Психичното здраве: Къде е по-добре да живеем
Бързият напредък на градовете идва с доста провокации. Как можем да строим по-екологично? И по какъв начин можем да поддържаме здравето и благосъстоянието на хората, живеещи в градските региони?
Изглежда, с цел да се реализира това са нужни взаимни отстъпки. Много изследвания демонстрират, че по-населените квартали се отразяват по-добре на планетата, само че крият и по-високи опасности от меланхолия.
Може и да не наподобява изненадващо, че депресията е по-рядко срещана в провинцията. Стресът, шумът, замърсяването на въздуха, самотата или неналичието на слънчева светлина на приземния етаж на висок блок са единствено няколко образеца за провокациите, пред които са изправени градските поданици.
Тези фактори може в действителност да стоят зад 39-процентовия нараснал риск от меланхолия за градските региони в западноевропейските страни и в Съединени американски щати.
Но както се оказва, някои градски региони са по-добри от други. Според ново изследване, оповестено в Science Advances, хората в предградията са по-склонни да бъдат депресирани, в сравнение с тези, които живеят в градските центрове.
New Research Reveals Which May Be Better For Mental Health: The City or The Suburbs
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
Важни фактори
„ Искахме да разберем кои фактори в застроената среда са най-важни за психическото здраве, тъй че градовете да могат да бъдат проектирани по-добре, с цел да бъдат по едно и също време устойчиви и да подкрепят душeвността на хората. “
Един хектар земя може да приюти едно и също количество хора или с гъсто издигнати, ниски здания, или с по-редки, само че високи здания. Високите здания могат да бъдат или в гъстонаселените, оживени бизнес региони, или в по-малко гъсти градски региони с първокласни жилища с гледащи към огромен парк.
Предградията обаче по-често са застроени с нискоетажни здания. Какъв метод да предприемем?
Екипът, включващ откриватели от университета Йейл в Съединени американски щати, университетите в Стокхолм и Гевле в Швеция и университета в Орхус и университета в Копенхаген в Дания, прегледа доста огромно количество първоначален материал за изследването.
Използвайки принадлежности за машинно образование, ние изследвали сателитни изображения на всички здания в Дания за 30 години (1987-2017). След това ги класифицирали в разнообразни категории според от височината и плътността.
Комбинирали получената карта с самостоятелни жилищни адреси и здравни и социално-икономически регистри в Дания. Това им разрешило да отчетат факторите, които усилват риска от меланхолия, като социално-икономически статус или родители, които са диагностицирани с психологични болести.
Few communities understand academic stress and pressure better than Palo Alto, California. I salute for his profound must-read essay. We MUST redefine " success " in the city before it irreparably harms more kids.
— Julie Lythcott-Haims (@jlythcotthaims)
Резултатите не демонстрират ясна връзка за това, че плътните градски региони въздействат върху депресията. Това може да се дължи на обстоятелството, че гъстонаселените градски центрове могат да обезпечат релативно повече благоприятни условия за другарство в обществени мрежи и взаимоотношение – което може да е от изгода за психологичното здраве.
След отчитане на социално-икономическите фактори, най-високият риск бил открит в предградията с нискоетажни и еднофамилни жилища.
В последна сметка многоетажните здания на централни места или в околните покрайнини с елементарен достъп до открити пространства – като зелени паркове или брегови линии – демонстрират изненадващо ниски опасности.
Това значи, че видът регион с нараснал риск от проблеми с психологичното здраве нормално включва здания със междинна компактност и ниско застрояване, като крайградски региони за еднофамилни жилища.
Последици за планирането
Смятаме, че релативно по-високите опасности от меланхолия, открити в предградията, може да се дължат частично на дългите пътувания с кола, по-малките открити пространства и незадоволителната плътност на жителите, с цел да се основат места, където да се събират, като например магазини, кафенета и заведения за хранене.
Но, несъмнено, може да има и доста други фактори.
Това не значи, че няма евентуални изгоди от живота в предградията. Някои хора в действителност може да избират уединението, тишината и опцията за лична градина.
" Надяваме се, че това изследване може да се употребява като основа за бъдещи градски планувания. "
Добър вид би могъл да бъде вложението във високи жилищни здания, където методът на живот не зависи от притежаването на персонална кола, съчетано с премислен тримерен дизайн за увеличение на достъпа до брегови линии, езера или градски паркове.
May is month. Here are ways Caring for Denver Foundation is supporting better mental health in the city of!
— Caring for Denver Foundation (@caring4denver)
Би могло да се работи в посока да се усъвършенства достъпа на съществуващите покрайнини до градските услуги и до публичните открити пространства.
Изследването демонстрира какъв брой обществени са хората. Определено равнище на плътност на популацията е належащо за основаване на оживени общности, които могат да поддържат магазини, бизнеси и публичен превоз, като в това време има задоволително откритото пространство.
В Копенхаген хората си вземат бира или сладкиши и излизат с другари около канала. Тези зони са както около магазините, по този начин и наоколо до природата – което прави пространствата обществени. Градските центрове също имат по-малко неприятно влияние върху климата, в сравнение с разпръснатите покрайнини, където хората постоянно употребяват колите си.
Все отново резултатите от изследването в Дания може да не са директно използвани за всички други страни. Социално-екологичните фактори на психологичното благоденствие зависят и от културния и географски подтекст. Въпреки това рамката, създадена в това изследване, обезпечава основа за по-нататъшни изследвания в разнообразни елементи на света.
Изглежда, с цел да се реализира това са нужни взаимни отстъпки. Много изследвания демонстрират, че по-населените квартали се отразяват по-добре на планетата, само че крият и по-високи опасности от меланхолия.
Може и да не наподобява изненадващо, че депресията е по-рядко срещана в провинцията. Стресът, шумът, замърсяването на въздуха, самотата или неналичието на слънчева светлина на приземния етаж на висок блок са единствено няколко образеца за провокациите, пред които са изправени градските поданици.
Тези фактори може в действителност да стоят зад 39-процентовия нараснал риск от меланхолия за градските региони в западноевропейските страни и в Съединени американски щати.
Но както се оказва, някои градски региони са по-добри от други. Според ново изследване, оповестено в Science Advances, хората в предградията са по-склонни да бъдат депресирани, в сравнение с тези, които живеят в градските центрове.
New Research Reveals Which May Be Better For Mental Health: The City or The Suburbs
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
Важни фактори
„ Искахме да разберем кои фактори в застроената среда са най-важни за психическото здраве, тъй че градовете да могат да бъдат проектирани по-добре, с цел да бъдат по едно и също време устойчиви и да подкрепят душeвността на хората. “
Един хектар земя може да приюти едно и също количество хора или с гъсто издигнати, ниски здания, или с по-редки, само че високи здания. Високите здания могат да бъдат или в гъстонаселените, оживени бизнес региони, или в по-малко гъсти градски региони с първокласни жилища с гледащи към огромен парк.
Предградията обаче по-често са застроени с нискоетажни здания. Какъв метод да предприемем?
Екипът, включващ откриватели от университета Йейл в Съединени американски щати, университетите в Стокхолм и Гевле в Швеция и университета в Орхус и университета в Копенхаген в Дания, прегледа доста огромно количество първоначален материал за изследването.
Използвайки принадлежности за машинно образование, ние изследвали сателитни изображения на всички здания в Дания за 30 години (1987-2017). След това ги класифицирали в разнообразни категории според от височината и плътността.
Комбинирали получената карта с самостоятелни жилищни адреси и здравни и социално-икономически регистри в Дания. Това им разрешило да отчетат факторите, които усилват риска от меланхолия, като социално-икономически статус или родители, които са диагностицирани с психологични болести.
Few communities understand academic stress and pressure better than Palo Alto, California. I salute for his profound must-read essay. We MUST redefine " success " in the city before it irreparably harms more kids.
— Julie Lythcott-Haims (@jlythcotthaims)
Резултатите не демонстрират ясна връзка за това, че плътните градски региони въздействат върху депресията. Това може да се дължи на обстоятелството, че гъстонаселените градски центрове могат да обезпечат релативно повече благоприятни условия за другарство в обществени мрежи и взаимоотношение – което може да е от изгода за психологичното здраве.
След отчитане на социално-икономическите фактори, най-високият риск бил открит в предградията с нискоетажни и еднофамилни жилища.
В последна сметка многоетажните здания на централни места или в околните покрайнини с елементарен достъп до открити пространства – като зелени паркове или брегови линии – демонстрират изненадващо ниски опасности.
Това значи, че видът регион с нараснал риск от проблеми с психологичното здраве нормално включва здания със междинна компактност и ниско застрояване, като крайградски региони за еднофамилни жилища.
Последици за планирането
Смятаме, че релативно по-високите опасности от меланхолия, открити в предградията, може да се дължат частично на дългите пътувания с кола, по-малките открити пространства и незадоволителната плътност на жителите, с цел да се основат места, където да се събират, като например магазини, кафенета и заведения за хранене.
Но, несъмнено, може да има и доста други фактори.
Това не значи, че няма евентуални изгоди от живота в предградията. Някои хора в действителност може да избират уединението, тишината и опцията за лична градина.
" Надяваме се, че това изследване може да се употребява като основа за бъдещи градски планувания. "
Добър вид би могъл да бъде вложението във високи жилищни здания, където методът на живот не зависи от притежаването на персонална кола, съчетано с премислен тримерен дизайн за увеличение на достъпа до брегови линии, езера или градски паркове.
May is month. Here are ways Caring for Denver Foundation is supporting better mental health in the city of!
— Caring for Denver Foundation (@caring4denver)
Би могло да се работи в посока да се усъвършенства достъпа на съществуващите покрайнини до градските услуги и до публичните открити пространства.
Изследването демонстрира какъв брой обществени са хората. Определено равнище на плътност на популацията е належащо за основаване на оживени общности, които могат да поддържат магазини, бизнеси и публичен превоз, като в това време има задоволително откритото пространство.
В Копенхаген хората си вземат бира или сладкиши и излизат с другари около канала. Тези зони са както около магазините, по този начин и наоколо до природата – което прави пространствата обществени. Градските центрове също имат по-малко неприятно влияние върху климата, в сравнение с разпръснатите покрайнини, където хората постоянно употребяват колите си.
Все отново резултатите от изследването в Дания може да не са директно използвани за всички други страни. Социално-екологичните фактори на психологичното благоденствие зависят и от културния и географски подтекст. Въпреки това рамката, създадена в това изследване, обезпечава основа за по-нататъшни изследвания в разнообразни елементи на света.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ