преди да подпиша контракта с тях, имахме европейско състезание за старша възраст в Мадрид. На летището на всички места пишеше: " Валенсия, Валенсия... ". Казах си: " Окей, Валенсия - може някой ден да подпиша с тях ". Без да знам нищо. Свърши европейското състезание и ми се обадиха да ми кажат, че Валенсия желае да подпише с мен. Кармата си е карма, не би трябвало да се подценява. Заминах с майка ми, тъй като още нямах навършени 18 години. Като станах пълновръстен, тя се прибра. Реално видяно отидох да играя за втория тим. В следствие упражнявах с първия, който се състезава в може би най-хубавата лига в Европа. На третата ми година единствено вървях да упражнявам с първия тим, а ми се играеше и не се усещах добре чисто игрово. Трябваше да взема решение за себе си и избрах да отпътува. Още в първия ден съотборниците ми там ме одобриха сносно. С доста от тях към момента си споделяме. На тази възраст се сблъсках с най-хубавия баскетбол. Дори единствено да стоиш около тези хора и да дишаш от техния въздух, това ти отваря мирогледа за доста неща.
@@@- След Испания следва гръцкият ти интервал в Олимпия (Лариса). Как би го определил?
- Лично за мен сносно от игрова позиция. Олимпия беше на едно от последните места в класирането и ми се даваше доста време за игра. Отборът не беше нещо необикновено, само че пък в последна сметка тогава бях млад и получените шансове бяха много положителни. Все отново играехме против Олимпиакос, Панатинайкос и другите мощни тимове. А и гръцката лига е много здрава. Към края на сезона, когато оставаха 2-3 мача, се контузих за малко, след което подписах с Лукойл.
@@@- Защо реши да се върнеш? Годината е 2010-а, в случай че не се неистина...
- Да, беше 2010 година. Честно казано, бях скептично надъхан за тима на Лукойл, тъй като дотогава други българи, с изключение на Тодор Стойков, не бяха получавали чак толкоз време и доверие от треньорите в този тим. Все отново отборът бе с голям бюджет и се целеше в европейските шампионати. Тогава треньор беше Йовица Арсич. Срещнахме се и ми сподели: " Бих желал да дойдеш при нас. Ще ти осигурим всичко, което искаш ". Отговорих, че желая да изчакам, а той ми сподели, че нямам доста време да мисля. Бях с националния тим и си приказвах със Светислав Пешич. Според него да подпиша с Лукойл бе добър вид за мен. Не мислих доста - един-два дни и подписах.
- След четири сезона в отбора от Правец приемаш ново предизвикателство - Юве Казерта (Италия), а след това и Асесофт Плоещ (Румъния). Къде се усещаше по-добре и за какво?
- След Лукойл, мястото, на което се усещах доста добре беше в Румъния. Заминах за Италия през декември 2015 година Тогава започнах сезона с Варна и изчаквах оферти. Малко бързо се развиха нещата с офертата от Казерта. Там беше Деян Иванов, който също оказа помощ за този трансфер. Пристигнах, след два дни имахме мач и паднахме от Варезе. На идващия ден уволниха треньора, който ме беше взел. Следващият треньор ми сподели, че не желае да разчита на мен и одобрих обикновено нещата. Това въпреки всичко е бизнес. След това отпътувах за Асесофт, където след Лукойл, се усещах най-добре.
- Как се преодоляват три интервенции на коляното за две години?
- Нямаш различен вид, с изключение на да си положителен и толерантен.
@@@- Мислеше ли си през този тежък интервал за теб, че приключваш с баскетбола?
- Не, за нито един момент не съм се замислил за това. Има доста хора, които държат на мен, както и аз на тях. Така са ме възпитали, че каквото и да стане, би трябвало да опиташ от най-долу да се върнеш отново до най-горе. Хората в профил единствено ме питаха по кое време ще се връщам, дали ще се върна както преди. Гледах да оставя встрани тези неща и да съм си в моя филм. Беше много дълъг филм с три сезона.
- Много хора споделят, че тъкмо в тези моменти виждаш на кого можеш да разчиташ. Направи ли си своите заключения?
- Да, безусловно. Не че съм бил доверчив преди този момент или че съм желал от някой нещо, само че има такива мини обстановки, в които разбираш какъв брой костват хората и какъв брой заслужават твоето време и внимание.
- Какво съгласно теб е равнището на баскетбола в България?
- Мисля, че в последните няколко години върви малко по малко нагоре. Естествено може и по-добре. Единственото е, че има тимове с обичаи, в които за жалост нещата не се развиват добре. Конкретно приказвам за Варна. Много бих се радвал от другия сезон да се намерят хора, които да оказват помощ на тези тимове, тъй като без тези клубове няма по какъв начин да се развиват нещата.
@@@ - Какво би трябвало да се усъвършенства, с цел да има по-голяма конкуренция при клубовете, да имаме мощен народен тим и нашите баскетболисти да играят в мощни клубове в Европа по образеца на Сашо Везенков?
- С риск да обидя някой, цялата система би трябвало да се промени - от началото на един баскетболист, от детско-юношеските школи. Реално видяно там изграждаш целия състезател и в следствие един ден като го вкараш да играе при мъжете, би трябвало да бъде подготвен с нещата, които е научил изпод. Това се прави с планове или виждаш другите страни, които са на високо равнище, по какъв начин работят с децата. Естествено за това нещо трябват и пари. В момента в спорта на най-високо равнище се влагат доста средства. Тук множеството са гении, идва миг да играят мъжки баскетбол и като се сблъскат с действителността, всеки почва да се чуди какво става и за какво се е случило по този начин, само че за жалост към този момент е късно. В по-добрите шампионати към този момент има 15-16-годишни, които играят в Евролигата или в другите евротурнири. А тук до 22-23 години към момента сме гении или млади очаквания, само че към този момент в спорта не е по този начин.
- Според мен огромният проблем е тъкмо финансирането, тъй като какъв е тласъкът на даден млад баскетболист да остане и да продължи, в случай, че няма средства?
- По принцип - да, тъй като рано или късно порастваш. Искаш да се установиш да живееш самичък, искаш да имаш семейство, а би трябвало да го храниш това семейство. За страдание с 500, 1000 или 1500 лева ненапълно ще го докараш, само че до каква степен? Затова и съгласно мен хората са супер напрегнати и изнервени.
- Как гледаш на възможностите ни в международните квалификации против Исландия и Чехия?
- Мисля, че имаме шансове да се класираме за идната подготовка. Първият мач е по-голям. Подготвяме се добре, упражняваме добре. Оформено е едно ядро от съществени играчи, което е добра концепция. Чакаме Везенков, Павката Маринов. Ситуацията с Дий Бост не се знае каква е и не мога да я разясня. Мисля, че ще се оправим и Исландия не е тим, който да не можем да преодолеем.
@@@ - Какво губи българският баскетбол от неналичието на близнаците Калоян и Деян Иванови, които не играят в националния тим?
- До преди години всички споделяха, че няма гардове, а в този момент обстановката малко се обърна и в този момент нямаме високи хора. Според мен те двамата ще оказват помощ супер доста на националния тим като опит и класа. За мен след тях единственият човек, който е висок, е Везенков. Но към този момент са на такава спортна възраст, че е обикновено да не желаят цялото лято да им е ангажирано и да желаят да подадат щафетата на някой различен по-млад, а подобен няма. За страдание, като те не идват, обстановката става по-трудна.
- Кой треньор е съдействал най-вече за израстването ти?
- Емил Бонев, който пристигна във Варна, когато бях на 15-16 години. Тогава безусловно ме учеше по какъв начин да тичам и да отвръщам в разнообразни обстановки. В началото се карахме и даже не желаех да го виждам в залата. Но хубавото е, че тези неща не ме карат да се отхвърлям, а в противен случай Ц на идващия ден желаех да се върна в залата и да му покажа, че не е прав, макар че може би аз не съм бил правият тогава. В случая тази връзка е съдействала добре за моето бъдеще. В най-основните ми години, като по-малък, той е индивидът, съдействал най-вече.
- Труден темперамент ли си?
- Лично за себе си - да.
- Когато човек те види в профил, създаваш усещането на един малко затворен човек.
- Поне моето персонално пояснение за цялата работа е, че не обичам страстта да минава пред разсъдъка. През годините това нещо ми е посочило, че не ми въздейства добре. Да, затворен човек съм към хора, които не познавам доста добре или пък в даден миг са ми посочили, че не са окей персонално за мен. Нямам никакви проблеми да приказвам за нещо, в случай че някой ме попита. Но не съм човек, който ще седне с чужд да му цялостни главата с неща, които него може би не го интересуват. Със сигурност не съм от най-лесните характери.
- Кое може да те натъжи?
- Няколко са нещата, дори ги изпитах на гърба си през последните години - най-много загубата на близки хора, също и неискрените хора, които си позволил до себе си.
- Какво е щастието за теб?
- Не съм мислил по този въпрос, само че може би да съм здрав, да съм към фамилията, измежду приятелите, да нямам повече травми и да се старая да виждам по-позитивно на нещата.
- Къде обичаш да почиваш и остава ли ти време?
- Обичам да си почивам във Варна. Миналата година ходихме с приятелката ми в Лозенец на морето. Може би Варна и Лозенец са двете места.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ