The Economist: Какви са интересите на Русия в новия глобален ред?
Бързото раздробяване на подкрепяното от Америка държавно управление в Афганистан след изтеглянето на силите и съживява дългогодишния спор за американския крах. Някои наблюдаващи стигат до такава степен, че настояват, че Съединените щати към този момент не са суперсила. Реалността обаче е друга. Въпреки че позицията и въздействието на страната отслабнаха през последните десетилетия, главната причина е не толкоз рухването на Америка, колкото азиатските сили, изключително Китай и Индия, които се издигат стопански, а Русия се завръща в геополитически и боен проект. Упадъкът на американската мощност е условен и се корени в главната нееднаквост на националното развиване.
Другата причина е битова и е по-сериозна. Американският стопански модел претърпя огромен удар в международната финансова рецесия от 2007-09 година Политическият модел беше подложен на тежко напрежение през четирите години на президентството на Доналд Тръмп и от този момент не се възвърне доста.
През последните десетилетия общественият модел не съумя да даде нещо на американската междинна класа, гръбнакът на обществото. Пандемията разкри освен това от рецесия в опазването на здравето, само че изостри дълго тлеещите разделения по отношение на публичните полезности и расовите връзки. Всичко това демонстрира забележителен спад на американската мощна база вкъщи.
На този декор Афганистан символизира крайния провал на вярата след Студената война, че Съединените щати са в положение да претворят света по собствен облик. Насърчаването на западната народна власт и демократичните полезности се натъкна на явно непреодолими бариери на редица места, от Афганистан и Иран до Китай и Русия. Но това към момента не е изгряло за формалните лица във Вашингтон.
Всъщност предшествениците на президента Джо Байдън, Барак Обама и господин Тръмп, схванаха заплахите от световното свръхразширяване на Америка и, въпреки и по доста разнообразни способи, се пробваха да пренасочат ресурсите за възобновяване на родната база. Успехът или неуспехът на това изпитание ще реши ориста на страната.
Трудности вкъщи
Америка през днешния ден е разграничен дом. Напрежението, което го раздира, не е укротено от провалянето на господин Тръмп и възкачването на господин Байдън в Белия дом. Дори се приказва за революция като надвиснала опасност.
Тази опция към момента е прекомерно пресилена. Американците имат навика да се зареждат с сила посредством усилване на заканите и вследствие на това имат история на преоткриване и превръщане на страната си. Но нещата без подозрение са стигнали до сериозна точка.
Съединените щати се доближават до следващия миг на преоткриване, който изисква доста повече от лепенка на бронята, която споделя „ по-добро създаване “ и голям инфраструктурен пакет.
И най-важното е, че Америка към този момент не се състезава единствено против себе си, както беше след края на Студената война. За първи път от над 100 години страната е изправена пред сигурността да загуби позицията си на водеща международна стопанска система и евентуално софтуерното си състезание. Ако това се случи, следствията за световното състояние на Америка ще бъдат големи.
Следователно във външната политика – от завоя на Обама към Азия и оповестяването на Пекин за съперник до загрижеността на Байдън за съперничеството на огромните сили – страната беше остро фокусирана върху Китай.
След като мина от щастлива атака в името на глобализацията към дейна отбрана в името на запазването на своя статут на номер едно, Америка ще отговори пламенно на предизвикването, което Китай показва
Тази борба ще бъде най-последователната геополитическа, геоикономическа, софтуерна и идеологическа битка за власт за десетилетия напред. Светът още веднъж стана двуполюсен, въпреки че разликата от Студената война е, че не е (поне все още) разграничен на два противоположни световни блока.
И въпреки всичко, както показва договорката с АУКУС за нуклеарните подводници, обновената група Quad от азиатско-тихоокеанските страни и вероятното разширение на разследващия алианс „ Петте очи “, Америка е заета със основаването на система за ограничение на Китай, главният противник на неговото световно състезание.
Би било неуместно да се спекулира за евентуалния излаз от китайско-американското съревнование. Може да се допусна единствено, че в последна сметка Съединените щати няма да победят Китай. По същия метод Китай, даже и да надмине Америка в избрани категории, няма да я размени като нов хегемон на света: Пекин няма искания за универсализъм.
Световният ред, който се заражда през 21-ви век, евентуално ще бъде многопластов или многоизмерен. Китай и Америка евентуално ще останат като единствените две суперсили, само че никоя от тях няма да ръководи своята част от света по метода, по който водачите във Вашингтон и Москва правеха през втората половина на предишния век. Вместо това разнообразни групи играчи – в това число от време на време недържавни участници – ще упражняват въздействие в разнообразни функционални области и географски райони.
Новата застудяваща война
С еднополюсния миг в историята, задачата на Русия е да остане независим състезател от международна класа. Това е настоящото определение на историческия термин „ велика мощ “, необятно употребен в Русия през днешния ден.
За водачите на страната, Русия не е нищо друго с изключение на велика мощ – тъкмо както за мнозина във Вашингтон идентичността на Америка е неразривно обвързвана с световното предимство.
За Русия обаче обезпечаването и запазването на този статут ще бъде предизвикателство. Геополитическите въпроси включват на първо място поддържане на равновесие — въпреки и надали на равноотстояние — в лицето на борбата сред Америка и Китай.
Да бъдеш всмукан в тази борба може да бъде толкоз пагубно, или по-лошо, за Русия, в сравнение с съдбовното й влизане в Първата международна война.
Съпътстващо предизвикателство за Русия е да се изправи против своите сътрудници в Китай и по този метод да поддържа връзките на равнопоставени начала.
В връзките със Съединените щати водачите в Москва и Вашингтон би трябвало деликатно да ръководят връзките. Това значи да се уверят, че споровете, в които Русия и Америка са директно или индиректно забъркани (като Украйна), няма да излязат отвън контрол; че поредност от произшествия сред техните въоръжени сили (да речем в Сирия) няма да доведат по нехайство до действителна стрелба; и че огромна хакерска атака няма да предизвика боен отговор.
Независимо от борбата със Съединените щати, главните провокации на Русия ще бъдат вътрешни. В политическата сфера задаващото се затруднение ще бъде ръководството на прехода към нов режим, който ще последва сегашния водач Владимир Путин, като в същото време заобикаля Сцилата на неустойчивостта и Харибдата на задълбочаващата се застоялост.
В сферата на стопанската система освобождението на капацитета на страната – арестуван от монополи и корупция от неотчетливи, самообслужващи се елити – е от решаващо значение.
Има и други трудности. Овладяването на софтуерните нововъведения и енергийния преход е неотложна задача. Изменението на климата визира голямата територия на Русия даже повече, в сравнение с света като цяло.
Демографията на Русия, макар напъните на държавното управление, остава неспокойна, с ниска раждаемост и дълготрайност на живота на мъжете, по-ниска от другаде в Европа. И имиграцията като лек има и противоположна страна, като доста новодошли от селските региони в Централна Азия са по-малко склонни да се асимилират и в някои случаи попадат на джихадистка агитация.
И най-после, с цел да продължи решително напред, Русия ще би трябвало да преоткрие своите полезности, като взаимна работа за положителното на общността, национализъм, който не е привързан с актуалните управляващи и доверие в своите съграждани – и да ги приложи на процедура, отхвърляйки преобладаващия цинизъм което подкопава доверието.
Това е сложна задача. Но главният урок от разпадането на Съветския съюз преди 30 години през декември е, че въпреки огромните народи да не могат да бъдат победени извън, те могат – и от време на време се случват – да попаднат под тежестта на личните си вътрешни проблеми, без значение дали са подценявани или погрешно ръководени. Този урок, несъмнено, е годен освен за Русия, само че и за всички значими сили, без значение дали са във напредък или в крах.
* Дмитрий Тренин - център " Карнеги " в Москва, който е клон на центъра за интернационален мир " Карнеги " - фондация във Вашингтон. Бил е офицер от руската и съветската армии. Автор на доста книги за съветска история и външна политика.
Превод: СМ
Другата причина е битова и е по-сериозна. Американският стопански модел претърпя огромен удар в международната финансова рецесия от 2007-09 година Политическият модел беше подложен на тежко напрежение през четирите години на президентството на Доналд Тръмп и от този момент не се възвърне доста.
През последните десетилетия общественият модел не съумя да даде нещо на американската междинна класа, гръбнакът на обществото. Пандемията разкри освен това от рецесия в опазването на здравето, само че изостри дълго тлеещите разделения по отношение на публичните полезности и расовите връзки. Всичко това демонстрира забележителен спад на американската мощна база вкъщи.
На този декор Афганистан символизира крайния провал на вярата след Студената война, че Съединените щати са в положение да претворят света по собствен облик. Насърчаването на западната народна власт и демократичните полезности се натъкна на явно непреодолими бариери на редица места, от Афганистан и Иран до Китай и Русия. Но това към момента не е изгряло за формалните лица във Вашингтон.
Всъщност предшествениците на президента Джо Байдън, Барак Обама и господин Тръмп, схванаха заплахите от световното свръхразширяване на Америка и, въпреки и по доста разнообразни способи, се пробваха да пренасочат ресурсите за възобновяване на родната база. Успехът или неуспехът на това изпитание ще реши ориста на страната.
Трудности вкъщи
Америка през днешния ден е разграничен дом. Напрежението, което го раздира, не е укротено от провалянето на господин Тръмп и възкачването на господин Байдън в Белия дом. Дори се приказва за революция като надвиснала опасност.
Тази опция към момента е прекомерно пресилена. Американците имат навика да се зареждат с сила посредством усилване на заканите и вследствие на това имат история на преоткриване и превръщане на страната си. Но нещата без подозрение са стигнали до сериозна точка.
Съединените щати се доближават до следващия миг на преоткриване, който изисква доста повече от лепенка на бронята, която споделя „ по-добро създаване “ и голям инфраструктурен пакет.
И най-важното е, че Америка към този момент не се състезава единствено против себе си, както беше след края на Студената война. За първи път от над 100 години страната е изправена пред сигурността да загуби позицията си на водеща международна стопанска система и евентуално софтуерното си състезание. Ако това се случи, следствията за световното състояние на Америка ще бъдат големи.
Следователно във външната политика – от завоя на Обама към Азия и оповестяването на Пекин за съперник до загрижеността на Байдън за съперничеството на огромните сили – страната беше остро фокусирана върху Китай.
След като мина от щастлива атака в името на глобализацията към дейна отбрана в името на запазването на своя статут на номер едно, Америка ще отговори пламенно на предизвикването, което Китай показва
Тази борба ще бъде най-последователната геополитическа, геоикономическа, софтуерна и идеологическа битка за власт за десетилетия напред. Светът още веднъж стана двуполюсен, въпреки че разликата от Студената война е, че не е (поне все още) разграничен на два противоположни световни блока.
И въпреки всичко, както показва договорката с АУКУС за нуклеарните подводници, обновената група Quad от азиатско-тихоокеанските страни и вероятното разширение на разследващия алианс „ Петте очи “, Америка е заета със основаването на система за ограничение на Китай, главният противник на неговото световно състезание.
Би било неуместно да се спекулира за евентуалния излаз от китайско-американското съревнование. Може да се допусна единствено, че в последна сметка Съединените щати няма да победят Китай. По същия метод Китай, даже и да надмине Америка в избрани категории, няма да я размени като нов хегемон на света: Пекин няма искания за универсализъм.
Световният ред, който се заражда през 21-ви век, евентуално ще бъде многопластов или многоизмерен. Китай и Америка евентуално ще останат като единствените две суперсили, само че никоя от тях няма да ръководи своята част от света по метода, по който водачите във Вашингтон и Москва правеха през втората половина на предишния век. Вместо това разнообразни групи играчи – в това число от време на време недържавни участници – ще упражняват въздействие в разнообразни функционални области и географски райони.
Новата застудяваща война
С еднополюсния миг в историята, задачата на Русия е да остане независим състезател от международна класа. Това е настоящото определение на историческия термин „ велика мощ “, необятно употребен в Русия през днешния ден.
За водачите на страната, Русия не е нищо друго с изключение на велика мощ – тъкмо както за мнозина във Вашингтон идентичността на Америка е неразривно обвързвана с световното предимство.
За Русия обаче обезпечаването и запазването на този статут ще бъде предизвикателство. Геополитическите въпроси включват на първо място поддържане на равновесие — въпреки и надали на равноотстояние — в лицето на борбата сред Америка и Китай.
Да бъдеш всмукан в тази борба може да бъде толкоз пагубно, или по-лошо, за Русия, в сравнение с съдбовното й влизане в Първата международна война.
Съпътстващо предизвикателство за Русия е да се изправи против своите сътрудници в Китай и по този метод да поддържа връзките на равнопоставени начала.
В връзките със Съединените щати водачите в Москва и Вашингтон би трябвало деликатно да ръководят връзките. Това значи да се уверят, че споровете, в които Русия и Америка са директно или индиректно забъркани (като Украйна), няма да излязат отвън контрол; че поредност от произшествия сред техните въоръжени сили (да речем в Сирия) няма да доведат по нехайство до действителна стрелба; и че огромна хакерска атака няма да предизвика боен отговор.
Независимо от борбата със Съединените щати, главните провокации на Русия ще бъдат вътрешни. В политическата сфера задаващото се затруднение ще бъде ръководството на прехода към нов режим, който ще последва сегашния водач Владимир Путин, като в същото време заобикаля Сцилата на неустойчивостта и Харибдата на задълбочаващата се застоялост.
В сферата на стопанската система освобождението на капацитета на страната – арестуван от монополи и корупция от неотчетливи, самообслужващи се елити – е от решаващо значение.
Има и други трудности. Овладяването на софтуерните нововъведения и енергийния преход е неотложна задача. Изменението на климата визира голямата територия на Русия даже повече, в сравнение с света като цяло.
Демографията на Русия, макар напъните на държавното управление, остава неспокойна, с ниска раждаемост и дълготрайност на живота на мъжете, по-ниска от другаде в Европа. И имиграцията като лек има и противоположна страна, като доста новодошли от селските региони в Централна Азия са по-малко склонни да се асимилират и в някои случаи попадат на джихадистка агитация.
И най-после, с цел да продължи решително напред, Русия ще би трябвало да преоткрие своите полезности, като взаимна работа за положителното на общността, национализъм, който не е привързан с актуалните управляващи и доверие в своите съграждани – и да ги приложи на процедура, отхвърляйки преобладаващия цинизъм което подкопава доверието.
Това е сложна задача. Но главният урок от разпадането на Съветския съюз преди 30 години през декември е, че въпреки огромните народи да не могат да бъдат победени извън, те могат – и от време на време се случват – да попаднат под тежестта на личните си вътрешни проблеми, без значение дали са подценявани или погрешно ръководени. Този урок, несъмнено, е годен освен за Русия, само че и за всички значими сили, без значение дали са във напредък или в крах.
* Дмитрий Тренин - център " Карнеги " в Москва, който е клон на центъра за интернационален мир " Карнеги " - фондация във Вашингтон. Бил е офицер от руската и съветската армии. Автор на доста книги за съветска история и външна политика.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ