Какво означава за България новият зелен курс
Българското държавно управление към момента отхвърля да спре замърсяващите Топлоелектрическа централа, макар че краят на въглищната енергетика към този момент е на хоризонта
© Георги Кожухаров - Новото климатично законодателство ще засегне повече браншове, да вземем за пример нефтопреработката, земеделието и транспорта- Европейските фондове ще имат доста по-голяма климатична устременост.
В годината, в която google твърди, че е основала квантов компютър, a роботите започнаха да се самообучават по какъв начин да се оправят сами в средата, която ги заобикаля, българското държавно управление наподобява като че ли не вижда, че светът се трансформира, със или без политики за битка против смяната в климата. А в региона, в която то има решаващо въздействие - енергетиката, обстановката може да бъде разказана единствено с една дума – застой. Така че " Зеленият пакт ", който Европейската комисия предлага, за България ще е като удар с влажен парцал.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Правителството на процедура не приказва за големия завой на Европейския съюз, министър председателят Бойко Борисов загатва, че въглищните централи са обречени, само че единствено като спомагателен мотив за строителството на АЕЦ " Белене ". Липсата на полемика евентуално ще докара до потрес доста хора, които занапред ще стартират да осъзнават всеобхватна смяна освен на стопанската система, само че и на метода на живот на европейците, която се предлага от Брюксел. Може би не всички хрумвания ще минат - въпреки всичко те би трябвало да бъдат подкрепени от болшинството страни членки, други няма да се осъществят по този начин както се чака в този момент, а трети ще бъдат забравени, само че даже и единствено 50% от тях да влязат в действие, България я чака огромна смяна.
Къде България ще би трябвало да направи най-големи завои
Новият " Зелен курс " ще принуди България да вземе няколко внезапни завоя. Първо София ще би трябвало да се захване с действителни ограничения за понижаване на излъчванията си от парникови газове - нещо, което до момента можеше да си разреши да не прави. Второ, трансформацията в енергетиката ще би трябвало да стартира, защото цената за забавянето към този момент е доста висока. И трето, под опасност няма да са единствено въглищните мини, а и доста други браншове.
Най-значителната смяна ще настъпи в енергетиката, където въглищните централи са застрашени от затваряне надалеч преди в този момент предстоящите периоди . Ако се одобри задачата за понижаване на парниковите излъчвания към 2030 година с 50%, Европейски Съюз ще промени законодателството си, тъй че цената на правата за излъчвания да скочи. В сегашните модели, с цел да се доближи до 40% понижение на излъчванията от CO2, беше планувана цена от 28 евро за всеки звук изтърван въглероден диоксид (вече съвсем достигната). За да се реализира новата цел, предстоящите цени на правата ще доближат 40 евро, твърди разбор на брюкселския тинк-танк " Брюгел ". Това значи, че единствено след пет години излъчванията ще костват по-скъпо на въглищните централи, в сравнение с всичките други техни разноски. На процедура ТЕЦ-овете ще излизат по-евтино, в случай че не работят.
Към това би трябвало да се добави фактът, че към 2029 година ще бъдат признати нови, по-строги механически условия към огромните горивни съоръжения. Т.е., в случай че те не спрат да работят поради цената на въглеродните квоти, ТЕЦ-овете ще затворят поради екологични условия. За разлика от в този момент, когато те се употребяват от изключения от разпоредбите, през 2029 година тази алтернатива към този момент няма да е годна, защото въглищните централи не извършват условията, които бяха признати през 2017 и са в действие от 2021 година
Така че на политически изявления в жанр " има въглища за 60 години напред " не би трябвало да се гледа доста съществено.
Заради този напън държавното управление, желае или не, ще би трябвало да отвори вратите за повече възобновима сила . Целта на България е към 2030 година да реализира 27% зелена сила в крайното си енергийно ползване (т.е. освен в електрическата енергия, само че в горивата и отоплението). Сега този дял е 18%, т.е, би трябвало да се реализира съвсем 50-процентно нарастване на възобновимата сила. Правителството обаче възнамерява да направи това не с съвременни технологии, а с горене на дърва и боклуци. Националният интегриран проект в региона на енергетиката и климата планува производството на възобновима сила да нарасне до 2030 година с 11%, като делът й спадне от сегашните 18% на 17%. За сметка на това потреблението в бранш топлинна сила и сила за изстудяване би трябвало да скочи с 25%.
Друга огромна смяна ще настъпи поради желанието на Брюксел да " уеднакви " облагането на всички горива. Например в този момент семействата не заплащат за излъчвания на CO2 от потреблението на природен газ. Тази мярка обаче ще бъде обсъждана напълно скоро - през юни 2021 година, както и повишението на акцизите за горивата, като в тях се вкара CO2 съставния елемент. Целта е потребителите да нямат претекст да употребяват отопление или превоз, които не заплащат за изпусканите от тях излъчвания въглероден диоксид, и по този метод са по-евтини от безвъглеродни други възможности. Ако измененията в директивата за енергийното облагане бъдат утвърдени, това неизбежно ще докара до повишаване на горивата и природния газ за крайните консуматори. Към уеднаквяването спадат и ограниченията за разширение на обсега на Европейската система за търговия с излъчвания (СТЕ), да вземем за пример към морския превоз и авиацията.
Натискът за смяна на горивната база - без въглища или даже природен газ, ще промени и целия капиталов развой в енергетиката . Държавата просто няма да има пари за толкоз огромни вложения, а Европейски Съюз няма да отпусне нужните милиарди, тъй че енергийният бранш ще би трябвало да се отвори за частни капитали. А те могат да дойдат единствено в случай че има свободен пазар и те могат да чакат рационална възвращаемост. Което вещае нови земетресения на българския енергиен пазар, който беше закърпен отгоре-отгоре през 2015 година
Извън енергетиката и горивата смяна ще пристигна и от европейските фондове, които съгласно Европейска комисия би трябвало да позеленeят. В момената 20% от тях би трябвало да се употребяват за климатични ограничения, само че действително под тази шапка спада какво ли не - от построяването на метрото, до поддръжката за приходите на младите фермери. Сега Европейска комисия упорства в бъдещия седемгодишен бюджет на Европейски Съюз (2021 - 2027 г.) този % да скочи на 25% и да има действителен надзор за изразходването на парите. Един от образците, които дават от Европейска комисия, са точно младите фермери - поддръжката за тях може да се смята за климатично съобразна единствено в случай че те се ангажират с практики, които понижат техния въглероден отпечатък или пък водят щадящо земеделие, без да употребяват пестициди).
Ефектът за България е, че голяма част от обществените вложения ще би трябвало да станат климатично обвързани. Към 2015 година над 80% от тях бяха финансирани от европейските фондове, тъй че от 2021 година от всеки лев държавна или общинска инвестиция най-малко 20 стотинки би трябвало да отиват за ограничения свързани с климата. Отделно финансовите институции като Европейската капиталова банка (ЕИБ) няма да кредитират планове, които имат сериозен въглероден отпечатък. Например, в случай че българо-гръцката газова връзка се беше забавила с още две години, нямаше да получи финансиране от Европейска инвестиционна банка.
Европейска комисия ще предложи и законодателство, съгласно което тя ще има права да прави обзор дали националните бюджетни политики следват общите европейски цели. Дали това ще е ефикасна мярка към момента е отворен въпрос - даже и в този момент Брюксел не може изцяло да управлява бюджетните дефицити на страните членки, макар че има мощни пълномощия, само че е показателно за посоката на мислене.
Ако европейската политика в региона на климата в действителност бъде въведена в цялостния й тип, освен въгледобивът ще би трябвало да се смята за застрашен. Например източници от Европейската комисия разясняват, че предстоящото през юни 2021 година преразглеждане на стандартите за излъчвания от колите ще цели " някъде през идващото десетилетие те да станат беземисионни ". Ако това се случи, бизнесът на петролните рафинерии също ще тръгне по наклонената повърхност.
Завой ще има и при вложенията в инфраструктурата. Дори и България да успее да се пребори за по-ниско облагане на полетите на огромни дистанции (виж по-надолу), Европейска комисия ще предложи и евентуално ще срещне поддръжка от болшинството страни членки за облагане на полетите на къси дистанции. Целта на Брюксел е да смъкна хората от самолетите и да ги качи на влаковете. Което в идеалния вид за България би означавало нуждата от масирани вложения в жп инфраструктура.
Ефектите ще се разпрострат в доста повече сфери, да вземем за пример земеделието се чака да проработи без пестициди, като Европейска комисия даже загатва, че е подготвена да преразгледа мнението си за потреблението на " новаторски геномни техники ", което сигурно ще провокира нервност освен в България. За страната обаче ще има и една психическа смяна.
Досега България се възползваше от обстоятелството, че от 1990 година до момента излъчванията на парникови газове са спаднали с над 40% (осново поради срутва на тежката промишленост след 1990 г.) и се ползваше с доста облекчения. Например страната няма условие да реализира понижаване на излъчванията си от браншовете, които не са обхванати от системата за търговия с излъчвания. Това обаче може да се промени, в случай че Европейски Съюз си сложи за цел към 2030 година да свие изпускането на парникови газове с 50%.
За какво може да се бори България
Въпреки че в София българските политици постоянно заемат надали не крайни позиции и заплашват да блокират едно или друго законодателство, в Брюксел нещата не наподобяват тъкмо по този начин. Първо, тъй като страната е мощно подвластна от европейските фондове и, второ, тъй като постоянно е безсмислено да се опитваш да спреш прилива. Например, откакто България дълго време беше в лагера на съперниците на европейската политика за климатична индиферентност, през лятото Бойко Борисов смени курса и застана зад болшинството страни членки. Което беше и рационална позиция, защото глухата защита, в която постоянно застават да вземем за пример Полша и Унгария, рядко носи изгоди.
Когато става дума за климатични политики, в България най-често се приказва за разноски - главно поради взрива от инсталиране на фотоволтаични централи през 2012 година, завоят ще има и позитивни резултати. " Зеленият курс " на Европейска комисия може да отпуши вложения за непорочност на въздуха или земеделската продукция. Брюксел изключително натъртва на тях, защото те би трябвало да убедят да вземем за пример скептичните поляци или българи, за които въздухът в този момент е по-голям от климата след осемдесет години, че цялата самодейност си заслужава. Ако оставим настрани разноските (които по никакъв начин няма да са малки), инвестицията във въздуха е печеливша за всички - жителите избавят белите си дробове, инфраструктурата се модернизира, а страната ще откри нови способи за обичаните й централизирани вложения. Същото важи и за отпадъците, които ще би трябвало да се рециклират повече и по-малко да се горят.
София в идващите няколко месеца обаче ще има натоварена стратегия да извоюва отстъпки в доста области, за което бързо би трябвало да стартира да се работи. Колкото по-бързо Европейската комисия усети, че има сериозна опозиция на някои нейни хрумвания, толкоз по-лесно тя би ги модифицирала.
Един подобен образец е идното предложение за облагане на керосина, който се употребява в авиопревозите, или пък за включването им в съдебна техническа експертиза. Подобна мярка ще удари диспропорционално страните от периферията на Европейски Съюз, защото поскъпналите полети от София до Брюксел няма по какъв начин да бъдат обезщетени с пътешестване с трен. В случая е забавно, че България дружно с още осем страни поддържа концепциите за облагане на керосина евентуално от съображения за повече доходи в бюджета. Сега обаче може да модифицира тази си позиция: като утвърждава облагането, само че желае то да стане диференцирано. Там, където полетите нямат опция (за България на процедура всички без вътрешните), да има по-ниски налози.
Подобна е и обстановката с предстоящите оферти за облагането на природния газ. Тъй като въпреки всичко България няма заплаха за стартира да изнася парно, София може да опита да извоюва краткотрайно безвъзмездни емисионни квоти за топлофикациите на газ или градския превоз на метан, както и да се бори за отсрочване на момента, в който и семействата ще би трябвало да заплащат за правото си да изпускат въглероден диоксид.
Тези цели обаче би трябвало бързо да бъдат дефинирани. Сега единственото обръщение от България е, че не желае Европейски Съюз да поставя спирачка на нуклеарната сила. Дори това да е смислена политика, АЕЦ " Белене " (или друга алтернатива) ще се появи най-рано след 10 години, т.е. доста след надалеч по-спешните ограничения, които би трябвало да се вземат в този момент.
Ако държавното управление не стартира да приказва по-ясно за това, че България няма по какъв начин да спре зелената вълна на Европа и че тя с изключение на тежести носи и изгоди, евентуално скоро ще се повтори обстановката с АЕЦ " Козлодуй ". През 2004 година София извоюва нелоша договорка - Европейски Съюз даде пари за затварянето на дребните блокове на нуклеарната централа, което другояче трябваше да бъде платено от данъкоплатците. Въпреки че жертвата бяха четири години по-малко работа на блоковете, това беше възприето като диктат на Брюксел, което след това докара до поредност скъпи и неправилни решения в енергетиката. В момента има същия риск - България още веднъж да застане в позата на жертва и да откаже да се възползва от опциите, които се отварят пред нея.
© Георги Кожухаров - Новото климатично законодателство ще засегне повече браншове, да вземем за пример нефтопреработката, земеделието и транспорта- Европейските фондове ще имат доста по-голяма климатична устременост.
В годината, в която google твърди, че е основала квантов компютър, a роботите започнаха да се самообучават по какъв начин да се оправят сами в средата, която ги заобикаля, българското държавно управление наподобява като че ли не вижда, че светът се трансформира, със или без политики за битка против смяната в климата. А в региона, в която то има решаващо въздействие - енергетиката, обстановката може да бъде разказана единствено с една дума – застой. Така че " Зеленият пакт ", който Европейската комисия предлага, за България ще е като удар с влажен парцал.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Правителството на процедура не приказва за големия завой на Европейския съюз, министър председателят Бойко Борисов загатва, че въглищните централи са обречени, само че единствено като спомагателен мотив за строителството на АЕЦ " Белене ". Липсата на полемика евентуално ще докара до потрес доста хора, които занапред ще стартират да осъзнават всеобхватна смяна освен на стопанската система, само че и на метода на живот на европейците, която се предлага от Брюксел. Може би не всички хрумвания ще минат - въпреки всичко те би трябвало да бъдат подкрепени от болшинството страни членки, други няма да се осъществят по този начин както се чака в този момент, а трети ще бъдат забравени, само че даже и единствено 50% от тях да влязат в действие, България я чака огромна смяна.
Къде България ще би трябвало да направи най-големи завои
Новият " Зелен курс " ще принуди България да вземе няколко внезапни завоя. Първо София ще би трябвало да се захване с действителни ограничения за понижаване на излъчванията си от парникови газове - нещо, което до момента можеше да си разреши да не прави. Второ, трансформацията в енергетиката ще би трябвало да стартира, защото цената за забавянето към този момент е доста висока. И трето, под опасност няма да са единствено въглищните мини, а и доста други браншове.
Най-значителната смяна ще настъпи в енергетиката, където въглищните централи са застрашени от затваряне надалеч преди в този момент предстоящите периоди . Ако се одобри задачата за понижаване на парниковите излъчвания към 2030 година с 50%, Европейски Съюз ще промени законодателството си, тъй че цената на правата за излъчвания да скочи. В сегашните модели, с цел да се доближи до 40% понижение на излъчванията от CO2, беше планувана цена от 28 евро за всеки звук изтърван въглероден диоксид (вече съвсем достигната). За да се реализира новата цел, предстоящите цени на правата ще доближат 40 евро, твърди разбор на брюкселския тинк-танк " Брюгел ". Това значи, че единствено след пет години излъчванията ще костват по-скъпо на въглищните централи, в сравнение с всичките други техни разноски. На процедура ТЕЦ-овете ще излизат по-евтино, в случай че не работят.
Към това би трябвало да се добави фактът, че към 2029 година ще бъдат признати нови, по-строги механически условия към огромните горивни съоръжения. Т.е., в случай че те не спрат да работят поради цената на въглеродните квоти, ТЕЦ-овете ще затворят поради екологични условия. За разлика от в този момент, когато те се употребяват от изключения от разпоредбите, през 2029 година тази алтернатива към този момент няма да е годна, защото въглищните централи не извършват условията, които бяха признати през 2017 и са в действие от 2021 година
Така че на политически изявления в жанр " има въглища за 60 години напред " не би трябвало да се гледа доста съществено.
Заради този напън държавното управление, желае или не, ще би трябвало да отвори вратите за повече възобновима сила . Целта на България е към 2030 година да реализира 27% зелена сила в крайното си енергийно ползване (т.е. освен в електрическата енергия, само че в горивата и отоплението). Сега този дял е 18%, т.е, би трябвало да се реализира съвсем 50-процентно нарастване на възобновимата сила. Правителството обаче възнамерява да направи това не с съвременни технологии, а с горене на дърва и боклуци. Националният интегриран проект в региона на енергетиката и климата планува производството на възобновима сила да нарасне до 2030 година с 11%, като делът й спадне от сегашните 18% на 17%. За сметка на това потреблението в бранш топлинна сила и сила за изстудяване би трябвало да скочи с 25%.
Друга огромна смяна ще настъпи поради желанието на Брюксел да " уеднакви " облагането на всички горива. Например в този момент семействата не заплащат за излъчвания на CO2 от потреблението на природен газ. Тази мярка обаче ще бъде обсъждана напълно скоро - през юни 2021 година, както и повишението на акцизите за горивата, като в тях се вкара CO2 съставния елемент. Целта е потребителите да нямат претекст да употребяват отопление или превоз, които не заплащат за изпусканите от тях излъчвания въглероден диоксид, и по този метод са по-евтини от безвъглеродни други възможности. Ако измененията в директивата за енергийното облагане бъдат утвърдени, това неизбежно ще докара до повишаване на горивата и природния газ за крайните консуматори. Към уеднаквяването спадат и ограниченията за разширение на обсега на Европейската система за търговия с излъчвания (СТЕ), да вземем за пример към морския превоз и авиацията.
Натискът за смяна на горивната база - без въглища или даже природен газ, ще промени и целия капиталов развой в енергетиката . Държавата просто няма да има пари за толкоз огромни вложения, а Европейски Съюз няма да отпусне нужните милиарди, тъй че енергийният бранш ще би трябвало да се отвори за частни капитали. А те могат да дойдат единствено в случай че има свободен пазар и те могат да чакат рационална възвращаемост. Което вещае нови земетресения на българския енергиен пазар, който беше закърпен отгоре-отгоре през 2015 година
Извън енергетиката и горивата смяна ще пристигна и от европейските фондове, които съгласно Европейска комисия би трябвало да позеленeят. В момената 20% от тях би трябвало да се употребяват за климатични ограничения, само че действително под тази шапка спада какво ли не - от построяването на метрото, до поддръжката за приходите на младите фермери. Сега Европейска комисия упорства в бъдещия седемгодишен бюджет на Европейски Съюз (2021 - 2027 г.) този % да скочи на 25% и да има действителен надзор за изразходването на парите. Един от образците, които дават от Европейска комисия, са точно младите фермери - поддръжката за тях може да се смята за климатично съобразна единствено в случай че те се ангажират с практики, които понижат техния въглероден отпечатък или пък водят щадящо земеделие, без да употребяват пестициди).
Ефектът за България е, че голяма част от обществените вложения ще би трябвало да станат климатично обвързани. Към 2015 година над 80% от тях бяха финансирани от европейските фондове, тъй че от 2021 година от всеки лев държавна или общинска инвестиция най-малко 20 стотинки би трябвало да отиват за ограничения свързани с климата. Отделно финансовите институции като Европейската капиталова банка (ЕИБ) няма да кредитират планове, които имат сериозен въглероден отпечатък. Например, в случай че българо-гръцката газова връзка се беше забавила с още две години, нямаше да получи финансиране от Европейска инвестиционна банка.
Европейска комисия ще предложи и законодателство, съгласно което тя ще има права да прави обзор дали националните бюджетни политики следват общите европейски цели. Дали това ще е ефикасна мярка към момента е отворен въпрос - даже и в този момент Брюксел не може изцяло да управлява бюджетните дефицити на страните членки, макар че има мощни пълномощия, само че е показателно за посоката на мислене.
Ако европейската политика в региона на климата в действителност бъде въведена в цялостния й тип, освен въгледобивът ще би трябвало да се смята за застрашен. Например източници от Европейската комисия разясняват, че предстоящото през юни 2021 година преразглеждане на стандартите за излъчвания от колите ще цели " някъде през идващото десетилетие те да станат беземисионни ". Ако това се случи, бизнесът на петролните рафинерии също ще тръгне по наклонената повърхност.
Завой ще има и при вложенията в инфраструктурата. Дори и България да успее да се пребори за по-ниско облагане на полетите на огромни дистанции (виж по-надолу), Европейска комисия ще предложи и евентуално ще срещне поддръжка от болшинството страни членки за облагане на полетите на къси дистанции. Целта на Брюксел е да смъкна хората от самолетите и да ги качи на влаковете. Което в идеалния вид за България би означавало нуждата от масирани вложения в жп инфраструктура.
Ефектите ще се разпрострат в доста повече сфери, да вземем за пример земеделието се чака да проработи без пестициди, като Европейска комисия даже загатва, че е подготвена да преразгледа мнението си за потреблението на " новаторски геномни техники ", което сигурно ще провокира нервност освен в България. За страната обаче ще има и една психическа смяна.
Досега България се възползваше от обстоятелството, че от 1990 година до момента излъчванията на парникови газове са спаднали с над 40% (осново поради срутва на тежката промишленост след 1990 г.) и се ползваше с доста облекчения. Например страната няма условие да реализира понижаване на излъчванията си от браншовете, които не са обхванати от системата за търговия с излъчвания. Това обаче може да се промени, в случай че Европейски Съюз си сложи за цел към 2030 година да свие изпускането на парникови газове с 50%.
За какво може да се бори България
Въпреки че в София българските политици постоянно заемат надали не крайни позиции и заплашват да блокират едно или друго законодателство, в Брюксел нещата не наподобяват тъкмо по този начин. Първо, тъй като страната е мощно подвластна от европейските фондове и, второ, тъй като постоянно е безсмислено да се опитваш да спреш прилива. Например, откакто България дълго време беше в лагера на съперниците на европейската политика за климатична индиферентност, през лятото Бойко Борисов смени курса и застана зад болшинството страни членки. Което беше и рационална позиция, защото глухата защита, в която постоянно застават да вземем за пример Полша и Унгария, рядко носи изгоди.
Когато става дума за климатични политики, в България най-често се приказва за разноски - главно поради взрива от инсталиране на фотоволтаични централи през 2012 година, завоят ще има и позитивни резултати. " Зеленият курс " на Европейска комисия може да отпуши вложения за непорочност на въздуха или земеделската продукция. Брюксел изключително натъртва на тях, защото те би трябвало да убедят да вземем за пример скептичните поляци или българи, за които въздухът в този момент е по-голям от климата след осемдесет години, че цялата самодейност си заслужава. Ако оставим настрани разноските (които по никакъв начин няма да са малки), инвестицията във въздуха е печеливша за всички - жителите избавят белите си дробове, инфраструктурата се модернизира, а страната ще откри нови способи за обичаните й централизирани вложения. Същото важи и за отпадъците, които ще би трябвало да се рециклират повече и по-малко да се горят.
София в идващите няколко месеца обаче ще има натоварена стратегия да извоюва отстъпки в доста области, за което бързо би трябвало да стартира да се работи. Колкото по-бързо Европейската комисия усети, че има сериозна опозиция на някои нейни хрумвания, толкоз по-лесно тя би ги модифицирала.
Един подобен образец е идното предложение за облагане на керосина, който се употребява в авиопревозите, или пък за включването им в съдебна техническа експертиза. Подобна мярка ще удари диспропорционално страните от периферията на Европейски Съюз, защото поскъпналите полети от София до Брюксел няма по какъв начин да бъдат обезщетени с пътешестване с трен. В случая е забавно, че България дружно с още осем страни поддържа концепциите за облагане на керосина евентуално от съображения за повече доходи в бюджета. Сега обаче може да модифицира тази си позиция: като утвърждава облагането, само че желае то да стане диференцирано. Там, където полетите нямат опция (за България на процедура всички без вътрешните), да има по-ниски налози.
Подобна е и обстановката с предстоящите оферти за облагането на природния газ. Тъй като въпреки всичко България няма заплаха за стартира да изнася парно, София може да опита да извоюва краткотрайно безвъзмездни емисионни квоти за топлофикациите на газ или градския превоз на метан, както и да се бори за отсрочване на момента, в който и семействата ще би трябвало да заплащат за правото си да изпускат въглероден диоксид.
Тези цели обаче би трябвало бързо да бъдат дефинирани. Сега единственото обръщение от България е, че не желае Европейски Съюз да поставя спирачка на нуклеарната сила. Дори това да е смислена политика, АЕЦ " Белене " (или друга алтернатива) ще се появи най-рано след 10 години, т.е. доста след надалеч по-спешните ограничения, които би трябвало да се вземат в този момент.
Ако държавното управление не стартира да приказва по-ясно за това, че България няма по какъв начин да спре зелената вълна на Европа и че тя с изключение на тежести носи и изгоди, евентуално скоро ще се повтори обстановката с АЕЦ " Козлодуй ". През 2004 година София извоюва нелоша договорка - Европейски Съюз даде пари за затварянето на дребните блокове на нуклеарната централа, което другояче трябваше да бъде платено от данъкоплатците. Въпреки че жертвата бяха четири години по-малко работа на блоковете, това беше възприето като диктат на Брюксел, което след това докара до поредност скъпи и неправилни решения в енергетиката. В момента има същия риск - България още веднъж да застане в позата на жертва и да откаже да се възползва от опциите, които се отварят пред нея.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ