Белите пари за черни дни остават в трезорите
Банковите депозити не престават да нарастват освен в България, само че и във водещите европейски страни. Страхът кара хората да икономисват повече, което пък потвърждава тезата на някой икономисти, че потребителите няма да хукнат да избавят свиващата се стопанска система на Стария континент. Очевидно е, че въпросът какъв брой дълго семействата ще отсрочват разноските си тревожи централните банкери. "Наблюдава се в действителност удивително нарастване на спестяванията на семействата през тази година “, съобщи наскоро основният икономист на Европейската централна банка Филип Лейн, съгласно който тази наклонност е един от огромните макропроблеми.
Увеличението на спестяванията ясно демонстрира нежеланието на потребителите да харчат, което ще попречва опциите за икономическо възобновяване. Тези опасения се удостоверяват и от прогнозите на Европейската комисия, че депозитите ще продължат да порастват през цялата 2020 година.
Разбира се, държанието на жителите и компаниите е непредсказуемо и няма да е изненадващо, в случай че в един миг те решат да усилят разноските си. Но това ще се усети след края на спешния интервал, който към момента не е настъпил. Засега е ясно, че нежеланието на потребителите да харчат спестените си пари, ще лиши търговците на дребно от тласъка, който им е нужен, с цел да се възстановят от задаващата се дълбока криза. Всъщност най-дълбоката в следвоенната история на Европа.
България не е изключение от общата наклонност
Данните на Българска народна банка демонстрират, че депозитите на семействата в банките в края на април са 56.714 милиарда лв. . Те се усилват със 7.6% по отношение на същия месец на 2019 година. Ръст има даже и на месечна база - по отношение на март, когато бе регистрирано повишаване със 7.2% на годишна база.
Подобна е обстановката и при депозитите на нефинансови предприятия . В края на април те са в размер на 25.826 милиарда лева и се усилват с 10.8% по отношение на година по-рано и с 0.3% по отношение на март. Намаляват само влоговете на финансовите предприятия - с 3.5% на годишна база при намаляване от 1.4% в края на първото тримесечие.
Поведението на потребителите към този момент дава отражение на икономическите данни, а въздействието на ограниченията против пандемията върху българската стопанска система за първото тримесечие на 2020 година е много съществено. Всъщност страната ни регистрира
най-бавния ритъм на напредък на Брутният вътрешен продукт от 2014 година насам - 2.4%
Това сочат предварителните оценки на Национален статистически институт. И казано почтено, това е един от първите резултати от замрялото ползване.
Съвсем обикновено е да чакаме пропадането да продължи. Никой не може да каже сигурно по кое време хората ще се върнат в заведенията за хранене, ще възобновят ваканциите и резервациите в хотели, да не приказваме за работещите в заводите за автокомпоненти, които са мощно подвластни от активността на европейските производители на коли.
Позитивен резултат
Някои централни банкери и икономисти споделят, че наклонността за увеличение на депозитите може да има позитивен резултат. Например по-високите спестявания на семействата в Европа могат да бъдат ориентирани към покупка държавни облигации, т.е. с парите на спестителите да се финансират отговорностите на държавните управления. Това би нараснало дълга им, само че с получения запас,ще се финансират икономическите ограничения в отговор на пандемията. Те, от своя страна, са резултат на държавни решения, а за равнопоставеност в помощта към бизнеса въобще не може да се приказва.
Банките са главните играчи на пазара на държавни скъпи бумаги и в България. Но въпреки всичко да не забравяме, че в края на април, когато те желаеха по-висока рентабилност (в размер на 0.56% ), държавното управление отхвърли да им продаде петгодишните лихвоносни съкровищни облигации за 200 млн. лв. с падеж 2025 година.
Апетитът за заеми понижава - КАРЕ
По време на първия цялостен месец от рецесията - април, растежът на кредитирането се забави.
Така в края на април заемите за неправителствения бранш са 63.100 милиарда лв.. Те се усилват на годишна база със 7.6%, само че бележат доста закъснение по отношение на март, когато растежът бе 9.1 на 100.
Кредитите за нефинансовите предприятия нарастват с 3.2% на годишна база, само че растежът им в края на март е бил 5.2%, достигайки 34.548 милиарда лв..
Кредитите за семействата са 24.313 милиарда лева с 9.2% годишно нарастване, само че месец по-рано са отбелязали покачване от 9.9%. Българска народна банка регистрира известно закъснение също при жилищните и потребителските заеми, макар повишаването им по отношение на същия интервал на 2019 година - надлежно с 14.5% и 8.4 на 100.
Германците избират кеша
Със задълбочаването на рецесията и обществените ограничавания спестяванията в четири от петте най-големи стопански системи в Европа се покачиха. Това демонстрират данните за март, които неотдавна бяха оповестени от Европейската централна банка и Бенк ъф Ингланд.
Във Франция спестяванията се усилиха с 20 милиарда евро през март. Отделни числа от Банк дьо Франс демонстрират, че от началото на блокадата в страната доникъде на май общо депозитите са нарастнали с над 60 милиарда евро. Влоговете в Италия, която бе съществено ударена от ковид, са нарастнали с 16.8 милиарда евро през март, до момента в който испанските семейства са икономисали 10,1 милиарда евро за същия интервал.
Банковите депозити в Обединеното кралство скочиха с 13.1 милиарда паунда през март, което е рекордно месечно повишаване, съгласно британската централна банка.
Германия е забавно изключение от този тренд. Банковите депозити на германците внезапно паднаха през март, което беше знак, че семействата са изтеглили пари в брой. Според "Файненшъл таймс " германците са склонни да избират да държат спестяванията си в брой по време на рецесия и сходно събитие се случи в разгара на финансовата рецесия през 2008 година. Това се удостоверява и от данните на Бундесбанк, съгласно които парите в обращение са нарастнали с 39.7 милиарда евро от края на януари до началото на май.
Увеличението на спестяванията ясно демонстрира нежеланието на потребителите да харчат, което ще попречва опциите за икономическо възобновяване. Тези опасения се удостоверяват и от прогнозите на Европейската комисия, че депозитите ще продължат да порастват през цялата 2020 година.
Разбира се, държанието на жителите и компаниите е непредсказуемо и няма да е изненадващо, в случай че в един миг те решат да усилят разноските си. Но това ще се усети след края на спешния интервал, който към момента не е настъпил. Засега е ясно, че нежеланието на потребителите да харчат спестените си пари, ще лиши търговците на дребно от тласъка, който им е нужен, с цел да се възстановят от задаващата се дълбока криза. Всъщност най-дълбоката в следвоенната история на Европа.
България не е изключение от общата наклонност
Данните на Българска народна банка демонстрират, че депозитите на семействата в банките в края на април са 56.714 милиарда лв. . Те се усилват със 7.6% по отношение на същия месец на 2019 година. Ръст има даже и на месечна база - по отношение на март, когато бе регистрирано повишаване със 7.2% на годишна база.
Подобна е обстановката и при депозитите на нефинансови предприятия . В края на април те са в размер на 25.826 милиарда лева и се усилват с 10.8% по отношение на година по-рано и с 0.3% по отношение на март. Намаляват само влоговете на финансовите предприятия - с 3.5% на годишна база при намаляване от 1.4% в края на първото тримесечие.
Поведението на потребителите към този момент дава отражение на икономическите данни, а въздействието на ограниченията против пандемията върху българската стопанска система за първото тримесечие на 2020 година е много съществено. Всъщност страната ни регистрира
най-бавния ритъм на напредък на Брутният вътрешен продукт от 2014 година насам - 2.4%
Това сочат предварителните оценки на Национален статистически институт. И казано почтено, това е един от първите резултати от замрялото ползване.
Съвсем обикновено е да чакаме пропадането да продължи. Никой не може да каже сигурно по кое време хората ще се върнат в заведенията за хранене, ще възобновят ваканциите и резервациите в хотели, да не приказваме за работещите в заводите за автокомпоненти, които са мощно подвластни от активността на европейските производители на коли.
Позитивен резултат
Някои централни банкери и икономисти споделят, че наклонността за увеличение на депозитите може да има позитивен резултат. Например по-високите спестявания на семействата в Европа могат да бъдат ориентирани към покупка държавни облигации, т.е. с парите на спестителите да се финансират отговорностите на държавните управления. Това би нараснало дълга им, само че с получения запас,ще се финансират икономическите ограничения в отговор на пандемията. Те, от своя страна, са резултат на държавни решения, а за равнопоставеност в помощта към бизнеса въобще не може да се приказва.
Банките са главните играчи на пазара на държавни скъпи бумаги и в България. Но въпреки всичко да не забравяме, че в края на април, когато те желаеха по-висока рентабилност (в размер на 0.56% ), държавното управление отхвърли да им продаде петгодишните лихвоносни съкровищни облигации за 200 млн. лв. с падеж 2025 година.
Апетитът за заеми понижава - КАРЕ
По време на първия цялостен месец от рецесията - април, растежът на кредитирането се забави.
Така в края на април заемите за неправителствения бранш са 63.100 милиарда лв.. Те се усилват на годишна база със 7.6%, само че бележат доста закъснение по отношение на март, когато растежът бе 9.1 на 100.
Кредитите за нефинансовите предприятия нарастват с 3.2% на годишна база, само че растежът им в края на март е бил 5.2%, достигайки 34.548 милиарда лв..
Кредитите за семействата са 24.313 милиарда лева с 9.2% годишно нарастване, само че месец по-рано са отбелязали покачване от 9.9%. Българска народна банка регистрира известно закъснение също при жилищните и потребителските заеми, макар повишаването им по отношение на същия интервал на 2019 година - надлежно с 14.5% и 8.4 на 100.
Германците избират кеша
Със задълбочаването на рецесията и обществените ограничавания спестяванията в четири от петте най-големи стопански системи в Европа се покачиха. Това демонстрират данните за март, които неотдавна бяха оповестени от Европейската централна банка и Бенк ъф Ингланд.
Във Франция спестяванията се усилиха с 20 милиарда евро през март. Отделни числа от Банк дьо Франс демонстрират, че от началото на блокадата в страната доникъде на май общо депозитите са нарастнали с над 60 милиарда евро. Влоговете в Италия, която бе съществено ударена от ковид, са нарастнали с 16.8 милиарда евро през март, до момента в който испанските семейства са икономисали 10,1 милиарда евро за същия интервал.
Банковите депозити в Обединеното кралство скочиха с 13.1 милиарда паунда през март, което е рекордно месечно повишаване, съгласно британската централна банка.
Германия е забавно изключение от този тренд. Банковите депозити на германците внезапно паднаха през март, което беше знак, че семействата са изтеглили пари в брой. Според "Файненшъл таймс " германците са склонни да избират да държат спестяванията си в брой по време на рецесия и сходно събитие се случи в разгара на финансовата рецесия през 2008 година. Това се удостоверява и от данните на Бундесбанк, съгласно които парите в обращение са нарастнали с 39.7 милиарда евро от края на януари до началото на май.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ