Бащата - бизнесмен, синът - политик. Дядото - наследник на

Бащата - предприемач, синът - политик. Дядото - правоприемник на империя, а сестрата - перла в короната... на някоя социална поръчка. Майката пък прави маникюр, а в свободното си време има компании.
У нас няма нищо по-трагикомично от това да установите крепките връзки сред, да речем, даден бизнес, подземния му живот и обществените изяви на неговите представители. Загърнали се в бели плащове, съвсем като девици, те постоянно изясняват комплицираните взаимоотношения на офшорните си сметки на Британските Вирджински острови с плантациите от слънчогледи в Тракия. След като си въобразят, че са съумели да убедят нищо неподозиращия редови жител, подобен вид имотни люде скачат напред. И се заселват в политиката, като си намират бързо балъци за ортаци. Или противоположното. Важно е да потекат свежите пари. Източникът им няма значение, законът - също, разпоредбите пък са за това - да се трансформират бързо в пленарна зала. А чорбаджиите чакат извън, покрити под тога невидимка.
Ако търпението им се изчерпа, надигат писък, в случай че това не стигне - плетат интриги вътре измежду ортаците си. И ги дебнат да омекнат като вносни презрели смокини. Така дивакът с ланците изяжда свежия плод, а ортакът - люспите. Иначе гнилият усет остава за излъганите, които към момента виждат непоклатимост от върха на бунището. Без компания не може. Без партия - също. Ортаците са на всички места, където има за жънене. А диваците са пуснати, с цел да прибират реколтата, тъй като зли очи дебнат навсякъде.
Затова побързайте, че има още за асимилиране. Бъдете или съдружник, или дивак. Бъдете безгласна писмен знак в тъмен дневник и минете на стаж най-малко през една социална поръчка. А от лоялността ви ще зависи триумфа. Но помнете - към момента доста кладенци стоят празни.