С ретро автомобил из цяла България - Момчил Габровски и неговото необичайно хоби
Баш баш майсторите е поредност на lifestyle.bg , която споделя за хора с разнообразни ползи и специалности, обединени от желанието да работят и с ръцете си. Всички тези, чиято работа незабелязано употребяваме като извор на ентусиазъм.
На 38 години, по обучение инженер, Момчил Габровски е в автомобилния отрасъл професионално от доста години. Още от невръстно дете обаче колите играят огромна роля в живота му. " Винаги обаче по-вълнуващи са ми били по-старите - дали поради формата или външния тип ", до ден сегашен не може да си отговори Момчил. Но пък знае сигурно, че още до момента в който обикаля по улиците на София като дребен, когато постоянно се срещат такива коли, се заглежда и захласва по тях.
" На 13 години трябваше да наследя остарялата Жигула на дядо. Мама не беше водач, а аз бях единственият мъж в фамилията. Грижех се за колата, колкото можех ", разказва Момчил.
С годините стартира да се интересува от ден на ден, да чете такава литература и да изследва. С първият си към този момент същински ретро автомобил се снабдява чак през 2008 година И защото апетитът идва с яденето, и при него след това някак естествено сбирката от ретро коли лека-полека се уголемява. Коли, които не просто събира в гараж, а такива, които поправя самичък, кара и води на изложби. И по този начин до ден сегашен продължава да развива това занимание. С времето около ретро колите основава и доста другарства с хора със същите ползи. А дружно те се събират, разтоварват се от всекидневието и си прекарват добре.
Оказва се, че търсенето и намирането на такива редки коли не е по никакъв начин лека задача. Успява най-много от разгласи в интернет, а от време на време и посредством познати хора. Така с цел да откри нещо, което си коства, на Момчил му се постанова да разглежда дълго време. Но пък е безапелационен, че човек би трябвало и добре да си направи разбор, да се подготви и чисто механически чудесно да познава автомобила, който го интересува.
" Да познава историята на модела, тъй че да може да разпознае дали по него са правени някакви корекции - дали и до какъв брой автомобилът е съхранен в истинския му тип, което е и скъпото за това занимание. " Не крие, че е гледал ужасно доста коли и е обиколил цяла България, с цел да се снабди с такава, в това число от Силистра, Шумен, Димитровград, Оряхово.
Колите на социализма - една същинска обич
Какво да чакаме от изложбата " Колите, с които нахлухме в капитализма "
" Привърженик съм на концепцията тези коли да се карат и поддържат. А чисто физически човек не може да го прави с повече от четири-пет. "
Затова сега Момчил разполага тъкмо с пет ретро автомобила и един за елементи. Всички дефинира като обичани. За най-интересен обаче счита така наречен остаряла волга или Volga М-21. Лично неговата е създадена през 1964 година Кола от междинен клас - солидна, удобна много известна тогава. " За времето си е била желан автомобил за доста българи и продължава да бъде атракция на пътя. "
Всъщност всички ретро коли, които Момчил има сега, ги е имало всеобщо в България преди години, само че на практика в този момент са на изгубване. Точно като първия му Warszawa 223 - създаван в Полша през 50-те и 60-те години и популярен в България по това време освен като частен автомобил, а и като длъжностен. Имало е доста такива таксита. Голяма, тежка и солидна кола, която вози удобно. Има доста забавен дизайн, присъщ за края на 40-те години, който е по лиценз на ГАЗ-М-20 " Победа " - култов съветски лек автомобил, серийно създаван в Горковския авто завод в Горки в интервала 1946-1958 година " Дори за 60-те години е била архаична кола с тази присъща стърчаща зурла. "
Покрай варшавата Момчил си купува и една Nysa - лекотоватен автомобил въз основата на Warszawa. Използва мотора и ходовата част на Warszawa, само че е съставлява нещо като микробус. " Харесвам го като форма, като лъчение, като физиономия даже - занимателно и тумбесто автомобилче. " Неговата Nysa е единствено на 45 хиляди километра, когато я купува. Използвана е за служебна кола в един машиностроителен цех в Оряхово.
Освен това Момчил е и горделив притежател на Volga 3102 - необичаен модел, употребен за държавни потребности. Никога не е продавана публично в частни ръце. Произведени са единствено към 28 хиляди броя от модела изобщо. В България са единици. Тази, която той има сега, е имала само един притежател преди него.
" Пазя си и до ден сегашен колата на баба ми и дядо ми, която е първата персонално моя кола - едно Жигули от 1973 година, което към този момент е на 50 година Тя е напълно реставрирана в изцяло автентичен тип. "
С нея печели даже и няколко награди. И въпреки че моделът е всеобщ, отново съставлява интерес, когато е в съвършено положение. Но по какъв начин другояче, когато в действителност са останали малко от тези коли.
И като стана дума за награди, няма по какъв начин да не споменем, че Момчил е посещавал и продължава да посещава доста изложби, като към този момент има над 50 купи. Награждаван е в България, Сърбия, Гърция, Турция. Още по-интересното в тази ситуация е, че с цел да стигне до съответното място на събитието, не употребява платформа, както вършат огромна част от колекционерите на ретро коли, а самичък ръководи колите си.
Отбелязва, че лятото е дейното време за каране на ретро коли и навестяване на изложби. Почти всяка седмица някъде в България има мероприятие с ретро коли - било на церемониал или рали. През последните години се появяват от ден на ден клубове в огромните градове в страната и всеки от тях се старае да провежда събития. Затова и програмата е много натоварена - стартира още от април и продължава чак до началото на октомври.
Що се отнася до клубовете, Момчил членува в най-стария и титулуван клуб за ретро коли в страната - Ретро. Основан е през 1989 година в София и се слави като стожерът на ретро придвижването в България.
" Аз съм измежду най-младите му членове ", с горделивост признава Момчил, като коментира, че клуб Ретро е приет от интернационалната асоциация за типичен коли FIVA. Дори през 2022 година конгресът на FIVA се организира в София, което е доказателство, че сме добре известни на международната карта в тази сфера.
Маси за знамение и приказ - Александър Георгиев и епоксидната смола
Как придобива уменията си и с какво се отличава работата му
Каква е разликата сред ретро и остарял автомобил?
Ретро автомобил е подобен, който съставлява историческа полезност - в чудесно техническо и образно положение. И, несъмнено, е на съответната възраст. Съгласно актуалната интернационална подредба, за ретро коли се смятат всички над 30-годишна възраст, само че същински забавните са тези, създадени преди 1970 година
Какви са преимуществата и минусите на ретро колите пред актуалните коли?
Реално нямат нищо общо. Ретро автомобилът е занимание - играчка за свободното време, а актуалният автомобил е транспортно средство. Не са сравними. Естествено, ретро автомобилът е по-бавен, по-тромав, само че пък е по-вълнуващ. А да имаш автомобил, който е единствен и да кажем никой различен няма на пътя подобен, е освен забавно, само че и занимателно. Едно голямо преимущество е, че ретро колите могат да се поддържат и ремонтират относително по-елементарно и в домашни условия, което е немислимо за актуалните коли.
Колко сложна е поддръжката им?
За да има подобен вид автомобил, човек първо би трябвало да бъде механически образован. Фактът, че имам техническо обучение, ми оказва помощ. А и работя в автомобилния отрасъл към този момент толкоз години. С две думи - трябват знания, място, където да се ремонтира, средства и време. Не е елементарно, само че пък е удовлетворяващо - дава опция на човек да пътешества с кола, който той самичък с двете си ръце е направил.
Как успявате да намерите аварийни елементи?
Това е един от главните проблеми на заниманието. Важно е човек да намерения по какъв начин ще ги намира, преди да си купи автомобила, а не по-късно. Аз нормално първо съм си написал домашното и съм ревизирал кое от къде мога да си набира като част и чак по-късно се мятам да диря и закупувам автомобил.
Всичките ми модели коли разрешават да намирам аварийни елементи в България. Защото, в случай че се постанова да внасяш елементи от чужбина, една дребна нередовност и автомобилът е отвън строя. А по-късно би трябвало да чакаш с месеци, с цел да намериш нужната аварийна част и постоянно изпускаш сезона на ревютата.
Сигурни сме, че имате доста забавни случки с ретро колите, само че коя няма да забравите?
Всякакви завършения съм имал - не са една и две случките. Например на път за ретро събор в Сърбия се движим колона и аз късам ремък, а на открито вали заплашителен дъжд. Бяхме на изхода на София. За 15 минути смених ремъка и, общо взето, стигнах до границата дружно с последните коли от главната група.
Обиколил съм България с тези коли и съм имал какви ли не занимателни случки. И на море съм ходил с тях, и по планините - и то със фамилията ми. Например микробусът Nysa го купих зимата. Беше -12°C на открито и го карах по безусловно заледени пътища. Не сме имали някакви съществени драми с колите, само че пък постоянно е било доста занимателно.
На 38 години, по обучение инженер, Момчил Габровски е в автомобилния отрасъл професионално от доста години. Още от невръстно дете обаче колите играят огромна роля в живота му. " Винаги обаче по-вълнуващи са ми били по-старите - дали поради формата или външния тип ", до ден сегашен не може да си отговори Момчил. Но пък знае сигурно, че още до момента в който обикаля по улиците на София като дребен, когато постоянно се срещат такива коли, се заглежда и захласва по тях.
" На 13 години трябваше да наследя остарялата Жигула на дядо. Мама не беше водач, а аз бях единственият мъж в фамилията. Грижех се за колата, колкото можех ", разказва Момчил.
С годините стартира да се интересува от ден на ден, да чете такава литература и да изследва. С първият си към този момент същински ретро автомобил се снабдява чак през 2008 година И защото апетитът идва с яденето, и при него след това някак естествено сбирката от ретро коли лека-полека се уголемява. Коли, които не просто събира в гараж, а такива, които поправя самичък, кара и води на изложби. И по този начин до ден сегашен продължава да развива това занимание. С времето около ретро колите основава и доста другарства с хора със същите ползи. А дружно те се събират, разтоварват се от всекидневието и си прекарват добре.
Оказва се, че търсенето и намирането на такива редки коли не е по никакъв начин лека задача. Успява най-много от разгласи в интернет, а от време на време и посредством познати хора. Така с цел да откри нещо, което си коства, на Момчил му се постанова да разглежда дълго време. Но пък е безапелационен, че човек би трябвало и добре да си направи разбор, да се подготви и чисто механически чудесно да познава автомобила, който го интересува.
" Да познава историята на модела, тъй че да може да разпознае дали по него са правени някакви корекции - дали и до какъв брой автомобилът е съхранен в истинския му тип, което е и скъпото за това занимание. " Не крие, че е гледал ужасно доста коли и е обиколил цяла България, с цел да се снабди с такава, в това число от Силистра, Шумен, Димитровград, Оряхово.
Колите на социализма - една същинска обич
Какво да чакаме от изложбата " Колите, с които нахлухме в капитализма "
" Привърженик съм на концепцията тези коли да се карат и поддържат. А чисто физически човек не може да го прави с повече от четири-пет. "
Затова сега Момчил разполага тъкмо с пет ретро автомобила и един за елементи. Всички дефинира като обичани. За най-интересен обаче счита така наречен остаряла волга или Volga М-21. Лично неговата е създадена през 1964 година Кола от междинен клас - солидна, удобна много известна тогава. " За времето си е била желан автомобил за доста българи и продължава да бъде атракция на пътя. "
Всъщност всички ретро коли, които Момчил има сега, ги е имало всеобщо в България преди години, само че на практика в този момент са на изгубване. Точно като първия му Warszawa 223 - създаван в Полша през 50-те и 60-те години и популярен в България по това време освен като частен автомобил, а и като длъжностен. Имало е доста такива таксита. Голяма, тежка и солидна кола, която вози удобно. Има доста забавен дизайн, присъщ за края на 40-те години, който е по лиценз на ГАЗ-М-20 " Победа " - култов съветски лек автомобил, серийно създаван в Горковския авто завод в Горки в интервала 1946-1958 година " Дори за 60-те години е била архаична кола с тази присъща стърчаща зурла. "
Покрай варшавата Момчил си купува и една Nysa - лекотоватен автомобил въз основата на Warszawa. Използва мотора и ходовата част на Warszawa, само че е съставлява нещо като микробус. " Харесвам го като форма, като лъчение, като физиономия даже - занимателно и тумбесто автомобилче. " Неговата Nysa е единствено на 45 хиляди километра, когато я купува. Използвана е за служебна кола в един машиностроителен цех в Оряхово.
Освен това Момчил е и горделив притежател на Volga 3102 - необичаен модел, употребен за държавни потребности. Никога не е продавана публично в частни ръце. Произведени са единствено към 28 хиляди броя от модела изобщо. В България са единици. Тази, която той има сега, е имала само един притежател преди него.
" Пазя си и до ден сегашен колата на баба ми и дядо ми, която е първата персонално моя кола - едно Жигули от 1973 година, което към този момент е на 50 година Тя е напълно реставрирана в изцяло автентичен тип. "
С нея печели даже и няколко награди. И въпреки че моделът е всеобщ, отново съставлява интерес, когато е в съвършено положение. Но по какъв начин другояче, когато в действителност са останали малко от тези коли.
И като стана дума за награди, няма по какъв начин да не споменем, че Момчил е посещавал и продължава да посещава доста изложби, като към този момент има над 50 купи. Награждаван е в България, Сърбия, Гърция, Турция. Още по-интересното в тази ситуация е, че с цел да стигне до съответното място на събитието, не употребява платформа, както вършат огромна част от колекционерите на ретро коли, а самичък ръководи колите си.
Отбелязва, че лятото е дейното време за каране на ретро коли и навестяване на изложби. Почти всяка седмица някъде в България има мероприятие с ретро коли - било на церемониал или рали. През последните години се появяват от ден на ден клубове в огромните градове в страната и всеки от тях се старае да провежда събития. Затова и програмата е много натоварена - стартира още от април и продължава чак до началото на октомври.
Що се отнася до клубовете, Момчил членува в най-стария и титулуван клуб за ретро коли в страната - Ретро. Основан е през 1989 година в София и се слави като стожерът на ретро придвижването в България.
" Аз съм измежду най-младите му членове ", с горделивост признава Момчил, като коментира, че клуб Ретро е приет от интернационалната асоциация за типичен коли FIVA. Дори през 2022 година конгресът на FIVA се организира в София, което е доказателство, че сме добре известни на международната карта в тази сфера.
Маси за знамение и приказ - Александър Георгиев и епоксидната смола
Как придобива уменията си и с какво се отличава работата му
Каква е разликата сред ретро и остарял автомобил?
Ретро автомобил е подобен, който съставлява историческа полезност - в чудесно техническо и образно положение. И, несъмнено, е на съответната възраст. Съгласно актуалната интернационална подредба, за ретро коли се смятат всички над 30-годишна възраст, само че същински забавните са тези, създадени преди 1970 година
Какви са преимуществата и минусите на ретро колите пред актуалните коли?
Реално нямат нищо общо. Ретро автомобилът е занимание - играчка за свободното време, а актуалният автомобил е транспортно средство. Не са сравними. Естествено, ретро автомобилът е по-бавен, по-тромав, само че пък е по-вълнуващ. А да имаш автомобил, който е единствен и да кажем никой различен няма на пътя подобен, е освен забавно, само че и занимателно. Едно голямо преимущество е, че ретро колите могат да се поддържат и ремонтират относително по-елементарно и в домашни условия, което е немислимо за актуалните коли.
Колко сложна е поддръжката им?
За да има подобен вид автомобил, човек първо би трябвало да бъде механически образован. Фактът, че имам техническо обучение, ми оказва помощ. А и работя в автомобилния отрасъл към този момент толкоз години. С две думи - трябват знания, място, където да се ремонтира, средства и време. Не е елементарно, само че пък е удовлетворяващо - дава опция на човек да пътешества с кола, който той самичък с двете си ръце е направил.
Как успявате да намерите аварийни елементи?
Това е един от главните проблеми на заниманието. Важно е човек да намерения по какъв начин ще ги намира, преди да си купи автомобила, а не по-късно. Аз нормално първо съм си написал домашното и съм ревизирал кое от къде мога да си набира като част и чак по-късно се мятам да диря и закупувам автомобил.
Всичките ми модели коли разрешават да намирам аварийни елементи в България. Защото, в случай че се постанова да внасяш елементи от чужбина, една дребна нередовност и автомобилът е отвън строя. А по-късно би трябвало да чакаш с месеци, с цел да намериш нужната аварийна част и постоянно изпускаш сезона на ревютата.
Сигурни сме, че имате доста забавни случки с ретро колите, само че коя няма да забравите?
Всякакви завършения съм имал - не са една и две случките. Например на път за ретро събор в Сърбия се движим колона и аз късам ремък, а на открито вали заплашителен дъжд. Бяхме на изхода на София. За 15 минути смених ремъка и, общо взето, стигнах до границата дружно с последните коли от главната група.
Обиколил съм България с тези коли и съм имал какви ли не занимателни случки. И на море съм ходил с тях, и по планините - и то със фамилията ми. Например микробусът Nysa го купих зимата. Беше -12°C на открито и го карах по безусловно заледени пътища. Не сме имали някакви съществени драми с колите, само че пък постоянно е било доста занимателно.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ