Стратегията на Тръмп е нелибералната хегемония
Бари Поузън
По време на изборната си акция Доналд Тръмп обещаваше да постави завършек на националното строителство в чужбина и се присмя над съдружниците на Съединени американски щати като на използвачи, които обичат да се возят за непозната сметка.
Подобни заявки наред с недоверието му към свободната търговия и крепящите я многостранни съглашения и интернационалните организации породиха измежду политиците от разнообразни среди безпокойствие, че Съединени американски щати ще се затворят при Тръмп и ще се откажат от ролята на водач на международната общественост, която играеха след Втората международна война. Те се хванаха на непрекъснатите му забележки към съдружниците, а също на скептичността му по отношение на свободната търговия и твърдяха, че администрацията се изолира от света и даже следва национална тактика на необщителност.
Всъщност Тръмп може да бъде упрекнат във всичко друго, само че не и в изолационизъм. Макар речите му в действителност да са пропити със песимистичност за световната роля на Вашингтон,
безпокойството по отношение на изолационизма на Тръмп е изцяло несвоевременно.
Ако се приказва за набор от принадлежности на твърдата мощ, политиката на администрацията на Тръмп е по-амбициозна от политиката на Барак Обама.
И въпреки всичко в един значим аспект администрацията на Тръмп се отклони от обичайна национална тактика. След края на Студената война демократическите и републиканските администрации следваха държавна тактика, която учените назовават "либерална надмощие ". Това е надмощие в смисъл, че Съединени американски щати имаха намерение да се трансфорат в най-могъщата страна в света с огромна преднина (пред останалите), а демократична тя беше, тъй като американците се стремяха да трансформират системата на интернационалните връзки в един ред, учреден на разпоредбите, контролиран от интернационалните организации, а също да трансфорат другите страни в пазарни демокрации, свободно търгуващи едни с други. Скъсвайки със своите прародители, Тръмп значително иззе демократичния детайл от демократичната надмощие. Той все по този начин се стреми да запази икономическото и военното предимство на Съединени американски щати, а също ролята на съдия в областта на сигурността за множеството района в света, само че избра да се откаже от износа на народна власт и се въздържа от сключването на многостранни търговски съглашения. С други думи, Тръмп разгласи за изцяло нова национална тактика нелибералната надмощие.
Най-добрият метод да се разбере методът на Тръмп по интернационалните въпроси е да се наблюдава неговата политика за една година. Ако би трябвало да приказваме за алиансите, на пръв взор наподобява, че Тръмп не следва традицията. Още като кандидат-президент той непрекъснато се оплакваше на нежеланието на съдружниците, изключително от НАТО, да споделят разноските за груповата защита. Колкото и дилетантски да звучат тези възражения, те са безусловно обективни. Цели две десетилетия приносът на европейските страни членки по този начин и не доближи летвата, сложена от самия алианс. Ето за какво породи известна суматоха, когато на срещата на НАТО през май 2017 година Тръмп не загатна Петия член, т.е. задължението за взаимна защита, което поемат членовете на алианса. Това означаваше, че Съединени американски щати могат да престанат да бъдат последният съдия за всички стратегически разногласия в Европа.
Но единствено за няколко седмици Тръмп даде заден ход
и Съединени американски щати продължиха да твърдят съдружниците си в своята поддръжка, като че ли не са били предвиждани никакви промени. Малцина американци са чували за Инициативата за гарантиране сигурността на Европа (ИГСЕ). Може да разберем тези, които смятаха, че 100-хилядният американски боен контингент, намираща се в Европа след края на Студената война, е повече от задоволителна гаранция, само че откакто Русия нахлу на територията на Украйна през 2014 година, съдружниците желаеха по-сигурни гаранции. Оттук и въпросната самодейност. ИГСЕ се финансира не от американския бюджет, а от отчисленията за военни интервенции на Съединени американски щати в чужбина - от фонда "за насилствени изключителни разноски без непоколебим контрол ", който в началото бе утвърден от Конгреса за световната война с тероризма. От сметката на ИГСЕ се изплащаха зачестилите военни учения в Източна Европа, усъвършенстването на военната инфраструктура на Съединени американски щати в района, подаръците на Украйна под формата на ново съоръжение, а също новите хранилища на американски военни боеприпаси и снаряжения, задоволителни за въоръжаването на бронетанкова дивизия при пораждане на изключителна обстановка. През 2017 година Вашингтон разгласи, че за пръв път ще продаде на Украйна управляеми противотанкови ракети - т.е. смъртоносно оръжие. Досега Белият дом е похарчил или възнамерява да похарчи за ИГСЕ 10 милиарда $ - тази сума е заложена в бюджета за 2018-а финансова година. Но администрацията на Тръмп усили финансирането с съвсем 1,5 милиарда $. В същото време всички планувани военни учения и разполагане на войски в Източна Европа вървят с цялостен ход. Ангажиментът на Съединени американски щати към военните отговорности в границите на НАТО се резервират, а съдружниците усилват финансирането на своите стратегии в областта на защитата, с цел да успокоят президента.
Военната интензивност на Съединени американски щати в Азия също набъбна
в сравнението с времето на Обама. В Тихия океан американските Военноморски сили не престават поддържането с гневни темпове на разнообразни интервенции - към 160 двустранни и многостранни учения годишно. През юли Съединени американски щати организираха годишните Малабарски учения с Индия и Япония, събирайки в едно самолетоносачи на трите страни. През ноември Съединени американски щати изпратиха необикновена флотилия от три самолетоносача край Корейския полуостров по време на визитата на Тръмп в Азия. От май 2017 година Военноморски сили на Съединени американски щати зачестиха интервенциите по гарантиране на свободното мореплаване и американски кораби патрулират акваторията на Южнокитайско море, за което претендира Китай. Американските военни моряци правят толкоз интензивна активност, че единствено през 2017 година основаният в Япония Седми флот претърпя нечуван брой конфликти на четири кораба. Освен това един транспортен съд заседна на плитчина, имаше и рухване на един аероплан.
Администрацията на Тръмп ускорява военната интензивност и в Близкия изток. През април 2017 година като реакция на доказателствата за потребление на химическо оръжие от сирийското държавно управление Съединени американски щати бомбардираха авиобаза, изстрелвайки против нея 59 крилати ракети. Иронията е в това, че Тръмп наказа Сирия за прекрачване на "червената линия ", прокарана от Обама, и за нарушение на съглашението за заличаване на химическото оръжие, което Обама подписа със Сирия, поради което пък Тръмп подложи предшественика си на безмилостна рецензия. Така или другояче бе подаден явен сигнал, че в града има нов шериф.
Администрацията на Тръмп форсира позитивния излаз от войната с "Ислямска страна ". От оповестена статистика излиза наяве, че Съединени американски щати са изпратили повече войски в Ирак и Сирия и през 2017 година са хвърлили повече бомби против тези страни, в сравнение с през 2016-та. В Афганистан бе изпратен многохиляден спомагателен контингент, а въздушните удари са ускориха до равнище, непознато от 2012 година.
Накрая администрацията даде ясно да се разбере, че възнамерява по-агресивна борба с Иран в целия Близък изток.
Военният бюджет на администрацията на Тръмп също допуска Съединени американски щати да запазят ролята си на международен служител на реда. Щом стана президент, Тръмп предложи боен бюджет, който с 20% бе по-голям от признатия за 2017 година - половината от нарастването бе поискано от администрацията, а втората половина бе добавена от Конгреса. Ето единствено един образец за склонността на новата администрация към спомагателни разноски: бюджетът за придобиване на високоточни управляеми муниции набъбна с над 40% спрямо 2016 година.
Тръмп остава последовател и на стратегия за нуклеарна рационализация, стартирана от администрацията на Обама, чиято стойност възлиза на трилион $. Програмата планува възобновяване на всички детайли от нуклеарната триада: ракети, бомбардировачи и подводници. Тя се базира на основополагащата причина от времето на Студената война, че с цел да се подсигурява въздържането от нахлуване върху съдружниците, нуклеарните сили на Съединени американски щати би трябвало да имат опцията да лимитират вредите от огромен нуклеарен удар. Това значи, че Съединени американски щати би трябвало да имат способността
първи да нанесат удар и да унищожат нуклеарния боеприпас на съперника,
преди той да изстреля своите ракети. Макар че напъните за ограничение на вредите да са безполезни против нуклеарни страни със сравним нуклеарен капацитет.
Винаги е мъчно да се реализира надмощие, тъй като множеството страни ревностно бдят над своя суверенитет и не желаят да извършват инструкции в профил. Почти 30 години Съединени американски щати ревизираха хипотезата, че демократичният темперамент на техния световен план го прави неповторим, постижим и постижим. Резултатите демонстрират, че опитът се е провалил.
Нито Китай, нито Русия станаха демокрации и нищо не приказва, че те се движат в тази посока. Те отхвърлят да одобряват демократичния международен ред отпред със Съединени американски щати. Хвърляйки маса пари, Вашингтон по този начин и не съумя да сътвори постоянни демократични държавни управления в Афганистан и Ирак. Вътре в НАТО, хипотетичният охранител на демокрацията, все по-авторитарни страни стават Унгария, Полша и Турция. Европейският съюз, основното демократично институционално отроче и плод на успеха на Съединени американски щати в Студената война, бе лишен от Англия. Другите страни членки също нарушават неговите правила, както наскоро направи Полша, отказвайки се от стандартите за самостоятелност на правосъдната власт. Новата вълна еднаквост - национална, религиозна, расова или друга - заля освен развиващия се, само че и развития свят, в това число Съединени американски щати. Либералната надмощие не донесе плодове нито във външната, нито във вътрешната политика.
Външнополитическият хайлайф продължава да се отклонява от основния въпрос: трайна ли е хегемонията на Съединени американски щати? Ако не, то каква политика би трябвало да я смени? Тръмп също заобикаля този прокълнат въпрос.
.jpg )
Бари Позън е професор политолог по въпросите на сигурността в Масачузетския софтуерен институт. Препечатваме със обилни съкращения разбора му, оповестен в изданията "Форийн афеърс " и "Россия в глобальной политике ".
.jpg )
Снимка БГНЕС
Американският самолетоносач "Роналд Рейгън ", чийто изтребители са въоръжени с нуклеарни ракти. В Тихия океан американските Военноморски сили не престават поддържането с гневни темпове на разнообразни интервенции - към 160 двустранни и многостранни учения годишно
По време на изборната си акция Доналд Тръмп обещаваше да постави завършек на националното строителство в чужбина и се присмя над съдружниците на Съединени американски щати като на използвачи, които обичат да се возят за непозната сметка.
Подобни заявки наред с недоверието му към свободната търговия и крепящите я многостранни съглашения и интернационалните организации породиха измежду политиците от разнообразни среди безпокойствие, че Съединени американски щати ще се затворят при Тръмп и ще се откажат от ролята на водач на международната общественост, която играеха след Втората международна война. Те се хванаха на непрекъснатите му забележки към съдружниците, а също на скептичността му по отношение на свободната търговия и твърдяха, че администрацията се изолира от света и даже следва национална тактика на необщителност.
Всъщност Тръмп може да бъде упрекнат във всичко друго, само че не и в изолационизъм. Макар речите му в действителност да са пропити със песимистичност за световната роля на Вашингтон,
безпокойството по отношение на изолационизма на Тръмп е изцяло несвоевременно.
Ако се приказва за набор от принадлежности на твърдата мощ, политиката на администрацията на Тръмп е по-амбициозна от политиката на Барак Обама.
И въпреки всичко в един значим аспект администрацията на Тръмп се отклони от обичайна национална тактика. След края на Студената война демократическите и републиканските администрации следваха държавна тактика, която учените назовават "либерална надмощие ". Това е надмощие в смисъл, че Съединени американски щати имаха намерение да се трансфорат в най-могъщата страна в света с огромна преднина (пред останалите), а демократична тя беше, тъй като американците се стремяха да трансформират системата на интернационалните връзки в един ред, учреден на разпоредбите, контролиран от интернационалните организации, а също да трансфорат другите страни в пазарни демокрации, свободно търгуващи едни с други. Скъсвайки със своите прародители, Тръмп значително иззе демократичния детайл от демократичната надмощие. Той все по този начин се стреми да запази икономическото и военното предимство на Съединени американски щати, а също ролята на съдия в областта на сигурността за множеството района в света, само че избра да се откаже от износа на народна власт и се въздържа от сключването на многостранни търговски съглашения. С други думи, Тръмп разгласи за изцяло нова национална тактика нелибералната надмощие.
Най-добрият метод да се разбере методът на Тръмп по интернационалните въпроси е да се наблюдава неговата политика за една година. Ако би трябвало да приказваме за алиансите, на пръв взор наподобява, че Тръмп не следва традицията. Още като кандидат-президент той непрекъснато се оплакваше на нежеланието на съдружниците, изключително от НАТО, да споделят разноските за груповата защита. Колкото и дилетантски да звучат тези възражения, те са безусловно обективни. Цели две десетилетия приносът на европейските страни членки по този начин и не доближи летвата, сложена от самия алианс. Ето за какво породи известна суматоха, когато на срещата на НАТО през май 2017 година Тръмп не загатна Петия член, т.е. задължението за взаимна защита, което поемат членовете на алианса. Това означаваше, че Съединени американски щати могат да престанат да бъдат последният съдия за всички стратегически разногласия в Европа.
Но единствено за няколко седмици Тръмп даде заден ход
и Съединени американски щати продължиха да твърдят съдружниците си в своята поддръжка, като че ли не са били предвиждани никакви промени. Малцина американци са чували за Инициативата за гарантиране сигурността на Европа (ИГСЕ). Може да разберем тези, които смятаха, че 100-хилядният американски боен контингент, намираща се в Европа след края на Студената война, е повече от задоволителна гаранция, само че откакто Русия нахлу на територията на Украйна през 2014 година, съдружниците желаеха по-сигурни гаранции. Оттук и въпросната самодейност. ИГСЕ се финансира не от американския бюджет, а от отчисленията за военни интервенции на Съединени американски щати в чужбина - от фонда "за насилствени изключителни разноски без непоколебим контрол ", който в началото бе утвърден от Конгреса за световната война с тероризма. От сметката на ИГСЕ се изплащаха зачестилите военни учения в Източна Европа, усъвършенстването на военната инфраструктура на Съединени американски щати в района, подаръците на Украйна под формата на ново съоръжение, а също новите хранилища на американски военни боеприпаси и снаряжения, задоволителни за въоръжаването на бронетанкова дивизия при пораждане на изключителна обстановка. През 2017 година Вашингтон разгласи, че за пръв път ще продаде на Украйна управляеми противотанкови ракети - т.е. смъртоносно оръжие. Досега Белият дом е похарчил или възнамерява да похарчи за ИГСЕ 10 милиарда $ - тази сума е заложена в бюджета за 2018-а финансова година. Но администрацията на Тръмп усили финансирането с съвсем 1,5 милиарда $. В същото време всички планувани военни учения и разполагане на войски в Източна Европа вървят с цялостен ход. Ангажиментът на Съединени американски щати към военните отговорности в границите на НАТО се резервират, а съдружниците усилват финансирането на своите стратегии в областта на защитата, с цел да успокоят президента.
Военната интензивност на Съединени американски щати в Азия също набъбна
в сравнението с времето на Обама. В Тихия океан американските Военноморски сили не престават поддържането с гневни темпове на разнообразни интервенции - към 160 двустранни и многостранни учения годишно. През юли Съединени американски щати организираха годишните Малабарски учения с Индия и Япония, събирайки в едно самолетоносачи на трите страни. През ноември Съединени американски щати изпратиха необикновена флотилия от три самолетоносача край Корейския полуостров по време на визитата на Тръмп в Азия. От май 2017 година Военноморски сили на Съединени американски щати зачестиха интервенциите по гарантиране на свободното мореплаване и американски кораби патрулират акваторията на Южнокитайско море, за което претендира Китай. Американските военни моряци правят толкоз интензивна активност, че единствено през 2017 година основаният в Япония Седми флот претърпя нечуван брой конфликти на четири кораба. Освен това един транспортен съд заседна на плитчина, имаше и рухване на един аероплан.
Администрацията на Тръмп ускорява военната интензивност и в Близкия изток. През април 2017 година като реакция на доказателствата за потребление на химическо оръжие от сирийското държавно управление Съединени американски щати бомбардираха авиобаза, изстрелвайки против нея 59 крилати ракети. Иронията е в това, че Тръмп наказа Сирия за прекрачване на "червената линия ", прокарана от Обама, и за нарушение на съглашението за заличаване на химическото оръжие, което Обама подписа със Сирия, поради което пък Тръмп подложи предшественика си на безмилостна рецензия. Така или другояче бе подаден явен сигнал, че в града има нов шериф.
Администрацията на Тръмп форсира позитивния излаз от войната с "Ислямска страна ". От оповестена статистика излиза наяве, че Съединени американски щати са изпратили повече войски в Ирак и Сирия и през 2017 година са хвърлили повече бомби против тези страни, в сравнение с през 2016-та. В Афганистан бе изпратен многохиляден спомагателен контингент, а въздушните удари са ускориха до равнище, непознато от 2012 година.
Накрая администрацията даде ясно да се разбере, че възнамерява по-агресивна борба с Иран в целия Близък изток.
Военният бюджет на администрацията на Тръмп също допуска Съединени американски щати да запазят ролята си на международен служител на реда. Щом стана президент, Тръмп предложи боен бюджет, който с 20% бе по-голям от признатия за 2017 година - половината от нарастването бе поискано от администрацията, а втората половина бе добавена от Конгреса. Ето единствено един образец за склонността на новата администрация към спомагателни разноски: бюджетът за придобиване на високоточни управляеми муниции набъбна с над 40% спрямо 2016 година.
Тръмп остава последовател и на стратегия за нуклеарна рационализация, стартирана от администрацията на Обама, чиято стойност възлиза на трилион $. Програмата планува възобновяване на всички детайли от нуклеарната триада: ракети, бомбардировачи и подводници. Тя се базира на основополагащата причина от времето на Студената война, че с цел да се подсигурява въздържането от нахлуване върху съдружниците, нуклеарните сили на Съединени американски щати би трябвало да имат опцията да лимитират вредите от огромен нуклеарен удар. Това значи, че Съединени американски щати би трябвало да имат способността
първи да нанесат удар и да унищожат нуклеарния боеприпас на съперника,
преди той да изстреля своите ракети. Макар че напъните за ограничение на вредите да са безполезни против нуклеарни страни със сравним нуклеарен капацитет.
Винаги е мъчно да се реализира надмощие, тъй като множеството страни ревностно бдят над своя суверенитет и не желаят да извършват инструкции в профил. Почти 30 години Съединени американски щати ревизираха хипотезата, че демократичният темперамент на техния световен план го прави неповторим, постижим и постижим. Резултатите демонстрират, че опитът се е провалил.
Нито Китай, нито Русия станаха демокрации и нищо не приказва, че те се движат в тази посока. Те отхвърлят да одобряват демократичния международен ред отпред със Съединени американски щати. Хвърляйки маса пари, Вашингтон по този начин и не съумя да сътвори постоянни демократични държавни управления в Афганистан и Ирак. Вътре в НАТО, хипотетичният охранител на демокрацията, все по-авторитарни страни стават Унгария, Полша и Турция. Европейският съюз, основното демократично институционално отроче и плод на успеха на Съединени американски щати в Студената война, бе лишен от Англия. Другите страни членки също нарушават неговите правила, както наскоро направи Полша, отказвайки се от стандартите за самостоятелност на правосъдната власт. Новата вълна еднаквост - национална, религиозна, расова или друга - заля освен развиващия се, само че и развития свят, в това число Съединени американски щати. Либералната надмощие не донесе плодове нито във външната, нито във вътрешната политика.
Външнополитическият хайлайф продължава да се отклонява от основния въпрос: трайна ли е хегемонията на Съединени американски щати? Ако не, то каква политика би трябвало да я смени? Тръмп също заобикаля този прокълнат въпрос.
Бари Позън е професор политолог по въпросите на сигурността в Масачузетския софтуерен институт. Препечатваме със обилни съкращения разбора му, оповестен в изданията "Форийн афеърс " и "Россия в глобальной политике ".
Снимка БГНЕС
Американският самолетоносач "Роналд Рейгън ", чийто изтребители са въоръжени с нуклеарни ракти. В Тихия океан американските Военноморски сили не престават поддържането с гневни темпове на разнообразни интервенции - към 160 двустранни и многостранни учения годишно
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ