П. Бояджиева: Българските учени привличат проектно финансиране, но то е насочено само в някои области
БАН ще разчита на социална и интернационална поддръжка в битката си за по-достойно финансиране, откакто общото заседание дефинира гласувания на първо четене бюджет на Академията за „ ликвидационен “.
За предаването „ Нещо повече “ по „ Хоризонт “ заместник-председателят на общото заседание на Българска академия на науките проф. Пепка Бояджиева показа, че към 48% от състава на Българска академия на науките или към 1300 души души са асистенти и основни асистенти. Тези релативно младежи ще работят от първи януари за заплати съвсем равни на минималната:
Представете си по какъв начин могат да живеят и да работят тези хора и освен това да чакаме от тях висококачествена продукция.
За да могат, изключително младежите да вземат участие, да се конкурират, да пишат планове, те би трябвало да имат някаква минимална сигурност. И някаква сигурност за ежедневното си прекарване, а не да мислят по какъв начин да изхранят фамилиите си или въобще да мислят дали могат да ги основат!
Бояджиева разяснява, че българските учени могат да притеглят външно планово финансиране, само че науката не може да разчита единствено на него, каквито оферти се стартират в публичното пространство:
Българска академия на науките изцяло поддържа правилото, както на планово финансиране, по този начин и конкурентоспособност. Ако погледнете метода, по който се показват учените от Българска академия на науките в страната и в европейски мащаб, ще видите, че те се подреждат измежду най-конкурентноспособните - измежду учените, които в най-голяма степен са способни да притеглят планово финансиране. Между другото, бюджетът на Българска академия на науките е в съответствие 60/40, което значи, че 40% от издръжката на Академията се обезпечава от планово финансиране. Не единствено, че не бягаме от тези правила, само че напълно ги поддържаме. Това финансиране - плановото, неслучайно по този начин се назовава, то е ориентирано към избрани тематични области. Това ще обезпечи развиване на едни тематични области. С него ние не можем да подсигуряваме развиването на фундаментална просвета във всички съществени дисциплини. Ние живеем в нерешителен свят. Не можем да кажем на следващия ден какъв вид познания ще ни бъде нужен. Този вид познание, което на следващия ден ще ни бъде належащо, може да се окаже, че идва от просвета, която през днешния ден, примерно, не е измежду тези предпочитани или финансирани на планов принцип. Тогава по какъв начин ще отговорим, по какъв начин страната ще бъде подготвена да отговори на сходни провокации?
За предаването „ Нещо повече “ по „ Хоризонт “ заместник-председателят на общото заседание на Българска академия на науките проф. Пепка Бояджиева показа, че към 48% от състава на Българска академия на науките или към 1300 души души са асистенти и основни асистенти. Тези релативно младежи ще работят от първи януари за заплати съвсем равни на минималната:
Представете си по какъв начин могат да живеят и да работят тези хора и освен това да чакаме от тях висококачествена продукция.
За да могат, изключително младежите да вземат участие, да се конкурират, да пишат планове, те би трябвало да имат някаква минимална сигурност. И някаква сигурност за ежедневното си прекарване, а не да мислят по какъв начин да изхранят фамилиите си или въобще да мислят дали могат да ги основат!
Бояджиева разяснява, че българските учени могат да притеглят външно планово финансиране, само че науката не може да разчита единствено на него, каквито оферти се стартират в публичното пространство:
Българска академия на науките изцяло поддържа правилото, както на планово финансиране, по този начин и конкурентоспособност. Ако погледнете метода, по който се показват учените от Българска академия на науките в страната и в европейски мащаб, ще видите, че те се подреждат измежду най-конкурентноспособните - измежду учените, които в най-голяма степен са способни да притеглят планово финансиране. Между другото, бюджетът на Българска академия на науките е в съответствие 60/40, което значи, че 40% от издръжката на Академията се обезпечава от планово финансиране. Не единствено, че не бягаме от тези правила, само че напълно ги поддържаме. Това финансиране - плановото, неслучайно по този начин се назовава, то е ориентирано към избрани тематични области. Това ще обезпечи развиване на едни тематични области. С него ние не можем да подсигуряваме развиването на фундаментална просвета във всички съществени дисциплини. Ние живеем в нерешителен свят. Не можем да кажем на следващия ден какъв вид познания ще ни бъде нужен. Този вид познание, което на следващия ден ще ни бъде належащо, може да се окаже, че идва от просвета, която през днешния ден, примерно, не е измежду тези предпочитани или финансирани на планов принцип. Тогава по какъв начин ще отговорим, по какъв начин страната ще бъде подготвена да отговори на сходни провокации?
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ