Бариери, баджове и документация правят така, че в училище да

...
Бариери, баджове и документация правят така, че в училище да
Коментари Харесай

Николай Милчев: Хартиеният октопод разперва над учениците стотиците си пипала. Бодигардът е божество, а не Кирил и Методий

Бариери, баджове и документи вършат по този начин, че в учебно заведение да си тананикаме ”Тухла в стената ” на Пинк Флойд. Преди време нарекох бюрокрацията в учебно заведение хартиена чума. Сега се допълням - с изключение на чума бюрокрацията има и доста други имена - хартиена верига, хартиен октопод, Еверест от формуляри, водопад от безсмислени документи и още доста синоними.
Не си мислете обаче, че става дума единствено за хартия и хартиени изобретения на бюрокрацията. Става дума най-много за живи хора и техните превъплъщения. Бюрокрацията не е паднала от небето - от небето са паднали единствено ангелите на бюрокрацията. Точно за тези ангели и божества ще стане дума.

Още от първия момент, в който първокласничето влиза в учебно заведение, то би трябвало да се потвърждава - кое е, да се легитимира, да се разпознава един тип. В едната си ръка дребното азбукарче държи букет, в другата - ръката на другарчето си, а на врата му виси бадж. Ето този висящ на врата бадж е първата книжна верига. Бадж със фотография и код - доста комплицирано и доста душеубиващо за нежното малко пиленце.

Знам, че има ред, че би трябвало сигурност, само че престараването е огромно и имитацията е огромна.

За да оправдаят себе си и парите, които смучат, охранителните компании преиграват, като отделят, сортират, ревизират, класифицират и разпознават учениците, като изцеждат тяхното самообладание и самочувствие.

Защо, апелирам ви, първото нещо, което би трябвало да се види в учебно заведение, са бариерата, контролът и телохранителят и за какво това не става по-елегантно и невидимо? Може би тъй като всички сме подвластни на бариерата и редичката, в която детето не се усмихва и не споделя името си, а приближава баджа си до аленото и ужасно око на машината за пропускане и сигурност.

Не портретите на Кирил и Методий, а телохранителят е божеството, което остава вечно в детското схващане.

Защото по този начин желае хартиената верига - ангелът на баджа и на изгубената еднаквост.

Присъствието на телохранител, охранителни камери в коридорите и в класните стаи не вършат учебното заведение и учебния ден по-сигурен. Всеки, който работи в учебно заведение, знае, че не е по този начин. Но търсеният резултат е различен - обвързван е с чувството, че светът е рисков, че постоянно някой би трябвало да те пази. По улиците, до учебното заведение - баба и дядо, мама и тати, след това - телохранителят, после- видеокамерите, след това - учителите, след това - отново същото. На детето се насажда чувство за непрестанен боязън от улиците на града, от двора на учебното заведение, от коридорите, от класните стаи, от всичко в близост. И основно от хората - всеки чужд е евентуален зложелател. Всеки чужд може да ти навреди - това се насажда в съзнанието на учениците и на родителите естествено. И страхът ражда охранителни компании, охранителни камери, уреди - всичко би трябвало да те пази и да те следи. Целта е нито секунда ученикът да не остава самичък, персоналното му пространство да изчезне, да се стопи. Целта е да си подвластен, до смут подвластен от нещо, което сякаш те пази, а в действителност надълбоко те травмира.

После хартиеният октопод разперва над учениците стотиците си пипала - училищен карти, транспортни карти, бележници, персонални и медицински картони, имена на родители, адреси, адреси на персонални лекари, молби за стипендии, молби за..., молби...

И какво да направи ученикът - най-добре е да излезе на 15 септември от учебното заведение и да се върне за Коледа с всички документи. А ученето? - Е, ученето, когато стане, значими са документите. Без тях ученикът не е той.

След телохранителя другата икона и бог на бюрокрацията е счетоводителката. Тя може да ти оскубе всички перца и младите ти крилца единствено да пърхат, вместо да полетят.

Ако си възпитаник, счетоводителката може да ти забави стипендията, да ти изгуби някоя молба, да ти забави някой документ, необходим на родителите. И още тогава - в учебно заведение, ти разбираш, че точно счетоводителката е същинският стопанин и заповедник на книжния водопад.

Институцията счетоводителка се разраства. Някога беше една, в този момент са две-три, цели компании обслужват учебното заведение.

Не е надалеч времето, когато всеки клас ще би трябвало да наеме счетоводителка и секретарка. Хартиеният Еверест по този начин ще пораства, че ще е нужно към всеки класен началник да има администрация. После към всеки клас ще се назначи шеф, психолог, заместник-директор, телохранител, водач, до момента в който всеки клас не се трансформира в малко учебно заведение и по този начин - до края на света. Ще закрием всички учебни заведения в селата и в дребните градчета и ще произведем нови хиляди учебни заведения към всеки клас. И всеки клас ще си има министерство.

И всичко това - единствено с цел да се поставят входящи и изходящи номера. България е раят на входящите и изходящите номера. Раят на служебната преписка. Какво излезе - че телохранителят и счетоводителката са най-голямата администрация? Де да беше по този начин...

Ами дневниците - хартиени и електронни, ами ежедневните, ежеседмичните и ежемесечните сведения и доклади, ами инспекторите и специалистите " от заводи и канцеларии "? Нямат отмалялост в измислянето на празни редове, които би трябвало да се попълнят.

Сега се сещам, че след телохранителя и счетоводителката третото лице на Бога на хартията е районният контрольор. Той идва в учебно заведение постоянно в неизвестен ден и в неизвестен час и пред него са конниците на Апокалипсиса. И знаете ли какво вършат тези инспектори? - Нищо. Освен да гледат хартията, по-точно - Еверест на хартията, която са измислили те самите. Ровят се с дни в разпределения, дати, урочни проекти и детайлности, ревизират всяка писмен знак и в никакъв случай не могат да стигнат до едно напълно приключено изречение - тъй като ги интересува буквата, а не изречението.

И доста им харесва на тези повелители на образованието по време на анализа на инспекцията да седнат на стола на шефа в дирекцията и да барабанят с пръстите си по бюрото за престиж и от досада.

Ако написаното дотук не ви наподобява доста подредено и аналитично, то е, тъй като хартиените реки в учебно заведение текат отвред, заливат всичко и няма оправия. И няма да има, до момента в който в хилядите разпилени листове духа вятърът на престараването и фалша.

И въпреки всичко - в случай че не се намерят сили и кураж, мъдрост и храброст за смяна, нищо няма да стане, също така, че хартията ще пламне и ще изгори цялото учебно заведение.

И най-важното - би трябвало да се откри овластен човек, който да каже: Стига с измислени статистики, стига с подправени доклади и формуляри в учебно заведение. Стига с денонощни документи за щяло и нещяло - от броя на пломбите на учениците до кръвните резултати на чистачките в учебно заведение. Стига с административния гнет, боязън и диктат! Стига с папагалското прекопирване на модели, за които не сме подготвени!

Ако не се откри подобен човек, спукана ни е работата.

И този овластен човек би трябвало още да каже: Няма учебно заведение без ред - непоколебим ред и дисциплинираност.

Няма учебно заведение без учители, които учат учениците си, а не ги трансформират в хартиени човечета и в следващи номера в хартиените и електронни дневници.

И няма учебно заведение без родители, които оказват помощ, а не трансформират учебното заведение в още една стая от вкъщи си, в който те се разпореждат.

Ако това не стане, хартиената чума ще победи вечно и учебното заведение ще издъхне, задушено от хартиени обятия.

Николай Милчев- преподавател, стихотворец, журналист
Източник: frognews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР