Стани ренегат, спечели мандат!
Българското политическо хамалеонство от дълго време е минало граница и мяра и към този момент даже не е мотив за смешки - толкоз мощно е омерзението, само че все по този начин остава най-сигурният метод за кариера и разцвет. Като мъпетите родните ни политици с лекост могат да припяват "Време е да се гримираме, време е да се костюмираме, време е за кукленото шоу ", маскирайки се за следващата роля в добре познатата пиеса "Обръщане на палачинката ".
На нашите хамелеони и редови ренегати им липсват виртуозността, размахът и подплатеността на претенциите с качества, разрешили на политици от ранга на Лорд Палмерстън и Уинстън Чърчил да сменят партийната си принадлежност и политически пристрастия. В български условия шеметните "трансфери " и криволици не са поради правила и убеждения, макар че тъкмо те се размахват от всеки следващ бродяга, а са семпли като тях самите и желанията им - да се уредят на сносна работа, по опция с обезпечен финансов капацитет. И в случай че при започване на Прехода това се правеше свенливо и по-прикрито, през днешния ден това не е допустимо - и поради еманципираността на медиите и развиването на технологиите, и поради вродената кресливост на ренегата, която не му разрешава да остане неусетен.
Пример на дребните дават огромните. Преди да стане политик, Бойко Борисов наричаше политиката "лайно в целофан " и се заричаше, че няма да прави партия. Направи я. Днес громи комунистите и комунизма, зове "трябва да бъдем безпощадни към тях ", само че в биографията му участва детайлът, че през 1990-а напуща Министерство на вътрешните работи, тъй като отхвърля да се деполитизира и остава член на Българска комунистическа партия. Първата работа на Георги Първанов след излизането му от "Дондуков " 2 бе да детронира наследника си в Българска социалистическа партия Сергей Станишев, а когато не съумя, сътвори своя групировка, с която опита да открадне от електората на партията, изстреляла го по върховете. И Иван Костов постъпи по този начин - дълго време се сърди на народа, че не го е преизбрал за министър председател, а когато загуби контрола върху Съюз на демократичните сили, напусна и сътвори своя партия. Направи го с писмо и с репликата, че "духът напуща тялото ", само че след кратковременно парламентарно наличие (по време на Тройната коалиция) и няколко следващи загуби бе заставен да се съюзи с тялото, с цел да прескочи 4-процентовата преграда. Начинанието обаче бе толкоз неискрено, че Синята коалиция скоропостижно се спомина, а след още няколко изборни срутва се възроди в Реформаторски блок, преди още веднъж да изпадне зад борда. Не и без да опознае благините на властта, несъмнено.
Защо тогава се учудваме, че
образецът е инфекциозен
щом подсигурява сигурен приход, служебна кола, секретарка и опция да се откъснеш от плебса. Всеки се оправя, както може - при някои възходът е стремглав и по-продължителен, други блесват за малко с смешен привкус.
От втората категория - на комичните превъплащения, е една от емблемите на това събитие - Николай Бареков. Той с лекост сменяше убеждения и благодетели. Веднага след напускането на bТV се сгуши под крилото на банкера Цветан Василев в "Тв7 ", само че след крушението на КТБ припозна за свои врагове враговете на Делян Пеевски. Преди това с обсег бе криволичил и политически - през 2008-а написа ласкателна публикация за тогавашния президент Георги Първанов, в която му вещаеше "добри дни и отлично политическо бъдеще ", наричаше го "остров на спокойствието и притежател на толерантността ". Когато на идната година Българска социалистическа партия и Първанов бяха победени от Борисов и ГЕРБ, Бареков внезапно смени курса и в изборната нощ цъфна с букет гербери в дома на новия мощен на деня. Не след дълго обаче от "Има един-единствен политик в България и това е Бойко Борисов " промени репертоара на "Първата работа, когато аз стана министър-председател, е Борисов да влезе в пандиза ". Със същата "последователност " сменяше и изповядваните идеологии. В рамките на часове можеше да изиска и връщане на остарялото име Народна република България, и референдум за възобновяване на монархията; да се хвали, че е милионер, и да "плаче с богатите си другари за бедните "; да признае: "Тръгнах като десен, родът ми е подобен, в този момент съм по-скоро ляв ", а по-късно да води договаряния по едно и също време с десните от ЕНП, либералите от АЛДЕ и консерваторите от ЕКР в търсене на по-изгодни условия за евродепутатстването си. Днес той се афишира за достоверен реакционер и готви обединения и листи с сходен нему повратлив политик - Волен Сидеров. Атакист номер 1 също с лекост влиза в всякакви функции - ту е герой против "сараите ", ту "златен пръст " на държавно управление с мандата на Движение за права и свободи, един път крещи "Бойко, к….о! ", след това му става съдружен сътрудник и го кани на сватбата си.
Мегаломанството им приляга
- събирането им се пласира като "опит да бъде обединено цялото консервативно-патриотично-националистическо-дясно политическо пространство (!?) и да се построи огромен блок ". За домоуправител на блока се готви Сидеров, а Бареков щял да предава опит и контакти, реализирани (навярно) в задачи в Гамбия, Монголия и Източен Тимор. Отношенията сред двамата са в действителност почтени за комедиен сериал. Преди петилетка Бареков викаше по манифестации: "Сидеров и "Атака " се продадоха няколко пъти. Този човек се трансформира в мекере… ", наричаше го "мишлето ", а белокосият националист му отговаряше с прилагателни от сорта "господар на цензурата " и с апели "Малкият, посвири още малко на кавал и след пет години ела отново ". Не щеш ли, тъкмо пет години по-късно двамата флиртуват и си вършат похвали. Няма по какъв начин, задават се избори.
Точно изборите се оказват оня катализатор, непресъхващ извор на ренегати, който не престава да ни изумява. Особено показателни бяха последните парламентарни напролет на предходната година. Тогава прославеният архонт, бивш евродепутат от "Атака " и някогашен народен представител от "Патриотичния фронт " (а преди този момент притежател на заведения) Слави Бинев поведе листата на…ДПС, внезапно разкрил, че това "е една от най-патриотичните партии в България ", което той постоянно бил знаел. Как да разберем, че го знаел и че до момента в който е ораторствал против Движение за права и свободи, в действителност бил другар с Ахмед Доган и доста го ценял.
Изненадващ, само че сполучлив се оказа и различен трансфер в листите на придвижването. Намествайки се в депутатско кресло, тогавашният народен представител от ГЕРБ Димитър Аврамов стимулира избора си по този начин: "ДПС в никакъв случай не изоставя хората си. " А той се почувствал зарязан, когато Искра Фидосова, чиято дясна ръка беше, бе свалена от всички постове. Три години никой не бе чувал за него, до момента в който през 2012-а не бе задържан за рушвет в изключително огромни размери... А единствено година по-рано новият ръководител на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ се беше зарекъл: "Несъстоятелно е
ренегати, втора-трета приложимост
които сами не могат да изброят партиите, през които са минали, да се пробват да се показват като достоверни либерали, като за следващ път се пробват да осмислят съществуването си … Движение за права и свободи е прекомерно висока летвата, тези хора нямат растежа да я прескочат! ". Е, прескочиха я.
Двама някогашни членове на Българска социалистическа партия ненадейно се преоткриха. Очевидно лидерката на "Движение 21 " Татяна Дончева е не запомнила, че тъкмо Румен Петков (АБВ) сътвори за нея репликата: "Тишината в спалнята ражда безумия ", навлязла трайно в градския фолклор. Но не не помниха заедно да разгласят партията майка за "ръководена от олигарси ".
Режисьор в предишното и професионален антикомунист в сегашното, Евгений Михайлов кацна като "канарче “ в листите на ДОСТ, чийто водач е махленски в принадлежност към Държавна сигурност. Самият Местан също претърпя катарзис - след коледен партиен прием, на който бе разжалван от почетния ръководител, за една нощ изпадна в недружелюбност. Така "влезе в обувките " на други отцепници - Касим Дал и Корман Исмаилов, които го назоваха "агент Павел ", а той тях "предатели ". Бързо не помни и бомбастичната си клетва от протест в Джебел през 2011-а, произнесена, между другото, тъкмо пред Доган: "Ако един ден аз бъда освободен от позицията, която заемам в Движение за права и свободи, и поради това подвигна ръка против тази партия, тази ръка да изсъхне, да онемея “. Не онемя поради това, а поради изборния неуспех. Който "постигна " в коалиция с… партията на Дал и Исмаилов.
Сред най-потресаващите прехвърляния на последните избори бе този на представящия се за политолог, откривател и след това ефирен водещ Антон Тодоров. От създател на епохалния труд "Шайка - Бойко, Росен, Цецо и другите " той се трансформира в буен апологет на ГЕРБ. Толкова буен, че загуби депутатското си място, заплашвайки публицист, с цел да отбрани новите си господари. Друга политическа въртиопашка се оказа Румен Йончев, който през своя "Земеделски национален съюз ", претърпя впечатляваща промяна - от народен представител в обединението с Българска социалистическа партия, през народен представител от групата на ББЦ, а след разпада й съдружник на партията на Христо Ковачки "Лидер ", дебаркира в останките на Реформаторския блок. Преди това за малко се сплоти с БАСТА на някогашния народен представител от ГЕРБ Емил Димитров (друг отлюспен) под името "Народен съюз ", а по-после стана "центристки " съдружник на АБВ.
Всеки отстъпник има своя пик
А пишман земеделецът, герой с корупцията и стопанин на флашките Яне Янев - даже два. В 41-вото Народно заседание влезе със своята прясно преименувана партия РЗС (с предходната "Национално съдружие - Български земеделски народен съюз " беше част, че даже и заместик-председател на ПГ на ОДС). В началото поддържаше Борисов за първия му кабинет, само че откакто групата на РЗС бързо се разпадна, Янев го упрекна, че му купувал депутатите и му разгласи война. Отначало с разнасянето на флашки, обвинявания, че "държавната мафия провежда държавен прелом ", с цел да приключи с билбордове "Ще уволня Борисов " за президентската акция през 2011-а. Вместо уволняване Янев дочака предопределение - през 2015-а се уреди за консултант в политическия кабинет на премиера Борисов по проблемите на предварителната защита и противодействието на корупцията и спора на ползи във властта. После изпадна и безславно се върна в родното си село Малък Цалим над гр. Сандански да фермерства.
Мария Иванова
На нашите хамелеони и редови ренегати им липсват виртуозността, размахът и подплатеността на претенциите с качества, разрешили на политици от ранга на Лорд Палмерстън и Уинстън Чърчил да сменят партийната си принадлежност и политически пристрастия. В български условия шеметните "трансфери " и криволици не са поради правила и убеждения, макар че тъкмо те се размахват от всеки следващ бродяга, а са семпли като тях самите и желанията им - да се уредят на сносна работа, по опция с обезпечен финансов капацитет. И в случай че при започване на Прехода това се правеше свенливо и по-прикрито, през днешния ден това не е допустимо - и поради еманципираността на медиите и развиването на технологиите, и поради вродената кресливост на ренегата, която не му разрешава да остане неусетен.
Пример на дребните дават огромните. Преди да стане политик, Бойко Борисов наричаше политиката "лайно в целофан " и се заричаше, че няма да прави партия. Направи я. Днес громи комунистите и комунизма, зове "трябва да бъдем безпощадни към тях ", само че в биографията му участва детайлът, че през 1990-а напуща Министерство на вътрешните работи, тъй като отхвърля да се деполитизира и остава член на Българска комунистическа партия. Първата работа на Георги Първанов след излизането му от "Дондуков " 2 бе да детронира наследника си в Българска социалистическа партия Сергей Станишев, а когато не съумя, сътвори своя групировка, с която опита да открадне от електората на партията, изстреляла го по върховете. И Иван Костов постъпи по този начин - дълго време се сърди на народа, че не го е преизбрал за министър председател, а когато загуби контрола върху Съюз на демократичните сили, напусна и сътвори своя партия. Направи го с писмо и с репликата, че "духът напуща тялото ", само че след кратковременно парламентарно наличие (по време на Тройната коалиция) и няколко следващи загуби бе заставен да се съюзи с тялото, с цел да прескочи 4-процентовата преграда. Начинанието обаче бе толкоз неискрено, че Синята коалиция скоропостижно се спомина, а след още няколко изборни срутва се възроди в Реформаторски блок, преди още веднъж да изпадне зад борда. Не и без да опознае благините на властта, несъмнено.
Защо тогава се учудваме, че
образецът е инфекциозен
щом подсигурява сигурен приход, служебна кола, секретарка и опция да се откъснеш от плебса. Всеки се оправя, както може - при някои възходът е стремглав и по-продължителен, други блесват за малко с смешен привкус.
От втората категория - на комичните превъплащения, е една от емблемите на това събитие - Николай Бареков. Той с лекост сменяше убеждения и благодетели. Веднага след напускането на bТV се сгуши под крилото на банкера Цветан Василев в "Тв7 ", само че след крушението на КТБ припозна за свои врагове враговете на Делян Пеевски. Преди това с обсег бе криволичил и политически - през 2008-а написа ласкателна публикация за тогавашния президент Георги Първанов, в която му вещаеше "добри дни и отлично политическо бъдеще ", наричаше го "остров на спокойствието и притежател на толерантността ". Когато на идната година Българска социалистическа партия и Първанов бяха победени от Борисов и ГЕРБ, Бареков внезапно смени курса и в изборната нощ цъфна с букет гербери в дома на новия мощен на деня. Не след дълго обаче от "Има един-единствен политик в България и това е Бойко Борисов " промени репертоара на "Първата работа, когато аз стана министър-председател, е Борисов да влезе в пандиза ". Със същата "последователност " сменяше и изповядваните идеологии. В рамките на часове можеше да изиска и връщане на остарялото име Народна република България, и референдум за възобновяване на монархията; да се хвали, че е милионер, и да "плаче с богатите си другари за бедните "; да признае: "Тръгнах като десен, родът ми е подобен, в този момент съм по-скоро ляв ", а по-късно да води договаряния по едно и също време с десните от ЕНП, либералите от АЛДЕ и консерваторите от ЕКР в търсене на по-изгодни условия за евродепутатстването си. Днес той се афишира за достоверен реакционер и готви обединения и листи с сходен нему повратлив политик - Волен Сидеров. Атакист номер 1 също с лекост влиза в всякакви функции - ту е герой против "сараите ", ту "златен пръст " на държавно управление с мандата на Движение за права и свободи, един път крещи "Бойко, к….о! ", след това му става съдружен сътрудник и го кани на сватбата си.
Мегаломанството им приляга
- събирането им се пласира като "опит да бъде обединено цялото консервативно-патриотично-националистическо-дясно политическо пространство (!?) и да се построи огромен блок ". За домоуправител на блока се готви Сидеров, а Бареков щял да предава опит и контакти, реализирани (навярно) в задачи в Гамбия, Монголия и Източен Тимор. Отношенията сред двамата са в действителност почтени за комедиен сериал. Преди петилетка Бареков викаше по манифестации: "Сидеров и "Атака " се продадоха няколко пъти. Този човек се трансформира в мекере… ", наричаше го "мишлето ", а белокосият националист му отговаряше с прилагателни от сорта "господар на цензурата " и с апели "Малкият, посвири още малко на кавал и след пет години ела отново ". Не щеш ли, тъкмо пет години по-късно двамата флиртуват и си вършат похвали. Няма по какъв начин, задават се избори.
Точно изборите се оказват оня катализатор, непресъхващ извор на ренегати, който не престава да ни изумява. Особено показателни бяха последните парламентарни напролет на предходната година. Тогава прославеният архонт, бивш евродепутат от "Атака " и някогашен народен представител от "Патриотичния фронт " (а преди този момент притежател на заведения) Слави Бинев поведе листата на…ДПС, внезапно разкрил, че това "е една от най-патриотичните партии в България ", което той постоянно бил знаел. Как да разберем, че го знаел и че до момента в който е ораторствал против Движение за права и свободи, в действителност бил другар с Ахмед Доган и доста го ценял.
Изненадващ, само че сполучлив се оказа и различен трансфер в листите на придвижването. Намествайки се в депутатско кресло, тогавашният народен представител от ГЕРБ Димитър Аврамов стимулира избора си по този начин: "ДПС в никакъв случай не изоставя хората си. " А той се почувствал зарязан, когато Искра Фидосова, чиято дясна ръка беше, бе свалена от всички постове. Три години никой не бе чувал за него, до момента в който през 2012-а не бе задържан за рушвет в изключително огромни размери... А единствено година по-рано новият ръководител на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ се беше зарекъл: "Несъстоятелно е
ренегати, втора-трета приложимост
които сами не могат да изброят партиите, през които са минали, да се пробват да се показват като достоверни либерали, като за следващ път се пробват да осмислят съществуването си … Движение за права и свободи е прекомерно висока летвата, тези хора нямат растежа да я прескочат! ". Е, прескочиха я.
Двама някогашни членове на Българска социалистическа партия ненадейно се преоткриха. Очевидно лидерката на "Движение 21 " Татяна Дончева е не запомнила, че тъкмо Румен Петков (АБВ) сътвори за нея репликата: "Тишината в спалнята ражда безумия ", навлязла трайно в градския фолклор. Но не не помниха заедно да разгласят партията майка за "ръководена от олигарси ".
Режисьор в предишното и професионален антикомунист в сегашното, Евгений Михайлов кацна като "канарче “ в листите на ДОСТ, чийто водач е махленски в принадлежност към Държавна сигурност. Самият Местан също претърпя катарзис - след коледен партиен прием, на който бе разжалван от почетния ръководител, за една нощ изпадна в недружелюбност. Така "влезе в обувките " на други отцепници - Касим Дал и Корман Исмаилов, които го назоваха "агент Павел ", а той тях "предатели ". Бързо не помни и бомбастичната си клетва от протест в Джебел през 2011-а, произнесена, между другото, тъкмо пред Доган: "Ако един ден аз бъда освободен от позицията, която заемам в Движение за права и свободи, и поради това подвигна ръка против тази партия, тази ръка да изсъхне, да онемея “. Не онемя поради това, а поради изборния неуспех. Който "постигна " в коалиция с… партията на Дал и Исмаилов.
Сред най-потресаващите прехвърляния на последните избори бе този на представящия се за политолог, откривател и след това ефирен водещ Антон Тодоров. От създател на епохалния труд "Шайка - Бойко, Росен, Цецо и другите " той се трансформира в буен апологет на ГЕРБ. Толкова буен, че загуби депутатското си място, заплашвайки публицист, с цел да отбрани новите си господари. Друга политическа въртиопашка се оказа Румен Йончев, който през своя "Земеделски национален съюз ", претърпя впечатляваща промяна - от народен представител в обединението с Българска социалистическа партия, през народен представител от групата на ББЦ, а след разпада й съдружник на партията на Христо Ковачки "Лидер ", дебаркира в останките на Реформаторския блок. Преди това за малко се сплоти с БАСТА на някогашния народен представител от ГЕРБ Емил Димитров (друг отлюспен) под името "Народен съюз ", а по-после стана "центристки " съдружник на АБВ.
Всеки отстъпник има своя пик
А пишман земеделецът, герой с корупцията и стопанин на флашките Яне Янев - даже два. В 41-вото Народно заседание влезе със своята прясно преименувана партия РЗС (с предходната "Национално съдружие - Български земеделски народен съюз " беше част, че даже и заместик-председател на ПГ на ОДС). В началото поддържаше Борисов за първия му кабинет, само че откакто групата на РЗС бързо се разпадна, Янев го упрекна, че му купувал депутатите и му разгласи война. Отначало с разнасянето на флашки, обвинявания, че "държавната мафия провежда държавен прелом ", с цел да приключи с билбордове "Ще уволня Борисов " за президентската акция през 2011-а. Вместо уволняване Янев дочака предопределение - през 2015-а се уреди за консултант в политическия кабинет на премиера Борисов по проблемите на предварителната защита и противодействието на корупцията и спора на ползи във властта. После изпадна и безславно се върна в родното си село Малък Цалим над гр. Сандански да фермерства.
Мария Иванова
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ