Бързите курсове не всякога успяват да създадат ценните умения, от

Бързите курсове не всеки път съумяват да основат скъпите умения, от които се нуждаят учащите
(снимка: CC0 Public Domain)

Мнозина от младежите желаят да бъдат програмисти. Привлечени от вероятността за огромни заплати, изобилна работа, богат избор от великодушни работодатели и шанса да работят за някои от най-успешните компании в света, от ден на ден хора търсят нови благоприятни условия в непрестанно разрастващата се област на създаването на програмен продукт. Но бързите курсове по програмиране могат да разочароват надъханите запалянковци.

Нарастващата известност на писането на код – изключително след пандемията – докара до взрив в броя на школите за писане на програмен продукт. Много от тези учебни заведения организират интензивни курсове за интервал от по няколко месеца. Учащите излизат с известни познания по програмиране и с упованието, че взимайки си документа в края на курса, за тях ще се избиват десетки софтуерни компании, зажаднели за млади гении. Понякога фактически става по този начин. Но нерядко обстановката е друга.

Бързите курсове не всеки път съумяват да основат у учащите скъпите умения, от които се нуждаят, с цел да съумеят. Като водач на компания за разработка на програмен продукт по поръчка и професор, преподаващ софтуерно инженерство, Макс де Лавен, създател и механически шеф на Builvable, познава уменията и опита, който търси при приключилите. Казва, че начинаещите разработчици на програмен продукт не постоянно биват обучавани на уменията, които работодателите ценят и ще чакат.

И това, уви, важи освен за бързите курсове по програмиране, само че и за университетите и стратегиите за подготовка и преквалификация. В резултат, споделя Лавен, разработчиците биват подведени – и в последна сметка разочаровани – от институциите, които настояват, че ги „ нареждат за триумф ”.

„ Да си разработчик на програмен продукт е страхотна работа – за мнозина е шанс да могат да създадат сполучлива кариера от любовта си към писането на код – само че не става въпрос единствено за проучване на даден език за шифроване, с цел да стартират да валят пари ”, споделя Лавен пред. „ Да станеш разработчик на програмен продукт е по-трудно, в сравнение с може да си намерения елементарният човек – и е скъпо ”.

Много от младежите са мощно увлечени от обещанието за астрономически заплати, изключително в огромни софтуерни компании. Лавен обаче споделя, че действителността рядко дава отговор на фантазиите на новозавършилите курсисти, изкарали образование по програмиране.
още по тематиката
Още по-лошото е, че в доста връзки учениците са подготвени „ за неуспех ”, споделя Лавен. Той е виждал новобранци, които не дават отговор даже на най-базовите условия за „ драскач на код ”, камо ли пък за софтуерен разработчик. „ Виждали сме хора да аплайват, откакто са изкарали тримесечно образование в някоя школа, където им е дадено, че ще се научат да пишат код. След това виждаме, че не знаят нищо ”.

Разочаровани са учащите, разочаровани са и работодателите. Нещо повече, сходно положение може да бъде опустошително за хората, които са решили да се насочат към програмирането след смяна в кариерния път.

В последна сметка научаването на писането на код е единствено върхът на айсберга. Разликата сред и създаването на програмен продукт може ненапълно да се оприличи на разликата сред това да имаш речник с думи и да можеш да съчиниш текст със съответната граматика и просвета зад езика. „ Това, че можете да косите ливада, не значи, че можете да управлявате компания за озеленяване ”, споделя Лавен. „ Само към 40% от е писане на код ”.

Курсовете по софтуерно инженерство би трябвало да образоват студентите изцяло, с цел да бъдат положителни софтуерни експерти – а освен положителни писачи на код. Езиците за програмиране се научават, само че по-важно е да се научат „ навиците ” за писане на код, тъй като „ хората могат да развият неприятни привички, а неприятните привички са доста сложни за унищожаване ”, споделя специалистът.

Наред с това обаче има цяла кошница с други познания, които разработчикът на програмен продукт би трябвало да има. Практическият опит постоянно е скъп. Курсовете и университетските стратегии би трябвало да предизвикват практическата работа и да дадат на учащите „ работни познания ” за другите съставни елементи от цикъла на основаването на програмен продукт.

Важно е да има умения за боравене с API. Всеки софтуерен инженер през днешния ден ще се срещне с потребността от работа с API. Софтуеристите би трябвало да знаят да „ приказват ” езика на API, да познават другите технологии тук.

Всяко приложение, което се създава в днешно време, по един или различен метод отива в облака. Това значи, че на софтуеристите са нужни задълбочени познания за облачните технологии. Те би трябвало да схващат от платформите, които съществуват, и от техните особености. Това е значимо за положителното позициониране на пазара на работна мощ. „ Когато човек пристигна при работодателя и каже: „ Работил съм с Amazon Web Services или Гугъл Cloud Platform или Azure ”, работодателят незабавно се заинтересува от този човек ”, споделя Лавен.

Всичко това изисква и от просветителната система да се промени и да се приспособява. Университетските стратегии, специализациите, курсовете и преквалификационните стратегии би трябвало да вземат под внимание потребностите на актуалните претенденти за кариера в софтуерния свят.