Банско е едно от планинските градчета, които в този сезон

Банско е едно от планинските градчета, които в този сезон притеглят пътешественици и скиори. Днес то е прочут зимен курорт. Най-високата точка на ски-центъра е 2560 м, а най-ниската - 1000 метра. В Банско има 75 км ски трасета, от които за начинаещи са 35%, 40% за напреднали и 25% за опитни скиори и сноубордисти. Оборудвани с машини за неестествен сняг са 80% от трасетата, което прави ски-сезонът обезпечен от декември до май.

Банско е известно и със своите забележителности. Около 1850 година е учредена Банската българска община - организация на локалното българско самоуправление, като продължение на образувания през 1833 година общоселски публичен съвет отпред с Лазар Герман за обезпечаване на средства, материали и работна мощ за градежа и изписването на църквата "Света Троица ", осветена през 1835-а. През 60 и 70-те години на XIX век общината оглавява битката против гръцките църковни управляващи за самостоятелност на българската черква и за развиване на просветното дело в селото. По нейна самодейност през 1857 година се построява нова учебна постройка, взаимното учебно заведение се преустройва в класно, популяризират се възрожденски вестници и книжнина. Общината провежда градежа на камбанарията на църквата "Света Троица " през 1850-а и монтирането на часовников механизъм през 1865 година.

Основната, изповядвана вяра в Банско, е християнството. Църквата "Света Троица " се намира в центъра на Банско и е един от знаците на курортния град. Освен че е една от най-посещаваните забележителности в града, църквата е една от най-големите в България. До построяването на храм-паметника "Св. Александър Невски " в София, "Света Троица " е била най-голямата черква в страната.

Храмовият комплекс в Банско сплотява църквата, камбанарията и оградния дувар и е разгласен за архитектурно-строителен монумент.

"Света Троица " е настояща православна черква, част от Неврокопската епархия на Българската православна черква. Храмът, една от най-забележителните църкви в България от втората половина на XIX век, е разгласен за монумент на културата.

Църквата "Света Троица " е построена в центъра на селото от локални строители през 1835 година, с помощта на общите старания и благотворителност на банскалии. Тъй като по това време османците разрешавали да се строят църкви единствено тук-там, където преди този момент е имало храм, локални хора заровили икона и кръст в двор в центъра на селото. Мястото за строене на църквата е дарено - максимален донор е Лазар Герман - състоятелен банскалия и кмет на българската община. Той е главен ръководел в построяването на храма, както и лице за сложните договаряния с турците, което в последна сметка му коства живота. Друг изтъкнат донор е Тома Хаджибена, който дава мястото пред къщата си. Общо донорите са 270 семейства и 1081 самостоятелни донори. Разрешението за градеж на храм е получено през 1833 година. Главният занаятчия строител е банскалията Димитър Доюв. В строителството вземат участие 350 майстори - каменоделци, строители и резбари, както и доброволци от селото. Храмът е приключен в 1835 година.

В 1850 година в северната част на църковния двор е построена огромна каменна камбанария , която служи и като часовникова кула. Камбанарията се съчетава чудесно с архитектурата на църквата и играе значима роля при оформянето на силуета на градчето. Майстор на кулата-камбанария е Уста (майстор) Глигор Благов Доюв, племенник на строителя на църквата Димитър. Тя е висока 30 м и се смята за знак на град Банско. През 1866 година на нея е инсталиран часовник, направен от самоукия бански занаятчия Тодор Хаджирадонов.

Целият комплекс е избран като едно от най-ярките постижения на банската просвета от епохата на Възраждането.

Църквата съставлява трикорабна базилика с размери 35 м дължина и 22.5 м широчина. Архитектурата на постройката е направена, тъй че мами окото да наподобява дребна, а в действителност не е. Градежът е колосален, като каменната зидария е майсторски изпълнена. Дебелината на стените е 1.10 м в основите. Входните порти, сводовете и прозорците са направени от дялани камъни. На основния й вход, наоколо един до различен могат да се видят християнски кръст и турски полумесец - знак на търпимостта сред двете религии.

Изографисването на църквата се свързва с имената на едни от най-изявените майстори от Банската и Дебърската художествена школа - Уста Велян Огнев, чието дело са неповторимият резбован иконостас, истинските фрески по колоните, стените и купола, Димитър Молеров, който прави кръста на разпятието, престола, огромните иконостасни икони и целувателните икони, и Симеон Молеров, който също сътворява прелестни иконостасни икони.

Ба̀нско се намира в област Благоевград, наоколо до Разлог и е административен център на община Банско. В XIX век е център на българщинита в Пиринска Маскедония на територия, граничеща с гръцко и турско население. От Банско са родом българските национални будители Неофит Рилски и Паисий Хилендарски, както и поетът Никола Вапцаров.

Банско е в подножието на Северен Пирин на 927 м надморска височина. Отдалечен е на 56 км от Благоевград, 145 км от Пловдив и 150 км от София. Близо до града стартира народен парк "Пирин " , който обгръща по-голямата част от планината Пирин. Той е един от трите национални парка у нас дружно с Рила и Централен Балкан. През 1993 година паркът Пирин е разгласен за една от териториите от международно значение, които се намират в Европа.

През Банско протича река Глазне . Климатът е планински и разрешава задържане на снежната завивка от декември до април, а алпийският темперамент на Пирин планина обезпечава отличните условия за професионален и любителски ски спорт.

В Банско има гара на железопътната теснолинейка Септември-Добринище . Югозападно от града имаи Минерални извори.