Корупция, рухване на банки, тъмни медии и прегръщане с Москва и Пекин
Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, което продължи от януари до юни 2018 година, не беше нито бедствието, предричано от някои наблюдаващи, нито пък PR успеха, за която София се надяваше. Това написа изданието EUObserver под заглавието "Колко дълго България ще жонглира сред Изтока и Запада? " Автор на обявата е Никола Тензе - ръководител на основания в Париж "Център за проучвания на политическите решения ". Той е и редактор в изданието Le Banquet.
Ето по какъв начин продължава неговата публикация:
София не може да бъде упреквана за огромния ужас, които се завърта в Европа, в случай че вземем поради настоящите кавги за миграцията, за които отговорни са по-скоро Италия и актуалният ръководител Австрия, които имат много твърда политика.
Въпреки че Българското председателство избегна злополуката, то не представляваше и огромна стъпка напред за Европейския съюз.
Първо, не се реализира единодушие по въпроса за уголемение на Европейски Съюз. Докато България бе сложила интеграцията на Западните Балкани като един от главните си цели, френската и холандската съпротива подсигуряваха, че договарянията с Македония и Албания ще бъдат забавени с още една година.
Не е почтено да упрекваме България за неуспеха в приобщаването на Западните Балкани, защото шестмесечното председателство е безусловно незадоволително, с цел да може дадена страна да промотира избрана тематика. По това време главните проблеми на масата бяха Брексит и миграцията, тъй че бе предстоящо Европейски Съюз да бъде по-плашлив във връзка с разширението си.
Това, за което България може да бъде упрекната обаче, е нейната непостоянна външна политика и усложнението, което изпитва при спазването на фундаменталните правила на Европейски Съюз.
България към момента е под специфичен контрол от Брюксел. Този специфичен миниторинг, предопределен да оказва помощ за намаляването на пропастта сред България и останалите страни членки, се резервира към този момент 11 година след приемането на страната в Европейски Съюз. И по тази причина си има добра причина.
Практически България извършва формалните критерии за присъединението към еврозоната и банковия съюз, с ниска инфлация и уравновесени обществени финанси.
Корупцията и рухването на банки
Въпреки това нейният нежен банков бранш (четвъртата най-голяма банка в страната рухна през 2014 година - КТБ - бел. ред) изпитва дефицит на бистрота и гневна корупция, което прави интеграцията на страната в еврозоната недопустимо огромен риск.
Българската стопанска система продължава да бъде изпълнена с проблеми: на инат на декадата на насърчителен напредък - Брутният вътрешен продукт набъбна с 3.4% през 2016 година и с 3.6% през 2017 година - Световната банка отбелязва: "БВП би трябвало да нараства с най-малко 4% годишно през идващите 25 година, с цел да може България да настигне междинните равнища на приходите в Европейски Съюз "
България е най-бедната страна в Европейски Съюз, когато приказваме за Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, само че е и най-корумпираната.
Нейната правосъдна система е надалеч от самостоятелна и е неефективна, когато става дума за преследването на корумпирани публични лица. Корупцията е надълбоко вкоренена в българското общество: един на всеки пет възрастни българи оповестяват, че са взели участие в корупционна договорка. Тази провалена правосъдна система попречва растежа на страната и заплашва задграничните вложители.
Въпреки тези ясни за всички проблеми, България има шанса към момента да е членка на Европейски Съюз.
Ако България не се бе включила към Съюза, тя нямаше да направи напредъкът, който означи през последните 10 година, и действително щеше да е по-голяма опасност за сигурността на блока.
Все отново, София може би износва гостоприемството на западните демокрации, играейки за два тима - търсейки по-близка интеграция с Европа, до момента в който се прегръща с Москва и Пекин, потвърждавайки, че работи по задачите на Европейски Съюз, до момента в който слага своите ползи преди всичко.
Българският енергиен бранш е добър образец за тази двойна игра.
София дава обещание да либерализира своята енергийна промишленост и да се съобрази с проектите на Европейски Съюз за чиста сила, само че все пак субсидира въглищните си централи.
България се пробва да осъществя много спорни планове с Русия и Китай и търси помощта на Москва за рестарта на плана "АЕЦ Белене ", заплашвайки европейската енергийна сигурност.
Последните й опити да скапе договорите със западните компании AES и КонтурГлобал е още един образец за това по какъв начин София избира Москва и Пекин.
Чуждестранните вложители показват тази неприятелски бизнес климат, когато напущат българския енергиен пазар. Последният образец е чешкото енергийно сдружение ЧЕЗ.
Тъмните медии
Българският парламент неотдавна разиска закон, направен от спорния медиен магнат и политик Делян Пеевски, който има за цел да направи по-прозрачна собствеността на медиите, само че законопроектът не обезпечава публикуването на информацията по отношение на заемите, облагите от реклами и приходите от индиректните фондове на Европейски Съюз макар обстоятелството, че тъкмо тези финансирания са главен източник на корупция и въздействие в медийния бранш.
Този непрогледен медиен пейзаж е една от аргументите за това, че за разлика от страни като Румъния, Полша и Унгария, в България жителите рядко излизат на улицата, с цел да се опълчват на развалена правосъдна система, перманентна корупция и проникващото въздействие на непознати сили във вътрешната й политика.
България сигурно не е единствената страна от Европейски Съюз, в която политиците са толкоз алчни, че разрешават навлизане на непознати сили в стратегически браншове като енергийния.
Но остатъка от Европа има повече позитиви от това въздействие. Бойко Борисов се показва като претендент, минимум очернен от възходящото въздействие на Русия върху българската политика, и деликатно заобикаля отчуждаването от останалите 27 държави-членки на Европейски Съюз.
В същото време обаче той направи няколко отстъпки на Москва - Борисов персонално се извини на Путин и пое отговорността за неуспеха на плана "Южен поток ". Той оказва помощ на Москва да възнамерява други възможности на този план. Борисов скъса с европейските си съдружници, отказвайки да си изгони съветски дипломати след отравянето на някогашния разузнавач Сергей Скрипал.
Колко дълго Европейски Съюз ще разреши на България да върви по този тъничък лед?
Ето по какъв начин продължава неговата публикация:
София не може да бъде упреквана за огромния ужас, които се завърта в Европа, в случай че вземем поради настоящите кавги за миграцията, за които отговорни са по-скоро Италия и актуалният ръководител Австрия, които имат много твърда политика.
Въпреки че Българското председателство избегна злополуката, то не представляваше и огромна стъпка напред за Европейския съюз.
Първо, не се реализира единодушие по въпроса за уголемение на Европейски Съюз. Докато България бе сложила интеграцията на Западните Балкани като един от главните си цели, френската и холандската съпротива подсигуряваха, че договарянията с Македония и Албания ще бъдат забавени с още една година.
Не е почтено да упрекваме България за неуспеха в приобщаването на Западните Балкани, защото шестмесечното председателство е безусловно незадоволително, с цел да може дадена страна да промотира избрана тематика. По това време главните проблеми на масата бяха Брексит и миграцията, тъй че бе предстоящо Европейски Съюз да бъде по-плашлив във връзка с разширението си.
Това, за което България може да бъде упрекната обаче, е нейната непостоянна външна политика и усложнението, което изпитва при спазването на фундаменталните правила на Европейски Съюз.
България към момента е под специфичен контрол от Брюксел. Този специфичен миниторинг, предопределен да оказва помощ за намаляването на пропастта сред България и останалите страни членки, се резервира към този момент 11 година след приемането на страната в Европейски Съюз. И по тази причина си има добра причина.
Практически България извършва формалните критерии за присъединението към еврозоната и банковия съюз, с ниска инфлация и уравновесени обществени финанси.
Корупцията и рухването на банки
Въпреки това нейният нежен банков бранш (четвъртата най-голяма банка в страната рухна през 2014 година - КТБ - бел. ред) изпитва дефицит на бистрота и гневна корупция, което прави интеграцията на страната в еврозоната недопустимо огромен риск.
Българската стопанска система продължава да бъде изпълнена с проблеми: на инат на декадата на насърчителен напредък - Брутният вътрешен продукт набъбна с 3.4% през 2016 година и с 3.6% през 2017 година - Световната банка отбелязва: "БВП би трябвало да нараства с най-малко 4% годишно през идващите 25 година, с цел да може България да настигне междинните равнища на приходите в Европейски Съюз "
България е най-бедната страна в Европейски Съюз, когато приказваме за Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, само че е и най-корумпираната.
Нейната правосъдна система е надалеч от самостоятелна и е неефективна, когато става дума за преследването на корумпирани публични лица. Корупцията е надълбоко вкоренена в българското общество: един на всеки пет възрастни българи оповестяват, че са взели участие в корупционна договорка. Тази провалена правосъдна система попречва растежа на страната и заплашва задграничните вложители.
Въпреки тези ясни за всички проблеми, България има шанса към момента да е членка на Европейски Съюз.
Ако България не се бе включила към Съюза, тя нямаше да направи напредъкът, който означи през последните 10 година, и действително щеше да е по-голяма опасност за сигурността на блока.
Все отново, София може би износва гостоприемството на западните демокрации, играейки за два тима - търсейки по-близка интеграция с Европа, до момента в който се прегръща с Москва и Пекин, потвърждавайки, че работи по задачите на Европейски Съюз, до момента в който слага своите ползи преди всичко.
Българският енергиен бранш е добър образец за тази двойна игра.
София дава обещание да либерализира своята енергийна промишленост и да се съобрази с проектите на Европейски Съюз за чиста сила, само че все пак субсидира въглищните си централи.
България се пробва да осъществя много спорни планове с Русия и Китай и търси помощта на Москва за рестарта на плана "АЕЦ Белене ", заплашвайки европейската енергийна сигурност.
Последните й опити да скапе договорите със западните компании AES и КонтурГлобал е още един образец за това по какъв начин София избира Москва и Пекин.
Чуждестранните вложители показват тази неприятелски бизнес климат, когато напущат българския енергиен пазар. Последният образец е чешкото енергийно сдружение ЧЕЗ.
Тъмните медии
Българският парламент неотдавна разиска закон, направен от спорния медиен магнат и политик Делян Пеевски, който има за цел да направи по-прозрачна собствеността на медиите, само че законопроектът не обезпечава публикуването на информацията по отношение на заемите, облагите от реклами и приходите от индиректните фондове на Европейски Съюз макар обстоятелството, че тъкмо тези финансирания са главен източник на корупция и въздействие в медийния бранш.
Този непрогледен медиен пейзаж е една от аргументите за това, че за разлика от страни като Румъния, Полша и Унгария, в България жителите рядко излизат на улицата, с цел да се опълчват на развалена правосъдна система, перманентна корупция и проникващото въздействие на непознати сили във вътрешната й политика.
България сигурно не е единствената страна от Европейски Съюз, в която политиците са толкоз алчни, че разрешават навлизане на непознати сили в стратегически браншове като енергийния.
Но остатъка от Европа има повече позитиви от това въздействие. Бойко Борисов се показва като претендент, минимум очернен от възходящото въздействие на Русия върху българската политика, и деликатно заобикаля отчуждаването от останалите 27 държави-членки на Европейски Съюз.
В същото време обаче той направи няколко отстъпки на Москва - Борисов персонално се извини на Путин и пое отговорността за неуспеха на плана "Южен поток ". Той оказва помощ на Москва да възнамерява други възможности на този план. Борисов скъса с европейските си съдружници, отказвайки да си изгони съветски дипломати след отравянето на някогашния разузнавач Сергей Скрипал.
Колко дълго Европейски Съюз ще разреши на България да върви по този тъничък лед?
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ