Баща и син да играят в един отбор, не е

Баща и наследник да играят в един тим, не е някакъв казус. Случва се, само че най-много по долните дивизии на шампионатите. В окръжните футболни групи постоянно може да видиш някой застаряващ таран да подтичва до наследника си с едвам набола брада.

Да видиш обаче волейболен състезател от ранга на Владимир Николов още веднъж по екип един до друг с 15-годишния си наследник, е напряко събитие. Малко преди да се наложи легендата още веднъж да обува маратонките, Александър бе картотекиран в мъжкия отбор на “Левски София” и взе номер 11, който бе емблематичен за татко му. Впоследствие, когато и 41-годишният Владимир реши да се пусне, трябваше да избере 1. Иначе Александър към този момент има богат опит във волейбола и предишния сезон като капитан взе шампионската купа с тима на “сините” за момчета до 15 година По-малкият му брат Симеон (12 г.) пък е водач на отбора за прекадети на “Левски София”, който също се показва мощно в държавното състезание.

- Александър, какво е чувството да играеш в един тим с татко си - прелестно или по-скоро леко досадно?

- Разбира се, че е прелестно, тъй като по принцип не трябваше да се случва. Той спря с волейбола преди близо три години и в този момент за мен е огромна чест да играем дружно.

- Не те ли нервира на моменти, че непрекъснато ти дава ум?

- Ами, аз по принцип не обичам много-много да ми дават ум, само че от него одобрявам.

- Как го възприемаш на полето - като съотборник, треньор, началник или татко?

- Като треньор. У дома сме татко и наследник, само че на полето изрично го одобрявам като треньор.

- Хващал ли си го на обсада по време на подготовка?

- Да, веднъж - през вчерашния ден (преди десетина дни - б.а.)

- Владимир, а за теб какво е чувството да играеш в един тим със сина си - прелестно или по-скоро малко неловко се чувстваш?

- Определено е доста прелестно, макар че не съумях да се насладя на чувството на мача с ЦСКА. По простата причина, че нито аз трябваше да играя, нито Алекс. Аз се бях отказал от дълго време и всичко си беше наред.

Даже си бях

заформил

бирено коремче

Но ориста ни сложи в обстановка, в която трябваше да се вземат някакви решения. Моето връщане бе най-правилното сега предвид на плана, който имаме. За Алекс пък концепцията бе да влиза за осъществяване на сервис и да помогне в посрещането, тъй като е мощен на тези детайли. Той още е надалеч от физиката, която би трябвало да има, с цел да играе мъжки волейбол. Така се случи, че в третия гейм се контузи Гордан Люцканов и единствената алтернатива бе да играем с Алекс. Надявам се в един по-добър миг от идващия месец да имаме опция да поиграем дружно, само че без да сме притиснати от събитията.

- По време на мача с ЦСКА надъхваше непрекъснато Алекс. Какво искаш да виждаш у него?

- Един човек, който се забавлява на игрището, давайки всичко от себе си за тима. Искам да се раздава на най-много във всяка подготовка и мач.

Само по този начин ще

разберем дали става

за професионален

волейбол,

или просто би трябвало да се насочи към нещо друго.

- Това, че играеш до сина си и други млади момчета в “Левски София”, стимулира ли те в допълнение да покажеш нещо покрай оня Владо Николов от мачовете по малкия екран?

- Мотивацията при мен в никакъв случай не е била проблем - без значение с какво се занимавам. Колкото до оня Владо, той няма да се върне и за мен не е проблем това.

@@@

Онзи играч

няма нищо общо

с новия позастарял

диагонал

на “Левски София”, който закърпва ситуацията. Опитвам се да бъда оптимално потребен в границите на своето много изморено тяло, което непрестанно ми припомня за себе си.

- Александър, по какъв начин се възпламени по волейбола?

- Ами от напълно дребен все бях по залите, пипах топката, играех си с нея и то си пристигна от единствено себе си.

- От какъв брой време тренираш?

- По-сериозно може би от 6 години.

Владимир: От 7. Не помниш ли, че като бяхме в Турция, майка ти непрекъснато те караше на тренировки?

Александър: Всъщност, да, по този начин беше. Значи към този момент седем години. Но като се преместихме във Франция, започнах и да играя.

- Помниш ли някои от шампионските мачове на татко си?

- Бях дребен и по време на срещите му вървях да си играя с другите деца. Сега обаче му диря мачове или клипове в Youtube.

- И какво виждаш на записите?

- Едно доста мъжко държание от него, непрекъснато надъхва тима. Винаги е бил водач.

@@@

- Виждаш ли и у себе си сходно нещо, към този момент си първенец на България като капитан на “Левски София”?

- Да, само че не дотам. Той е извънредно разпален по волейбола.

Владимир: А ти не си ли?

- И аз, де, само че не като теб. Не знам по какъв начин да го обясня.

- Владимир бе един от най-хубавите играчи в света на поста диагонал. Ти обаче се изявяваш в друго амплоа - като посрещач. Сам ли си го избра?

- Може би по този начин ми беше писано. Имам по-комплексни качества - да посрещам топката, да депозирам, да нападам. Това е идеалната позиция за мен.

- Брат ти Симеон обаче е разпределител...

- На него и характерът му е по-различен от моя. Аз избирам да върша повече точки, Мони пък желае да твори и да основава благоприятни условия за другите.

- Всъщност вие двамата и татко ви вършиме половин тим - диагонал, посрещач и разпределител. Владимир, в случай че се позадържиш още някоя годинка на игрището, може да се засечеш и със Симеон на полето...

Владимир: (избухва в смях) . Не знам докога тъкмо ще се задържа, уповавам се да не е толкоз дълго. Като виждам по какъв начин върви възобновяване на контузените ни състезатели, ще се мъча доникъде на януари. Но изрично няма да стигна до състояние да се самозабравя в някакво замайване, че още веднъж забивам точки и хората скандират името ми. Всяко нещо с времето си, моето от дълго време изтече.

Стефан Людмилов, " 24 часа "