БАНКОК (AP) — Китай разстрои много страни в Азиатско-тихоокеанския регион с публикуването на нова официална карта, която претендира за по-голямата част от Южнокитайско море, както и за оспорвани части от Индия и Русия, а официалните възражения продължават да нарастват. Какво представлява картата и защо толкова много разстройва хората?
КАКВО ТВЪРДИ КИТАЙ?
Китайското министерство на природните ресурси пусна новата „стандартна“ национална карта в понеделник, част на това, което се нарича продължаващо усилие за премахване на „карти на проблеми“. В него Китай ясно показва своята така наречена линия с девет тирета, демаркираща това, което той смята за своя морска граница, претендирайки за почти цялото Южнокитайско море. Текущата и други скорошни повторения на годишната карта включват 10-то тире на изток от Тайван.
В далечния североизточен ъгъл на Китай на границата с Русия показва остров Болшой Усурийски, остров при сливането на реките Амур и Усури, като китайска територия, въпреки че страните подписаха споразумение преди близо 20 години за разделяне на острова.
По южната граница с Индия показва Аруначал Прадеш и Платото Доклам, за което Китай и Индия отдавна враждуват, очевидно в китайските граници, заедно с Аксай Чин в западната част, която Китай контролира, но Индия все още претендира.
КАК РЕАГИРАХА ДЪРЖАВИТЕ?
< Дългогодишните претенции на Китай в Южнокитайско море го доведоха до напрегнато противопоставяне с Индонезия, Виетнам, Малайзия, Бруней и Филипините, всички от които имат конкурентни претенции. Китай и Индия водиха война за границата си през 1962 г. и спорната граница доведе до тригодишно противопоставяне между десетки хиляди индийски и китайски войници в района на Ладак. При сблъсък преди три години в региона загинаха 20 индийски войници и четирима китайски.След пускането на картата Индия първа отвърна на огъня, заявявайки, че твърденията на Китай нямат основание. Говорителят на индийското министерство на външните работи Ариндам Багчи каза, че „подобни стъпки от китайска страна само усложняват разрешаването на въпроса за границата“. Тя подаде официална жалба във вторник по дипломатически канали.
След това Малайзия отхвърли „едностранните претенции“ на Китай и добави, че картата „не е обвързваща“ за страната. Оттогава Виетнам, Тайван, Индонезия и Филипините последваха примера.
Виетнам заяви, че претенциите нарушават суверенитета му над островите Парасел и Спратли и юрисдикцията над неговите води и трябва да се считат за невалидни, тъй като нарушават Конвенцията на ООН относно морското право. Илюстрирайки колко провокативна се смята линията с девет тирета от Ханой, през юли Виетнам забрани популярния филм „Барби“, тъй като включва изглед на карта, показваща оспорваните китайски претенции.
Самоуправляващият се остров Тайван, който Китай твърди, че е негов, също отхвърля линията с девет тирета и претенциите на Пекин за Южнокитайско море.
Териториалните претенции понякога водят до пряка конфронтация. Преди малко повече от седмица филипинските лодки нарушиха блокадата на китайската брегова охрана в спорен район на Южнокитайско море, за да доставят доставки на филипинските сили, охраняващи спорна плитчина.
В своя отговор на картата, Министерството на външните работи на Филипините цитира решение от 2016 г. на арбитражен трибунал в Хага съгласно Конвенцията на ООН по морско право, което до голяма степен обезсилва претенциите на Китай за почти цялото Южнокитайско море и потвърждава контрола на Филипините върху ресурсите през 200 г. -изключителна икономическа зона от морска миля.
Русия, за която китайската подкрепа във войната й срещу Украйна е критична, все още не е отговорила.
КАКВО КАЗВА КИТАЙ?
Говорителят на китайското външно министерство Уан Уенбин заобиколи въпросите в четвъртък относно спецификата на линията с девет тирета и защо Китай използва 10-то тире през последните години, като каза на репортери само, че „позицията на Китай относно Южнокитайско море е последователна и ясна. ”
Той също така не се обърна директно към протестите срещу картата, като каза, че актуализацията е „рутинна практика всяка година“ с цел предоставяне на стандартни карти и „образоване на обществеността да използва карти в съответствие с правила.“
„Надяваме се, че съответните страни могат да го видят по обективен и рационален начин“, каза той.
ЗАЩО СЕГА?
националната карта е годишна продукция, която може да бъде пусната по всяко време и Китай знае добре, че твърденията му са спорни, въпреки че не са нови.
Следователно изглежда важно, че Пекин избра да пусне картата по петите на срещата в края на август на страните от БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка - и точно преди Китай да участва в срещи на най-високо ниво на Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия и Групата на 20-те богати и развиващите се нации.
На срещите на БРИКС отношенията Китай-Русия се смятаха като заздравени, тъй като групата гласува в подкрепа на предложението, наложено от Пекин и Москва, да покани Иран и Саудитска Арабия, заедно с четири други страни, да се присъединят. В кулоарите индийският премиер Нарендра Моди и китайският президент Си Дзинпин дори говориха за спорната си граница, като се споразумяха да засилят усилията за деескалация на напрежението.
Повечето правителства, с които Китай има спорове на юг Китайско море са членове на АСЕАН, а Индия е домакин на преговорите на Г-20.
С пускането на картата сега Пекин се възприема като сигнализиращ, че няма намерение да отстъпи от твърденията си и се уверява, че неговите позиции са свежи в съзнанието на други страни в региона.
Вижте коментарите
