Бари Уайт – мъжът с кадифения глас
Бари Уайт има дарбата да те погали с дълбокия си басов глас и да те накара да настръхнеш единствено от няколко тона. Той не просто пее за обич, а прави обич, до момента в който пее, по тази причина и евентуално доста деца са заченати на негови песни. Невероятният вокалист ни напусна през 2003 година, само че остави зад себе си емблематични заглавия като Can't Get Enough Of Your Love, Baby, Practice What You Preach, My First My Last My Everything, Just The Way You Are, You Are The One I Need, What Am I Gonna Do with You,Your Sweetness Is My Weakness и още доста други пояснения в обич.
Рожденото му име е Барънс Юджийн Картър и се появява на бял свят на днешния ден – 12 септември, през 1944 година в Галвестън, Тексас. В акта му за възникване е вписан с семейството на майка си, само че когато на първия образователен ден татко му схваща, просто задрасква „ Картър “ и написа своето фамилно име „ Уайт “ в документите за учебно заведение.
Любува се на още от дете, като даже постоянно пее с майка си. На 15 обаче напуща учебно заведение и се забърква с улични банди за обири. Ненавършил 18 години, Бари е задържан за кражбата на гуми от първокласен автомобил на стойност 30 000 $. Докато е в ареста, чува ария от Краля на рока Елвис Пресли – It's Now or Never.По-късно споделя, че това е повратна точка в живота му – парчето го въодушевява да зареже гангстерските групи и да се захване с музиката по-сериозно.
Пробивът му на музикалния пазар не е като артист, а като продуцент на момичешката група Love Unlimited. През 1973 година излиза първият му албум I've Got So Much to Give, който включва и емблематичната ария I'm Gonna Love You Just a Little More Baby.
Записите се случват ненадейно – в качеството си на продуцент той записва демо версии за различен реализатор, само че когато от музикалната компания чуват гласа му, упорстват той самият да изпее. След като спорят в продължение на няколко дни, Бари въпреки всичко се съгласява да застане зад микрофона. Първоначално има намерение да употребява артистичния псевдоним White Heat (Бяла жега), само че най-после въпреки всичко залага на рожденото си име.
Музиката му се приема толкоз добре от почитателите, че музикантът започва собствен личен лейбъл през 1979 година, като в този интервал всяка издадена ария от него се трансформира в шлагер и оглавява класациите на Билборд за поп и R&B музика. Макар браншът да претърпява невероятна промяна с годините, Бари Уайт остава правилен на стила си до последната ария, като залага на джазови и детайли, които носят духа на диско ерата. Специфичният му глас става толкоз различим, че получава няколко оферти да озвучава телевизионни реклами, както и герои в анимации. Песните му пък и до през днешния ден се употребяват за саундтраци в сантиментални подиуми на филми и сериали, измежду които са " Приятели ", " Али Макбийл ", " Грозната Бети ", " Бъфи, килърката на вампири " и още доста други.
Уайт умира на 58-годишна възраст в дома си в Лос Анджелис. Певецът се нуждае от присаждане на бъбрек, само че по този начин и не съумява да дочака интервенцията, тъй като получава инфаркт. Изкуството му обаче остава след него и му носи прозвището „ Мъжът с кадифения глас “.
Рожденото му име е Барънс Юджийн Картър и се появява на бял свят на днешния ден – 12 септември, през 1944 година в Галвестън, Тексас. В акта му за възникване е вписан с семейството на майка си, само че когато на първия образователен ден татко му схваща, просто задрасква „ Картър “ и написа своето фамилно име „ Уайт “ в документите за учебно заведение.
Любува се на още от дете, като даже постоянно пее с майка си. На 15 обаче напуща учебно заведение и се забърква с улични банди за обири. Ненавършил 18 години, Бари е задържан за кражбата на гуми от първокласен автомобил на стойност 30 000 $. Докато е в ареста, чува ария от Краля на рока Елвис Пресли – It's Now or Never.По-късно споделя, че това е повратна точка в живота му – парчето го въодушевява да зареже гангстерските групи и да се захване с музиката по-сериозно.
Пробивът му на музикалния пазар не е като артист, а като продуцент на момичешката група Love Unlimited. През 1973 година излиза първият му албум I've Got So Much to Give, който включва и емблематичната ария I'm Gonna Love You Just a Little More Baby.
Записите се случват ненадейно – в качеството си на продуцент той записва демо версии за различен реализатор, само че когато от музикалната компания чуват гласа му, упорстват той самият да изпее. След като спорят в продължение на няколко дни, Бари въпреки всичко се съгласява да застане зад микрофона. Първоначално има намерение да употребява артистичния псевдоним White Heat (Бяла жега), само че най-после въпреки всичко залага на рожденото си име.
Музиката му се приема толкоз добре от почитателите, че музикантът започва собствен личен лейбъл през 1979 година, като в този интервал всяка издадена ария от него се трансформира в шлагер и оглавява класациите на Билборд за поп и R&B музика. Макар браншът да претърпява невероятна промяна с годините, Бари Уайт остава правилен на стила си до последната ария, като залага на джазови и детайли, които носят духа на диско ерата. Специфичният му глас става толкоз различим, че получава няколко оферти да озвучава телевизионни реклами, както и герои в анимации. Песните му пък и до през днешния ден се употребяват за саундтраци в сантиментални подиуми на филми и сериали, измежду които са " Приятели ", " Али Макбийл ", " Грозната Бети ", " Бъфи, килърката на вампири " и още доста други.
Уайт умира на 58-годишна възраст в дома си в Лос Анджелис. Певецът се нуждае от присаждане на бъбрек, само че по този начин и не съумява да дочака интервенцията, тъй като получава инфаркт. Изкуството му обаче остава след него и му носи прозвището „ Мъжът с кадифения глас “.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ