Кой как прави наука у нас: БАН и СУ са лидери, повод за гордост са и медицинските ни университети
БАН и Софийският университет са безспорните водачи в общата оценка на научно-изследователската активност у нас, само че можем да се гордеем и с медицинските си университети, както и да си дадем сметка, че научният капацитет на България не е съсредоточен в софийските висши учебни заведения. Много мощни в науката са и пловдивски, варненски, бургаски университети.
Заключението направи зам.-министърът на образованието Карина Ангелиева, която през днешния ден показа резултатите за 2018 година от оценката на научно-изследователските действия на висшите учебни заведения, научните организации и Фонд " Научни проучвания ".
Оценката е плод на работата на комисия с 4-годишен мандат, включваща преподаватели от университети, висши учебни заведения и институти на Българска академия на науките, чийто състав е селекциониран с отворен конкурс, оповестен на уеб страницата на просветното министерство.
Извън цитираната обща оценка, комисията подредила и първенците във връзка с теоретичен потенциал и възпроизводство на академичната общественост. На първите две места са СУ и Българска академия на науките, а тройката добавя Медицинският университет в София. Следват Великотърновският, Пловдивският, УНСС, Югозападният, Медицинският във Варна и Техническият в София. Плевенският Медицински е последният в Топ 10.
От просветителното министерство откриват със удовлетворение, че към този момент и има ректори и мениджъри, които подтикват финансово преподавателите и учените за планове, по които са спечелили европейско финансиране.
В класирането за публичното и икономическото влияние на научно-изследователската активност №1 е Българска академия на науките, следвана от СУ и Тракийския университет в Стара Загора. Сред първите пет са още Минно-геоложкият и Техническият университет в София.
Имаме доста мощни университети, които обслужват бизнеса и обществото, само че остават невидими на европейско равнище, установи зам.-министър Ангелиева, която уточни, че при този прорез напред излизат още бургаският " Асен Златаров ", Русенският, Стопанската академия в Свищов, УНСС, Техническият във Варна.
По отношение на успеваемостта - с малко хора да се реализират огромни резултати - номер едно е Химико-технологичният и металургичен университет в София. На второ място е Българска академия на науките, трети е Софийският университет. След него са Медицинският в София, Стопанската академия, " Асен Златаров ", Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), Техническият в София, Университетът по хранителни технологии и Лесотехническият университет.
Светът е изменен и би трябвало да споделяме знанието - не можем да го държим в чекмедже. Ако го вършим, сме невидими на интернационално равнище: по този начин зам.-министър Ангелиева открои значимостта на идната ранглиста - " Брой изявления в режим отворен достъп ". Тук тази година най-добре се е показала Българската академия на науките, следвана от Медицинския университет в София, Софийският университет, Медицинският в Пловдив, Техническият в София, Медицинският във Варна.
Комисията е направила и ранглиста по научни посоки.
№1 при педагогическите е Русенският университет, при филантропичните - Българска академия на науките, при естествените науки, математиката и информатиката още веднъж е Българската академия на науките.
Заключението направи зам.-министърът на образованието Карина Ангелиева, която през днешния ден показа резултатите за 2018 година от оценката на научно-изследователските действия на висшите учебни заведения, научните организации и Фонд " Научни проучвания ".
Оценката е плод на работата на комисия с 4-годишен мандат, включваща преподаватели от университети, висши учебни заведения и институти на Българска академия на науките, чийто състав е селекциониран с отворен конкурс, оповестен на уеб страницата на просветното министерство.
Извън цитираната обща оценка, комисията подредила и първенците във връзка с теоретичен потенциал и възпроизводство на академичната общественост. На първите две места са СУ и Българска академия на науките, а тройката добавя Медицинският университет в София. Следват Великотърновският, Пловдивският, УНСС, Югозападният, Медицинският във Варна и Техническият в София. Плевенският Медицински е последният в Топ 10.
От просветителното министерство откриват със удовлетворение, че към този момент и има ректори и мениджъри, които подтикват финансово преподавателите и учените за планове, по които са спечелили европейско финансиране.
В класирането за публичното и икономическото влияние на научно-изследователската активност №1 е Българска академия на науките, следвана от СУ и Тракийския университет в Стара Загора. Сред първите пет са още Минно-геоложкият и Техническият университет в София.
Имаме доста мощни университети, които обслужват бизнеса и обществото, само че остават невидими на европейско равнище, установи зам.-министър Ангелиева, която уточни, че при този прорез напред излизат още бургаският " Асен Златаров ", Русенският, Стопанската академия в Свищов, УНСС, Техническият във Варна.
По отношение на успеваемостта - с малко хора да се реализират огромни резултати - номер едно е Химико-технологичният и металургичен университет в София. На второ място е Българска академия на науките, трети е Софийският университет. След него са Медицинският в София, Стопанската академия, " Асен Златаров ", Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), Техническият в София, Университетът по хранителни технологии и Лесотехническият университет.
Светът е изменен и би трябвало да споделяме знанието - не можем да го държим в чекмедже. Ако го вършим, сме невидими на интернационално равнище: по този начин зам.-министър Ангелиева открои значимостта на идната ранглиста - " Брой изявления в режим отворен достъп ". Тук тази година най-добре се е показала Българската академия на науките, следвана от Медицинския университет в София, Софийският университет, Медицинският в Пловдив, Техническият в София, Медицинският във Варна.
Комисията е направила и ранглиста по научни посоки.
№1 при педагогическите е Русенският университет, при филантропичните - Българска академия на науките, при естествените науки, математиката и информатиката още веднъж е Българската академия на науките.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ