БНБ ще иска допълнителен капитал от банките с много необслужвани заеми
" Банков контрол ", който неотдавна бе управляван от Радослав Миленков, към този момент е комуникирал с банките рисковите им оценки
© Надежда Чипева Българска народна банка с поддръжката на Международния валутен фонд (МВФ) е изготвила собствен справочник за така наречен развой по контролен обзор и оценка (SREP – Supervisory Review and Evaluation Process), който планува регулярно премерване на рисковете във всяка банка. От централната банка потвърдиха пред " Капитал ", че документът към този момент е признат от управителния й съвет и се ползва, като през април банките са осведомени със своите самостоятелни оценки.
За наръчника се разбра от отчет на МВФ за техническа помощ за банковия контрол в България, съответно фокусиран в използването на SREP в страната. Той е оповестен със единодушието на българските управляващи и Българска народна банка заяви за него с прес-съобщение, макар че измежду рекомендациите в него се крият и много сериозни оценки.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Ключов миг е, че на база на оценките Българска народна банка може да постанова спомагателни финансови условия на банките по отношение на рисковия им профил и качеството на ръководството им. За 2016 и 2017 година такива добавки не са налагани, само че при правенето на наръчника са проигравани симулации на така наречен финансови условия по Стълб 2 за 2018. Според отчета на МВФ към февруари 2019 година на финалната права за три банки с най-сериозни недостатъци в риск мениджмънта моделът е предвиждал финансова добавка от над 2%, а за други 5 - в диапазона 1-2%. Възможно е обаче в последните седмици моделът да е бил докалибриран. От Българска народна банка отхвърлиха да дадат информация за спомагателните финансови условия за съответни банки, която е класифицирана като професионална загадка.
Как работи SREP
В България, където на практика всички банки имат подобен бизнес модел на класическо комерсиално банкиране, се приема, че главният риск за тях е кредитния, и обикновено главният фокус е ориентиран към него. За да оцени всяка банка, ръководство " Банков контрол " на Българска народна банка стартира от набор от авансово заложени и събирани на тримесечна база основни рискови знаци. Чрез този развой, който съгласно МВФ изцяло дава отговор на насоките на Европейския банков орган, Българска народна банка може да разпознава основни характерности на най-важните портфейли:
- потребителски заеми и растеж на портфейла от тях
- ипотечни заеми и съответствие на експозициите към цената на обезпечението (LTV ratio)
- заеми за дребни и междинни предприятия и дял на необслужваните заеми
- корпоративни заеми и концентрации в обособени браншове и обособени кредитополучатели
А в допълнение се наблюдават равнище и развиване на покритието на неприятните заеми с хранителни запаси, дял на необслужваните заеми и каква част от тях са просрочени над 360 дни, равнище и развиване на добитите като поръчителство активи.
На база на това " Банков контрол " е създал методология, съгласно която на всяка банка се поставя добавка към рисково претеглените й активи. Тя е сред 0 и 1.5% на стъпки от по 0.25%. За банките, които влизат в категория с високо равнище на необслужвани заеми и ниско провизиране, се прибавя и оценка за качеството на риск мениджмънта и вътрешния й надзор. Тук банките са класирани в четири групи, където първите две допускат съответен риск мениджмънт и не водят до финансова добавка. За тези с оценка 3 ( " междинен до висок " риск) се прибавят още 1.25%, а за тези с 4 ( " висок риск " ) - 2.75%.
Според МВФ по този метод се обезпечава гладко повишаване на рисково претеглените активи, като по техни оценки банка с допустимо най-голям рисков размер по оценката за неприятни заеми, само че с добър риск мениджмънт би получила към 1.3% финансова добавка. Оценката на интернационалната институция е, че методологията е добре съобразена с главните опасности пред българската банкова система. " Тя води до допустими финансови добавки за банки с висок рисков профил, до дестимулиращи равнища за такива банки, които комбинират огромни рискови размери със едва ръководство. Това насърчава усъвършенствания на качеството на риск мениджмънта ", правят оценка от МВФ.
Кои са най засегнатите
Тези финансови добавки за банките се сумират към другите им общи условия, които Българска народна банка им постанова в добавка към минимумите, изисквани по европейски правилник. Те, както и другите спомагателни буфери, би трябвало да са покрити с най-качествения базов капитал от първи ред (CET1), който изключва всевъзможни хибридни принадлежности. Така за банките добавката по SREP има два вероятни резултата. Първо, в случай че се окаже, че новото условие надвишава наличния капитал на някоя банка, тя би трябвало да задейства проект за попълване на дефицита и да набира капитал. Типично това става на финансовите пазари, само че множеството български банки са еднолично следени или от европейски банки-майки или от локални лица и бизнес групи. За банките с локална благосъстоятелност, това може да е проблем, в случай че акционерите им не могат да обезпечат капитал. А на второ място, даже и за банките, които настоящо имат задоволително капитал, новото в допълнение условие е спирачка за вдишване на нови опасности, което може да значи ограничение на тактики за агресия и кредитиране.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
На коя банка каква тъкмо финансова добавка по Стълб 2 е наложена не е известно. В отчета на МВФ обаче групата " High NPL banks " (с високи равнища на необслужвани заеми) е посочено, че са най-вече с локална благосъстоятелност. Така че е евентуално по-съществен резултат да има за тях. В момента ЕЦБ организира обзор на качеството на активите и стрес проби в шест банки (топ 3 по активи в страната плюс топ 3 с локален капитал), който може в допълнение да наложи корекции и надлежно да отвори нужда от капитал.
Отделно в отчета се показва и, че към края на създаването на методологията е направена симулация на финансовите условия по Стълб 2. Според нея на база на портфейла неприятни заеми на 6 банки се поставя добавка от 1% или по-висока, а на други 9 - 0.5-0.75%. Отделно от това при следенето на риск мениджмънта очевидно три банки са класирани в най-лошата група и получават добавка от над 2%, а други пет - сред 1 и 2%. Това значи, че в най-лошия случай - банка с доста необслужвани заеми и несъответстващ риск мениджмънт би могла да получи и сумарна надбавка в границите на 3-4%.
" Този прелиминарен резултат наподобява допустим. През идващите седмици е нужна още работа по методологията, която да оправдае определените равнища и да пресметна чувствителността към смяната им ", написа в отчета на МВФ, който е финализиран през февруари, преди окончателният вид на наръчника на Българска народна банка за SREP да е подготвен и признат.
Не е ясно и от по кое време новите условия са годни. Обявените при започване на февруари SREP условия на ЕЦБ за надзираваните от нея банки влязоха в действие с месец забавяне от началото на март 2019 година Самата ЕЦБ афишира единствено систематизирани данни, като обаче обособените банки имат правото да разкриват самостоятелните си условия и множеството като обществени компании го вършат. Препоръката към Българска народна банка е също да разкрива като най-малко общи данни и заключения.
Какво подлага на критика МВФ
Макар и изкусен и написан под формата на градивна рецензия, отчетът съдържа и пасажи с много изострен звук и към Българска народна банка, и към самите банки. Например, категорично се загатват недостатъци, открити още при предходния обзор на качеството на активите през 2016 година, които още не са адресирани.
" В последните години публичното мнение в България беше разтърсено от медийни изявления за неприятни банкови практики, включващи огромни заеми на свързани лица с акционерите на банки и други привилегировани клиенти, непрозрачни структури и подставени компании с неидентифицирани действителни притежатели ", написа в документа.
Преценката на МВФ е, че такива заеми, отпуснати в нарушаване на естествените банкови практики и заобикалящи регулаторните условия, не могат да бъдат адресирани по общия ред. Препоръката е те да бъдат извадени от процедурата на SREP и да бъдат третирани самостоятелно, като им се наложи в допълнение финансово условие за репутационен риск. Според институцията това е целесъобразно за всички основни такива заеми, даже да са обслужвани и да не надвишават пределните разрешени концентрации. Също по този начин съгласно МВФ могат да се наложат и спомагателни хранителни запаси и условия за течащи инспекции за пране на пари вследствие на занижен надзор или мениджърски измами в банки.
Не е ясно дали тази рекомендация, която е отправена от МВФ още през 2017 година, е взета под внимание от Българска народна банка. По отношение на самите банки пък МВФ изрича съществени запаси към изготвяните от всяка тях Вътрешни разбори за адекватността на капитала(ВААК), които съгласно тях демонстрират много по-малко консервативна оценка за финансовата си позиция от регулатора и не могат да се употребяват в SREP процедурата. " С едно изключение на огромна локална банка при всички финансовите съотношения са над общите регулаторни условия ", написа в отчета, като обаче се акцентира че при 8 от девет резгледани огромни банки вътрешният капитал по ВААК е доста по-нисък от регулаторно претенции. В допълнение към буферите
След унифицирането на разпоредбите в Европейски Съюз посредством Директивата за финансовите условия от 2014 година за всички банки важат едни и същи условия - 8% обща финансова адекватност, 6% капитал от първи ред и 4.5% базов капитал от първи ред (CET1). Това е по този начин нареченият Стълб 1, над който регулаторите могат да поставят и въпросните добавки по Стълб 2, характерни за всяка банка. Досега Българска народна банка не използваше тази алтернатива, само че тя очевидно към този момент е включена.
Отделно всеки народен регулатор може да постанова в допълнение буфери. Българска народна банка през цялото време използваше два от тях в оптимално оторизации им размер - финансов буфер за систематичен риск (3%) и защитен финансов буфер (2.5%). От началото на 2018 година работи и буфер за други редовно значими институции, чийто оптимален размер по правилник е 2%. Както подсказва името му, той важи единствено за най-големите и значими за целия бранш банки (към момента за такива Българска народна банка е определила 10 институции). Спрямо размера и поетите опасности той е друг - от 0.75% за четирите най-големи банки Уникредит Булбанк, ДСК, ОББ и ПИБ до 0.25% за междинните по мярка Банка Пиреос и ББР. Следващата година тези проценти би трябвало да се повишават и през 2020 година да доближат равнища сред 1 и 0.5%, като Българска народна банка може и всяка година да преразглежда кои банки би трябвало да поддържат буфера и в какъв размер. Към тези три буфера от 1 октомври 2019 година ще се добави и 0.5% антицикличен буфер за българските експозиции на банките, а от 1 април 2020 година той ще се повиши на 1%.
Така след година за някоя от най-големите банки, като се сумират всички буфери, условието за CET1 ще доближи почти 12%, а общата финансова адекватност ще би трябвало да е най-малко 15.5%. Но в случай че към него се добави и в допълнение SREP условие от примерно 2%, то поддържаните съотношения скачат на надлежно 14 и 17.5%. По данни на Българска народна банка към края на предходната година общо за системата съотношението на CET1 е 19%, а на общата финансова адекватност - 20.4%. За обособените банки индикаторите обаче варират и има и такива с под тези равнища. Те се виждат в годишните им доклади, каквито към момента не всички са разгласили.
© Надежда Чипева Българска народна банка с поддръжката на Международния валутен фонд (МВФ) е изготвила собствен справочник за така наречен развой по контролен обзор и оценка (SREP – Supervisory Review and Evaluation Process), който планува регулярно премерване на рисковете във всяка банка. От централната банка потвърдиха пред " Капитал ", че документът към този момент е признат от управителния й съвет и се ползва, като през април банките са осведомени със своите самостоятелни оценки.
За наръчника се разбра от отчет на МВФ за техническа помощ за банковия контрол в България, съответно фокусиран в използването на SREP в страната. Той е оповестен със единодушието на българските управляващи и Българска народна банка заяви за него с прес-съобщение, макар че измежду рекомендациите в него се крият и много сериозни оценки.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Ключов миг е, че на база на оценките Българска народна банка може да постанова спомагателни финансови условия на банките по отношение на рисковия им профил и качеството на ръководството им. За 2016 и 2017 година такива добавки не са налагани, само че при правенето на наръчника са проигравани симулации на така наречен финансови условия по Стълб 2 за 2018. Според отчета на МВФ към февруари 2019 година на финалната права за три банки с най-сериозни недостатъци в риск мениджмънта моделът е предвиждал финансова добавка от над 2%, а за други 5 - в диапазона 1-2%. Възможно е обаче в последните седмици моделът да е бил докалибриран. От Българска народна банка отхвърлиха да дадат информация за спомагателните финансови условия за съответни банки, която е класифицирана като професионална загадка.
Как работи SREP
В България, където на практика всички банки имат подобен бизнес модел на класическо комерсиално банкиране, се приема, че главният риск за тях е кредитния, и обикновено главният фокус е ориентиран към него. За да оцени всяка банка, ръководство " Банков контрол " на Българска народна банка стартира от набор от авансово заложени и събирани на тримесечна база основни рискови знаци. Чрез този развой, който съгласно МВФ изцяло дава отговор на насоките на Европейския банков орган, Българска народна банка може да разпознава основни характерности на най-важните портфейли:
- потребителски заеми и растеж на портфейла от тях
- ипотечни заеми и съответствие на експозициите към цената на обезпечението (LTV ratio)
- заеми за дребни и междинни предприятия и дял на необслужваните заеми
- корпоративни заеми и концентрации в обособени браншове и обособени кредитополучатели
А в допълнение се наблюдават равнище и развиване на покритието на неприятните заеми с хранителни запаси, дял на необслужваните заеми и каква част от тях са просрочени над 360 дни, равнище и развиване на добитите като поръчителство активи.
На база на това " Банков контрол " е създал методология, съгласно която на всяка банка се поставя добавка към рисково претеглените й активи. Тя е сред 0 и 1.5% на стъпки от по 0.25%. За банките, които влизат в категория с високо равнище на необслужвани заеми и ниско провизиране, се прибавя и оценка за качеството на риск мениджмънта и вътрешния й надзор. Тук банките са класирани в четири групи, където първите две допускат съответен риск мениджмънт и не водят до финансова добавка. За тези с оценка 3 ( " междинен до висок " риск) се прибавят още 1.25%, а за тези с 4 ( " висок риск " ) - 2.75%.
Според МВФ по този метод се обезпечава гладко повишаване на рисково претеглените активи, като по техни оценки банка с допустимо най-голям рисков размер по оценката за неприятни заеми, само че с добър риск мениджмънт би получила към 1.3% финансова добавка. Оценката на интернационалната институция е, че методологията е добре съобразена с главните опасности пред българската банкова система. " Тя води до допустими финансови добавки за банки с висок рисков профил, до дестимулиращи равнища за такива банки, които комбинират огромни рискови размери със едва ръководство. Това насърчава усъвършенствания на качеството на риск мениджмънта ", правят оценка от МВФ.
Кои са най засегнатите
Тези финансови добавки за банките се сумират към другите им общи условия, които Българска народна банка им постанова в добавка към минимумите, изисквани по европейски правилник. Те, както и другите спомагателни буфери, би трябвало да са покрити с най-качествения базов капитал от първи ред (CET1), който изключва всевъзможни хибридни принадлежности. Така за банките добавката по SREP има два вероятни резултата. Първо, в случай че се окаже, че новото условие надвишава наличния капитал на някоя банка, тя би трябвало да задейства проект за попълване на дефицита и да набира капитал. Типично това става на финансовите пазари, само че множеството български банки са еднолично следени или от европейски банки-майки или от локални лица и бизнес групи. За банките с локална благосъстоятелност, това може да е проблем, в случай че акционерите им не могат да обезпечат капитал. А на второ място, даже и за банките, които настоящо имат задоволително капитал, новото в допълнение условие е спирачка за вдишване на нови опасности, което може да значи ограничение на тактики за агресия и кредитиране.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
На коя банка каква тъкмо финансова добавка по Стълб 2 е наложена не е известно. В отчета на МВФ обаче групата " High NPL banks " (с високи равнища на необслужвани заеми) е посочено, че са най-вече с локална благосъстоятелност. Така че е евентуално по-съществен резултат да има за тях. В момента ЕЦБ организира обзор на качеството на активите и стрес проби в шест банки (топ 3 по активи в страната плюс топ 3 с локален капитал), който може в допълнение да наложи корекции и надлежно да отвори нужда от капитал.
Отделно в отчета се показва и, че към края на създаването на методологията е направена симулация на финансовите условия по Стълб 2. Според нея на база на портфейла неприятни заеми на 6 банки се поставя добавка от 1% или по-висока, а на други 9 - 0.5-0.75%. Отделно от това при следенето на риск мениджмънта очевидно три банки са класирани в най-лошата група и получават добавка от над 2%, а други пет - сред 1 и 2%. Това значи, че в най-лошия случай - банка с доста необслужвани заеми и несъответстващ риск мениджмънт би могла да получи и сумарна надбавка в границите на 3-4%.
" Този прелиминарен резултат наподобява допустим. През идващите седмици е нужна още работа по методологията, която да оправдае определените равнища и да пресметна чувствителността към смяната им ", написа в отчета на МВФ, който е финализиран през февруари, преди окончателният вид на наръчника на Българска народна банка за SREP да е подготвен и признат.
Не е ясно и от по кое време новите условия са годни. Обявените при започване на февруари SREP условия на ЕЦБ за надзираваните от нея банки влязоха в действие с месец забавяне от началото на март 2019 година Самата ЕЦБ афишира единствено систематизирани данни, като обаче обособените банки имат правото да разкриват самостоятелните си условия и множеството като обществени компании го вършат. Препоръката към Българска народна банка е също да разкрива като най-малко общи данни и заключения.
Какво подлага на критика МВФ
Макар и изкусен и написан под формата на градивна рецензия, отчетът съдържа и пасажи с много изострен звук и към Българска народна банка, и към самите банки. Например, категорично се загатват недостатъци, открити още при предходния обзор на качеството на активите през 2016 година, които още не са адресирани.
" В последните години публичното мнение в България беше разтърсено от медийни изявления за неприятни банкови практики, включващи огромни заеми на свързани лица с акционерите на банки и други привилегировани клиенти, непрозрачни структури и подставени компании с неидентифицирани действителни притежатели ", написа в документа.
Преценката на МВФ е, че такива заеми, отпуснати в нарушаване на естествените банкови практики и заобикалящи регулаторните условия, не могат да бъдат адресирани по общия ред. Препоръката е те да бъдат извадени от процедурата на SREP и да бъдат третирани самостоятелно, като им се наложи в допълнение финансово условие за репутационен риск. Според институцията това е целесъобразно за всички основни такива заеми, даже да са обслужвани и да не надвишават пределните разрешени концентрации. Също по този начин съгласно МВФ могат да се наложат и спомагателни хранителни запаси и условия за течащи инспекции за пране на пари вследствие на занижен надзор или мениджърски измами в банки.
Не е ясно дали тази рекомендация, която е отправена от МВФ още през 2017 година, е взета под внимание от Българска народна банка. По отношение на самите банки пък МВФ изрича съществени запаси към изготвяните от всяка тях Вътрешни разбори за адекватността на капитала(ВААК), които съгласно тях демонстрират много по-малко консервативна оценка за финансовата си позиция от регулатора и не могат да се употребяват в SREP процедурата. " С едно изключение на огромна локална банка при всички финансовите съотношения са над общите регулаторни условия ", написа в отчета, като обаче се акцентира че при 8 от девет резгледани огромни банки вътрешният капитал по ВААК е доста по-нисък от регулаторно претенции. В допълнение към буферите
След унифицирането на разпоредбите в Европейски Съюз посредством Директивата за финансовите условия от 2014 година за всички банки важат едни и същи условия - 8% обща финансова адекватност, 6% капитал от първи ред и 4.5% базов капитал от първи ред (CET1). Това е по този начин нареченият Стълб 1, над който регулаторите могат да поставят и въпросните добавки по Стълб 2, характерни за всяка банка. Досега Българска народна банка не използваше тази алтернатива, само че тя очевидно към този момент е включена.
Отделно всеки народен регулатор може да постанова в допълнение буфери. Българска народна банка през цялото време използваше два от тях в оптимално оторизации им размер - финансов буфер за систематичен риск (3%) и защитен финансов буфер (2.5%). От началото на 2018 година работи и буфер за други редовно значими институции, чийто оптимален размер по правилник е 2%. Както подсказва името му, той важи единствено за най-големите и значими за целия бранш банки (към момента за такива Българска народна банка е определила 10 институции). Спрямо размера и поетите опасности той е друг - от 0.75% за четирите най-големи банки Уникредит Булбанк, ДСК, ОББ и ПИБ до 0.25% за междинните по мярка Банка Пиреос и ББР. Следващата година тези проценти би трябвало да се повишават и през 2020 година да доближат равнища сред 1 и 0.5%, като Българска народна банка може и всяка година да преразглежда кои банки би трябвало да поддържат буфера и в какъв размер. Към тези три буфера от 1 октомври 2019 година ще се добави и 0.5% антицикличен буфер за българските експозиции на банките, а от 1 април 2020 година той ще се повиши на 1%.
Така след година за някоя от най-големите банки, като се сумират всички буфери, условието за CET1 ще доближи почти 12%, а общата финансова адекватност ще би трябвало да е най-малко 15.5%. Но в случай че към него се добави и в допълнение SREP условие от примерно 2%, то поддържаните съотношения скачат на надлежно 14 и 17.5%. По данни на Българска народна банка към края на предходната година общо за системата съотношението на CET1 е 19%, а на общата финансова адекватност - 20.4%. За обособените банки индикаторите обаче варират и има и такива с под тези равнища. Те се виждат в годишните им доклади, каквито към момента не всички са разгласили.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ